Задънената улица.

Наскоро срещнах бай Данчо от съседната улица. Като се разговорихме и стигнахме до темата за предстоящите местни избори Бай Данчо ми каза, че гледал по телевизията с интерес, как различни политически формации заявяват своите политически позиции и намерения относно предстоящите избори за месна власт. Разказваше ми за различните тиражирани кандидати според него, които биха се кандидатирали. Но нещо не му даваше мира и искаше да го сподели, докато най-накрая ми каза: „ На нашата улица кмет не е минавал вече 25 години, а като дойде време за избори ми пълнят кутията с прокламации и искат да гласувам за тях и така до следващия мандат”.

Може би причината да не ходи кмет или общински съветник на тази улица се дължеше на факта, че улицата беше задънена, а кой ходи в задънената улица. Тя малко приличаше на нашата държавата от началото на прехода до днес, която не очертава ясна перспектива за развитието на страната, а няма и посока. Лутайки се и напред и назад в прехода, страната ни най-накрая достигна до задънената улица на неолиберализма. Може би и самото общество не знае накъде да продължи заради лутането или поради абстрактните посоките, които и определят най-висшите ни представители във властта. Говорят ни за някакви перспективи 2020 или 2050, а в същото време няма, кой да ти асфалтира дупката на задънената улица, която е асфалтирана последно преди 30 години или да ти реши и някакъв друг местен и социален проблем.

С наближаването на изборите се усеща някакво оживление, но то не е свързано с идването при задънената улица от страна на кмета или кандидатите, които искат да яхнат местна власт. Инициативите обикновено се поемат от политическите партии или отделни нейни членове или симпатизанти. Току виж минал някой активист и залепил плакат на някоя от политическите партии на оградата на бай Данчо. Обикновено той не може да види, кой е залепил плакат, тъй като тези, които ги лепят го правят нощно време. А бай Данчо иска да поговори с тях да поспори и да чуе техните виждания. Как биха променили техните кандидати общината, в която и той живее.

Лозунгите, които се лепят по оградата са едни социални, справедливи и с дълги обещания, но зад тях обикновено стоят поредните демагози , които са се наконтили и се усмихват лицемерно, а зад маските застанали лъжци лакоми за власт, хищни егоисти. Те искат с демагогия да ни привлекат на своя страна и чрез демагогия да ни управляват. Какво можем да очакваме от тези апостоли на демагогията, лъжата, шуробаджанащината или кражбата. Сигурно ще бъде, че някои от кандидатите няма, да са надградили и две тухли през техния живот, но ще искат да градят пътища мостове и улица, но най-вече ще се интересуват от обществените поръчки и как биха могли да ги манипулират.

Бай Данчо обаче продължава да търси кмет, който да бъде част от народа, като пръв сред равните, а не да стои гордо изпъчен над хората. Той такива гордо изпъчени ги гледа вече повече от четвърт век. Ама какво да се направи такава ни е орисията казва той. Наглед избираш хубава ябълка, а като я разрежеш след това установяваш, че е загнила, но трябва да я търпиш четири години. То такива загнили ябълки и прасета не искат да ги ядат, а ние ги търпим по цял мандат. Макар, че при нас вече един кмет беше уличен в злоупотреби и се наложи да го сменят, а новия не се различава по манталитет от стария. Символично или не, но администрацията на предишния, който беше обвинен в корупция сложи пътен знак на задънената улица на бай Данчо, като с този знак ясно се виждаше, че изход от улицата няма. Може би и поради тази причина по тази улица, да не искаха да минават управниците.

Сега кметовете, ще започват луда надпревара да показват, кой колко много е направил за своята община. Ще започнат откриванията не функциониращи обекти и площадки или такива, за които предстои поредната първа копка. Лъжата и демагогията ще се появяват навсякъде.

Бедността обаче в много общини, ще разкрие и покаже, демагогията и лъжата на всички тези безморални управници, които са управлявали лошо техните населени места и искат за пореден път единствено властта за нов мандат.

Необходимостта от промяна в политиката на местната власт е наложителна и кандидатите може би трябва да се вслуша в онова, което пише Гео Милев „ Изхода е обединение на народните сили. А това обединение, ще се извърши под знака на един лозунг: Труд и честност”

Трябва много труд и честност да видим в кандидатите и в онези, които ще защитават онова, което са направили през своя мандат за да получат нашата подкрепа.

Макар разговора ни да беше песимистичен относно политиката на местната власт в района ние с Бай Данчо все пак очакваме, да настъпят и промени, така че местната власт да се превърне в онова, което държавата не можа да направи за хората, като по-добро здравеопазване. Ангажирането на безработните не във временни работни места, а да се създадат месни предприятия с общинска собственост, която да ползва ресурсите на общината, вместо да се подаряват на частни фирми. Очакваме да се подобри и образованието в общинските центрове на инат на готвените промени в закона за образованието. Но за да стане общината по-добро място за живот са ни необходими най-вече труд и честност.