Преди броени дни на 20 ноември се приеха новите поправки в
регламентите, касаещи Общата селскостопанска политика /ОСП/
на ЕС, които засягат основно директните плащания и
програмата за развитие на селските райони /ПРСР/.
Тези два основни стълба на ОСП ще получат
приблизително 40 % от общия бюджет на ЕС за периода
2014-2020г. Според официалната позиция на Европейската комисията по земеделие и
развитие на селските райони приетата реформа за нова селскостопанска политика
на ЕС, която е насочена към поносими цени, жизнени
селски райони и процъфтяващи общности на производителите, това са и основните
цели на политиката. Тази нова политика, която в дългосрочен план се амбицира да
се превърне в инструмент за завладяване на пазари под наслов „ Насладете се,
това е от Европа“, което е и европейска стратегия за развитие на селското
стопанство.
Въпроса обаче, който нас ни интересува е: Какво се крие зад
общата фасада? Дали бяха замазани очите на дребните и средните производители,
както и на кооперациите в новата бюджетна рамка или за пореден път големите в
сектора, ще са печеливши за сметка на малките. Обявеното в самото начало на
регламента, че една от основните цели е и намалението на административната
тежест може би ще се осъществи, но това ще го разберем на по-късен етап. Някои
от членовете на комисията заявиха преди да се гласуват регламентите, че това е
първа стъпка за балансирано плащане между големите и малките в сектора. В
действителност след като прочетете промените ще установите, че това е
лицемерие, тъй като земеделските производители, които получават директни
плащания за над 150 000 евро ще им се намали плащането с 5%, но ще им се
компенсират разходите за селскостопанска дейност, за заплати, данъци и социални
вноски. Тази промяна в член 11 на регламента може да се прочете и по следния
начин: „ Ние насърчаваме разделението на бедни и богати в сектора , като сме
особено загрижени за богатите и ще им възстановим 5%, които сме им отнели с
този член на регламента.“ Според приетите поправки поради прекомерна
административна тежест няма да се отпускат директни плащания за суми до 400 лв /200Евро/ и за обработени площи до 5 декара. Няма
да се отпускат директни плащания на земеделски производители, които не са
доказали, че върху тяхната земя се упражнява земеделска дейност в незначителна
степен. Кой обаче ще се погрижи за тези най-малки производители или и те ще
изчезнат както изчезнаха малките магазинчета от началото на прехода и на тяхно
място ще се настанят големите търговски вериги от Европа.
Безспорно може да се
каже, че е успех постигната договореност за гъвкавостта между стълбовете на
директните плащания и ПРСР. На България се дава
възможността да прехвърля средства между стълбовете до 25%. Други положителни
промени са насърчаването на младите фермери, които може да добавят към
основното плащане и допълнително в размер на 25% от основното. На нашата страна
специално внимание се насочва към насърчаването на прозводството на памук.
Зелените в Евро-парламента постигнаха и свой успех, тъй като екологичното
земеделие ще заема 1/3 от общото земеделие в ЕС,
като то ще изисква да се насърчи и разшири биологичното разнообразие на
културите и да се поддържат постоянни пасища за продължителен период.
Как обаче ще изглеждат тези промени у нас при условие, че
общия брой подадени заявления на бенефициентите в България по схемата за единно
плащане на площ са 88 хиляди, от които на 14 хиляди кандидат-бенефициенти е
отказана субсидията или това са 16% от всички подадени заявления . Тези 14
хиляди заявления обработват общо 4% от общата земя, което показва, че основно
се отказва субсидията по директните плащания на малките земеделски стопани.
Много интересно е разпределението на субсидията за България по директните
плащания, в което 92% от всички бенефициенти получават едва 15% от общата
субсидия по директните плащания. Разпределението на останалите до 100% от
директните плащания е следното. Бенефициентите, които са основно кооперации и
средни земеделски стопани представляват 7.5% като те получават 30% от общата
субсидия по директните плащания. Най- голяма част от субсидия или това е 55% от
цялата за страната се усвояват от 20 юридически лица, които обработват над 2
милиона декара по схемата за единно плащане. Как младите земеделски производители
ще успеят да получат директни плащания при условие, че голямата част от земята
е разпределена между големите арендатори и собственици на земя. Един от
критериите за подпомагане на младите земеделци е да обработват земя между 250 и
900 декара и да са на възраст до 40 години. Дали големите арендатори няма да
видят в тази точка от регламента възможност да получат допълнителни средства,
като механично извадят от техните стопанства до 900 декара и представят техните
деца за млади производители? Екологичното земеделие е едно голямо
предизвикателство за земеделските производители, но какво ще стане когато в
продължение на няколко години производителите не покрият тези критерии и се
лишат от тези субсидии в сектора. Предложението за гъвкавост между стълбовете се
приема радушно от мнозина фермери, тъй като те имат нужда от тези средства, но
как ще се отрази това на малките общини и селските райони при условие, че се
намалят средствата по ПРСР до 25% и се прехвърлят към директните плащания.
Сега когато
е гарантирано, че големите арендатори няма да бъдат засегнати от реформата в
новата селскостопанска политика на Европа, те ще може да продължат да
експлоатират и притискат селските труженици и да трупат лъскави лимузини за
сметка на всички нас. Ще може ли да последваме примера на Германия и
Великобритания, които искат да прехвърлят средства от директните плащания към
селските райони, като по този начин те искат да изградят жизнени селски райони
и процъфтяващи общности в новия програмен период за сметка на едрите земеделски
производители.Вестник "Земя" 10 Декември 2013 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар