Популизъм деца не храни

Наследниците на бедните у нас ще продължават да са бедни и да мизерстват.

Една популярна фраза от Мечо Пух като че слушам непрекъснато от управляващите. Тя гласеше "Колкото повече, толкова повече!". Един от управляващите народни представители ни говори за управление на сегашното правителство до безкрай, но най-важното според него е, че управлението трябва да пречупи комунистическия гръбнак. Това ли трябва да бъде основната политика на едно управление?
Управляващата партия също така излезе с декларация по повод годишнина от своето основаване, в която се заявява, че България е станала все по-добро място за живот, а децата ще имат по-добър живот от този на своите родители. Това налагано становище от управляващата партия има за цел да заблуди и манипулира хората, чрез щедро раздаваните обещания и политики през последните десет години, без да се вижда реалната действителност.
На съвсем друго мнение са хората и Европейската статистика по отношение на настоящето и бъдещето за децата в България. Според изнесени данни за 2016 година на Евростат, по-отношение на деца в риск от бедност и социално изключване, България заема предпоследното място на страните от Европейския съюз, като само Румъния е след нас. Проучването обхваща 24,8 милиона деца в ЕС или 26,4% от населението на възраст между 0 и 17 години, които са изложени на риск от бедност или социално изключване. Това означава, че децата живеят в домакинства с най-малко едно от следните три условия: изложени на риск от бедност вследствие липса на доходи, силни материални лишения или с много ниска интензивност на работа. В България броят на децата, които са в риск от бедност и социално изключване, е 550 000, или 46% от всички на възраст между 0 и 17 години. Най-нисък е рискът за децата на Дания 13,8% и Финландия 14,7%, а средно за страните от ЕС е 26,4%. Рискът от бедност в Чехия е 17,4%, а в Словения е 14,9%. 
Тези показатели потвърждават, че страните от бившия източен блок са се развили по различен начин след началото на демократичните промени. Ако към тези показатели за България добавим и социалните неравенства, то картината би изглеждала още по-лоша за страната ни и за изложените деца в риск от бедност.
Бедността при децата е породена основно от липсата на достатъчно доходи за техните родители, като в редица случаи дори те са безработни. Липсата на средства води до социалното изключване и непосещаване на училище, от което губим всички ние като общество. Подетата инициатива в началото на годината за връщане в училище на 17 000 ученици е правилна стъпка, но какво стана с тях три месеца по-късно. Трябва да се попита какви резултати са постигнати от учениците, дали посещават редовно училище и каква част от тях са отпаднали отново. Пътят с връщането в клас е доста труден процес и изисква постоянство, а не обявяване на лозунги и тупане в гърдите, че си ги вкарал в клас за първия учебен ден. Бедността при децата води до агресия, като  последствието е бягство от образователната система.
 Анализ на УНИЦЕФ доказва връзката между детската бедност и дълъг списък от обществени и индивидуални рискове - снижаване на уменията, влошаване на здравето, ниска успеваемост в училище, голяма вероятност за тийнейджърска бременност, за употреба на наркотици и злоупотреба с алкохол, високи разходи за социална защита и загуба на социално сближаване. Ангажиментът за защита на децата от бедност е много повече от евтин популизъм и от поредните политически лозунги.
Според изнесени данни на един от синдикатите в България близо една четвърт от работещите, или това са 600 000 души, получават заплата под средната за страната. От тях 403 000 са работещите на минимална работна заплата. Как с такива финанси се отглеждат деца в страната ни? Отговорът е даден именно в статистиката на Евростат и той е ясен: децата на бедните ще продължават да са бедни и да мизерстват. За разлика от онази малка прослойка, която е защитавана по всякакви възможни начини, но само и само да не й се отнеме и частица от натрупаното богатството за сметка на нейните работници.
Всички тези данни показват как се управлява България от началото на прехода до днес. Не се намери нито едно правителство, което да обяви война на бедността и растящите социални неравенства. 
Бедността, която принуди милиони българи да потърсят по-добро бъдеще за себе си и за децата си в емиграция, като по този начин се борят с немотията. 
Друг цитат на Мечо Пух гласеше "Като не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде". Много е прав Пух, защо и управляващите през изминалите години откриваха пътища, пречиствателни станции и стадиони, докато населението на тези райони емигрираше или тънеше в пълна бедност и безработица. Тази политика на изграждане на инфраструктура е полезна само когато имаш работеща икономика. В противен случай няма кой да  използва изградената инфраструктура и парите са хвърлени за вятъра. С евтин популизъм деца и работници не се хранят, а са необходими  политики и действия за справяне с бедността и неравенството в обществото. Въпросът, на който нямам отговор, е: има ли политическа воля за справяне с тези тежки за обществото ни проблеми?

