Чрез пропаганда към властта

Възходът на националистите в цяла Европа променя политическия пейзаж 

Много или малко са 70 години? Оказва се, че човешката памет е твърде къса за онова, което причини фашизмът както на нас, така и на цяла Европа... През последните години както в България, така и на Стария континент националистите и крайно десните партии набират сила. На последните евроизбори националистите от цяла Европа се представиха успешно и вкараха в Европейския парламент представители от почти всички страни от общността. Икономическата криза и военните конфликти в близост до Европа създадоха напрежение в редица сектори от обществено-политическата и икономическата сфера. Образува се морален, политически и социален вакуум, от които се възползваха именно националистите.
Не стига, че вече имат присъствие и в законодателната власт, но се появиха по улиците и започнаха да организират преврати, метежи и бунтове, дори успяха да свалят законно избраното правителство в Украйна. Коя обаче ще бъде следващата страна, която ще бъде пометена от кафявата чума, е въпрос, на който може би ще си отговорим много скоро.
В своята книга "Фашизмът" Желю Желев пише: "В исторически смисъл фашизмът действително е вече изживян и за неговото възвръщане не може да става и дума." Може ли да се съгласим днес с тази теза, след като виждаме как се завръща национализмът навсякъде около нас.
Завръщането на фашизма може би не е и никак случайно, както и преди, така и днес той има своите предпоставки, които може би се коренят основно в дълбоките икономически и политически кризи в нашето общество. Разочарованието от традиционните политически партии води на бял кон националистите, които търсят начини да пропагандират, че ще провеждат социални и етнически политики. В изминалата предизборна кампания именно националистите се опитаха да събудят спомена за социалистическата държава и нейната социална и градивна функция в обществото до настъпилите промени преди 25 години.
Трябва ли да позволим на националистите да продължават с това нетолерантно отношение към всички, които са от различно вероизповедание, както и тяхната позиция, че за всички беди са виновни онези жени и деца, които бягат от войната в Близкия изток и търсят убежище в България.
Интересни са и похватите на националистите, които разчитат на пропаганда, присъща за времената от преди повече от 80 години, както тогава, така и днес те разчитат на собствени медии, както електронни, така и печатни. Трябва може би да си задаваме въпроса: Защо в тези медии не се появяват опозиционни автори и събеседници с тези, противоположни на техните?
Определено те внимателно са проучили силата на пропагандата от времето на фашизма, която е заявена от Гьобелс, а именно, че: "Пропагандата ни помага да дойдем на власт. Пропагандата ще ни помогне да удържим властта".
Неслучайно националистите все повече се опитват да втълпят на избирателите, че когато те дойдат на власт, от най-бедната страна в Европа ще превърнат България в земен рай. Националистите представят така събитията и политиките, че да са изгодни за тях. От това представяне безспорно се стремят да печелят повече избиратели. Негативните събития и техните вулгарни действия, които ги дискредитират, се замитат под чергата, върху която здраво са стъпили. В нашия конкретен случай може да си спомним за унизителното поведение в самолета на немския  авиопревозвач, както и обидите, отправени към френски дипломат, както и много други. Когато националистите са притиснати и трябва да отразят негативна за тях информация, те я представят с обратна посока, като се опитват да манипулират общественото мнение, а в определени случаи дори се стига до агресия срещу онези, които търсят истината и настояват да се осветли.
Действията на нашите националисти във властта показват, че се интересуват единствено от уреждане на собствените им интереси, като са склонни да продадат своята кауза за угоден имот или за някое удобно място във високите етажи на властта, независимо дали ще бъде на местно или национално ниво.
Определено днес ние, българите, като общество освен че сме в тежка икономическа криза, но се намираме и в морално-политическа криза. Доказателство за това е, че  позволихме на националистите да удвоят броя на народните представители в 43-то Народно събрание. Те ще седнат на местата, които бяха освободени от социалистите. Днес повече отвсякога преди това се нуждаем да погледнем навътре към левицата. Защото заболяването на левицата е заболяване и на самото общество, а резултатът на националистите потвърждава това заболяване. Кликите и задкулисието доведоха до най-лошия резултат на левицата от началото на прехода. Безспорно е, че хората не откриха в листите на социалистите истински държавници, на които могат да се доверят, но дори и да ги имаше, те бяха поставени на задни позиции. Може би и поради тази причина избирателите потърсиха алтернатива в лицето на националистите. Левицата може и трябва да върне своето доверие. Единствено и само чрез леви политики, ако бяха реализирали тази леви политики, докато бяха в управлението, може би днес нямаше да бъдат конструктивна опозиция. И докато ближе рани и е в опозиция, левицата ще трябва да се обнови кадрово с автентични леви личности, а не с клики и задкулисие, в противен случай кафявата чума ще продължи да расте. Нека да направим своите поуки и да не позволим национализмът да се възроди като водеща сила, която да властва над нас.

Тодор Канев
в."Дума" 18 Октомври 2014г.

Демагогия, корупция и пак демагогия

Защо страната ни се върти в затворен цикъл от лоши решения

Може ли днес 25 години след началото на прехода да се съгласим с произнесената реч от Уинстън Чърчил преди повече от 80 години в която той заявява : „ Никой не твърди, че демокрацията е съвършена или премъдра. Всъщност се казва, че тя е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали форми опитани някога“.

Може би повлияни от своята омраза към възможната алтеннативата на либерализма и демокрацията англо-саксонците се опитват и към днешно време да ни убеждават, че няма по-добра алтернатива от демокрацията. Дали обаче ние може да се съгласим с тази теза ,че няма алтернатива на сегашната система. Всички онези, които са видели и са живели и при друга възможна алтернатива на обществена политическа система спокойно може да споделят, че има алтернатива на неравенството, демагогията, корупцията и липсата на сигурност.

Можа ли днешната формата на управление да бъде определена и затворена в формулата демагогия-корупция-демагогия. Според тълковния речник срещу думата демагогия е записано: „Преднамерено въздействие върху инстинктите и чувствата на масите чрез лъжливи и примамливи обещания за постигане на користни цели „. Срещу значението на думата корупция е записано: „Злоупотребата с обществена служба за лично облагодетелстване или, по-конкретно - поведение на длъжностни лица, чрез което те или техни близки се облагодетелстват неправомерно и незаконно, като злоупотребяват с поверената им власт“ .

С наближаването на всеки един избор се появява демагогията, а при последвалото управление на демагозите следва корупцията, която подхранва демагозите до следващите избори, когато следва отново демагогията с цел достигането отново до корупцията.

На национално ниво основните обещания са свързани с по високи заплати и пенсии, както и с намаляно на безработицата. Но голяма част от демагозите не обясняват от къде ще намерят средства за увеличаване на доходите на населението. Докато за намаянето на безработицата се разчита основно на частния сектор, без дори и да си помисли за възможността държавата да инвестира и по този начин да увеличи приходите в хазната след реализацията на проектите и в следсвие на натрупаната печалба. Днес почти всеки втори студент и завършил ученик е потенциален безработен, докато системата от преди 25 години позволяваше на всеки завършил да му осигури договор за работа макар да нямаше частен бизнес.

По време на предизборните кампании почти всеки път в обещанията присъстват и някой от големите инфраструктурни обекти от транспорта или енергетиката, които са от национално значение, като при евентуална възможност за реализация именно тези проекти става атрактивни за прокарване и реализиране на роднински и приятелски кръгове, които се отблагодаряват, т.е. един вид корупция.

Според Европейската комисия, която изследват възможните корупциони практики е установила, че най-висока степен на корупцията е установена в секторите, които са свързани с обществени поръчки и израждането на инфраструктурните обекти от национално и местно ниво, както и във военната техника и технологии, а също така, но не и на последно място в здравеопазването.

Най вероятно общото мнение за корупцията у нас няма да се различава особено от изследването направено за Европейската комисия.

На местно ниво в столицата може да си припомним, че в продължение на 15 години всички кандидати за кмет на столицата обещаваха, че ще изградят завод за боклук, но той все още не е изграден. Друго обещание, които присъства почти всеки път е свързано с откриването на нови детски градини. Трябва да си припомним също така и денонощните опашките пред детските градини за записване на забавачка. А може би и обещанията за изграждане на четири нови спортни зали в столицата, както и за развалянето на концесиония договор с концесионера на столичната вода. Всички тези обещания се забравят бързо след встъпването в длъжност и се започва отново търсенето на възможни корупциони практики, които биха им донесли лично облагодетелстване.

Скорошен пример за такава корупциона практика в това отношение е провалената сделка с отдадените линии на градския транспорт, според който договор общината трябваше да плати сума над милион лева под формата на лихва на транспортната компания. Компанията която експлоатираше линиите, но установи, че не и носят достатъчно доходност и трябва да се отърве от тях, но на изпроводяк реши да си получи печалбата под формата на грешка в лихвения процент. Защо обаче такива грешки се отстояват така пламенно от мнозинството в общинския съвет, а не се отстояват интересите на гражданите. Може би няма да ни стигне времето да си припомняме корупционите практики в почти всички дружества на общината, което показва, че порочната система на демагогия-корупция-демагогия е завладяла най-голямата община.

Все повече са нуждаем от отговорни обществено политически личности, които в периода бяха отстранени от обществено политическия живот и на тяно място се настаниха демагозите и популистите. Ако искаме обаче да продължим по алтернативен път напред трябва да се пробудим от дрямката в която ни омайваха демагозите и да ги изхвърлим в блатото на преходните политици от миналото.

Тодор Канев
в."Дума", 20 Септеври 2014г.