Мемориал на фашисткия терор.

Надигащите се вълни от неофашизъм, неомаккартизъм и антикомунизъм са първата стъпка към бъдещето на диктата  

 
Богинята на заслепяването, заблуждението, измамата и глупостта Ата замъглила ума на Зевс и той взел  необмислено решение. След известно време Зевс осъзнал какво му е причинила Ата , той я хванал за косата и я изхвърлил от Олимп надолу в бездната, към земята и хората. Оттогава богинята на измамата живее сред грешните и смъртни земни люде. Заслепените от Ата през последния четвърт век се надига една малка прослойка  нарекли .себе си антикомунисти.  Търсейки какво да мразят намират за омразни левите и всичко, което се е случило през изминалия век. За тях  всички неудачи в личното им житие или обществото е винаги свързано с омразните леви и времето на социализма в България. Искат да заличат всичко и всички, които са свързани с вярата и идеологията на комунизма.

Издигат паметници на жертвите на комунизма и вкарват в заблуждение обществото за миналото. Така се обучава и расте ново поколение, на което те замъгляват ума под действие на тяхната богиня Ата. Заблуждават младите, че в България е имало комунизъм, какъвто никога не е имало и че комуниста е враг и омразен човек. Не казват, че левите имат различно виждане за развитие на обществото и то гледа по-напред  от тяхното материално съзнание.

Издигнаха мемориал в центъра на столицата на жертвите на Народния съд , като написаха имената на жертвите. Тук обаче се оказаха имената и на много фашисти, убийци, антисемитисти и починали през този период. Замъглените умове на антикомунистите не казват, че народния съд се е провел по времето когато още бушува втората световна война. България е задължена от чл.6 на Примирието, което подписва с държавите от Антихитлеристката коалиция на 28 октомври 1944 година, да задържи и съди виновниците за въвличането й във войната на страната на хитлеристка Германия.

В обвинителния акт на първи състав на Народния съд е записано: „ През първите дни на януари 1940 година цар Борис и Б.Филов бяха вече решили да пропуснат през българската територия немските войски и да присъединят България към тристранния пакт. На 20 януари 1940 година се взема официалното решение на Министерски съвет в този смисъл. Немските войски се настаняват в нашите земи и се приготвят да започнат поход срещу Югославия и Гърция. След разгромяването на югославската и гръцката войска по нареждане на Хитлер бяха окупирани Македония и Тракия от български войски. Тогава цар Борис, който играеше ролята на най-жалък васал и жандарм на Хитлер на Балканите, беше увенчан, като „цар Обединител”. Немците не скриваха, че считат Македония и Тракия за германски области, управлявани временно от българската администрация. Там бяха изпратени най-корумпираните и най-жестоките администратори и военни началници, които тероризираха, ограбваха и избиваха местното население. Създаде се една сложна машина за ограбване на българското стопанство. Всички произведения на нашето земеделие и на нашите фабрики, всички суровини и материали се обираха  и изнасяха без контролно за Германия, за издръжка на нейната разбойническа армия. Съгласно сключената спогодба, сделките с Германия трябва да се извършват на компенсационни начала. Немците обаче, не изпълняват своите задължения по тези сделки и дългът на Германия към БНБ постепенно достига до колосалната сума от 75 милиарда лева дълг, който разбира се никога няма да бъде изплатен. Закона срещу евреите става нов източник за забогатяване на българските фашисти. Всички крупни еврейски банки и фабрики преминават в ръцете на разни „патриоти” - генерали, полковници от запаса, висши полицейски чинове и др. Бедното еврейско население, беше малтретирано, избивано и изпращано по трудови лагери. Около 13 хиляди евреи бяха задигнати от Беломорието и Македония и откарани с пломбирани вагони в Полша, където са били най-зверски избити. Други хиляди на път за Палестина бяха потопени с корабите.  Започнаха масови арести и политически процеси против членовете на Работническата партия, РМС, както и против всички демократически настроени хора, които дръзваха да се обявяват против фашисткия курс на правителството. Военните съдилища действаха трескаво. Стотици бяха обесени и разстреляни. Повече от 10 000 бяха осъдени на тежки наказания и хвърлени в затворите. Тогава започна нова форма на борба. Подгонени от полицията или заплашени от фашисткия съд младите хора грабваха, каквото оръжие можеха да намерят и избягваха в планините. Числото им всеки ден растеше, а заедно с това борбата срещу тях ставаше  по-свирепа. Полицията беше недостатъчна. Войската беше неудобна. Създаде се кръвожадната жандармерия от най-жестоките фашистки офицери, подофицери и полицаи. Въпреки обаче, всички преследвания, числото на българските въстаници всеки ден се увеличаваше. Така се стига до онова фатално постановление на Министерски съвет от 28 април 1943 година с което се даваше право на фашистките генерали да се справят с непокорния народ. Тогава започна най-страшна и най-срамна страница в нашата най-нова история. Хиляди хора бяха избити без съд, между които беззащитни жени и деца. Забити на колове глави, тела със строшени кости, разнасяни и оставени няколко дни по бунищата за поругаване, хиляди къщи опожарени, десетки хиляди жени и деца интернирани по всички краища на страната - ето подвизите на озверелите фашистки злодеи.”

