Наближаващите избори, ще повдигнат отново въпросите с
идентичността на политическите партии, както и това какви представители ще
влязат в бъдещото събрание. Може би очакванията, към левицата за пореден път,
ще бъдат най-големи, тъй като тя представлява по дефиниция най-голямата група
от хора в най-бедната страна от Европа. Тук би трябвало да са
представителите на трудещите се, интелигенцията, както и всички бедни и
неоправдани българи. Но дали тези трудещи се и бедни граждани за пореден път
няма да бъдат разочаровани от това, че в листите не виждат именно хора на наемния
труд, както и интелектуалци, е въпрос, на който много скоро, ще може
да си отговорим.
Ще съумее ли левицата да погледне към себе си и да види какви са и
проблемите. Може ли да се очаква завръщане към автентичните идеи на социализма,
като в основата на това завръщане да бъде трудовата класа на България.
Връщайки се към времето преди 25 години в събранието можеше да
откриеш хора, който прославяха труда и с гордост можеше да се наречеш, че си
работник. Днес обаче думата работник звучи по съвсем
друг начин. Всеки, който се обяви за такъв се смята, че е по-долна класа, на
която не трябва да и се обръща внимание. Поради тази причина в идващите месеци,
ще започнете да виждате и чувате, кой какъв голям
уравленец е и какви влиятелни бизнес отношения е натрупал поради, които причини
според неговата персона и на неговото обкръжение е най-подходящата личност,
която може да представлява левицата. Тези същите, ще ги видите и в първите
редици на идеологически неподходящо място. за тях, но подкрепяни от
политически правилните хора.
Социалистите, трудещите се както и всички останали бедни българи,
вече не искат да се задоволят с обещанията, които се отправят по време на
избори. Хората подкрепящи левицата искат нещо, което реално, ще промени
политическата система и ще обърне внимание на обикновения човек с неговите
обикновени трудови проблеми.
Как обаче да се очаква промяна, след като в националните
ръководства на партиите няма да намерите трудещи се, там ще намерите ловки апаратчици и бизнесмени, които ловко търгуват с
влияние за собствена угода. Някои от членовете на левицата с гордост се наричат
социалисти, но техните действия в законодателната и изпълнителната власт
показват, че са по-близо до либералите и капитала.
Когато утрешните кандидати за народна любов се изправят
пред хората на наемния труд, те ще трябва да отговорят на въпроса: Как
и въобще дали са се борили срещу бизнеса, който експлоатира и унижава трудещите
се. Дали от позицията, която искат да заемат, ще се противопоставят на
социалната несправедливост и неравенството в обществото.
Подкрепящите левицата може и трябва да питат и други въпроси,
които не са важни според партийните ръководства, но това не трябва да ги обезкуражава.
Нека да продължим да питаме: Кога ще се премахне плоския данък? Кога ще започне реиндустриализацията на страната? Кога ще се преборим
с бедността и корупцията в страната? Макар, че на тези и други въпроси няма да
получаваме конкретени отговори, а и след това да настъпят конкретни действия не трябва да губим кураж и да продължаваме.
Когато обаче в листата видите трудещ се или интелектуалец на
по-задно място може да го подкрепят с преференцията, която се дава по право
според изборното законодателство, тъй като единствено по този начин, ще може да
променим налаганите ни партийни кандидати и в крепостта, която защитава капитала, ще може да влязат повече хора на труда, а те от своя
страна трябва системно и целенасочено да започнат да рушат крепостта от вътре,
така че да може повече трудещите се да проникнат вътре и да вземат надмощие над
онези, които експлоатират нашия труд.
Поглеждайки към нашите южни съседи трябва да си зададем въпроса:
Как обаче искаме да се развива левицата у нас? Дали искаме да сме по-близо до СИРИЗА или по-близо до
ПАСОК.
На последните избори за европарлемент
СИРИЗА беше първа политическа сила и успя да вкара шест представители в
европарламента. В листата на СИРИЗА се забеляза
яркото присъствие на скромната българска работничка Костадинка Кунева. За нас,
като българи и хора, които подкрепяме лявата идея и трудещите се това е огромно признание и гордост. Друга ярка личност е видния писател и антифашист 91 годишния Манолис Глезос, който е
свалил през 1941 година хитлеристкото знаме от Атинския акропол. Генерал Де Гол
го описва като „Първият
партизанин на Европа“.
На другия полюс е доскоро управляващата коалиция на ПАСОК на тези избори, тя претърпя изборна катастрофа и остана на четвърто място, като успя да вкара двама
представители в европарламента. Ако се поинтересувате, ще разберете, че и
двамата представители на ПАСОК са по скоро
представители на прогресивния млад апарат на партията отколкото на трудещите се
или на интелигенцията.
Може би за някои това е химера и опиянение, но защо да не може да
се възползваме от добрите практики на нашите съседи и да ги приложим и у
нас. Днешните наследници на Дядото трябва всекидневно да отстояват правата и
свободите на трудещите се, тъй като те са извоювани с много кръв и пот през
годините. Днешните социалисти не трябва да позволяват
гладът да е по-страшен от смъртта, както го заявиха колегите на загиналите
миньори от преди година.
Днес левицата трябва да докаже, че ще продължи борбата, която
отстъпи през изминалите години и гордо ще се завърне на полагащото и се място откъдето ще развее знамето на труда.
Социалистите ще трябва да изкоренят гладът, за да не бъде
толкова страшно надвиснал над трудещите
се. Заплахата от гладът заема надмощие над
трудещите, а представителите
на левицата ще трябва да се борят за тях така, че в техните очи да не се вижда отчаяние, несигурност и страх.
Тази задача е трудна, но промяната трябва да започне именно от там.
Представителите на левицата трябва категорично да заявят, че няма
да отстъпи и крачка на зад от интересите на хората на наемния труд, които са
защитавали в продължение на повече от век.
Тодор Канев
в."Дума" 2-3 август 2014г.
Тодор Канев
в."Дума" 2-3 август 2014г.
