Независимо от това, което неолибералните тинк — танкове ни втълпяват 24 години, има алтернатива за Бъгария. Това е пътят на силната социална държава.
През последните месеци един въпрос се задава непрекъснато в обществено-политическия живот и той е: Кой? Може би увлечен от общата вълна и аз питам: Кой стои зад окупацията и протеста? Защо те искат да си тръгне правителството само след броени месеци управление, при условие, че то се ангажира да провежда социални политики и да защити най-бедните. Кой иска слаба и нестабилна държава, в която се отрича социалната ангажираност към обществото? Задавам си и въпроса дали нашите протести и окупация имат аналог и в други държави, където също се опитват да се противопоставят на управлението, в което държавата провежда социални политики за сметка за неолиберализма.
Първият пример, който се появи в съзнанието ми беше 14-годишната борба на покойния президент Уго Чавес и наследника на поста му Никола Мадуро срещу либералната опозиция във Венецуела, която само през 2012 година е получила финансова помощ в размер на над 20 милиона долара от САЩ. Чрез тази помощ опозицията във Венецуела има за цел да върне неолиберализма в страната и да се противопостави на социалния модел на управление въведен от Уго Чавес. Другата цел която се преследва е опозицията да върне контрола на своите финансови и политически благодетели върху огромните природни ресурси на страната.
Други примери за подобни протести са страните Русия и Китай, както и много други, в които държавите категорично се изправят срещу мултинационалните корпорации и олигархията. В Русия либералната опозиция загуби за пореден път изборите от президента Владимир Путин и се опита да го свали, чрез улични протести и обществен натиск. Русия, която през последните години се завърна сред водещите икономически държави и показва стабилност и започна да провежда активна социална политика, която реализира огромни инфраструктурни проекти и се противопостави на еднополюсния модел на световния ред, доминиран от САЩ. Именно тези политики и стабилността на държавата не са угодни на неолиберализма в Русия и те се опитват да превземат властта чрез натиска на улицата.
Китай, който през миналата година се превърна във втората икономика в света имаше подобен проблем през 1989 година, когато либералните реформатори се опитаха чрез студентите да променят обществено-политическия модел на управление. Тогава студентите поискаха да се либерализира страната, но правителство се противопостави на протеста и днес социалистически Китай се превърна по пътя на умелите и успешни стопански реформи във водеща икономика в света.
Къде сме ние и ще може ли правителството да се противопостави на натиска на протестърите, които се превърнаха в сини комсомолци, зад които са застанали част от олигархията и десницата. Дали „Ранобудните студенти“, ставайки сутрин рано виждат от коя посока изгрява слънцето, или по-скоро се интересуват къде залязва. Защото там където залязва следва тъмнината на една култура, в която цари тотален егоизъм и материализъм. От друга страна, на Изток са славяните, които разчитат на солидарното общество, силната държава и здраво семейство. Защо исканията на студентите са политически, а не са социални или академични, каквито са исканията на гръцките и румънските студенти, които също масово се бунтуват? Нима са доволни нашите млади протестъри от таксите, от нивото на обучение и от материалната база? И защо бившия посланик на САЩ и известен експерт в американската разузнавателна общност Джеймс Пардю, се интересува толкова активно от студентските протести и окупацията у нас? Защо се крие, а не обяви публично своята позиция, за да разберем дали за пореден път чрез външна намеса се опитват да възстановят неолиберализма за сметка на силната социална държава.
Каква е ролята на прословутия юмрук, който „демократите” са сложили на своето знаме, и който подозрително се появява в много държави, чиито законно избрани правителства не са долюбвани от могъщата задокеанска сила, а и от мощни олигархични кръгове на местно и международно равнище. Защо той се появи тук, и защо студентската акция на протест съвпада точно с изразеното намерение на българското правителство да даде живот на един стратегически проект, какъвто е „Южен поток”.
Когато погледнете снимките и кадрите от протеста ще видите лица от началото на прехода, които се обявяваха за либерали, десни и демократи. Същите лица моделират и анализират нашето развитие вече 24 години. Те са идеолозите и експертите на същия преход, срещу който „ранобудните” се бунтуват. Тези хора внушаваха идеи на повечето правителства, и тяхна е вината за модела на капитализъм, който България възприе. Днес, повеждайки протеста, тези хора не искат промяна, а искат връщане към порочния модел, създаден от тях, от десните политически сили и от техни общи чуждестранни покровители. Те са онези, които не искат силна и стабилна социална държава и поради тази причина разрушиха земеделието, без да дадат алтернативно развитие на българското село, приватизираха за жълти стотинки икономиката, като по този начин направиха държавата слаба, а нали това е една от основните тези на неолиберализма. Искаме ли ние като общество да продължим по егоистичния и материален път на неолиберализма или искаме да живеем в една социално справедлива и стабилна държава, в която тя е и регулатор на пазара. Може би ние вече осъзнаваме че неолиберализма има един основен враг и той се казва силна държава. Но независимо от онова, което преживяхме през годините на прехода и онова което ни втълпяваха неолибералите и тинк-танковете, то има възможен различен път на развитие за България. Вярвам че думите на Чавес ще бъдат чути и интелекта на студентите ще надделее над пазара, а той заяви: „ Разбира се, че има друга алтернатива на пазара и ние го доказахме!“
Тодор Канев
в.Земя 19 Ноември 2013 г. Брой 223
Няма коментари:
Публикуване на коментар