Преди броени дни започна
работа новото Народно събрание. Дали
обаче то ще оправдае очакванията на
избирателите е въпрос, на който ще може
да си отговорим много скоро.
В самият ден на
откриването на 43-то Народно събрание
пред него имаше протест, който беше в
знак на недоволство към изборното
законодателство и системата за
преразпределение на мандатите.
Организиралите се граждани от Кюстендил
и Дупница не искат от техния район да
бъде излъчен депутат от квотата ДПС .
Те имат пълното право на това, тъй като
въпросния депутат има много ниска
подкрепа в техния избирателен район, а
там няма и етническо турско малцинство.
Може би трябва да
попитаме: Как определения народен
представител от либералите, ще решава
проблемите на хората от района на
Кюстендил и Дупница, след като има
толкова голяма обществена нетърпимост
срещу него. Означава ли, че той ще ползва
полагащите му се от събранието привилегии
и средства за посещение в района, а той
ще се крие от хората от района и ще харчи
народните пари, както него му е удобно.
Ако внимателно се
анализират резултатите на гласувалите
българи в чужбина се появяват интересни
факти. Като факта, че има увеличение
на броя на гласувалите в чужбина с 32%
спрямо изборите през 2013г. Докато ние
живеещите в България трудно можем
определим за кой политически субект да
гласуваме или въобще дали да гласуваме,
то онези, които са напуснали страната
ни се опитват да определят нашето
политическо бъдеще. Защо трябва да ни
определят бъдещето псевдо бизнесмени,
които ограбиха България по време на
прехода и от парите на народа живеят в
далечни страни, от където изпращат
своят вот за определени политически
субекти, които са част от днешната
олигархия?
Може ли българи, които
са повече от 20 години извън пределите
на страната ни да определят нашето
бъдеще. Как така онези, които имат двойно
гражданство и веднъж гласуват и подкрепят
партия, която има откровено неоосманско
поведение и претенции върху бълканите.
Същите тези граждани да могат от друга
страна да подкрепят либералната
европейска партия. Може би не трябва
да се пропускат и онези наши съграждани
с двойно гражданство, които са зад океана
и са гласували за правителства, които
имаха и имат откровена милитаристична
политика срещу независими държави или
в момента налагат санкции срещу Русия,
която е наш външно-търговски партньор
и от тази санкции страда и нашата
икономика.
В предизборната кампания
ярко се открои посещението на лидера
на ДПС в Анкара. Там той се срещна с
президента на Турция. Интересно е, че
срещата беше затворена за медиите, от
което можем само да предполагаме за
какво са си говорили. Дали обаче
посещението в Турция имаше необходимия
ефект? Към днешна дата след края на
изборите можем да констатираме, че ДПС
е увеличила подкрепата си с цели 6 хиляди
гласоподаватели в сравнение с 2013г.,
която подкрепа идва именно от Турция.
Общия брой на гласувалите
извън страната е 145 хиляди, което означава,
че 10 народни избраника са определени
извън територията на страната ни. Което
от своя страна поражда въпроса: Защо
ние като европейци трябва да признаваме
вот извън територията на общността,
който вот ни насочва към близкия изток
или към Америка.
Може би символично, но
вота за политическите партии е разпреден
много интересно. Политическа партия
ГЕРБ печели изборите в секциите Лондон
и Вашингтон, докато Реформаторския блок
печели най-голяма подкрепа от Брюксел
и Берлин. За ДПС, както винаги най-силния
резултат идва от Турция. БСП получава
макар и скромно, но най-много гласове
от секциите в Пекин и Москва.
Дали казуса с избора
на депутата от ДПС и вот извън страната,
ще наложи промени в изборното
законодателство и как ще се промени е
въпрос, който стои пред новоизбраното
народно събрание. Може би освен него да
се анализира, дали промените свързани
с преференциалното гласуване не носят
и своят негативен процес върху
политическата система. На вид добрата
идея за преференциално гласуване леко
полеко се изражда в поредното купуване
на гласове, но този път това е за сметка
на авторитетите и личностите, които
нямат финансов ресурс но за сметка на
това носят в себе си интелекта и морала.
