Задънената улица.

Наскоро срещнах бай Данчо от съседната улица. Като се разговорихме и стигнахме до темата за предстоящите местни избори Бай Данчо ми каза, че гледал по телевизията с интерес, как различни политически формации заявяват своите политически позиции и намерения относно предстоящите избори за месна власт. Разказваше ми за различните тиражирани кандидати според него, които биха се кандидатирали. Но нещо не му даваше мира и искаше да го сподели, докато най-накрая ми каза: „ На нашата улица кмет не е минавал вече 25 години, а като дойде време за избори ми пълнят кутията с прокламации и искат да гласувам за тях и така до следващия мандат”.

Може би причината да не ходи кмет или общински съветник на тази улица се дължеше на факта, че улицата беше задънена, а кой ходи в задънената улица. Тя малко приличаше на нашата държавата от началото на прехода до днес, която не очертава ясна перспектива за развитието на страната, а няма и посока. Лутайки се и напред и назад в прехода, страната ни най-накрая достигна до задънената улица на неолиберализма. Може би и самото общество не знае накъде да продължи заради лутането или поради абстрактните посоките, които и определят най-висшите ни представители във властта. Говорят ни за някакви перспективи 2020 или 2050, а в същото време няма, кой да ти асфалтира дупката на задънената улица, която е асфалтирана последно преди 30 години или да ти реши и някакъв друг местен и социален проблем.

С наближаването на изборите се усеща някакво оживление, но то не е свързано с идването при задънената улица от страна на кмета или кандидатите, които искат да яхнат местна власт. Инициативите обикновено се поемат от политическите партии или отделни нейни членове или симпатизанти. Току виж минал някой активист и залепил плакат на някоя от политическите партии на оградата на бай Данчо. Обикновено той не може да види, кой е залепил плакат, тъй като тези, които ги лепят го правят нощно време. А бай Данчо иска да поговори с тях да поспори и да чуе техните виждания. Как биха променили техните кандидати общината, в която и той живее.

Лозунгите, които се лепят по оградата са едни социални, справедливи и с дълги обещания, но зад тях обикновено стоят поредните демагози , които са се наконтили и се усмихват лицемерно, а зад маските застанали лъжци лакоми за власт, хищни егоисти. Те искат с демагогия да ни привлекат на своя страна и чрез демагогия да ни управляват. Какво можем да очакваме от тези апостоли на демагогията, лъжата, шуробаджанащината или кражбата. Сигурно ще бъде, че някои от кандидатите няма, да са надградили и две тухли през техния живот, но ще искат да градят пътища мостове и улица, но най-вече ще се интересуват от обществените поръчки и как биха могли да ги манипулират.

Бай Данчо обаче продължава да търси кмет, който да бъде част от народа, като пръв сред равните, а не да стои гордо изпъчен над хората. Той такива гордо изпъчени ги гледа вече повече от четвърт век. Ама какво да се направи такава ни е орисията казва той. Наглед избираш хубава ябълка, а като я разрежеш след това установяваш, че е загнила, но трябва да я търпиш четири години. То такива загнили ябълки и прасета не искат да ги ядат, а ние ги търпим по цял мандат. Макар, че при нас вече един кмет беше уличен в злоупотреби и се наложи да го сменят, а новия не се различава по манталитет от стария. Символично или не, но администрацията на предишния, който беше обвинен в корупция сложи пътен знак на задънената улица на бай Данчо, като с този знак ясно се виждаше, че изход от улицата няма. Може би и поради тази причина по тази улица, да не искаха да минават управниците.

Сега кметовете, ще започват луда надпревара да показват, кой колко много е направил за своята община. Ще започнат откриванията не функциониращи обекти и площадки или такива, за които предстои поредната първа копка. Лъжата и демагогията ще се появяват навсякъде.

Бедността обаче в много общини, ще разкрие и покаже, демагогията и лъжата на всички тези безморални управници, които са управлявали лошо техните населени места и искат за пореден път единствено властта за нов мандат.

Необходимостта от промяна в политиката на местната власт е наложителна и кандидатите може би трябва да се вслуша в онова, което пише Гео Милев „ Изхода е обединение на народните сили. А това обединение, ще се извърши под знака на един лозунг: Труд и честност”

Трябва много труд и честност да видим в кандидатите и в онези, които ще защитават онова, което са направили през своя мандат за да получат нашата подкрепа.

Макар разговора ни да беше песимистичен относно политиката на местната власт в района ние с Бай Данчо все пак очакваме, да настъпят и промени, така че местната власт да се превърне в онова, което държавата не можа да направи за хората, като по-добро здравеопазване. Ангажирането на безработните не във временни работни места, а да се създадат месни предприятия с общинска собственост, която да ползва ресурсите на общината, вместо да се подаряват на частни фирми. Очакваме да се подобри и образованието в общинските центрове на инат на готвените промени в закона за образованието. Но за да стане общината по-добро място за живот са ни необходими най-вече труд и честност.

