Днес шансът за страната е възраждането на лявото.
Неравенството е може би думата, която се използва твърде често от опозицията, но в много редки случаи се употребява от управляващите. Дали принцовете, които са
яхнали скъпите коли на властта
не виждат и не чуват какво става с нас, обикновените хора. Кога плебеят се превръща в принц и защо не чува стоновете на тълпата бедни? След всеки избор избраните замлъкват и настъпва тишина, а обещанията потъват в дълбоките низини. Като че избраните са преминали последното стъпало от стълбицата и са отдали своята душа на дявола за сметка на своите бедни братя и сестри.
Запътилият се по стълбата нагоре забравя за творбата на Смирненски - "Приказка за стълбата" и казва: това не се отнася за мен, а в следващия момент не чува виковете на бедните, а само по избори се представя за брат на тези, които очаква да го избират. И така до безкрай.
Около стълбата на тези избори гъмжеше от плебеи, които си пробиваха път към стълбата и по нея нагоре чрез всякакви позволени и непозволени прийоми, за да стъпят на най-високото стъпало.
Отгоре не се вижда неравенството
то просто се представя като някаква обичайно повтаряща се статистика.
Принцовете не отговарят на важни въпроси, свързани с неравенството и неговото продължаващо нарастване и как ще се справят с него? Отговори не получаваме, защото според тях неравенството няма значение и пропастта между бедни и богати не е съществена, а тя основно се дължи на липсата на инициативност в бедните. Чувствителното нарастване на неравенството ще продължи да се заплаща от най-бедните за сметка на най-богатите, които ще продължават да експлоатират труда и ресурсите на обществото единствено за своя сметка. Това е възможно, тъй като олигархията държи твърде голяма политическа власт и чрез нея създава условия да се обогатява за сметка на обществото.
Твърде много се говори за реформи, но зад тях се крие поредното неравенство към обществото. Днешните принцове искат да реформират
секторите, които са най-близо до бедния
като образование, здравеопазване, социална и правосъдна система.
В сектора образование основната цел е постигната и бедните ще трябва да финансират обучението на богатите, а след това да ги молят за работа. Стига се и до парадокса, в който бедното дете отличник, завършило общинско училище, трудно може да си намери работа. Неговото бъдеще ще се определя от детето, което се е справяло посредствено в частно училище, но за сметка на това баща му е част от сивия сектор на икономиката и определя условията на труд и заплащането в определения бранш. Социалното неравенство се увеличава, а за това спомагат именно направените законови промени. Тук ясно си проличава кой защитава интереса на капитала и кой защитава интереса на бедните. Реформаторското разбиране в образованието е, че гаврошовци са родителите, гаврошовци ще бъдат и техните деца.
Дясното управление продължава да копае бездна между богатите и бедните, като благодарение на техните политики нараства неравенството.
Избраните десни популисти
вярно ще продължават да служат на своите господари, като насочват страната към удобни за тях теми и политики. Господарите лесно прокарват и дирижират всякакви хибридни войни, защото държат в своите ръце десните политически марионетки, а те по всякакъв начин лакействат и искат да се харесат на атлантическите господари.
Днес лявото е поставено в тази тежка ситуация, тъй като лявата аристокрация прекалено дълго беше начело, а тя от своя страна направи политически сделки, а всеки който гордо развява това знаме, бива изпращан в опозиция, докато не промени своето политическо представителство и политики. Десните получиха властта като на тепсия, но най-вероятно скоро ще дойде време, в което хората ще осъзнаят накъде ги водят сегашните управляващи и ще искат да променят своя вот. Ще може ли обаче тогава левицата да докаже, че в нейните редици вече не се прокрадват поредните атлантици или принцове.
Някои отвътре и отвън вече обявиха за грешен пътя на лявата партия, и че трябвало отново да се върне към курса, който се водеше от лявата партийна аристокрация. Започна търсенето със свещ на вече останали в миналото политики и политици, които задълбочиха неравенството и изолираха хората от управлението. Антлантиците също надават вик срещу лявото, защото и те са уплашени, че е възможно да се промени системата и да изчезне неравенството между бедните и богатите.
Днес шансът за страната е възраждането на лявото като единствена възможност да се преодолее нарастващото неравенство в обществото чрез леви политики, идеи и личности. Реализирането на тези политики ще стане много трудно, но това не трябва да обезкуражава онези, които са поели правилния път срещу преодоляването на неравенството. Защото доверие трудно се печели, когато всички са срещу теб, а ти си в опозиция.
Вестник "Дума" - 06 Ноември 2015 г.
