Вляво има личности, които могат да коригират махалото на разваления стенен часовник, който да заработи нормално.
Вървях си по улицата и гледам един антикварен магазин, а до самия вход изложен един стар стенен часовник. Загледах го и видях, че махалото е застанало неподвижно в дясната страна на часовника. Поинтересувах се дали работи, но продавачът ми отговори, че въпросният часовник трябва да се отремонтира, защото имало проблем с механизма, махалото отивало бързо до лявата част, а след това спирало неподвижно вдясно. Като че продавачът ми говореше за моментната политическата действителност, а не за часовника.
Пред прага сме на президентските избори, а лявото продължава да е в криза поради тежката загуба след последното управление. Освен тази грешка, не трябва да забравяме, че днес няколко политически партии заявяват, че те са представителите на левицата, което допълнително обърква и разколебава хората. Днешните представители на левицата са забравили сигурно грешките на десницата и нейното раздробяване, което доведе до нейния крах. Продължават личните амбиции и задкулисието да са основен движещ фактор вляво, а това не се харесва на идейно левите хора. Всички тези многобройни проекти и кандидати правят лявото слабо и немощно, не че срещу тях е застанал достатъчно силен противник, но хората не виждат алтернатива на досегашното статукво и модел на управление.
Решението може би е твърде простичко, а то е, че лявото трябва да излезе от сегашната рамка и да се представи като една антисистемна партия, която да е алтернатива на статуквото. Тогава може би ще си върне и доверието. Този процес обаче преминава през много труден период на скъсване с олигарсите и корпоративните интереси, които искат на всяка цена властта, а тя е толкова сладка. Пък те - зяпнали нагоре и чакат с отворени усти.
Когато излизах от антиквариата, ми се видя, като че часовникът е наклонен вдясно, и се върнах назад, но това беше пречупеното отражение на вратата. Направих крачка назад и тъкмо да кажа, че часовникът е наклонен и поради тази причина махалото е вдясно, осъзнах своята грешка, замълчах и си продължих.
До голяма степен днешните избиратели продължават да подкрепят популистите и десните в управлението, но причината не е в избирателите, а в това, което им се предлага. Изборът не е достатъчно атрактивен вляво и поради тази причина хората избират дясното. Когато заявяваш, че си ляв, а в същото време искаш чрез лява партия да реализираш десни и корпоративни проекти, хората не ти вярват. Трябва да се огледаш и да видиш какво ти е обкръжението, дали е съставено от хора на труда или от работодатели и кариеристи.
Многото леви политически проекти и кандидати ще докарат на бял кон поредния десен популистки кандидат, който ще продължи да отстоява досегашната проатлантическа политика. Хората за пореден път ще бъдат разделени на фили и фоби, а след това на добри, красиви, интелигентни и умни. Какво ще правим всички останали, които не попадаме в тези групи? Ние простичко искаме да се отстоява българският национален интерес.
Възможно е левицата дори да не успее да стигне до балотаж при сегашното фрагментиране в левия политически спектър, но вина за това ще носят всички леви лидери, независимо от коя политическа партия или движение са. Разделянето вече преминава и в много странни форми, една от формациите заяви, че те са интелигентната малка лява партия, а другата е голяма и всичко останало. Не трябва да се подминава фактът, че именно тази малка партия беше част от дясното управление, а днес се отрича от своите действия, докато беше на власт. Не трябва да се подминава протегнатата ръка към центъра от същите тези интелигенти, но какво е центърът, както казва Жак Атали - не е нищо друго освен добре замаскирано дясно... Тогава може ли да си партнираш с политически проекти, които не правят компромис с нищо, само и само да бъдат на власт?
Кризата вляво е възможност и изпитание към самото ляво и противопоставяне на парадигмата за прагматизма в политиката, който ни заявява, че няма ляво и дясно. Може би след това ще се стигне до момент, в който прагматизмът ще изхвърли и политиката и тогава няма да имаме нужда от политици и политики, а само от прагматици.
Възможността вляво не трябва да се пропуска, тъй като в самата левица има достатъчно подготвени и популярни политици, които са представители на автентичната лява политика. Тези именно личности могат и трябва да коригират махалото на разваления стенен часовник, който ще започне да работи нормално. Тогава ще се нормализират и отношенията ни с държави, които днешният държавен глава така много мрази и отрича.
