Какво вълнува хората в малките общини и какво им се предлага от местната власт през погледа на един възрастен човек от Трън
Ходих до ждрелото на река Ерма и като се връщах, точно на влизане в град Трън, видях един възрастен човек, който продаваше картофи. Отбих се и се заприказвахме с него, казваше се Бай Боре. Макар и доста възрастен, той все още се занимава със земеделие и садене на картофи, като една част от тях ги ползва за лична консумация, а останалото излишно количество го продава, макар и доста по-трудно.
Заговорихме се и стигнахме до темата с проведените частични местни избори в община Трън. Позволих си да го попитам дали е гласувал, макар да осъзнавах, че това е неправилно и правото на глас е личен избор. Той ми отговори:" Не съм гласувал, защото и едните, и другите само крадат и не мислят за хората." Попитах го дали кандидатите са имали политически програми за развитие на общината, а той ми каза, че и на едните, и на другите програмите са били едни и същи. Как ще кандидатстват за евросредства и как ще търсят публично-частно партньорство за развитие на общината. Бай Боре ми сподели: "Имаме вече стадион, на който може да поканим националите, а не останаха млади и деца в града, както и тенис игрище, но нямаме вода за пиене, макар че вода газим". Шеговито ми казва: "Ще зема довечера бабата и ще ходим да играем тенис на корт на новото игрище". Но най му е болно, че вече няма поминък, няма предприятия, няма го и кооператива.
Тези проблеми не са само в Трън, същите са и в останалите населени места, в които се провеждат частични местни избори. Трагичното е, че няма местна алтернатива на днешната неолиберална идеология, за разлика отпреди 100 години, когато тесните социалисти се изправят срещу буржоазията и печелят местната власт.
Тези победи на социалистите са в много трудни времена, когато фашистите са превзели властта с преврат, а страхът от преследванията, малтретирания, заплахи, както и убийствата на членове от опозицията се възприемат като обикновено всекидневие.
Протестиращите и стачкуващите са убивани
Заговорихме се и стигнахме до темата с проведените частични местни избори в община Трън. Позволих си да го попитам дали е гласувал, макар да осъзнавах, че това е неправилно и правото на глас е личен избор. Той ми отговори:" Не съм гласувал, защото и едните, и другите само крадат и не мислят за хората." Попитах го дали кандидатите са имали политически програми за развитие на общината, а той ми каза, че и на едните, и на другите програмите са били едни и същи. Как ще кандидатстват за евросредства и как ще търсят публично-частно партньорство за развитие на общината. Бай Боре ми сподели: "Имаме вече стадион, на който може да поканим националите, а не останаха млади и деца в града, както и тенис игрище, но нямаме вода за пиене, макар че вода газим". Шеговито ми казва: "Ще зема довечера бабата и ще ходим да играем тенис на корт на новото игрище". Но най му е болно, че вече няма поминък, няма предприятия, няма го и кооператива.
Тези проблеми не са само в Трън, същите са и в останалите населени места, в които се провеждат частични местни избори. Трагичното е, че няма местна алтернатива на днешната неолиберална идеология, за разлика отпреди 100 години, когато тесните социалисти се изправят срещу буржоазията и печелят местната власт.
Тези победи на социалистите са в много трудни времена, когато фашистите са превзели властта с преврат, а страхът от преследванията, малтретирания, заплахи, както и убийствата на членове от опозицията се възприемат като обикновено всекидневие.
Протестиращите и стачкуващите са убивани
измъчвани и преследвани. Тази констатация потвърждава и Бай Боре, който ме помоли да изчакам, за да ми покаже някакъв вестник. Връщайки се, носеше в ръката си един доста пожълтял и оръфан вестник - като наследник на земеделци е пазил вестници от своя баща.
Вестникът се казваше "Земеделска отбрана" и беше от юни 1924 г. Бай Боре ми показва позиция на земеделците и трудещите, които протестират срещу наложения терор от страна на Сговористката власт. Кандидатите на опозицията са арестувани, интернирани. Журналистът пише как местният пристав е арестувал и бил старец, защото е щял да гласува за опозицията. След пускането си от ареста възрастният земеделец заявява: "Аз високо протестирам срещу това беззаконие. Защо се плашите от моята старческа възраст. Вече на 85 години съм". През януари същата година е бил приет Законът за защита на държавата. По силата на който закон от 4 април 1924 г. се обявяват за разрушителни всички опозиционни партии и се разпускат. Конфискува се цялото им имущество.
