Няколко важни въпроса към кандидатите за евродепутати

Има ключови проблеми на ЕС, които могат да покажат различията в политическите възгледи

С наближаването на пролетта се усилва очакването за започване на нещо ново и свежо, което ще ни промени и ще ни вдъхне надежда и увереност. За нас гражданите на Европа освен очакваното посрещане на пролетта ни предстои и важен европейски избор. Той ще ни покаже, какъв да бъде модела на управление в следващият пет-годишен период според суверенния вот на гражданите на стария континент. Дали да започне нов устойчив икономически модел на управление. Кои  държави, ще увеличат своите дяловете в икономиките си и ще започне реиндустриализация и повишаване на регулациите или ще се запази досегашния неолиберален модел на управление, в който доминираща роля ще продължат да имат монополите, банките, картелите и офшорните компании.

Кандидатите обаче, ще трябва да ни убедят, че ще могат да проведат политики, които гарантират икономически растеж и заетост, която от своя страна е една от първите стъпки за преодоляването на бедността. 

Те ще трябва да ни отговорят на редица въпроси, които не бяха повдигнати до този момент. До сега номинираните кандидати на различните политически формации се занимаваха повече с междуличностни борби и проблеми на национално ниво отколкото на Европейско.

Не се чуваше до този момент от номинираните, да говорят и поставят голяма част от въпросите, които са важни, както за съюза така и за България и  поради тази причина може би ще трябва да ги питаме, докато не получим адекватни и удовлетворяващи ни отговори с ясна визия за действие и промяна.

Как ще се борят с корупцията, както у нас така и в Европа?

Европейската комисията представи своя първи доклад за борба с корупцията в ЕС.

Според него корупцията засяга всички страни членки в общността, което коства общо 120 милиарда евро годишно на икономиката на Европа. Макар, че през последните години се търсят и се прилагат различни антикорупциони мерки, то видим ефект и напредък в борбата с корупцията не се вижда. Корупцията подкопава доверието на гражданите в демократичните институции и във върховенството на закона, тя вреди на икономиката и лишава държавата от така необходимите и данъчни приходи.

Основните рискови области са в строителството, здравеопазването, както и в областта на обществените поръчки. Рисковете от корупция обикновено са по-големи на местно и регионално ниво, тъй като контрола и проверките са занижени. Но трябва да се отбележи, че не липсват и корупционни практики дори на ниво Евро-комисари.

Европейската комисия представи и две проучвания на общественото мнение по темата. Три четвърти от европейските граждани и 84 % от българите са съгласни, че корупцията е широко разпространена в техните страни. Четири процента от европейците и 11 % от българите заявяват, че им е искан подкуп през изминалата година.

Според доклад на Световния икономически форум най-проблемните фактори за правене на бизнес в България са :

-        Корупцията.

-        Достъпа до финанси.

-        Тежка държавна администрация и липса на административен капацитет.

-        Политическата нестабилност.

-        Липса на достатъчно образовани работници, които да отговарят на търсените специалисти от страна на бизнеса.

От тези доклади ясно се вижда, че борбата с корупцията трябва да се провежда, както на национално така и на европейско ниво и този въпрос, ще трябва да го задаваме докато не се предприемат адекватни мерки за изкореняването на корупцията.

Друг важен въпрос, на който трябва да отговорят кандидатите е:

Ще се въведе ли данък „Тобин“ или по-познат като данък върху финансовите транзакции?

След началото на кризата от 2008 година основните европейски политически партии и държави в общността осъзнаха, че трябва да се потърси мярка, която да озапти финансовите спекуланти, които ни доведоха до тази криза. Може би  именно този данъкхе адекватната политическа мярка.

