Дали най-сетне прозряхме, че не трябва да гласуваме за хора,
чиято цел е висок рейтинг и собственото им оцеляване във властта
Ходих на пазара за домати и си ги харесах от един търговец,
който изглеждаше прилично облечен с добра визия и доста комуникативен. Най-важното
беше, че и стоката на сергията видимо изглеждаше добре. Докато се редях
продавача не спираше да говори и да хвали стоката си. След като напазарувах си
тръгнах към вкъщи с торбичка в ръка, в която имаше домати.
Бях твърде доволен от пазара, тъй като ми се струваше, че
съм напазарувал изгодно и видимо добра
стока. Но в транспорта усетих лека миризма на развалено. Помислих си че от
другаде идва миризмата, а не от моите домати. Като се прибрах в къщи установих,
че миризмата на развалено идва именно от моята торба. Погледнах в торбичката и се замислих, че тези
мои домати до голяма степен отразяват политическата ситуация в България.
Предлагат ти кмет, който не го познаваш, но онзи, който ти
го предлага е с висок политически
рейтинг. Добре изглежда и е доста
комуникативен. Досущ като търговеца на
зеленчуци от който си купих моите развалени домати. Отпред наредени лъскави и хубави домати, а в последствие в
торбата се оказват развалени. Не минаха и два месеца от изборите и започнаха да
валят и обществените поръчки за нови високо проходими коли, които изведнъж се
оказаха крайно необходими за сегашните кметове. Започна да се сменя офис-
оборудване, доставчици, та дори и неудобния персонал в кметствата. Защо обаче
се прави това и дали от него имат
необходимост хората. Започнаха да намирисват тези кметове досущ, като
моите скапани домати. Преди няколко дни премиера събра кметове и им заяви: „Не
изпадайте в популизъм и увеличавайте данъците”, кметовете само гледаха и никой,
като че дори и не си помисли да възрази. Явно в тези кметства има достатъчно
голям финансов ресурс, с който разполагат, а населението тъне в охолство. Няма
безработица и всички социални проблеми са им решени. Досущ като моите домати - мълчат и се скапват.
Ама нали се гони рейтинг и трябва продавача да изглежда добре
и с висок рейтинг пред хората, а след това да продава повече домати без да
казва, че стоката му е развалена.
Кметовете след тази среща започнаха да бълват какви ли не
предложения, за да отговорят на очакванията. Чуха се предложения като „Данък
Перник” на което отговориха с „Данък за софиянци и данък чужди коли” най-вероятно
ще се върне и по забравения данък колиба
в най-скоро време. Започнаха да се предлагат и други екзотични данъци и такси
от местната власт. Кметовете обаче не казват, каква е причината за това да не
могат да събират повече средства и искат дофинансиране от националния бюджет за
техните населени места.
По места хората са бедни, а от тях не може и не трябва да се
изискват повече данъци и такси, които допълнително ги правят още по- бедни.
Неравенството между големите градове и малките населени места се увеличава, а
този политически пи ар за властта допълнително разтваря ножицата между бедните
и богатите. Започва разделението на хората и по места, от което допълнително се
натрупва омраза и разслоение.
Екзотиката в данъчната политика започва да се проявява и на
национално ниво, като се предложиха данък сланина, данък градинка, данък ракия,
увеличаване на винетките, както и други. Големия проблем идва от това, че
правителството заяви, че ще провежда реформи, но в същото време то дори не започна такава
реформа, тъй като е общо известно, че онзи който започне реформи в
администрацията обикновено си отива от политическата сцена. Продължава да се вкарва в дългова спирала
държавата, а чрез заеми се компенсират дефицитите на страната докато тя затъва,
а богатите продължават да увеличават своите богатства за сметка на държавата и
бедните.
Мълчанието на кметовете продължава, защото те не искат да засегнат интересите на властта,
тъй като това е най-важно за тяхното местно феодално оцеляване. Няма ли да се намери някой Мунчо от тези
кметове и да каже увеличете данъците на богатите и въведете подоходно облагане,
а не искайте от нас да увеличаваме данъците за бедните.
Гнили домати и обещания за реформите заляха цялата
изпълнителна власт. Оглавявани от онези красивите и умните, които протестираха
преди година. Чуждите неправителствени организации се чудят, как да напуснат
кораба без да кажат, че са се провалили с реформите и всичко се е превърнало в
проформа на модела срещу който те се обявиха. Видимо е защо не могат да
направят нищо, а то е много простичко, защото толкова си могат. От своя страна
не искат да се разделят с властта, а искат и да са в опозиция, нещо като театър
сълза и смях, но в политическият му вариант. Останаха им няколко политически ангажименти, към едни още не
реализирани, на които трябва да се намерят подходящи държавни длъжности. През
тази година на управление се реализира, най-важната за тях политика, а именно
на листчетата с имена на красивите и умните.
Започна да намирисва нещо, дали е на развалени домати или на
избори, но политическото блато започва
да се размърдва, а миризмата е същата, като на моите домати . Появиха се и
първите само предложения за държавен глава от страна на десницата.
Очаква ни една много интересна политическа година на избори
и превъплъщения от търговци на развалени домати в кандидати за политическа
слава.
Аз лично разбрах, че от този продавач не трябва вече да
купувам домати, но дали останалите са разбрали, че не трябва да дават своята
подкрепа за хора, които търсят висок рейтинг и единствената им политика е
свързана с тяхното политическо оцеляване във властта, от където трябва да ги
отстраним.
в.Дума 19.12.2015 г.