Вестник "Дума".

Брой 241, 8 декември 2017г

Левият курс е пътят на бъдещето!

Какво вълнува хората в малките общини и какво им се предлага от местната власт през погледа на един възрастен човек от Трън

Ходих до ждрелото на река Ерма и като се връщах, точно на влизане в град Трън, видях един възрастен човек, който продаваше картофи. Отбих се и се заприказвахме с него, казваше се Бай Боре. Макар и доста възрастен, той все още се занимава със земеделие и садене на картофи, като една част от тях ги ползва за лична консумация, а останалото излишно количество го продава, макар и доста по-трудно.
Заговорихме се и стигнахме до темата с проведените частични местни избори в община Трън. Позволих си да го попитам дали е гласувал, макар да осъзнавах, че това е неправилно и правото на глас е личен избор. Той ми отговори:" Не съм гласувал, защото и едните, и другите само крадат и не мислят за хората." Попитах го дали кандидатите са имали политически програми за развитие на общината, а той ми каза, че и на едните, и на другите програмите са били едни и същи. Как ще кандидатстват за евросредства и как ще търсят публично-частно партньорство за развитие на общината. Бай Боре ми сподели: "Имаме вече стадион, на който може да поканим националите, а не останаха млади и деца в града, както и тенис игрище, но нямаме вода за пиене, макар че вода газим". Шеговито ми казва: "Ще зема довечера бабата и ще ходим да играем тенис на корт на новото игрище". Но най му е болно, че вече няма поминък, няма предприятия, няма го и кооператива.
Тези проблеми не са само в Трън, същите са и в останалите населени места, в които се провеждат частични местни избори. Трагичното е, че няма местна алтернатива на днешната неолиберална идеология, за разлика отпреди 100 години, когато тесните социалисти се изправят срещу буржоазията и печелят местната власт.
Тези победи на социалистите са в много трудни времена, когато фашистите са превзели властта с преврат, а страхът от преследванията, малтретирания, заплахи, както и убийствата на членове от опозицията се възприемат като обикновено всекидневие.

Протестиращите и стачкуващите са убивани    

измъчвани и преследвани. Тази констатация потвърждава и Бай Боре, който ме помоли да изчакам, за да ми покаже някакъв вестник. Връщайки се, носеше в ръката си един доста пожълтял и оръфан вестник - като наследник на земеделци е пазил вестници от своя баща.
Вестникът се казваше "Земеделска отбрана" и беше от юни 1924 г. Бай Боре ми показва позиция на земеделците и трудещите, които протестират срещу наложения терор от страна на Сговористката власт. Кандидатите на опозицията са арестувани, интернирани. Журналистът пише как местният пристав е арестувал и бил старец, защото е щял да гласува за опозицията. След пускането си от ареста възрастният земеделец заявява: "Аз високо протестирам срещу това беззаконие. Защо се плашите от моята старческа възраст. Вече на 85 години съм". През януари същата година е бил приет Законът за защита на държавата. По силата на който закон от 4 април 1924 г. се обявяват за разрушителни всички опозиционни партии и се разпускат. Конфискува се цялото им имущество.
Ако погледнем към онова, което ни се представя днес като заплаха и страх към избирателите в места, където се проведоха частични местни избори, то изглежда малко пресилено. Същото се отнася и за изборните резултати - дали си паднал с малко или повечко, и в двата случая си паднал.
Неприятна е затвърждаващата се тенденция от страна на левицата да не се явяват кандидати за местната власт. От проведени 66 частични местни избори и нови местни избори в 34 от тях БСП няма кандидати. Тази тенденция е много по-лоша от това дали си спечелил или не в определеното населено място. Това ясно показва какво е организационното отстъпление по места, макар да се заявява, че местната власт е най-важна.