Ако погледнем към онова, което ни се представя днес като заплаха и страх към избирателите в места, където се проведоха частични местни избори, то изглежда малко пресилено. Същото се отнася и за изборните резултати - дали си паднал с малко или повечко, и в двата случая си паднал.
Неприятна е затвърждаващата се тенденция от страна на левицата да не се явяват кандидати за местната власт. От проведени 66 частични местни избори и нови местни избори в 34 от тях БСП няма кандидати. Тази тенденция е много по-лоша от това дали си спечелил или не в определеното населено място. Това ясно показва какво е организационното отстъпление по места, макар да се заявява, че местната власт е най-важна.
Вестникът се казваше "Земеделска отбрана" и беше от юни 1924 г. Бай Боре ми показва позиция на земеделците и трудещите, които протестират срещу наложения терор от страна на Сговористката власт. Кандидатите на опозицията са арестувани, интернирани. Журналистът пише как местният пристав е арестувал и бил старец, защото е щял да гласува за опозицията. След пускането си от ареста възрастният земеделец заявява: "Аз високо протестирам срещу това беззаконие. Защо се плашите от моята старческа възраст. Вече на 85 години съм". През януари същата година е бил приет Законът за защита на държавата. По силата на който закон от 4 април 1924 г. се обявяват за разрушителни всички опозиционни партии и се разпускат. Конфискува се цялото им имущество.
Ако погледнем към онова, което ни се представя днес като заплаха и страх към избирателите в места, където се проведоха частични местни избори, то изглежда малко пресилено. Същото се отнася и за изборните резултати - дали си паднал с малко или повечко, и в двата случая си паднал.
Неприятна е затвърждаващата се тенденция от страна на левицата да не се явяват кандидати за местната власт. От проведени 66 частични местни избори и нови местни избори в 34 от тях БСП няма кандидати. Тази тенденция е много по-лоша от това дали си спечелил или не в определеното населено място. Това ясно показва какво е организационното отстъпление по места, макар да се заявява, че местната власт е най-важна.
Липсата на авторитети и личности
довежда до липса и на прокарването на алтернативни местни политики. Тези алтернативни местни политики, които са прокарвани преди 100 години, са актуални и сега. Макар за някой да изглежда архаична комуната, тя се е занимавала с проблемите на трудещите се - осигуряване на работа, жилище, образование и здравеопазване за тях и за децата им; борила се е с бедността и мизерията. Левите са откривали обществени кухни за бедните, а през зимните месеци са осигурявали подслон и безплатни лекарства за бездомните. Всичко това е постигано чрез средствата, които се печелят от общинските предприятия и кооперативите. Дейците на комуните разкриват как буржоазната власт превръща общините в своя мушия, в свърталище на алчни предприемачи и кариеристи, които само разхищават общински имоти и разпиляват общински финанси.
Липсата на ляв курс в местната власт прави левицата безсилна да предлага политическа алтернатива, поради която причина не може да се открои от останалите политически субекти. Твърдението на някои членове на ръководството на БСП, че "левият курс е път заникъде!", показва, че най-вероятно са объркали своята идентичност. Левият курс има посока идеология и своя идентичност, той има и своя път и за мнозинството това не е път заникъде. За голямата част от социалистите левият курс е пътят на бъдещето, който ще промени обществото. Загубите, победите и промените в ръководството са винаги временни, за разлика от пътя и идеологията, които имат значително по-дълга времева перспектива и цел.
Липсата на ляв курс в местната власт прави левицата безсилна да предлага политическа алтернатива, поради която причина не може да се открои от останалите политически субекти. Твърдението на някои членове на ръководството на БСП, че "левият курс е път заникъде!", показва, че най-вероятно са объркали своята идентичност. Левият курс има посока идеология и своя идентичност, той има и своя път и за мнозинството това не е път заникъде. За голямата част от социалистите левият курс е пътят на бъдещето, който ще промени обществото. Загубите, победите и промените в ръководството са винаги временни, за разлика от пътя и идеологията, които имат значително по-дълга времева перспектива и цел.
В. "Дума" 20 Окт. 2017г.