13 Юни 2016 г. в. "Дума"
Вървях си по улицата и гледам един антикварен магазин, а до самия вход изложен един стар стенен часовник. Загледах го и видях, че махалото е застанало неподвижно в дясната страна на часовника. Поинтересувах се дали работи, но продавачът ми отговори, че въпросният часовник трябва да се отремонтира, защото имало проблем с механизма, махалото отивало бързо до лявата част, а след това спирало неподвижно вдясно. Като че продавачът ми говореше за моментната политическата действителност, а не за часовника.
Пред прага сме на президентските избори, а лявото продължава да е в криза поради тежката загуба след последното управление. Освен тази грешка, не трябва да забравяме, че днес няколко политически партии заявяват, че те са представителите на левицата, което допълнително обърква и разколебава хората. Днешните представители на левицата са забравили сигурно грешките на десницата и нейното раздробяване, което доведе до нейния крах. Продължават личните амбиции и задкулисието да са основен движещ фактор вляво, а това не се харесва на идейно левите хора. Всички тези многобройни проекти и кандидати правят лявото слабо и немощно, не че срещу тях е застанал достатъчно силен противник, но хората не виждат алтернатива на досегашното статукво и модел на управление.
Решението може би е твърде простичко, а то е, че лявото трябва да излезе от сегашната рамка и да се представи като една антисистемна партия, която да е алтернатива на статуквото. Тогава може би ще си върне и доверието. Този процес обаче преминава през много труден период на скъсване с олигарсите и корпоративните интереси, които искат на всяка цена властта, а тя е толкова сладка. Пък те - зяпнали нагоре и чакат с отворени усти.
Когато излизах от антиквариата, ми се видя, като че часовникът е наклонен вдясно, и се върнах назад, но това беше пречупеното отражение на вратата. Направих крачка назад и тъкмо да кажа, че часовникът е наклонен и поради тази причина махалото е вдясно, осъзнах своята грешка, замълчах и си продължих.
До голяма степен днешните избиратели продължават да подкрепят популистите и десните в управлението, но причината не е в избирателите, а в това, което им се предлага. Изборът не е достатъчно атрактивен вляво и поради тази причина хората избират дясното. Когато заявяваш, че си ляв, а в същото време искаш чрез лява партия да реализираш десни и корпоративни проекти, хората не ти вярват. Трябва да се огледаш и да видиш какво ти е обкръжението, дали е съставено от хора на труда или от работодатели и кариеристи.
Многото леви политически проекти и кандидати ще докарат на бял кон поредния десен популистки кандидат, който ще продължи да отстоява досегашната проатлантическа политика. Хората за пореден път ще бъдат разделени на фили и фоби, а след това на добри, красиви, интелигентни и умни. Какво ще правим всички останали, които не попадаме в тези групи? Ние простичко искаме да се отстоява българският национален интерес.
Възможно е левицата дори да не успее да стигне до балотаж при сегашното фрагментиране в левия политически спектър, но вина за това ще носят всички леви лидери, независимо от коя политическа партия или движение са. Разделянето вече преминава и в много странни форми, една от формациите заяви, че те са интелигентната малка лява партия, а другата е голяма и всичко останало. Не трябва да се подминава фактът, че именно тази малка партия беше част от дясното управление, а днес се отрича от своите действия, докато беше на власт. Не трябва да се подминава протегнатата ръка към центъра от същите тези интелигенти, но какво е центърът, както казва Жак Атали - не е нищо друго освен добре замаскирано дясно... Тогава може ли да си партнираш с политически проекти, които не правят компромис с нищо, само и само да бъдат на власт?
Кризата вляво е възможност и изпитание към самото ляво и противопоставяне на парадигмата за прагматизма в политиката, който ни заявява, че няма ляво и дясно. Може би след това ще се стигне до момент, в който прагматизмът ще изхвърли и политиката и тогава няма да имаме нужда от политици и политики, а само от прагматици.
Възможността вляво не трябва да се пропуска, тъй като в самата левица има достатъчно подготвени и популярни политици, които са представители на автентичната лява политика. Тези именно личности могат и трябва да коригират махалото на разваления стенен часовник, който ще започне да работи нормално. Тогава ще се нормализират и отношенията ни с държави, които днешният държавен глава така много мрази и отрича.
13 Юни 2016 г. в. "Дума"