Липсата на авторитети и личности

довежда до липса и на прокарването на алтернативни местни политики. Тези алтернативни местни политики, които са прокарвани преди 100 години, са актуални и сега. Макар за някой да изглежда архаична комуната, тя се е занимавала с проблемите на трудещите се - осигуряване на работа, жилище, образование и здравеопазване за тях и за децата им; борила се е с бедността и мизерията. Левите са откривали обществени кухни за бедните, а през зимните месеци са осигурявали подслон и безплатни лекарства за бездомните. Всичко това е постигано чрез средствата, които се печелят от общинските предприятия и кооперативите. Дейците на комуните разкриват как буржоазната власт превръща общините в своя мушия, в свърталище на алчни предприемачи и кариеристи, които само разхищават общински имоти и разпиляват общински финанси.
Липсата на ляв курс в местната власт прави левицата безсилна да предлага политическа алтернатива, поради която причина не може да се открои от останалите политически субекти. Твърдението на някои членове на ръководството на БСП, че "левият курс е път заникъде!", показва, че най-вероятно са объркали своята идентичност. Левият курс има посока идеология и своя идентичност, той има и своя път и за мнозинството това не е път заникъде. За голямата част от социалистите левият курс е пътят на бъдещето, който ще промени обществото. Загубите, победите и промените в ръководството са винаги временни, за разлика от пътя и идеологията, които имат значително по-дълга времева перспектива и цел.

В. "Дума" 20 Окт. 2017г.

Свински черва, суджук или морал

Политическите елити забравят или въобще не знаят, какво е това приличие

Главата на Медуза, макар и отрязана, има удивителна сила. Тя може да вкамени всеки простосмъртен с погледа си. Макар и привидно отрязана главата на бившият депутат от Добрич, още всява страх в хората от града. Причината е, че въпросният бивш управляващ, може спокойно да продължи да си служи чрез лостовете на власт върху бизнеса и гражданите. Основна причина за страховете са, че суджуците, покрай които се завихри скандалът, не са стигнали до крайното им местоназначение, а са отклонени за лична консумация. Интересно, ако бяха достигнали до крайния си получател, дали щеше да има Суджукгейт или щеше да се потули, както се потулват и други случаи?
В местната месарница месарят ми обяснява как прави суджук. Много важна е пропорцията на сместа, както и в какво се пълнят и как зрее след това продуктът. Естественото свинското черво е гаранция за добрия суджук. Положението в държавата изглежда именно като на оплетени свински черва на въпросните суджуци. Ако не се оплетеш с управляващите, няма как да спечелиш обществени поръчки или да си подизпълнител на важни инфраструктурни и общински обекти.  Материалът, с който се пълнят, и пропорцията са от особено значение.
Макар и с вече натрупан управленски опит, материалът показва, че не е достатъчно добър, бих казал даже лош, и от това произтичат проблемите в държавата. Не случайно са и скандалите около всички обекти, където има възможност за

присвояване на средства

Всеки, домогнал се до някакъв паричен поток, та било то и на по-ниско ниво, гледа да го отклонява или към себе си и свои близки, или пък под директивата на партийната повеля го дава на определения бизнесмен, който впоследствие се оказва спонсор на политическия проект.
Съхранението на суджука е също от значение, при какви условия се случва и дали се притиска от време на време. Като че нас, гражданите, се опитват да ни сложат на прохладно място и от време на време да ни притискат с дървената точилка, за да може да придобием определена форма, която се нрави на управляващите, а когато наближат избори, да ни покажат един излъскан щанд с много обещания. Така приготвеният в свински черва и добре съхранен суджук, трябва да се продаде. Тук на помощ идват добре изпечени продавачи, които са майстори на постистината. Към тях се включват викачи, които отклоняват гражданите към конкретния магазин за суджук.
Ако обаче сте се излъгали и сте си купили суджук от въпросния магазин, и след консумация сте получили стомашно разстройство или хранително натравяне, тук се намесва един

