България днес е сред страните с най-високи стойностни на този показател в ЕС
Кой загуби на изминалите избори? Сигурно е, че политическият елит независимо от ляво, дясно, либерали, популисти или патриоти декларира, че са спечелили. А кой тогава е загубил? Отговорът може би е много лесен - загубиха онези 90 процента от българите, които са в долната част на социалната пирамида и са засегнати пряко от неравенството. В същото време 50 процента от тези българи живеят под прага на бедността, със сериозни материални лишения или с неспособност за реализация на пазара на труда... Защо преодоляването на неравенството го нямаше в предизборните платформи и в посланията на основните политически лидери? Може би защото и самите те са част от 10-те процента българи, за които неравенството не е проблем.
Според статистиката на Евростат България е на 26-о място в класацията по социално преразпределение на доходите в ЕС. Неравенството при разпределението на доходите в България е в отношение 7.1 пъти. Горната част от социалната пирамида са получавали 7.1 пъти повече от тези 22%, намиращи се на дъното на социалната пирамида, а разликата между тези от единия процент на върха и останалите от дъното надминава 30 пъти.
Най-засегнати от това са възрастните, децата от малцинствените групи, както и тези, чиито родители са засегнати от трайната безработица. Трябва да не забравяме и хората в неравностойно положение. Следващата група засегнати са работещите бедни, пролетариатът и прекариатът.
Интересен факт е, че страни като Чехия, Словения и Словакия са в началото на таблицата и при тях това отношение е в размер 3,4-3,5 пъти. Тази статистика ясно показва как са се справяли политическите елити на различните страни, макар преди четвърт век да сме тръгнали от едно и също ниво с тях.
В тези страни също премина процес на промяна на собствеността от държавни в частни ръце, както и се въведе плосък данък, който по-късно беше коригиран. Ние като тях правихме едни и същи грешки, но днес при тях неравенството е по-малко в сравнение с нас. Техните елити разбраха, че за да върви в правилната посока обществото, то трябва да се справи с неравенството, като се отмени плоският данък. Въведоха се и по-високи данъци върху капиталовите печалби, постигнаха по-достойно заплащане на трудещите се, спряха изтичането на капитали към офшорните зони и инвестираха в образование и здравеопазване.
Всички тези мерки нашият политически елит се постара да не направи, а на нас ни обясняват как богатите ще преразпределят печалбата си в бъдеще с работниците и ще инвестират, като им намалят данъците и се защитават богатите. Днес ние сме от страните с най-високи стойностни на неравенството в ЕС и причината за това се дължи единствено и само на политическия елит.
Според политиката по здравеопазването на ЕС рискът беден човек да умре от хронично заболяване е от 25 до 150% по-висок в сравнение с добре осигурените слоеве на населението. Тези примери са широко известни на нас, българите, и са познати в почти всички малки населени места, където няма лекарска помощ, а хората не може да внасят своите здравноосигурителни вноски, защото са трайно безработни. Нямаш пари да посетиш лекар, нямаш пари за лекарства и една най-проста настинка може да ти докара усложнения, които в крайна сметка да свършат до летален край.
Подобна е картината и в образованието - бедните родители не могат да изпращат децата си на училище, а в същото време законът финансира частните училища. Тук неравенството пак е сътворено от родния политически елит.
Някой би казал, че днес няма класи, както преди, но неравенството ни отправя предизвикателство, в което ясно се разграничават различните класи в новото хилядолетие. Неравенството ще се задълбочава, ако не се намеси държавата, която единствено може да ограничи този процес. Ако внимателно разгледаме нашия политически елит, ще установим, че политическите партии се ръководят от бизнесмени или бивши мениджъри, обслужвали олигархията в определен период. Поради тази причина днешните елити не повдигат въпроса с неравенството в обществото, тъй като той би ги засегнал пряко, а това е политика, която трябва да се противопостави на богатите и да преразпредели доходите в обществото.
