Писмо до един профсъюзен член.

Здравей братко,

Загуби се ти и вече две декади не мога да те видя. Моите другари, чираци, калфи, работници и служители питат, къде си, какво правиш, защо не идваш да ни видиш как се справяме в малките фирми? Вярно е, че са малки и в тях сме малко работниците, ама тук експлоатацията също е голяма. Те моите другари от „Рамотекс” – Раднево питаха, къде си, откакто се приватизира предприятието някак си те няма. Та те сами се организираха и се опитват да си защитят социалните права и се мъчат да си получат заплатите, които са ги изработили с много труд и пот, а сега са гладни и децата им няма да могат да отидат на училище. Те и други ми казват, че не са те виждали в техните редици и се за тебе питат: Къде си? Аз на пътностроителните работници от „Трейс груп” им казах, че нека започнат протеста и ти ще дойдеш, ама ти пак не дойде. Чакаха те и обущарските работнички от Пловдив, да ги организираш, да им помогнеш да притиснеш техния работодател да им изплати заплатите, които вече няколко месеца не са взимали, макар че обувки за странство непрекъснато изработват и там за много пари ги продават, а на работничките жълти стотинки подхвърлят. Помолих работниците от вагонно-ремонтния завод в Карлово да започнат протеста и че ти ще се включиш по-късно, ама пак не те видях. Те работниците от частния завод не са получавали пари от вече две години, ама няма кой да ги защити. В тая връзка ти пиша, дано намериш време, че все те виждам по екрана, ама то така не може диалог да има. Искаме с другарите да те питаме не може ли, да ги притиснеш тия експлоататори, защото те само за тях си мислят, а на нас, като стадо гледат, от което пари да изкарат. Разбрах, че си взел в някакво държавно предприятие лавката, както и че си заел постове в различни държавни ведомства и получаваш от там заплата, независимо от това, кой е на власт. Не се превръщай в кръчмар, администратор и лобист на различни богаташи, ами ела да се видим защото имаме нужда от теб.

 Аз на моите другари работници все им разправям, как едно време Дядото е организирал синдиката и как социалистите и синдикалистите се борили с техния класов враг. Как през 1880 година в Шумен учителите се сплотяват в „ Учителско дружество“ и към тях се присъединили и други дружества от страната, като основната им цел е била да се премахне материалната и моралната мизерия. Как по-късно през 1883 година са се организирали и печатарските работници от София, които също се борили срещу бедността, мизерията и ниските заплати. Разправям им аз как и други сдружения на териториален принцип са действали, но всички са имали слабо присъствие. През 1891 година когато се поставя началото на социалистическото движение се поставя и началото на синдикалното движение. По онова време Дядото и неговите съратници оказали пряко влияние върху синдикалното движение. Малко по-късно през 1903 година имало разделение и при социалистите и те оформили две течения тесни и широки социалисти, като тесните се обявили за класово революционния път на развитие заедно със синдикалистите. През 1904 година се създало синдикално движение тясно свързано с тесните социалисти и го нарекли – Общ работнически синдикален съюз (ОРСС). Основните задачи на Съюза били да присъединят всички сдружения на териториален принцип, които имали за цел да се борят с класовия враг на пролетариата и да работят за интересите на БРСДП (т.с). Аз знам, че знаеш историята на синдикалното движение в България, ама разбрах от моите другари, че си се запознал с някакви нови люде дето се зоват неолиберали. Те искали да те убедят, че държавата не трябва да е регулатор на пазара на труда, и че само и единствено пазара трябва да определя правилата. Аз знам, че ти си разумен и няма да се поддадеш на тази провокация и че ще отстояваш правата на хората на наемния труд.

 Наскоро по телевизията гледах, че си организирал протест срещу управляващите социалисти и на него е имало плакати със следните текстове „ Не искаме държавни мини – помним мизерията“, както и „ Фабриката за обещания затвори“, аз мисля, че тези плакати не са носени от наеми работници, а от  онези либерали, който не искат силна държава, а търсят англосаксонския модел, в който държавата стои настрана от трудовия пазар. Ти обаче си по-мъдър и няма да се подведеш на тези крясъци и ще настояваш да защитиш работниците по примера на европейския модел за социална политика. Фабриката за обещания и популизъм беше отворена през 2009 година и затвори със социалните протести през февруари, тази година. Разбрах, че част от предизборната платформа на социалистите е изпълнена макар, да са минали само шест месеца. Ти следи внимателно, как изпълняват ангажиментите си и ако се отклонят ги коригирай, но не се поддавай на неолибералите и техните манипулации. Сега обаче когато икономиката е дерегулирана имаме нужда от теб защото той експлоататора става още по-егоистичен и иска повече материални блага, които ще извлича на наш гръб. Като за край на моето писмо те моля да продължаваш да се бориш за всичките бедни български работници.

Твой верен другар - наемния работник.

Тодор Канев
Вестник "Дума" 20 Декември 2013г. 