манипулатор на общественото мнение

който е сменил многократно политическата си ориентация. Той може да ви убеди, че стомашното ви разстройство и хранително натравяне не се дължат на въпросния суджук, а проблемите ви произтичат от комунистическия преход и месокомбинатите му. Лично той го е прочел в архива на бившите служби и ви убеждава в неговата достоверност. Не е необходимо въобще да се слушат въпросните манипулатори, тъй като и те са част от корпорацията на разваления суджук. Макар и да изглежда трагикомична, историята на суджука дотук в голяма степен отразява действителността в държавата.
Местен партиен управник е оказвал влияние върху органите на държавната власт - прокуратура, полиция, данъчни и местни управници, като към този момент въпросният вече бивш депутат е осветлен, но колко още други такива има, не се знае. Тук може би трябва да се покаже истинското лице на държавата и някой да понесе възможно най-тежка присъда. Въпросният казус е политически и морален, като само с разчистване на определена партийна структура няма да може да се реши. Този процес е продължил твърде дълго и най-вероятно и някои от партийните лидери са опитвали именно от въпросния суджук, но днес ни се представят като нито лук яли, нито лук мирисали, нито че до тях е стигало. Може би, ако държавното обвинение се разрови по-надълбоко в казуса, а не оправдава лицата, до които не е стигнал суджукът, могат да установят, че въпросното лице има и покровители, които към днешна дата ни се представят с ореола на особено чисти в обществото, но именно от тях произтича тази

миризма на разлагане

Подобен е и казусът с превоза на емигранти от партийни функционери, пак от управляващата коалиция. Довчера стоящи на границата и представящи ни се пред медиите и обществото като защитници на отечеството, днес прекарват нелегални емигранти и прибират средства. Отново се появява някакво партийно разграничаване като при суджуците.
Тези случаи на оплетени свински черва, суджуци, емигранти и политически разграничения  показват, че моралът и политиката не вървят ръка за ръка в България. Политическите елити забравят или въобще не знаят, какво е това приличие и морал, като го демонстрират с наглите си действия. Може би затова да сме виновни и ние, които си мълчим и не се противопоставяме на елитите. Лодката, на която дъските протичат поради това, че не са изградени от морал, рано или късно ще потъне независимо от вложените средства в помпи за изхвърляне на нахлуващата вода.

в."Дума" 01. Август. 2017 г, бр.148

Разни патриотари, разни келепири

Лицемерът, независимо от времето, използва душата на народа, за да си осигури своята лична изгода.

Патриоти или патриотари, политици или политикани, видимо еднакви думи, но коренно различни по значение. В речника срещу думата патриотар е записано - лице, което пресилено, само на думи се представя, показва като патриот, демонстрира патриотизъм, често преминаващ в шовинизъм. Днес една група от обществото ни се представя като патриоти, те палят килимчета на мюсюлманите, ругаят и блъскат възрастни граждани по границата, безчинстват в самолети и учебни заведения, възползвайки се от своя имунитет, харчейки парите на народа за собствени воаяжи или спонсорирайки собствените си медии. Те припознават в определени моменти нацистката идеология, а в други я отричат, когато не им е удобна. Но най-вече искат винаги да са във властта, дали било открито, чрез златен пръст, коалиционно или в сянката, но винаги във властта.
Историята помни много псевдопатриоти. Те са описани от нашите велики български автори и патриоти Христо Ботев и Алеко Константинов, разбирайки патриотарите, които се представят като патриоти. Христо Ботев ги описва в стихотворението си "Патриоти":
Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.
Лицемерът патриотар, който независимо от времето използва душата на народа, за да си осигури своята лична изгода. Човекът, който продава своя народ само и само да се облагодетелства.
Алеко Константинов ги описва във фейлетона "Разни хора, разни идеали" - "Ама хубава е, пустата му Македония! Имат право македонците, дето милеят толкова за нея. Еле тази солунска митница - на сърцето ми е израснала, ваджията! Ех, че келепир, майка му мечка!... Да ще султанът да ни даде Македония, че да ти се изтърся аз тебе в Солун, ама догдето е нашата партия на власт, че да ти се курдисам аз тебе на митницата... Тука ли си, сама ли си!... Че да ги пипна аз ония ми ти търговци, две годинки да им обирам каймака - стига ми! Па сетне оттегли се на Охридското езеро, дигни си една вила, па си накриви калпака... Ето, туй се казва патриотизъм. Всичко друго е вятър!"
Патриотарът се появява по всяко време в историята и по време на робството, и след това по-време на Царство България, както и по времето на социализма. Така че неговото присъствие в днешния политически и обществен живот никак не е случайно.
След като влязоха в коалиция и подписаха управленската програма, патриотарите излъгаха всички онези, които са подкрепили псевдопатриотите и тяхната политическа програма, а техният брой не е никак малък - над 300 хиляди граждани. В програмата си те заявяваха, че ще намалят ДДС за лекарства, учебници и други. Ще върнат медицинската помощ в малките населени места. Ще поевтинят лекарствата. Щеше да има мораториум върху увеличаването на цените на тока. Щеше да има връщане на донаборната служба. Изучаване на дисциплина "Патриотизъм", час по физкултура всеки ден и въвеждане на военно обучение. Незабавното възстановяване на ракетните бази в Южна България и извеждане на всички български войски от чужди държави.
Всички тези политически обещания се изпариха, когато те усетиха властта и изгодата. Днешните патриотари по нищо не се различават от онези, срещу които те най-остро се противопоставяха във времето. В предизборната надпревара те бяха отворени към всички политически сили. Това се оказва много опасно за онези, които се прегърнаха с тях. Несъстоялата се коалиция между социалистите и патриотите може би е едно предупреждение към ръководството на социалистите, тъй като би обединило антифашистите с нацисти. А това нямаше да се хареса на никого от левицата. По-добре да продължаваш да си в опозиция, твърдо защитавайки интересите на обществото, отколкото на власт с нацисти.
Довчерашните антиевропейци днес първи стават на Химна на Европа и силно го припяват и аплодират. Патриотарите преминават през поредния катарзис, но може би това да е тяхното естествено състояние към келепира и властта. Правят си майтапчийски снимки в лагерите на смъртта и смятат, че това е нещо забавно и, естествено, без да разбират, че тези лагери са символът на най-голямото зло, което е осъдено от всички нации и не трябва да се забравя. В противен случай отново някакви патриотари майтапчии биха възродили тези лагери под формата на майтап срещу човечеството.
Може спокойно да констатираме, че самообявяващите се за патриоти, независимо от времената, са чисто и просто патриотари и не са политици, а поредните политикани.

