Пътя към храма.

Тропот на кубинки и младежи носещи тъмно кафяви униформи, наглед приличат на футболни фенове, които са се насочват към мястото на техния сбор. Ако не си запознат, би си помислил, че най вероятно, ще има някакво спортно дерби, но срещата днес е много по различна. Блясъка в очите на младежите не е продиктуван от любовта към спортния клуб, а от онази тъмно кафява чума, която покоси Европа преди повече от 70 години и отне живота на милиони невини. Тази картина обаче не е присъща само за нашите ширини, а се е развихри и на стария континент. Днешната икономическа кризата и нарастващата религиозно-етническа омраза, издигна отново кафявата чума и я въздигна, като птица феникс от пепелта.

Днешните организатори и последователи на безумния марш, гордо се изправят пред камерите и репортерите, като заявяват, че са наследници на Съюза на младежките национални легиони създаден през 30 те години на миналия век. Тогава легионерите са имали за пример и идеал набиращия популярност и власт фашизъм в западна Европа. Поради тази причина в основата на тяхната емблема е поставена свастика, която има за цел ясно да покаже техните интереси и съпричастност към фашизма. Може би е интересно да се отбележи, че дори в устави си легионерите говорят за етнически чиста и обединена България. Няколко години след основаването на легионерите, се забраняват политическите партии, но това не им пречи да потърсят сътрудничеството с „Цанковата дружина” за единни действия и сътрудничество, което би им осигурило влизане в събранието.

С наближаването на пролетта обявилите се за десни и шепата антикомунисти, ще отбележат 90 години от събитията в църквата „Света Неделя”, като най вероятно събитието, ще бъде по патронажа на някоя от институциите. Интересно, защо обаче мълчат за всичкото онова, което доведе до събитието в църквата. Днешните реформатори и десни демократи забравят, как е дошло на власт Правителството на Цанков. Дали не би трябвало първо да си припомнят за убийството Стамболийски или за пет хилядите жертви на юнското и септемврийското въстание.

Може би трябва да се отбележи, че срещу оръжията на деветоюнските превратаджиите се изправят селяни с вили и коси, които са убити без съд и присъда. Изтезавани и насилвани в местните общински и полицейски мази. Трябва да си спомним, как от мостове са хвърляни хора в пропастта или как са погребвани живи хора, а други са давени и душени.

Кървавото насилие породено от Цанковистите не спира след въстанието, а продължава като марш върху демократична България. Забраняват се неудобните на управлението политически партии, а също така се въвежда Закона за защита на държавата, като няколко месеца преди събитията в църквата Закона е изменен и допълнен с следния текст: ”Да се привличат към съдебна отговорност всички, които устно, писмено или чрез печатни, художествени или други произведения. Подбуждат към вражда омраза или към престъпления спрямо отделни класи, слоеве на населението или установените власти и с това си действие може да поставят под заплаха правовия ред на страната.” Относно поправката Гео Милев пише: „ Днешните управници на България измислиха чудовищен Закон за да уморят всичко, дето не умира”

След въвеждането на поправката е изготвен списък с всички интелектуалци и дейци, които не са съгласни с управлението. Брой 7 и 8 на списание „Пламък” е иззето заради поемата „Септември”, а по- късно списанието е и забранено. Гео Милев е съден, а след това и зверски убит от Цанковистите. Трябва да задължително, да отбележим и други ярки интелектуалци които са убити по онова време от режима, като Йосиф Хербст, Сергей Румянцев, Христо Ясенов и други.

Може би на днешните десни и антикомунисти ,трябва да припомним, че в периода 1924 - 1926 г. са убити над 500 интелектуалци и политически дейци, които са неудобни на девето юнските превратаджии.

През този период политическите убийства на жълтите павета са нормална практика, като основно са избивани неудобни земеделци и комунисти. Днес обаче, никой не отбелязва тези политически убийства на опозицията от онова периода. Отбелязва се единствено събитието в църквата, като с всяка изминала година депутатите от десницата увеличават броя на убитите и ранените в църквата. Нека да ни кажат, какво беше това минало и какво беше.

Беше ли забранено:

да се изразяваш,

да се мисли,

да се пише,

да се чете,

и най-важното, да се живее.

Днес младежите с кубинките и с кафявите униформи, определено не искат да знаят историята или може би се интересуват, само от отделни нейни фрагменти. Но онзи, които не знае историята е обречен да я повтаря, а ние имаме необходимост да продължаваме напред, напред и пак напред. Без да повтаряме кървавите и деспотични грешки от миналото.

Вестник "Земя" - 24.03.2015г