Този път отстъпките са невъзможни

Когато през изминалите седмици се заговори за промени в здравно-осигурителната система си спомних, че през 2007 година един от коалиционните партньори предлагаше да се отнеме монопола на здравната каса и работещите да се осигуряват и в частно-осигурителни компании. Тогава социалистите успяха да се противопоставят на тази неолиберална мярка, която идваше от зад океана и имаше за цел да прехвърли ресурсите от държавните осигурителни фондове към частни. По повод на исканите промени се интересувах как здравно се осигуряват в САЩ и попаднах на филма на Майкъл Мур - „Недъзи“ В него се описваше здравно-осигурителната система на САЩ,. в която от 1971 година настъпват промени, а именно, като се преминава от държавно осигуряване към частни здравно-осигурителни фондове. По повод предстоящите промени президента Никсън заявява „Целта на здравната програма е проста. Искам Америка да има най-добрата здравна система на света и искам всеки американец да получава необходимите грижи.“ През следващите години здравните компании забогатяват, а обществената система загива, докато се стигне до момента, в който 50 милиона американци нямат здравни осигуровки и не могат да потърсят здравна помощ. Във филма се показваха няколко случая, в които здравните компании не искат да осигурят пациенти,тъй като не отговарят на критериите поставени в застрахователните полици, с което не можеш да се лекуваш и се налага да плащаш огромни суми, ако не си осигурен. Когато обаче се осигуряваш в определен фонд имаш право да ползваш само определени от него здравни заведения и ако дори си в неотложна нужда от помощ и линейката те закара в погрешната клиника ще трябва да заплатиш за услугата или ще се озовеш на улицата. Точно на обратната страна е здравната система в Канада, където държавата се грижи за здравеопазването и се осигурява от събраните данъци. Гражданите не се притесняват, че средствата, ще се отклоняват, тъй като има прозрачност при разходването на обществените ресурси. Къде обаче сме ние и дали целта на промените, които се опитват да ни въведат няма да ни доведе до системата, която в момента се опитват да променят в САЩ чрез „Обама-кеър“ или всички ние искаме една солидарна система, в която държавата е регулатор в здравеопазването. Предложи се идея от страна на либералите в коалиционното правителство здравните вноски ,които ние всички внасяме да се разделят между държавната и частните здравно-осигурителни фондове / втори стълб / в отношение 6% към 2%. Предложената мярка няма да подобри здравната система, а ще положи началото на ликвидирането на държавната здравно-осигурителна каса по примера на САЩ и здравеопазването ще се превърне в средство за обогатяване на бордове на директорите в частните здравно-осигурителни фондове. Предлаганата реформа ще гарантира ли конституционното ни право на достъпно и качествено здравеопазване или неолибарализма ще се пребори с едно от основните ни права .

Дали обаче в нашата здравна система има дефицит на средства или по-скоро има дефицит на идеи, както и на липса на регулации от страна на държавата към частните болници и големите аптечни вериги . В последните години имаме увеличен брой на новооткритите частни лечебни заведения в големите градове, като в тях се лекуват пациенти, които са по най-скъпите здравни пътеки. Защо обаче не се наложи регулация, в която всяка нова открита частната клиника или аптека на мултинационалните компании в големите градове не се задължи да изгражда и здравни заведения и в трудно достъпните райони на страната. Сега когато един от приоритетите в бюджета на правителството е здравеопазването може да се направят и първите стъпки към най-потърпевшите през изминалите години, а именно общинските болници. Те загубиха през последните години голяма част от специалистите, което е и предпоставка за намаляне на броя пациенти, което от своя страна води до влошаване на качеството на здравните услуги. Дали този път левицата ще имат куража и ще се противопоставят на коалиционния партньор по отношение на здравната реформа или ще потърси оправдание, както се случи с плоския данък.

Тодор Канев
вестник "Дума" 30 Ноември 2013. бр.279