Порок ли е бедността?

Социалната справедливост изчезна от обществото ни, а неравенството продължава да разтваря своята ножица

Сигурно много биха отговорили еднозначно и биха казали - това е риторичен въпрос. Но през годините на прехода десните все по-често се опитват да ни убедят в техните догми. Анархолибералите определят работниците и бедните като мързеливи и неграмотни, поради която причина те не могат да си намерят и добре платена работа, от което се определя и техният жизнен стандарт. Може би сте чували и друга тяхна догма, която гласи, че бедните са бедни, защото не поемат риск и не са инициативни. Поради тази причина те не дават достатъчно принадена стойност към обществото, на което се дължи и ниският стандарт на живот в България. Има и много други догми, представяни от десните, но тяхната задача е била винаги една - да заплащат по-малко на наемните работници, като ги корят, че не са образовани и имат ниска производителност на труда. Всички тези еретични десни твърдения идват от онези, които искат да заграбват и грабят повече за себе си за сметка на обществото.
Може би

трябва да попитаме

има ли криза на ценностната система в обществото? Или как може да продължава да функционира правилно общество, когато в него не се наблюдава и частица от социална справедливост, а неравенството продължава да разтваря своята ножица. Държавата се управлява в продължение на четвърт век от анархокапиталисти, които искат да я елиминират като фактор на пазара и в икономиката и прокламират, че единствено свободният пазар и частната собственост ще допринесат за благоденствие в обществото.
Жълто-черното знаме, символ на анархокапиталистите, гордо се развява над политическата система, а неговите представители са завладели партиите, без значение на това каква е тяхната политическа идентичност, дали са леви или десни. Нали би трябвало именно партиите да представляват народа, но в действителност те представляват определени политики на тези, които развяват жълто-черното знаме.
Представителната демокрация бламира за пореден път пряката демокрация на национално ниво, а онези, които твърдяха, че подкрепят и се борят за пряката демокрация,

лъгаха своите членове

и симпатизанти. Днес те не могат да натиснат един бутон в парламента. Оказа се, че поради технически причини пряката демокрация е загубила за пореден път. Представителите на богатите и самите те бламираха този инструмент, чрез който хората могат да упражняват своята воля над представителната демокрация. Може би това бламиране да е и знак към онези, които в бъдеше решат наново да събират подписи за национално допитване, да са внимателни кой ще носи и развява флага на тяхното допитване. Бламирането на сегашното допитване показва, че бедните нямат право да определят политиката, тъй като тя е в правомощията на политическия елит, а той е представител на богатите.
Достоевски описва много точно тези хора, които "някак си се делят на "обикновени" и "необикновени". Обикновените са длъжни да живеят в послушание и нямат право да престъпват закона, защото те, видите ли, са обикновени. А необикновените имат право да вършат всякакви престъпления и всякак да нарушават закона поради това именно, че са необикновени". Днес необикновените освен че не спазват закона и го погазват, те го и създават, като по този начин помагат на всички останали необикновени.
Богатият, който

забогатя на гърба на държавата

днес внася поправки в социалното и трудовото законодателство, като има за цел да вземе и последното, което има обикновеният работник, пенсионер или безработен. Чрез поправки в законодателството те си гарантират увеличаване на печалбата за сметка на нас, хората на наемния труд, с което допълнително ни ограбват.
Неравенството все по-често се забелязва в обществото, а основна причина за това е политическата система, която продължава да ограбва от общото благо и да го разпределя към определени бизнес кръгове. За своя престой в някоя от политическите партии във властта анархокапиталистите даряват на политическите партии средства, но след това те си връщат многократно онзи първоначален капитал.
Може би поради своя изкривен мироглед  десните смятат, че бедността е порок и според тях щастието и успеха се коренят единствено в материалното, тези материално зависими индивиди прокламират и защитават своята ценностна система като безалтернативна за обществото. Десницата  смята обикновения беден човек за социално зло, завистник, простак и крадец. Реформата, която се обещаваше, се деформира и показа истинското лице на блока. Реформаторите продължават да настояват да се приватизират и останалите малко държавни предприятия и болници, като по този начин ще може цялото общество да се потопи в блатото на ноелиберализма.
България продължава да боледува от неолиберализма и поради тази причина се увеличава броят на бедните за сметка на свръх богатите,

неравенството в обществото

може да бъде видяно навсякъде около нас.  Преди 25 години в България нямаше бедни и хора, които да не могат да изхранват децата си. Вятърът на промяната доведе на бял кон новия политически елит, който издигна лозунга "Времето е наше". Това време, в което дясната политика се развихри и унищожи социалната държава и държавността. С тях нахлуха безвремието, отчаянието, бедността, нищетата, зависимостите, неравенството, емиграцията, корупцията, застоят, разрухата, експлоатацията и пороците.
Нормално ли е днес да съществува бедност, която да не позволява на децата да ходят на училище и да се образоват. Хората да затъват в дългове към алчни за печалба кредитори. Обречено ли е на бедност нашето общество и възможен ли е друг модел, различен от сегашния?
 Бедността ще продължава да бъде част от обществото, докато тя самата не поиска да се отърве от своя подписник, който й внушава, че бедността е порок.

в.Дума 07 Август 2015 г.