Според Джемс Тобин въвеждането на данък върху финансовите транзакции, ще бъде мярка за противопоставяне на диктата на финансовите пазари. Тобин отбелязва, че за да бъде ефективна мярката на данъка върху финансовите транзакции, трябва да се въведе във всички страни, което ще бъде много трудно и ще срещне огромна съпротива от страна на финансовите институции. Чрез него, ще се успокоят финансовите пазари и спекулантите целящи огромно печалби за кратко време, ще бъдат отстранени от пазара.

Дали данъка ще донесе големи приходи на отделните страни членки е под-въпрос, но ще се гарантира финансова стабилност, която е много важна за всяка икономика.

През 2011 година Българското правителство се противопостави на предложението от Европейската комисия за въвеждането на новия данък. Изтъкната беше причината, че данъка ще наложи допълнителна тежест върху бизнеса. Освен нашата страна на предложението се противопоставиха Великобритания, Люксембург, Дания, Швеция и Чехия.

Дали сме достатъчно богати за да се откажем от тези приходи или нямаме никакви социални проблеми за решаваме. Очевидно, че тогавашния министър на финансите мислеше повече за бизнеса отколкото за най-бедните граждани на Европа.

През последните месеци се повдигна една тема, която нашите представители, ще трябва да гласуват в следващия Европейски парламент, а именно за подписването на Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции и между ЕС и САЩ.

Ще се противопоставят ли на подписването на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ?

Вече се проведоха три кръга от преговорите между ЕС и САЩ във връзка със споразумението. Преговорите са закрити и на тях се канят, като консултанти основно експерти от най-големите мултинационални компании. Една от основните теми е уреждането на спорове между инвеститорите и държавите от ЕС. Европейският парламент единодушно смята, че Уреждането на спорове между инвеститорите и държавата (УСИД) е важен инструмент за защита на инвеститорите . Ако инвеститорите нямат възможност да предявят иск пред местните съдилища или местните съдилища не са в състояние ефективно да се справят с предявените искове, тогава инвеститорите няма къде другаде да се обърнат. При такива обстоятелства клаузите за УСИД в инвестиционните споразумения дават сигурност на инвеститорите, защото им гарантират възможност за предявяване на иск за обезщетение /пред трибунал, който е съставен от корпоративни адвокати/.

С тази точка от споразумението може да се каже, че идва нова форма на експлоатация, а според някои автори тази точка поставя началото на ново икономическо преразпределение на света за създаване на нови икономически и политически сфери на влияние. Трябва да се отбележи, че споразумението прокарва някои теми, които Европа отдавна е поставила във фризера , а от своя страна САЩ искат да се преразгледат отново като:

- Отхвърлянето на АКТА

- Промяна в областта на стандартите на ЕС

- Забраните в областта на ГМО -продуктите

Ние българите, като най-бедната страна в Европа ни интересува именно този въпрос, макар че беше повдиган многократно в обществото темата за бедността. До решаване на проблема така и не се стигна. Поради тази причина ние трябва да продължим да ги питаме:

Как и в какви срокове, ще се преодолее бедността, както у нас така и в Европа?

Преди 2009 години сегашните евродепутати заявяваха, че ще се борят с бедността, чрез устойчив икономически растеж и повишаване на заетостта, но в края на мандата трябва да кажем, че те не се справиха проблема. Днес категорично може да заявим, че те не се справиха и не намалиха бедността, а точно обратното.

Кризата намали доходите на домакинствата и днес те са най-ниски. Според изследване на Евростат в момента 24% или това са над 120 милиона европейци са бедни или социално изключени, като най-засегнати са децата и възрастните хора. В България процента на бедните е 30%, като ние сме с най-висока бедност в общността.

Близо 9% от всички европейци живеят в сериозни материални лишения. За нас българите този процент е по-висок, а именно 12%.

10% от европейците живеят в домакинства, в които никой не работи.

Според изследването две трети от ромите са безработни, едно на всеки две деца посещава детска градина и само 15 % завършват средно образование.

