Преди
няколко дни беше сменен борда на
директорите на столичния воден
концесионер. Наглед нищо необичайно,
но зад тази смяна може би стоят интереси,
които биха могли да обърната обществено
политическите процеси в някои държави,
но не и у нас. Наглед тихата смяна е
продиктувана и подкрепена от управляващата
политическа сила в столичния общински
съвет. Като управляващи те определят
еднолично политиките на съвета спрямо
собствените си интереси за сметка на
гражданите на столицата.
Правилата
се променят и се наказват гражданите,
законите се променят в благото на
корпорациите срещу обществото. Един
има право да ограбва, чрез обществените
ресурси защото облагодетелства
управляващата кохорта, докато гражданите
плащат сметката на това облагодетелстване.
Нравствената държава предполага, че
политиците са отговорни в управлението
и имат държавнически начин на мислене,
но в действителност се прокарва и
отстоява антидържавно мислене, което
се противопоставя на народа. Политическата
опозиция показва поне по-нравствено
поведение и прави опити да се противопостави,
но няма необходимото мнозинство за да
блокира това антиобщинско поведение
на управляващите.
Срещу
сменения директор Бруно Рош има повдигнато
обвинение в Румъния за търговия с влияние
в периода 2008-2013 година. Следствие на
корупционни практики от страна на
румънския воден концесионер се е повишила
цената на водата многократно. За тези
обвинения от страна на румънската
прокуратура към бившия директор на
букурещкия концесионер са повдигнати
обвинения за търговия с влияние. Също
така се задават и редица въпроси като:
Дали е необходимо да се отдават природните
ресурси на частни компании?, Как се
определя цената на която се продава
водата на населението?, Дали регулаторните
органи и политическите партии не са
зависими от концесионерите?
Тези въпроси
се отнасят и за нашата страна, но към
тях трябва да попитаме защо нашите
органи борещи се с корупцията не се само
сезират, къде са БОРКОР, ДАНС и
прокуратурата. Трябва да се отбележи
че Бруно Рош е бил в борда на директорите
на столичния воден концесионер два
мандата. През първия период от 2010-2012г.
водата е увеличавана няколко пъти, като
през 2009 година сме плащали 1,17 лв /литър,
то през 2010 година сме плащали 1,28 лв/
литър , а през 2011 година увеличението
вече е на 1,40 лв/литър, а в края на 2012
година тя достига до 1.47 лв/литър.
Във втория
период на управлението от 2014 до 2016
година, трябва да се отбележи направеното
мотивирано предложение към регулатора
за 20 процентно увеличение на водата за
софиянци. Според регулатора в предстоящите
пет години цената на водата може да
достигне „социално – поносимия „ таван
за софиянци от 5.50 лв/литър.
Има ли
връзка между това поскъпване и ролята
на директора в управлението на дружеството.
През този период на управление от страна
на регулатора и общината не се
противопоставяха срещу политиката на
непрекъснато поскъпване на водата, а
изразяваха тезата, че това са разходи
и инвестиции на дружеството,с които си
подобрява услугата за столичани.
Трябва да
се припомним също, че това дясно управление
на столицата отхвърли подписката на
гражданите за провеждане на референдум
относно водната концесия. С този акт
дясното управление подчини гражданите
на своята политическа воля и интереси.
Кой обаче има интерес да не се подчини
на волята на гражданите? Определено
властта корумпира и привлича в себе си
онези, които се подават на корупция. Те
от своя страна твърдо и категорично
защитават интереса на бизнеса, забравяйки
че гражданите са ги избрали за да
защитават интересите на обществото.
Чест прави
на левицата, че за пореден път се
противопоставя срещу концесионера и
дясното управление в столична община
и защитава интересите на столичани.
Може би
Румъния след този скандал върви към
разваляне на концесията и следва стъпките
на левия кмет Бернард Деланое, който
през 2008 година прекрати 23 годишната
водна концесия на Париж. След като Париж
развали водната концесията последва
вълна от разваляне на концесиите в
Германия, Унгария,Италия, Испания,
Казахстан,Мароко,Мали, Гана и други.
Маржовете
на печалба на френските концесионери
е паднал с 20 процента, след като са
загубили част от западните пазари, но
за сметка на това са се увеличили
договорите с нови градове в Индия, Китай
и Латинска Америка.
Къде сме
ние и как е възможно държави от третия
свят да осъзнават, че водата е обществено
благо и трябва да бъде стопанисвана от
обществени оператори, а не от концесионери.
Кога
политиците ще разберат, че правото на
достъп до вода е човешко право и нямат
право да го продават на алчни корпорации.
По този въпрос трябва да вземе отношение
и Европейската комисия, която да промени
регламентите свързани с водата и да се
обяви края на либерализацията във водния
сектор. Отстояването на либералните
политики в сектора създават условия
за корупция и търговия с влияние, както
в общините така и в държавата.
Вестник Земя 02. 2016 г.
Вестник Земя 02. 2016 г.