Неравенството е може би думата, която се използва твърде често от опозицията, но в много редки случаи се употребява от управляващите. Дали принцовете, които са
яхнали скъпите коли на властта
не виждат и не чуват какво става с нас, обикновените хора. Кога плебеят се превръща в принц и защо не чува стоновете на тълпата бедни? След всеки избор избраните замлъкват и настъпва тишина, а обещанията потъват в дълбоките низини. Като че избраните са преминали последното стъпало от стълбицата и са отдали своята душа на дявола за сметка на своите бедни братя и сестри.
Запътилият се по стълбата нагоре забравя за творбата на Смирненски - "Приказка за стълбата" и казва: това не се отнася за мен, а в следващия момент не чува виковете на бедните, а само по избори се представя за брат на тези, които очаква да го избират. И така до безкрай.
Около стълбата на тези избори гъмжеше от плебеи, които си пробиваха път към стълбата и по нея нагоре чрез всякакви позволени и непозволени прийоми, за да стъпят на най-високото стъпало.
Отгоре не се вижда неравенството
то просто се представя като някаква обичайно повтаряща се статистика.
Принцовете не отговарят на важни въпроси, свързани с неравенството и неговото продължаващо нарастване и как ще се справят с него? Отговори не получаваме, защото според тях неравенството няма значение и пропастта между бедни и богати не е съществена, а тя основно се дължи на липсата на инициативност в бедните. Чувствителното нарастване на неравенството ще продължи да се заплаща от най-бедните за сметка на най-богатите, които ще продължават да експлоатират труда и ресурсите на обществото единствено за своя сметка. Това е възможно, тъй като олигархията държи твърде голяма политическа власт и чрез нея създава условия да се обогатява за сметка на обществото.
Твърде много се говори за реформи, но зад тях се крие поредното неравенство към обществото. Днешните принцове искат да реформират
секторите, които са най-близо до бедния
като образование, здравеопазване, социална и правосъдна система.
В сектора образование основната цел е постигната и бедните ще трябва да финансират обучението на богатите, а след това да ги молят за работа. Стига се и до парадокса, в който бедното дете отличник, завършило общинско училище, трудно може да си намери работа. Неговото бъдеще ще се определя от детето, което се е справяло посредствено в частно училище, но за сметка на това баща му е част от сивия сектор на икономиката и определя условията на труд и заплащането в определения бранш. Социалното неравенство се увеличава, а за това спомагат именно направените законови промени. Тук ясно си проличава кой защитава интереса на капитала и кой защитава интереса на бедните. Реформаторското разбиране в образованието е, че гаврошовци са родителите, гаврошовци ще бъдат и техните деца.
Дясното управление продължава да копае бездна между богатите и бедните, като благодарение на техните политики нараства неравенството.
Избраните десни популисти
вярно ще продължават да служат на своите господари, като насочват страната към удобни за тях теми и политики. Господарите лесно прокарват и дирижират всякакви хибридни войни, защото държат в своите ръце десните политически марионетки, а те по всякакъв начин лакействат и искат да се харесат на атлантическите господари.
Днес лявото е поставено в тази тежка ситуация, тъй като лявата аристокрация прекалено дълго беше начело, а тя от своя страна направи политически сделки, а всеки който гордо развява това знаме, бива изпращан в опозиция, докато не промени своето политическо представителство и политики. Десните получиха властта като на тепсия, но най-вероятно скоро ще дойде време, в което хората ще осъзнаят накъде ги водят сегашните управляващи и ще искат да променят своя вот. Ще може ли обаче тогава левицата да докаже, че в нейните редици вече не се прокрадват поредните атлантици или принцове.
Някои отвътре и отвън вече обявиха за грешен пътя на лявата партия, и че трябвало отново да се върне към курса, който се водеше от лявата партийна аристокрация. Започна търсенето със свещ на вече останали в миналото политики и политици, които задълбочиха неравенството и изолираха хората от управлението. Антлантиците също надават вик срещу лявото, защото и те са уплашени, че е възможно да се промени системата и да изчезне неравенството между бедните и богатите.
Днес шансът за страната е възраждането на лявото като единствена възможност да се преодолее нарастващото неравенство в обществото чрез леви политики, идеи и личности. Реализирането на тези политики ще стане много трудно, но това не трябва да обезкуражава онези, които са поели правилния път срещу преодоляването на неравенството. Защото доверие трудно се печели, когато всички са срещу теб, а ти си в опозиция.
Вестник "Дума" - 06 Ноември 2015 г.