Кой загуби на изминалите избори? Сигурно е, че политическият елит независимо от ляво, дясно, либерали, популисти или патриоти декларира, че са спечелили. А кой тогава е загубил? Отговорът може би е много лесен - загубиха онези 90 процента от българите, които са в долната част на социалната пирамида и са засегнати пряко от неравенството. В същото време 50 процента от тези българи живеят под прага на бедността, със сериозни материални лишения или с неспособност за реализация на пазара на труда... Защо преодоляването на неравенството го нямаше в предизборните платформи и в посланията на основните политически лидери? Може би защото и самите те са част от 10-те процента българи, за които неравенството не е проблем.
Според статистиката на Евростат България е на 26-о място в класацията по социално преразпределение на доходите в ЕС. Неравенството при разпределението на доходите в България е в отношение 7.1 пъти. Горната част от социалната пирамида са получавали 7.1 пъти повече от тези 22%, намиращи се на дъното на социалната пирамида, а разликата между тези от единия процент на върха и останалите от дъното надминава 30 пъти.
Най-засегнати от това са възрастните, децата от малцинствените групи, както и тези, чиито родители са засегнати от трайната безработица. Трябва да не забравяме и хората в неравностойно положение. Следващата група засегнати са работещите бедни, пролетариатът и прекариатът.
Интересен факт е, че страни като Чехия, Словения и Словакия са в началото на таблицата и при тях това отношение е в размер 3,4-3,5 пъти. Тази статистика ясно показва как са се справяли политическите елити на различните страни, макар преди четвърт век да сме тръгнали от едно и също ниво с тях.
В тези страни също премина процес на промяна на собствеността от държавни в частни ръце, както и се въведе плосък данък, който по-късно беше коригиран. Ние като тях правихме едни и същи грешки, но днес при тях неравенството е по-малко в сравнение с нас. Техните елити разбраха, че за да върви в правилната посока обществото, то трябва да се справи с неравенството, като се отмени плоският данък. Въведоха се и по-високи данъци върху капиталовите печалби, постигнаха по-достойно заплащане на трудещите се, спряха изтичането на капитали към офшорните зони и инвестираха в образование и здравеопазване.
Всички тези мерки нашият политически елит се постара да не направи, а на нас ни обясняват как богатите ще преразпределят печалбата си в бъдеще с работниците и ще инвестират, като им намалят данъците и се защитават богатите. Днес ние сме от страните с най-високи стойностни на неравенството в ЕС и причината за това се дължи единствено и само на политическия елит.
Според политиката по здравеопазването на ЕС рискът беден човек да умре от хронично заболяване е от 25 до 150% по-висок в сравнение с добре осигурените слоеве на населението. Тези примери са широко известни на нас, българите, и са познати в почти всички малки населени места, където няма лекарска помощ, а хората не може да внасят своите здравноосигурителни вноски, защото са трайно безработни. Нямаш пари да посетиш лекар, нямаш пари за лекарства и една най-проста настинка може да ти докара усложнения, които в крайна сметка да свършат до летален край.
Подобна е картината и в образованието - бедните родители не могат да изпращат децата си на училище, а в същото време законът финансира частните училища. Тук неравенството пак е сътворено от родния политически елит.
Някой би казал, че днес няма класи, както преди, но неравенството ни отправя предизвикателство, в което ясно се разграничават различните класи в новото хилядолетие. Неравенството ще се задълбочава, ако не се намеси държавата, която единствено може да ограничи този процес. Ако внимателно разгледаме нашия политически елит, ще установим, че политическите партии се ръководят от бизнесмени или бивши мениджъри, обслужвали олигархията в определен период. Поради тази причина днешните елити не повдигат въпроса с неравенството в обществото, тъй като той би ги засегнал пряко, а това е политика, която трябва да се противопостави на богатите и да преразпредели доходите в обществото.
Вестник "Дума" бр.65, 03.Април.2017г.
