Една новина остана в малките карета на вестниците, а
електроните медии я отразиха, като обичаен материал в пъстрата на информации
съобщение. Тази новина гласеше „ Най богатият 1%, ще притежава повече от всички
останали до 2016г.” Информацията беше
обявена от организацията Оксфам, която е международна конфедерация от 17
организации работещи в над 90 държави.
Според изнесената информация от организацията става
ясно, че неравенството продължава да се задълбочава. Бедността продължава да нараства, като един
на всеки девет души няма достатъчно храна и гладува, а над 1 милиард души
живеят с по малко от 1,25 долара на ден.
Доклада показва, че най-богатите увеличават своето
богатство, като през 2009 година те са притежавали 44 % от общото богатство на
света, а към днешна дата те притежават 48 %. Тенденцията за нарастване на
неравенството между богатите и бедните, ще продължава да расте и да се влошава, като през 2016 година богатите
ще притежават капитал равняващи се на общия дял на останалите 99 %. През миналата година 85 от най богатите на света
са притежавали богатство равняващо се на 50 % от богатството на 3,5 милиарда
души. Тенденцията се влошава, като през тази година вече 80-те най богати
притежават това богатство, докато през 2010 година те са били 388 човека.
Според доклада лобирането за определени сектори продължава
да нараства, като финансовия и застрахователния са отделили общо 500 милиона
долара, които средства са потънали в политическата система с цел поправка на определена
нормативна уредба, която е за сметка на бедните . Първи в касацията са
фармацевтичните компании, които са отделили общо 550 милиона долара за лобиране
към Вашингтон и Брюксел, като по този начин са си гарантират огромни печалби. Отново
за сметка на най бедните, които отделят и последните си средства за да си купят
жизнено важни медикаменти.
Положението в България не се различава особено от това,
което се цитира в доклада. Докато в западните държави обаче може да се
наблюдава и процес на наследяване на богатството, то у нас категорично може да
се заяви, че богатството е натрупано в годините на криминално -
приватизационния преход.
Продължаващото нарастване на неравенството изправя едни
срещу други двете класи. От една страна е богатия елит, от друга е бедното
множество. Политическата система би
трябвало да се стреми да намали неравенството между елита и множеството, но на
практика се получава точно обратното. Богатите търсят лостове, с които да
въздействат върху законодателството, като по-този начин си гарантират увеличаване или
запазване на богатствата за сметка на най-бедните. Но освен, че промените в законодателството
влияят на неравенството в обществото, то те довеждат и до липса на икономическа
демокрация.
Липсата на лявото в обществото или казано на защитници на
демокрацията и множеството бедни ни довежда до положение на най бедната страна
в Европа, в която върлува олигархична върхушка.
Страните от ПИГС /Португалия, Италия, Гърция и Испания/ се
противопоставят на досегашния модел на управление в полза на богатите и дават
шанс за управление на крайно левите. В Гърция вече крайно лявата партия получи
мнозинство и има уникалния шанс да покаже на Европа, че е възможен и друг модел
на управление. Политики без финансови
ограничения и рестрикции насочени към най бедните. Социологическите проучвания в Испания
показват, че в момента крайно лявата партия получава най-голяма подкрепа, което
ще бъде поредното потвърждение, че е възможен и друг модел.
Дали промяната тръгва от най засегнатите икономически
държави от кризата и постепенно, ще се придвижва на север докато обхване цяла
Европа или чрез финансови механизми и провокирането на протести богатия север,
ще пречупят гръбнака на прохождащите
леви правителства, които искат да защитят множеството бедни, ще разберем в
много скоро.
Ако обаче левите
не успеят да подчинят Европа на своята
идеология и политика, ще сме заплашени отново от кафявата чума на национализма.
Къде обаче сме ние в този нов ляв модел на управление на
южна Европа ?
У нас до скоро управлявалата левица, вече е в опозиция, а
социологическите проучвания не и дават особен тренд на повишение на
електоралната подкрепа. Най различни са причините довели до този резултат, но
може би основния е че не се противопоставиха на богатите, които продължиха да
трупат богатства и власт за сметка на мнозинството бедни.
Икономически елит
здраво е овладял пропагандата във властта и продава илюзии на мнозинството
бедни българи до времето на изборите. След което розовата мъгла се надига и се
вижда, че бедния отново стой на другия бряг на реката, като единственото с
което се е сдобил е неговата кръпка върху овехтялата му риза, а богатия показва
с гордост на своите деца и горди наследници, че е отнел и малкото което е имал
бедния, а именно неговия глас.
Основния политически дебат в обществото е ляво срещу дясно,
но може би вече трябва да говори за политически дебат: „ Богат елит срещу множество
бедни”. Политическите партии от своя страна сами да изберат, зад кой да
застанат в този дебат, но не само идеологически.
Може би днес все търсим, но не откриваме онези леви политически
лидери, които няма да продадат идеята за поредното депутатско място или лична
облага, за сметка на онова мнозинство бедни граждани, които сме им гласували политическо
доверие.
Вестник "Дума" 10 март 2015г.
