вторник, 19 ноември 2013 г.

Протестът – социален, либерален или…?

Независимо от това, което неолиберал­ните тинк — тан­кове ни втъл­пяват 24 години, има алтернатива за Бъ­гария. Това е пътят на сил­ната социална държава.


През пос­лед­ните месеци един въп­рос се задава неп­рекъс­нато в обществено-политическия живот и той е: Кой? Може би увлечен от общата вълна и аз питам: Кой стои зад окупацията и протеста? Защо те искат да си тръгне правител­с­т­вото само след броени месеци управ­ление, при условие, че то се ангажира да провежда социални политики и да защити най-бедните. Кой иска слаба и нес­табилна дър­жава, в която се отрича социал­ната ангажираност към общес­т­вото? Задавам си и въп­роса дали нашите протести и окупация имат аналог и в други дър­жави, където също се опит­ват да се противопос­тавят на управ­лението, в което дър­жавата провежда социални политики за сметка за неолиберализма.
Пър­вият пример, който се появи в съз­нанието ми беше 14-годишната борба на покой­ния президент Уго Чавес и нас­лед­ника на поста му Никола Мадуро срещу либерал­ната опозиция във Венецуела, която само през 2012 година е получила финан­сова помощ в раз­мер на над 20 милиона долара от САЩ. Чрез тази помощ опозицията във Венецуела има за цел да върне неолиберализма в страната и да се противопос­тави на социал­ния модел на управ­ление въведен от Уго Чавес. Другата цел която се прес­ледва е опозицията да върне кон­т­рола на своите финан­сови и политически благодетели върху огром­ните природни ресурси на страната.
Други примери за подобни протести са страните Русия и Китай, както и много други, в които дър­жавите категорично се изп­равят срещу мул­тинационал­ните кор­порации и олигар­хията. В Русия либерал­ната опозиция загуби за пореден път изборите от президента Владимир Путин и се опита да го свали, чрез улични протести и общес­т­вен натиск. Русия, която през пос­лед­ните години се завърна сред водещите икономически дър­жави и показва стабил­ност и започна да провежда активна социална политика, която реализира огромни инф­рас­т­рук­турни проекти и се противопос­тави на еднополюс­ния модел на светов­ния ред, доминиран от САЩ. Именно тези политики и стабил­ността на дър­жавата не са угодни на неолиберализма в Русия и те се опит­ват да прев­земат властта чрез натиска на улицата.
Китай, който през миналата година се превърна във втората икономика в света имаше подобен проб­лем през 1989 година, когато либерал­ните рефор­матори се опитаха чрез студен­тите да променят обществено-политическия модел на управ­ление. Тогава студен­тите поис­каха да се либерализира страната, но правител­с­тво се противопос­тави на протеста и днес социалис­тически Китай се превърна по пътя на умелите и успешни стопан­ски реформи във водеща икономика в света.
Къде сме ние и ще може ли правител­с­т­вото да се противопос­тави на натиска на протес­търите, които се превър­наха в сини ком­сомолци, зад които са зас­танали част от олигар­хията и дес­ницата. Дали „Ранобуд­ните студенти“, ставайки сут­рин рано виж­дат от коя посока изг­рява слън­цето, или по-скоро се интересуват къде залязва. Защото там където залязва следва тъм­нината на една кул­тура, в която цари тотален егоизъм и материализъм. От друга страна, на Изток са славяните, които раз­читат на солидар­ното общес­тво, сил­ната дър­жава и здраво семейс­тво. Защо исканията на студен­тите са политически, а не са социални или академични, как­вито са исканията на гръц­ките и румън­с­ките студенти, които също масово се бун­туват? Нима са доволни нашите млади протес­търи от так­сите, от нивото на обучение и от материал­ната база? И защо бив­шия пос­ланик на САЩ и извес­тен екс­перт в американ­с­ката разуз­навателна общ­ност Джеймс Пардю, се интересува тол­кова активно от студен­т­с­ките протести и окупацията у нас? Защо се крие, а не обяви пуб­лично своята позиция, за да раз­берем дали за пореден път чрез вън­шна намеса се опит­ват да въз­с­тановят неолиберализма за сметка на сил­ната социална дър­жава.
Каква е ролята на прос­ловутия юмрук, който „демок­ратите” са сложили на своето знаме, и който подоз­рително се появява в много дър­жави, чиито законно изб­рани правител­с­тва не са долюб­вани от могъщата задокеан­ска сила, а и от мощни олигар­хични кръгове на мес­тно и меж­дународно рав­нище. Защо той се появи тук, и защо студен­т­с­ката акция на протест съв­пада точно с изразеното намерение на бъл­гар­с­кото правител­с­тво да даде живот на един стратегически проект, какъвто е „Южен поток”.
Когато пог­лед­нете сним­ките и кад­рите от протеста ще видите лица от началото на прехода, които се обявяваха за либерали, десни и демок­рати. Същите лица моделират и анализират нашето раз­витие вече 24 години. Те са идеолозите и екс­пер­тите на същия преход, срещу който „ранобуд­ните” се бун­туват. Тези хора внушаваха идеи на повечето правител­с­тва, и тяхна е вината за модела на капитализъм, който Бъл­гария въз­п­рие. Днес, повеж­дайки протеста, тези хора не искат промяна, а искат връщане към пороч­ния модел, съз­даден от тях, от дес­ните политически сили и от техни общи чуж­дес­т­ранни пок­ровители. Те са онези, които не искат силна и стабилна социална дър­жава и поради тази причина раз­рушиха земеделието, без да дадат алтер­нативно раз­витие на бъл­гар­с­кото село, приватизираха за жълти стотинки икономиката, като по този начин нап­равиха дър­жавата слаба, а нали това е една от основ­ните тези на неолиберализма. Искаме ли ние като общес­тво да продъл­жим по егоис­тич­ния и материален път на неолиберализма или искаме да живеем в една социално справед­лива и стабилна дър­жава, в която тя е и регулатор на пазара. Може би ние вече осъз­наваме че неолиберализма има един основен враг и той се казва силна дър­жава. Но независимо от онова, което преживяхме през годините на прехода и онова което ни втъл­пяваха неолибералите и тинк-танковете, то има въз­можен раз­личен път на раз­витие за Бъл­гария. Вяр­вам че думите на Чавес ще бъдат чути и интелекта на студен­тите ще над­делее над пазара, а той заяви: „ Раз­бира се, че има друга алтер­натива на пазара и ние го доказахме!“
Тодор Канев
в.Земя 19 Ноември 2013 г. Брой 223

Няма коментари:

Публикуване на коментар