в."Дума" бр. 101, 26 Май 2017г.

Неравенството срещу политическия елит

България днес е сред страните с най-високи стойностни на този показател в ЕС

Кой загуби на изминалите избори? Сигурно е, че политическият елит независимо от ляво, дясно, либерали, популисти или патриоти декларира, че са спечелили. А кой тогава е загубил? Отговорът може би е много лесен - загубиха онези 90 процента от българите, които са в долната част на социалната пирамида и са засегнати пряко от неравенството. В същото време 50 процента от тези българи живеят под прага на бедността, със сериозни материални лишения или с неспособност за реализация на пазара на труда... Защо преодоляването на неравенството го нямаше в предизборните платформи и в посланията на основните политически лидери? Може би защото и самите те са част от 10-те процента българи, за които неравенството не е проблем. 
Според статистиката на Евростат България е на 26-о място в класацията по социално преразпределение на доходите в ЕС. Неравенството при разпределението на доходите в България е в отношение 7.1 пъти. Горната част от социалната пирамида са получавали 7.1 пъти повече от тези 22%, намиращи се на дъното на социалната пирамида, а разликата между тези от единия процент на върха и останалите от дъното надминава 30 пъти. 
Най-засегнати от това са възрастните, децата от малцинствените групи, както и тези, чиито родители са засегнати от трайната безработица. Трябва да не забравяме и хората в неравностойно положение. Следващата група засегнати са работещите бедни, пролетариатът и прекариатът. 
Интересен факт е, че страни като Чехия, Словения и Словакия са в началото на таблицата и при тях това отношение е в размер 3,4-3,5 пъти. Тази статистика ясно показва как са се справяли политическите елити на различните страни, макар преди четвърт век да сме тръгнали от едно и също ниво с тях.
В тези страни също премина процес на промяна на собствеността от държавни в частни ръце, както и се въведе плосък данък, който по-късно беше коригиран. Ние като тях правихме едни и същи грешки, но днес при тях неравенството е по-малко в сравнение с нас. Техните елити разбраха, че за да върви в правилната посока обществото, то трябва да се справи с неравенството, като се отмени плоският данък. Въведоха се и по-високи данъци върху капиталовите печалби, постигнаха по-достойно заплащане на трудещите се, спряха изтичането на капитали към офшорните зони и инвестираха в образование и здравеопазване. 
Всички тези мерки нашият политически елит се постара да не направи, а на нас ни обясняват как богатите ще преразпределят печалбата си в бъдеще с работниците и ще инвестират, като им намалят данъците и се защитават богатите. Днес ние сме от страните с най-високи стойностни на неравенството в ЕС и причината за това се дължи единствено и само на политическия елит.
Според политиката по здравеопазването на ЕС рискът беден човек да умре от хронично заболяване е от 25 до 150% по-висок в сравнение с добре осигурените слоеве на населението. Тези примери са широко известни на нас, българите, и са познати в почти всички малки населени места, където няма лекарска помощ, а хората не може да внасят своите здравноосигурителни вноски, защото са трайно безработни. Нямаш пари да посетиш лекар, нямаш пари за лекарства и една най-проста настинка може да ти докара усложнения, които в крайна сметка да свършат до летален край.
Подобна е картината и в образованието -  бедните родители не могат да изпращат децата си на училище, а в същото време законът финансира частните училища. Тук неравенството пак е сътворено от родния политически елит.
Някой би казал, че днес няма класи, както преди, но неравенството ни отправя предизвикателство, в което ясно се разграничават различните класи в новото хилядолетие. Неравенството ще се задълбочава, ако не се намеси държавата, която единствено може да ограничи този процес. Ако внимателно разгледаме нашия политически елит, ще установим, че политическите партии се ръководят от бизнесмени или бивши мениджъри, обслужвали олигархията в определен период. Поради тази причина днешните елити не повдигат въпроса с неравенството в обществото, тъй като той би ги засегнал пряко, а това е политика, която трябва да се противопостави на богатите и да преразпредели доходите в обществото.

