Къде са лидерите на протеста?

За поредна вечер протестиращите се събират пред президентството, като маршрута за тях е обичаен по посока на Народното събрание, след което се отправят към „Орлов мост”, където се блокира кръстовището. Аз като гражданин уважавам тяхното право на протест, нали преди няколко месеца и аз протестирах срещу енергийните монополи и едрия капитал, който източва и последното, което имаме с цел да се обогати. Но през февруари ние искахме смяна на системата, защото срастването на бизнеса и политиката ни доведе до това да сме най-бедната страна в Европа, като тогава нашият протест беше социален, а сега този е морален. Сегашният протест се обявява срещу правителството, като основна причина се изтъква направената политическа грешка с взривяването на детонатора ДАНС, което изкара хората на площада. Сега протестиращите издигат лозунги срещу олигархията и за морал в политиката, както и за промяна на изборния закон, но само с викове и лозунги едва ли ще променят съществуващата политическа система и закони. Протеста се опитва да ни раздели на комунисти и антикомунисти и да ни върне към началото на прехода, в който основно се залагаше на омразата. Не мога да разбера, защо протеста не излъчи и своите лидери. Може би защото се организира от политически централи и организации, които нямат нужда от лидери, а просто от множество граждани, които да върнат на власт предишните управляващи или да възкресят починалата десница. Преди дни Еврокомисаря Вивиан Рединг призова протестиращите да отстояват правата си и активно да участват в управлението на страната, както и да се кандидатират за следващият парламент и да се опитат да променят нещата отвътре. Единствено чрез явяване на избори, може да се установи тяхното политическо представителство в обществото и по този начин ще могат, да се реализират исканията на протестиращите и политиките, за които се борят, но изборите са вече минало и сегашния парламинт е легитимено избран и има подкрепа на над три милиона български граждани. Един млад протестиращ обявил се за интелигентен и красив заявяви, че никой от тези народни представители не го представлява. Логичния въпрос които си задавам е: Гласувал ли е преди два месеца или е подкрепил именно онези, които не влязоха в Народното събрание и днес търсят политически реванш чрез протеста. Моралния протест може да бъде успокоен единствено чрез диалог и прозрачни действия в управлението. Нека напомня, че в предизборната си програма левицата се обяви именно за диалог и прозрачност при вземането на решения съвместно с гражданското общество.

След месец и половина на протести правителството ще може да се докосне и до духа на онези, които го подкрепиха през май и да се зареди с положителната енергия от много хилядните членове и симпатизанти на левицата присъстващи на Бузлуджанската поляна. Но само положителна енергия не е достатъчна за справяне с настъпилата ситуация, тъй като ще трябва да се потърсят и бързи мерки за справяне с бедността. Защото идва зимата и моралния протест ще се превърне в социален, а тогава ще бъде много по-трудно от сега. Бедността е онази, която ни изкара през февруарските протести. Борбата срещу монополистите, олигархията, капитала, корупцията и морала в политиката ще продължи още дълги години и може би няма да е проблем само за това правителство, но и на всички следващи. Основния приоритет на сегашното правителството трябва да бъде борба с бедността, тъй като хората са гладни и не могат да си плащат месечните сметките. Този е и причината родителите да не могат да изпращат децата на училище. Бедността е и причина за корупцията в обществото, както и за неговото моралното изкривяване на ценностната му система. Макар, че са  налице вече първи стъпки за промяна в социалния статус на отделни социални групи, тези социални политики трябва да продължи за да може да посрещнем пролетта с високо вдигнати чела.

Тодор Канев

София, 25 Юли 2013 г.

Кой ще донесе писмото от баба?

България е длъжна да защити своите пощи.

Наскоро гледах един позабравен анимационен филм, в който пощальона Печкин носи писмо, когато потропва на вратата от вътре му отговаря малко свраче, което са го научили да повтаря определената фраза „Кой е там ?”, на която пощальона отговаря „Аз съм пощальона Печкин нося Ви писмо”. След няколко уморителни часа на повтаряне на действието вече ролите са се разменили и пощальона пита „Кой е там ?”, а сврачето му отговаря „ Аз съм пощальона Печкин нося ви писмо”.