Пътя към храма.

Тропот на кубинки и младежи носещи тъмно кафяви униформи, наглед приличат на футболни фенове, които са се насочват към мястото на техния сбор. Ако не си запознат, би си помислил, че най вероятно, ще има някакво спортно дерби, но срещата днес е много по различна. Блясъка в очите на младежите не е продиктуван от любовта към спортния клуб, а от онази тъмно кафява чума, която покоси Европа преди повече от 70 години и отне живота на милиони невини. Тази картина обаче не е присъща само за нашите ширини, а се е развихри и на стария континент. Днешната икономическа кризата и нарастващата религиозно-етническа омраза, издигна отново кафявата чума и я въздигна, като птица феникс от пепелта.

Днешните организатори и последователи на безумния марш, гордо се изправят пред камерите и репортерите, като заявяват, че са наследници на Съюза на младежките национални легиони създаден през 30 те години на миналия век. Тогава легионерите са имали за пример и идеал набиращия популярност и власт фашизъм в западна Европа. Поради тази причина в основата на тяхната емблема е поставена свастика, която има за цел ясно да покаже техните интереси и съпричастност към фашизма. Може би е интересно да се отбележи, че дори в устави си легионерите говорят за етнически чиста и обединена България. Няколко години след основаването на легионерите, се забраняват политическите партии, но това не им пречи да потърсят сътрудничеството с „Цанковата дружина” за единни действия и сътрудничество, което би им осигурило влизане в събранието.

С наближаването на пролетта обявилите се за десни и шепата антикомунисти, ще отбележат 90 години от събитията в църквата „Света Неделя”, като най вероятно събитието, ще бъде по патронажа на някоя от институциите. Интересно, защо обаче мълчат за всичкото онова, което доведе до събитието в църквата. Днешните реформатори и десни демократи забравят, как е дошло на власт Правителството на Цанков. Дали не би трябвало първо да си припомнят за убийството Стамболийски или за пет хилядите жертви на юнското и септемврийското въстание.

Може би трябва да се отбележи, че срещу оръжията на деветоюнските превратаджиите се изправят селяни с вили и коси, които са убити без съд и присъда. Изтезавани и насилвани в местните общински и полицейски мази. Трябва да си спомним, как от мостове са хвърляни хора в пропастта или как са погребвани живи хора, а други са давени и душени.

Кървавото насилие породено от Цанковистите не спира след въстанието, а продължава като марш върху демократична България. Забраняват се неудобните на управлението политически партии, а също така се въвежда Закона за защита на държавата, като няколко месеца преди събитията в църквата Закона е изменен и допълнен с следния текст: ”Да се привличат към съдебна отговорност всички, които устно, писмено или чрез печатни, художествени или други произведения. Подбуждат към вражда омраза или към престъпления спрямо отделни класи, слоеве на населението или установените власти и с това си действие може да поставят под заплаха правовия ред на страната.” Относно поправката Гео Милев пише: „ Днешните управници на България измислиха чудовищен Закон за да уморят всичко, дето не умира”

След въвеждането на поправката е изготвен списък с всички интелектуалци и дейци, които не са съгласни с управлението. Брой 7 и 8 на списание „Пламък” е иззето заради поемата „Септември”, а по- късно списанието е и забранено. Гео Милев е съден, а след това и зверски убит от Цанковистите. Трябва да задължително, да отбележим и други ярки интелектуалци които са убити по онова време от режима, като Йосиф Хербст, Сергей Румянцев, Христо Ясенов и други.

Може би на днешните десни и антикомунисти ,трябва да припомним, че в периода 1924 - 1926 г. са убити над 500 интелектуалци и политически дейци, които са неудобни на девето юнските превратаджии.

През този период политическите убийства на жълтите павета са нормална практика, като основно са избивани неудобни земеделци и комунисти. Днес обаче, никой не отбелязва тези политически убийства на опозицията от онова периода. Отбелязва се единствено събитието в църквата, като с всяка изминала година депутатите от десницата увеличават броя на убитите и ранените в църквата. Нека да ни кажат, какво беше това минало и какво беше.

Беше ли забранено:

да се изразяваш,

да се мисли,

да се пише,

да се чете,

и най-важното, да се живее.

Днес младежите с кубинките и с кафявите униформи, определено не искат да знаят историята или може би се интересуват, само от отделни нейни фрагменти. Но онзи, които не знае историята е обречен да я повтаря, а ние имаме необходимост да продължаваме напред, напред и пак напред. Без да повтаряме кървавите и деспотични грешки от миналото.

Вестник "Земя" - 24.03.2015г