Вестник "Дума" бр.65,  03.Април.2017г.

Благодаря, че защитавахте демокрацията.

Бих желал да благодаря на всички, които ме подкрепиха и разбраха, че демокрацията е най-ценното достояние на обществото. Благодаря специално на софийската  организация и всички останали, че ме подкрепиха  и не се превърнаха в „ненчотемелковци”,  които падат на колене пред председателя и му се кълнат във вярност,  за да може да седнат в председателската ложа. Благодаря на Ваня, Велислава,  Ани, Захари, Борис, както и всички други, които отстояваха в своите изказвания демокрацията и конституцията. Всички тези достойни социалисти показаха със своя глас, че има светлина. Пост-социалистите показаха завидни методи на контрол върху делегатите. Една част от тях бяха дошли под натиск, като им се беше обяснило, че от това зависи бъдещето на председателя в партията, както и тяхното бъдеще, а жандармите стояха между редовете и зорко наблюдаваха,  да не би някой  да направи своеволие.

 Не можахме да отстоим демократичните устои в левицата, тъй като ордите бяха жадни за власт, а тя е по-силна от демокрацията, но те не трябва да забравят, че това което ги води днес, утре може да се окаже просто илюзия.

Мажоритарността е една много хубава перспектива, но въпроса не е в нея, а в това дали ще бъде прозрачен процеса на избор. Когато  ръководството се състои от бизнес-социалисти и от такива, които са доказани манипулатори на избори в миналото. Пари, манипулатори и вътрешни избори  –  резултата е ясен форма на вождизъм с нюанс на притежание.

Демокрацията трябва,  да се отстоява всекидневно,  а взетите решения са крачка назад за демократичния процес в партията и за обществото.  Младостта не е гаранция за отстояване на демократичния процес, защото за една голяма част от тях тя просто е даденост. Те никога не са се борили за нея,  нито са я отстоявали.

Бъдещата парламентарна група, ще бъде съставена на принципа на вождизма, а младите ще слушат и изпълняват повелите на вожда, който подкрепи модела „Пеевски”   и се чувства некомфортно в компания на хора, които не може да контролира и се противопоставиха срещу модела „Кой”, като гласуваха против. Взетото решение елиминира възможните съпротиви и сега вожда е свободен да прокарва корпоративни и олигархични интереси облечени в законови актове, които дори може да бъдат в противовес на демокрацията . Сега когато той влиза,  всички ще стават на крака и ще казват  „Вожда влиза”.

Трябва да припомня на председателя, че за да  спечели изборите на левица и е необходима победата в  София, а не в Борован,  от където бяха едни от най-върлите защитници на решенията на ръководството.

Времето до изборите е кратко и то ще покаже след тях истинската същност на сегашното ръководство.  Но този път  залитането във властта и коалиции,  може да се окаже фатално  за левицата.