Все по-често ни разделят на сини срещу червени, комунисти
срещу антикомунисти, фили срещу фоби, българи срещу бежанци, българи срещу турци, православни срещу
мюсюлмани. Въпроса е кой стои и се прикрива зад това разделение и дали то е
продиктувано от определени икономически, етнически, духовни или политически
интереси, а може би са просто параван
зад който стоят определени елити от обществото. Разделението не е никак
случайно, то се стреми да създаде определени групи, а всяка от групата се настървява
срещу другата, като се представя като неин враг. Докато в действителност
реалното разделения в обществото е крещящото неравенството, което услужливо се пропуска. Това разделение е
представено много образно в разказа на Умберто Еко „ Да сътвориш врага” . Съставянето
на враг е основната задача на елитите в
различени периоди на историята, макар определените за врагове да не са били
пряка заплаха за обществото или за отделната група. „Въпреки това още от началото са нарочени за врагове не
толкова различните, които са директна заплаха за нас, а онези, които всеки има
интерес да представя като заплашителни, дори и да не ни заплашват пряко, така
че не толкова тяхната заплаха откроява тяхната различност, а тяхната различност
се превръща в признак за тяхната заплаха.” Така е и в нашата политическа
действителност, където при всеки един избор може да чуете различни заплахи от
дебнещи и прикрити врагове като пример:
ако избереш този ще получиш и другия, който е представен за заплаха и
враг на обществото. От своя страна този ефект е временен, но лековерността,
пропагандата и емоционалните внушения са по-силни, от идеите които стоят зад
различните политически партии. Заплаха може би е важна за определянето на
идентичността на определените политически партии, но също така партиите се
сдобиват и с определено препятствия, спрямо коeто измерват своите сили изправяйки се срещу него.
Когато обаче го няма врага, то той трябва да бъде сътворен, както пише в своя
разказ Умберто Еко. Сътворяването на враг може да бъде и вътрешно политическа
борба с цел запазване на определени кадри и политики, които макар да не са част
от идеологията на определената партия, но целта е да се консолидира определено
по -голямо ядро около власт имащите. Освен
чрез създаването на врагове днешните политици се опитват, да ни управляват и
чрез страхове, но когато държиш информационните потоци и медиите, то можеш да
моделираш обществото спрямо сценария, който си подготвил, а не според
потребностите на хората. Внушаването на
страх е характерно за предизборните ситуации, като ни се казва какво ужасно
бъдеще ни чака, ако направим неправилен избор. Към внушаването на страхове и
ужаси, не трябва да забравяме и внушението, че след като си тръгне някой от
властта, ще последва и нестабилност, поради тези причини, трябва да се прави правилния
избор, който единствено и основно подкрепя власт имащите, които преди това са
ни определили за врагове или са ни насаждали страхове, а днес търсят нашата
подкрепа.
През
изминалите години ние гражданите видяхме и преминахме през какви ли не
икономически или политически несгоди,
кризи и
правителства. През 90- те хората излизаха по-улиците, като мислеха, че
по този начин могат да променят системата, докато не се по-умориха, но и разбраха
какъв е най-правилния начин да свалят управляващия елит, а той е като гласуват. Отнемането на властта от
управляващия елит, чрез протестен вот е вече често повтарящо се действие. Което
няма да спре докато, не преодолее огромното неравенство, което стои в основата
на недоволството на пролетарият и прекариат срещу олигархията и обслужващият я
елит. Наслоеното отвращение, към властимащите
и отправените заплахи към хората винаги
поражда протест, който се изразява, чрез техния вот и смяна на управляващите. От
своя страна свалените елити изразяват омраза, към хората вместо да извлекат
поука от това заради, което са свалени, като дори в края на своя мандат
обикновени приемат закони или мерки, които не биха минали при други
обстоятелства. След всяко народно недоволство и след краха на елита се появяват
нова порция популисти и гладни за власт елити, които потриват ръце и чакат те да
станат следващите управляващи, които да изземат ролята на предишните. Но най-вероятно и тях ще ги последва същата
участ, тъй като много бързо се изкачват по стълбата нагоре и започват да не
чуват хората отдолу. Същите хрисими до вчера опозиционери или нови лица в
политиката, много бързо се променят и започват
да отправят заплахи, като насаждат страхове и създават врагове между хората. До
следващия вот, когато отново, ще се изправи народа срещу елита.
в."Дума" 30 Ноември 2016 г.
