Почти
десет месеца откакто встъпи в длъжност
правителството, сигурно то работи доста
добре след като опозицията не вижда
никакви проблеми и не иска вот на
недоверие към властта.
Днешната
опозиция в голяма степен прилича на
онази, която ни описва Алеко Константинов
в произведението „Бай Ганьо и опозицията
ама де-де”. Където Бай Ганьо пише писмо
към редактора на вестник "Не му е
времето" . „А бе, кьорпè, защо си ме
набедил във вестника , че съм бил опозиция,
а? Толкова ли ти стига ума? Хич бай ти
Ганьо опозиция става ли бе, момче?”
Днешното
коалиционно правителство е съставено
от общо четири партии, но на практика е
подкрепено от още две, които се представят
за опозиция,
но са склонни
на политически компромиси и подкрепят властта в най трудните и моменти.
При
формирането на коалиционното
правителството в левицата имаше открит
фронт , който
искаше на всяка цена партията да влезе
във властта, но все пак левицата взе
правилното решение и остана в опозиция.
Днес
обаче онези, които най-активно
искаха левицата да влезе в управлението
са и най- големите
вътрешни критици в партията. Свикнали
с държавната трапеза и в очакване на
обществени поръчки за оптимизиране на
армията и строителството на нови обекти,
те не искат да останат в това незавидно
положение на опозиция.
Усетил,
че го набеждават за опозиция във
вестника и пропускайки възможностите
на властта Бай Ганьо пише към редактора:
„ И сега, когато толкова железници ще
се правят, толкова дружества ще се
калъпят, толкова пристанища ще се строят,
ти тамам сега си му намерил времето да
ме набедяваш, че съм бил уж опозиция.
Недей прави тъй бе, братко. Дотам ли ти
беше достлука? Завиждаш ли ми, или какво?
Па най-сетне нали знаеш, че тия работи
със съгласие стават. Ако ми помогнеш да
вляза и аз в някое предприятие по-тлъстичко,
мигар мислиш, че няма да ти се отсрамя
?”
Къде
е опозицията и има ли такава?
Това
е въпроса, който
интересува всички засегнати от здравната,
пенсионна, съдебната и други реформи
граждани в държавата.
Има
ли основание да се иска вот на недоверие
към здравния министър, който
иска да приватизира болница или имитира
реформа, а в същото време обединява и
поставя реформатори начало на болниците.
Лекарите са категорични,
че това е псевдо реформаторска реформа.
Продължава ли да има здравно неравенство
или реформаторите го изкорениха.
Получават ли частните здравни заведения
повече средства от университетските
болници.
Може
да се попитат подобни въпроси и към
министъра на социалната политика, като
спокойно може да бъде искана и неговата
оставка.
Реформата
в съдебната система определено трябва
да има, но не по начина по който
искат от Реформаторския блок, чрез
промени в конституцията, които няма да
постигнат целта която си поставят, а ще
бъдат поредното кадруване в съдебната
система.
Не
трябва да се забравя също така министрите
на отбраната и външните работи, които
са едни от основните радетели да се
разположи чужда бойна техника в страната
ни. Тези двама министри са като копие
на предшествениците си, които по нищо
не се различаваха от тях, макар да бяха
излъчени от левицата. Може би и поради
тази причина да не очакваме особени
надежди за вот на недоверие към тези
ведомства. Тези двама министри определено
продължават да
подържат политиката на васалност, вместо
да отстояват националните интереси.
Очаквах
бившият министър
на отбраната, да бъде в основата на
депутатите от опозицията, които искат
оставката на сегашният му наследник,
но той се изживява на идеен лидер и днес
иска да започне изграждането на
проевропейско и социалдемократическо
движение в левицата. Дали не е забравил
че голяма част от днешната парламентарна
група и голяма част от ръководството
на партията отстояват именно тези идеи,
а само пред избирателите и пред актива
на партията се представят за леви. Може
би трябва да му се припомни, че преди
година едни други негови много близки
другари поеха по този коловоз и днес ги
виждаме във властта. Оказа се, че жаждата
за социалдемокрация е единствено жаждата
за властта и това единствено ги потиква,
към тези идейни различия. Може би виждайки
своята аура на мъченик бившия министър
се представя за инако мислещ, но забравя,
че преди 8 години именно той ръководеше
конгрес, на който
манифеста на лявото крило и стратега
на партията ( покойния Александър Лилов)
се представяха като ретроградни. Тогава
те заплашваха своите другари да не
слушат крилото, тъй като то ще разцепи
партията. Тази гледна точка доказа във
времето, че не е състоятелна, а именно
социалдемократите и евроатлантиците
в партията разцепиха и овладяха партията.
Внушенията че лявото крило и русофили
са овладели партията е поредната
манипулация на безидейните фотони,
които си търсят противник вътре, вместо
да погледнат навън към истинския
противник.
Днешните
социалдемократи в партията и в обществото
се надпреварват да покажат, кой повече
ще се противопостави на Русия или колко
голям евроатлантик е.
В
писмото си Бай Ганьо пише към редактора:
„Виждаш ли как викам да живей, пък
ти си взел да казваш, че съм бил против.
Завиждаш ми, да те вземе дявола. Знайш
си ти, че ако вземем да се надвикваме,
не се знай кой кого ще надвика. Ти ще
цалунеш ръка, аз - двете ръце; ти ще
цалунеш скута, аз - краката; ти ще цалунеш
на друго място, аз - на още по-друго място.
Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе,
кьорпе?”
Както
че днешната опозиция е одрала кожата
на Бай Ганьо от онова време и само е
променила малко изказа, докато действията
са едни и същи и се повтарят до безкрай.
