Кой е казал, че днес няма борба на класи?
Бяхме седнали с приятели в едно кафене и обсъждахме материал,
в който един заможен човек хвърлял камък в блатото според него, както и
намеренията на други заможни хора
да оглавят левицата. Докато си говорихме на съседната маса седна един добре облечен
господин. След няколко минути той видимо започна да нервничи и като, че искаше
да се включи в нашия разговор. Докато
най-накрая изригна и каза „Какво имате против милионерите и аз съм такъв.”
Трябваше да му обясним, че нямаме нищо против богатите хора, които създават
принаден продукт, социално и материално се грижат за работниците, плащат
данъците и вкарват иновативни технологии, това
дори е прекрасно. Но винаги има и едно но, което до голяма степен се
отнася за голямата част от днешните ново богаташи. Това но е свързано с
експлоатацията на трудещите се с неплащането на заплати, осигуровки от страна
на работодателите, работа по 12 и повече часа при нормиран 8-часов работен ден,
работа на минимална заплата с цел осигуряване на максимално печалба за
собственика. След като се изяснихме на човека му олекна и той дори започна да
се съгласява с нас.
Възможно ли е онзи, който е приватизирал държавна
собственост и е крал за сметка на държавата днес да се изправя пред нас и да
иска да ръководи обществено-политически проект, същата тази партия по своята същност
е представител на трудещите се в обществото. Тези днешни кандидат
приватизатори, като че забравят от коя обществено-политическа класа са и ни убеждават,
че към днешни времена вече няма разделение на класов признак. Днешното
разделение е много по-голямо в сравнение с преди век. Неравенството в днешни
времена е в отношение 1 към 99 процента в полза на богати те, а тези от единия
процент ни убеждават, че няма класово разделение. Много от тази днешна действителност се
препокрива във времето. През 1900 година Димитър Благоев пише статия „Pro domo sua” в нея той пише
именно за тези обществено-политически и класови отношения:„ Борбата на класите
неизбежно е борба политическа, борба за политическа власт. Тази борба на класите, които я олицетворяват,
винаги се води не от целите класи, а от политически групи, от политически партии. Класите в тази
борба се явяват неизбежно във вид на политически партии.
Такава е общата теоретична основа, от която изхожда
социалната демокрация. От нея логически следва, че борбата не на всички класи е
прогресивна следователно, и борбата не
на всички политически партии е прогресивна. Класата, която се бори, за да
задържи старата икономическа организация и да пречи на развитието на новите обществени
производствени форми е реакционна класа; напротив, класата, която се
бори за възтържествуванието на новите обществени отношения е революционна. От
тук следва че и политическите партии биват реакционни когато се борят за да
запазят интересите на реакционните класи и обратно - те
са прогресивни или революционни когато се явяват представители на новите
производствени форми. Най-важното е на коя класа стремежите, ламтенията, интересите представлява една
политическа партия – дали тя се явява защитник на старите обществени отношения
или на новите, на реакционните класи или на революционните.
Работническата Социал-Демократическа Партия у нас стои на
тази именно теоретическа основа и изхожда от принципите, които произтичат от
нея. Щом е така то очевидно е че те са задължителни за всеки един неин член, или по вярно, че всеки съзнателен неин член не може да не
се придържа от тях и в своята деятелност да не изхожда от
тях. Обаче между членовете на РСДП има, за съжаление и такива, които уж
признават и теоретическата й основа, и принципите, произтичащи от нея, а в същност, тъй да
кажа, на практика положително се
отдалечават от тях.”
Крадците на държавна собственост - приватизаторите, мутрите
на прехода и останалите богати, като че се стараят да превземат партията на
трудещите се. Оказва се, че една обществена политическа класа иска да превземе
ръководството на друга обществено политическа класа и след това да продължи по
удобен на нея път. Един от възможните вариантите след превземането е продажба на останалите разпокъсани частите на
закъсалата левица и организиране на политически търгове, на които да се търси
най-добрия купувач независимо от неговата политическа идентичност. Богатите
не желаят да се променя модела на управление, тъй като те са
реакционисти и това би им донесло загуби
и негативи. Поради тази причини по
всякакъв начин те ще се опитват да не позволят на една прогресивна партия, да
наложи своят прогресивен модел на управление.
Улисани с борбата за ръководството тези кандидати забравят,
че партията е представител на трудовите хора, ако тя бъде ръководена от заможни
представители , подкрепящите този политически проект ще оттеглят своята
подкрепа и по-скоро не биха гласували за никого, докато не се появи някой ляв
антисистемен проект. През изминалите години виждаме редица примери за това, как
не трябва да се управлява левицата по места. Не закъсняха и резултатите. В Пловдив
на последните избори левицата отбеляза
катастрофален резултат. На практика за кметството се бориха основно два десни
популистки политически проекта. Подобна
е и ситуацията в Полша, където левицата почти изчезна. Днес левицата е пред важен вътрешен избор.
Някои кандидати зад прикрита реторика, ще защитават латинската сентенция Pro domо sua - За себе си, в свой интерес,
в защита на личните дела. Така подложени на натиск и обещания левите хора ще
трябва да потърсят истинската сентенция, която се заключава в защита на интересите на обществото и
трудещите се.
14.04.2016г. вестник "Дума"