Института за пазарна икономика /ИПИ/ преди време проведе дискусия на тема: „Либерализацията на пощенския сектор в ЕС и ефектите върху България”. В нея се акцентира, че след либерализацията от 2011 година „Български пощи – ЕАД” е на загуба и според тях трябва да се направят следните промени:

-         Закриване на губещите пощенски станции в малките населени места до 800 жители.

-         Ревизия на Колективния трудов договор в насока съкращаване на персонала и промяна на работното време на служителите.

-         Промяна на универсалната пощенска услуга, като от нея да отпаднат отделни продукти.

 Тези промени, които те предлагат за пореден път показват, че са усвоили репликата и ролята на сврачето от анимационния филм, като повтарят една и съща реплика за голяма част от държавни компании без да се опитват да потърсят възможност, която ни дава европейското законодателство в тази сфера.

Европейския регламент, който либерализира пазара все пак остави и възможности, според които ние можем да защитим нашият оператор. Като първа стъпка може би трябваше да искаме дерогация /частична отмяна на определен закон/ за България, като се отбележи че страната е с особено трудна топография и трудно достъпни места, но тази възможност не беше предявена към Европейската комисия, а от нея се възползваха страни, като Гърция и Люксембург.

Съгласно чл.3 от Директивата държавата трябва да гарантира, че универсалната пощенска услуга се предоставя без прекъсване към всички потребители на територията на цялата страна, на достъпни цени и с определено качество. Според изискванията на тази Директива е видно, че няма друга алтернатива в страната, която може да извърши тази услуга на достъпни цени и на прилично качество. Може би въпроса дали беше необходима либерализация в сектора се обезсмисля след тази точка от директивата, но въпреки това тя се състоя. Според същия регламент всяка страна членка трябва да създаде собствен компенсационен фонд, който трябва да покрие натрупаните загуби от националния оператор, които извършва универсалната пощенска услуга. Този фонд може да бъде запълнен чрез увеличаване на данъчната ставката, която се начислява върху хазартните игри или чрез въвеждане на данък върху финансовите транзакции. Безспорен е факта, че държавата ще трябва да субсидира сектора, но защо не се потърсят добрите практики, който се прилагат в Европа и частност в Германия и техния оператор за универсалната пощенска услуга “Дойче пост”, в която държавата не просто субсидира, но и инвестира през оператора, и дори навлез в други сектори от икономиката. Предприятието не е получавало субсидия от страна на държавата в продължение на две година и е в тежко състояние. В бюджета за 2013 година, като за компенсации за Български пощи са били предвидени 22 млн. лв, а тогавашният министър на финансите съкращава субсидията до 2 млн. лв., която така и не се получава от оператора и до днес. Работната заплата е замразена от 2009 година, когато идва на власт управлението на ГЕРБ, служителите изнемогват, но в определени общини това е единственото сигурно работно място. Не се получават пари за дрехи, а парите за храна са малко над един лев на ден. Работниците работят под непрекъснат стрес от възможни съкращения. До 2010 година “Български пощи” са на печалба, но след като се либерализира пазара от 2011 година предприятието работи на загуба. Основната причина е, че му се отнемат пощенски услуги от частни компании при съмнителни обстоятелства и при дъмпингови цени. Общински и държавни институции все по-често използват услугите именно на тези частни компании. Те не се замислят, че и те са държавни служители, като тях и по-този начин прехвърлят ресурси в ръцете на капитала и вземат допълнителни средства от бюджета за да се компенсира загубата на дружеството. Наскоро познат ми сподели, че е получил писмо от данъчните, като то е било доставено именно от такава частна компания. Оказва се че дори сметките, които получаваме за комунални услуги вече са в ръцете именно на тези компании. Къде са обаче те когато трябва да се вземе писмо в някое Родопско село и по възможност да бъде на достъпна цена. Оказва се, че частните компании, които навлязоха в сектора се интересуват основно от разнасяне на писма в големите градове, като по възможност се търсят така наречените пешаци / куриери, които извършват разнос на собствен ход/, тъй като разходите са най-малки, а експлоатацията на пешаците е най-голяма.

Тодор Канев

Вестник "Дума"
          21. Септември 2013, брой 219