След
като вече се успокоиха страстите от евроизборите и са ясни евродепутатите можем
да попитаме дали тези, които изпратихме в Евро-парламента
са елита на нашата нация. Всяка една от политическите партии ни убеждаваше в
компетентността и възможностите на нейните кандидати. Седемнадесетте
евродепутати може и да са елита на своите партии, но дали те са представителите
на онези обществени групи, които са елитите на нацията.
Когато
разгледаме образователния ценз на нашите евродепутати, ще видим, че тук се
откроява групата на икономистите, които са най-голямата група и са общо петима.
Следвани от политолозите, правистите и филолозите. В
групата има по един инженер, историк, журналист, ветеринарен лекар и
библиотекарка.
Къде
обаче са културолозите, лекарите, земеделците, научните дейци, артистите,
художниците и всички останали, които са част от действителния елит на нашата
нация. В предизборната кампания елита на нацията стоеше на страна от
политическите партии, тъй като политиците искат да се
срещат с тях единствено по време на избори, а след това ги забравят за дълъг
период от време до следващите избори. В някои формации се разчиташе културните
дейци да носят основната тежест на кампанията, а в същото време те бяха в
задните редици на листите. Стигна се до там, че едно от най популярните лица в
спорта беше ползвано в предизборната кампания без дори да бъде уведомено, че ще
стане лице на кампанията за определена политическа сила.
В
предизборните клипове по медиите се появяваха популярни дейци на културата,
които ни представяха политически послания за бъдещето на Европа, докато в
същото време кандидатите за евродепутати на политическите партии се срещаха със
своите твърди ядра да ги убеждават в онова, в което те са убедени.
В
дебатите се чуха много обещания за подобряването на жизнения стандарт на нас
българите, както и че те ще се борят за промяна на модела на управление на
Европа. Говореше се и за устойчиво икономическо развитие на общността. Но
съседката ми баба Цана от моето село виждаше в
лицето на кандидатите високо платени европейски чиновници, а не кандидати,
които могат да върнат живота на село. Срещата на кандидата с местния актив,
която се проведе в местното читалище не стана и дума за културата. Явно
кандидата не осъзнаваше, че той е в един от храмовете на българската култура, а
и може би културата му е малко далечна, тъй като не е от опорните точки, които
са му предоставени да развива от политическата централа.
В
началото на януари Културното Движение Европа публикува и разпространи манифест
към кандидатите и политическите групи в Европейския парламент, както и към
всички членове на ЕП. В него се представяше визията
на дружеството и исканията към бъдещия ЕП.
Според
манифеста кандидатите трябва да ни поведат към социален, а не към икономическия
растеж. Безспорно това трябва да бъде приоритета за бъдещето на Европа.
В една от
точките към политическите партии се повдига въпроса, че програмите на партиите
трябва да бъдат изготвени от широк кръг граждани, така че да достигне до повече
хора. Друга точка е предложените в листите кандидати да са етично и културно
ангажирани.
Към
кандидатите се отправяше предложение да представят дългосрочна стратегия и визия, която отива много по-далеч отколкото ни
предлага икономическата реалност. Относно
стратегията за развитие на Европа 2020, да се преразгледа, като в центъра на
стратегията да стои социалния капитал, а не икономическия. На своята традиционна среща артистите от Стария континент зададоха следния въпрос:„Искаме ли да живеем в една бездуховна Европа?“
Манифеста и посланието на артистите не беше споменато в предизборната кампания от
нито една политическа формация или независим кандидат. Дали сме толкова далеч
от онова, което стои в основата на развитието на всяко едно общество или
материализма и егоизма ни е завладял с пълна сила.
Може би
втренчени в собствените си проблеми и настоящо битие забравяме за духовността,
а нея я търсим едва когато сме загубили нещо лично и важно от своя живот. Политическите лидери подведоха и използваха всички тези личности на
културата и изкуството за собствен пиар, но не след
дълго време, ще има нови избори, а тогава тези използвани от тях лица
най-вероятно, ще останат в страни и ще гледат агонията на тези, които ги
използваха.
Един местен
лидер на политическа формация беше забранил, да се гласува с преференция за
определена обществено-популярна и достойна кандидатура в листата, тъй като ще
се размести листата, която е спусната от горе. Но съдбата понякога е онази, с
която прави промени въпреки упорството.
Докато друг
бивш политически лидер използва своето влияние в политическата формация, която водеше преди време и чрез преференцията
измести неудобна за него личност, която водеше листата. Въпреки, че в същата
листата имаше представител от неговата формация, която стоеше много по-високо
от другите на духовния пиедестал.
Евро
депутатите
да не забравят какво ни каза проф. Андрей Пантев в началото на изборната кампания: „Ще наблюдавам евродепутатите със строга любов“.
Очаквам от тях да се борят за националния интерес в Европейския парламент и да
пренебрегнат партийните пристрастия въпреки, че не са елита на нашата нация, но
поне да ни докажат, че са етични към страната.
Тодор Канев
в."Дума" 14 юни 2014г.