Жизнени селски райони срещу едри земевладелци

Преди броени дни на 20 ноември се приеха новите поправки в регламентите, касаещи Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС, които засягат основно директните плащания и програмата за развитие на селските райони /ПРСР/. Тези два основни стълба на ОСП ще получат приблизително 40 % от общия бюджет на ЕС за периода 2014-2020г. Според официалната позиция на Европейската комисията по земеделие и развитие на селските райони приетата реформа за нова селскостопанска политика на ЕС, която е насочена към поносими цени, жизнени селски райони и процъфтяващи общности на производителите, това са и основните цели на политиката. Тази нова политика, която в дългосрочен план се амбицира да се превърне в инструмент за завладяване на пазари под наслов „ Насладете се, това е от Европа“, което е и европейска стратегия за развитие на селското стопанство.

Въпроса обаче, който нас ни интересува е: Какво се крие зад общата фасада? Дали бяха замазани очите на дребните и средните производители, както и на кооперациите в новата бюджетна рамка или за пореден път големите в сектора, ще са печеливши за сметка на малките. Обявеното в самото начало на регламента, че една от основните цели е и намалението на административната тежест може би ще се осъществи, но това ще го разберем на по-късен етап. Някои от членовете на комисията заявиха преди да се гласуват регламентите, че това е първа стъпка за балансирано плащане между големите и малките в сектора. В действителност след като прочетете промените ще установите, че това е лицемерие, тъй като земеделските производители, които получават директни плащания за над 150 000 евро ще им се намали плащането с 5%, но ще им се компенсират разходите за селскостопанска дейност, за заплати, данъци и социални вноски. Тази промяна в член 11 на регламента може да се прочете и по следния начин: „ Ние насърчаваме разделението на бедни и богати в сектора , като сме особено загрижени за богатите и ще им възстановим 5%, които сме им отнели с този член на регламента.“ Според приетите поправки поради прекомерна административна тежест няма да се отпускат директни плащания за суми до 400 лв /200Евро/ и за обработени площи до 5 декара. Няма да се отпускат директни плащания на земеделски производители, които не са доказали, че върху тяхната земя се упражнява земеделска дейност в незначителна степен. Кой обаче ще се погрижи за тези най-малки производители или и те ще изчезнат както изчезнаха малките магазинчета от началото на прехода и на тяхно място ще се настанят големите търговски вериги от Европа.

 Безспорно може да се каже, че е успех постигната договореност за гъвкавостта между стълбовете на директните плащания и ПРСР. На България се дава възможността да прехвърля средства между стълбовете до 25%. Други положителни промени са насърчаването на младите фермери, които може да добавят към основното плащане и допълнително в размер на 25% от основното. На нашата страна специално внимание се насочва към насърчаването на прозводството на памук. Зелените в Евро-парламента постигнаха и свой успех, тъй като екологичното земеделие ще заема 1/3 от общото земеделие в ЕС, като то ще изисква да се насърчи и разшири биологичното разнообразие на културите и да се поддържат постоянни пасища за продължителен период.

Как обаче ще изглеждат тези промени у нас при условие, че общия брой подадени заявления на бенефициентите в България по схемата за единно плащане на площ са 88 хиляди, от които на 14 хиляди кандидат-бенефициенти е отказана субсидията или това са 16% от всички подадени заявления . Тези 14 хиляди заявления обработват общо 4% от общата земя, което показва, че основно се отказва субсидията по директните плащания на малките земеделски стопани. Много интересно е разпределението на субсидията за България по директните плащания, в което 92% от всички бенефициенти получават едва 15% от общата субсидия по директните плащания. Разпределението на останалите до 100% от директните плащания е следното. Бенефициентите, които са основно кооперации и средни земеделски стопани представляват 7.5% като те получават 30% от общата субсидия по директните плащания. Най- голяма част от субсидия или това е 55% от цялата за страната се усвояват от 20 юридически лица, които обработват над 2 милиона декара по схемата за единно плащане. Как младите земеделски производители ще успеят да получат директни плащания при условие, че голямата част от земята е разпределена между големите арендатори и собственици на земя. Един от критериите за подпомагане на младите земеделци е да обработват земя между 250 и 900 декара и да са на възраст до 40 години. Дали големите арендатори няма да видят в тази точка от регламента възможност да получат допълнителни средства, като механично извадят от техните стопанства до 900 декара и представят техните деца за млади производители? Екологичното земеделие е едно голямо предизвикателство за земеделските производители, но какво ще стане когато в продължение на няколко години производителите не покрият тези критерии и се лишат от тези субсидии в сектора. Предложението за гъвкавост между стълбовете се приема радушно от мнозина фермери, тъй като те имат нужда от тези средства, но как ще се отрази това на малките общини и селските райони при условие, че се намалят средствата по ПРСР до 25% и се прехвърлят към директните плащания.

Сега когато е гарантирано, че големите арендатори няма да бъдат засегнати от реформата в новата селскостопанска политика на Европа, те ще може да продължат да експлоатират и притискат селските труженици и да трупат лъскави лимузини за сметка на всички нас. Ще може ли да последваме примера на Германия и Великобритания, които искат да прехвърлят средства от директните плащания към селските райони, като по този начин те искат да изградят жизнени селски райони и процъфтяващи общности в новия програмен период за сметка на едрите земеделски производители.

Вестник "Земя" 10 Декември 2013 г.