Тези обвинения са към онези, които предадоха България в ръцете на хитлеристка Германия.

На мемориала можете да видите името на Васил Митаков – правосъден министър през периода 1939-1942 година. Вносител на закона за отнемане имуществото на евреите от 1942 година.

Също така можете да намерите името на Лазар Попов –народен представител, той е един от най-талантливите и дейни оратори защитавали фашизма в България от трибуната на Народното събрание.

 Към тях трябва да добавим Петър Габровски министър на вътрешните работи и народното здраве постигнал споразумение с германските власти да бъдат предадени на Райха 20 000 души евреи, живущи в Македония и Беломорието, а също така и нежеланите евреи от старите предели. под негово пряко командване работи Александър Белев –комисар за еврейските въпроси, който организира пленяването и изпращат в Полша хиляда евреите от Македония и Беломорието.

 Тук трябва да отбележим, че на мемориала можете да откриете имената на офицерите фашисти от царска България, като това на генерал Христо Луков, който става известен не заради своите военни качества, а заради политическата си дейност. Той е един от най-изявените последователи на идеите на Адолф Хитлер и министър на войната 1935-1938г. Като политик лобира за по-антисемитски мерки и политика по-близка до тази на Хитлер. През 1940 година става лидер на Съюз на българските национални легиони, която е пронацистка и фашистка формация.

Към тези фашистки офицери трябва да добавим генерал Трифон Трифонов началник на щаба на войската. Неговата охрана хваща Петима партизани в гората над Рила и лично по негова заповед са убити под връх „Попова шапка”. Генерал Константин Лукаш, който по негово лично желание отива на фронтовата линия на източния фронт и редовно посещава Главната квартира на „Фюрера”. След посещението си на фронта изнася лекции във Военния клуб пред офицери. Отявлен проводник на хитлеризма в българската войска. През 1944 година са заловени трима железничари на гара Яна, като им е предявено обвинение, че са помагачи. Сведението попада при него и той заповяда да се разпънат и убият. По негово предложение Висшия военен съвет приема решение бързо да се ликвидират всички ятаци и партизани. Генерал Кочо Стоянов – страшилище за Софийско и Новоселско в които краища има множества убийства извършени от него и подчинените му! Той сам пише на Софийския военен областен съд за тези убийства извършени в повечето случаи  при „опит за бягство”. Избитите през 1923 година в София също са негово дело. Участва при изпълнението на политическите убийства през 1925 година. Генерал Атанас Жилков е свръзка с главното командване на немците в Белград, Атина и Солун. По негово време от германското командване излизат нарежданията до корпуса: за един паднал убит германец  да се избиват сто сърби;  за един убит български войник да се избиват 50 югославски заложници. Поручик Александър Стоянов с прозвището „главореза”. Той екзекутира задържаните с кирка. Преди да ги убие им отрязвал ушите и ги карал да ги ядат, след което карал задържаните да легнат с лице към земята и с кирка разбивал главите им. Капитан Вичо Ангелов – героя с теслата! Убивал с тесла задържаните, а върху телата на убитите рисувал със шмайзер. Подофицер Цано Вутов – мечкарят. Разбира се че той е играл мечо хоро, но не на мегдана, а върху гърдите на задържаните. Той имал и други „способности”; той е хирург, разбира се не хуманен, режел част от телата на задържаните, докато са още живи. Забивал игли под ноктите на задържаните, чупил им пръстите. Когато виждал жените на задържани им се заканвал , че ще им разпори коремите. Може би не трябва на пропускаме имената на генерал Иван Вълков и генерал Иван Русев, които са издавали заповеди за убийствата на земеделци септемврийци през 1923 година, както и за убийствата на леви интелектуалци, земеделци, комунисти и граждани през 1925 година. На въпросния мемориал може да откриете още много други фашисти, антисеметисти и убийци до 1944 година. Тези убийци днес ни се представят за жертви, но истината за техните деяния се премълчава от днешните антикомунисти.С което мемориала на жертвите на комунизма се превръща в мемориал на фашисткия терора. Така се поставя въпрос на кого се прекланят всички, които поднасят цветя пред този мемориал?

 Замъгляването на съзнанието на обществото е спонсорирано от външни десни неправителствени организации, като тук трябва да отличим фондация ”Конрад Аденауер”, която имат за цел да отврати и отблъсне хората от левите партии, като ги представя  за тъмното зло в обществото. Те се опитват да въздействат върху съзнанието на хората, че лявото е лошо и порочно, но истинската цел е да се прикрият престъпленията на отминалите времена на крайно десните и техните днешни наследници. Следващото действие на антикомунисти може би ще бъде да изпратят днешните леви в газовите камери, а след това ги вкарат в крематориумите.

Надигащите се вълни от неофашизъм, неомаккартизъм и антикомунизъм е първата стъпка към бъдещия диктат и терор.

За това е необходимо да ви призова: Хора бдете!

Вестник "Дума" 12 Март 2016г.