Безспорно има още много важни въпроси, които трябва и може да се зададат като: Как евродепутатите, ще определят своите екипи? или Как ще се борят с надигащата се вълна от неофашизъм? или Въпросите свързани с околната среда?. Ще продължим да повдигнатите въпросите, които засягат нашето бъдеще и ще чакаме адекватни отговори и реални действия за решаването им.

Важната задача обаче е да се промени модела на управление, тъй като десните управляват Европа през последните 15 години и налагаха либералния модел.

Социалистите, левите и зелените могат и трябва да променят съществуващия модел. Вярвам, че ние всички заедно можем да го направим!

Тодор Канев
в.Дума 18 април 2014 г.

Кримска независимост от Майдана

В продължение на два месеца и половина Майдана и проевропейските настроения, които бяха знаме на протеста в Киев доминираха в световните медии и игнорираха факта на проруската ориентация на значима част от Украйна. Днес лидерите на Майдана не могат да се сърдят на друг за искането за отделянето на Крим, като независима държава. Трябва да се припомни, че на 5 май 1992 г. Крим обявява независимост, която не е призната и в последствие е постигнато съгласие да остане, като част от Украйна със статут на автономна република. В момента населението на Кримската автономна област е малко над 2 милиона, като от тях 58% (абсолютно мнозинство!) са руснаци, 24% са украинци, 13% са кримски татари, а останалите етноси са арменци, беларуси, немци, гърци, караими. В Крим има и значително българско малцинство.

Върховната Кримска Рада взе своите решения, включително демократичното решение за Референдум за независимост, който най-ясно може да реши бъдещето на Крим по волята на народа. Но тези решения са потъпкани от новата власт в Киев, от Европа и САЩ. След като Майдана промени политическия модел на страната и вече прие прозападна ориентация, то това не е задължително за Крим. Поради непрекъснато ескалиращата обстановка обявеният първоначално за края на май референдум за независимост на Крим от Украйна, беше насрочен за 16 март 2014 година. Явно това изопна нервите на властта в Киев, съставена от лидерите на няколко месечния протест. Но превзелите властта в Украйна са странна смесица от крайни неофашисти, духовни наследници на съюзника на Хитлер Степан Бандера, от анархисти, от пещерни русофоби и десни. Водещите фигури на новата власт в Украйна са свалените преди години олигарси като Юлия Тимошенко, популистът, разчитащ на мъжкарско поведение в стил „Пипни ми мускула”- боксьорът Кличко и крайните „Десен сектор” и „Свобода”, които даже не прикриват антисемитизма и профашистките си лозунги. Сравнено с нашата действителност, новата власт в Киев е своеобразна коалиция между Иван Костов, Бойко Борисов и нещо доста по-дясно и крайно от „Атака”…

Та, тази власт, макар и претендираща да е монополист на демокрацията и европейския избор, не харесва и не прие проруската ориентация на Кримската автономия и поиска да я смаже със сила, проявявайки очевиден двоен стандарт: майдановци можеха да окупират и палят сгради, да организират гражданско неподчинение, но това явно не е разрешено на жителите на Крим и още няколко области в Украйна. Този път Майданът не осъзна, че в областта преобладаващата част от населението е руско и не може с крясъци срещу Русия да променят и да овладеят властта в областта, както го направиха в Киев.

Стигна се до там, че лидерът на крайно десните украинци потърси официално помощ от терористичните организации от Близкия Изток! Неонацисти от Киев готвеха погроми и поход до Крим. Колкото и да звучи невероятно това съобщение ясно показва, че Украйна има да извърви един много, много дълъг път към демокрацията, щом това ще бъде бъдещото лице на Украйна?

На 1 март премиерът на Крим Сергей Аксенов поиска помощ от президента на Русия Владимир Путин. На тази молба за помощ Русия веднага отговори, като руската армия, ще осигури спокойствие в областта до провеждането на референдума и ще защити руски военни обекти от посегателство. Президентът на Русия е разговарял с Генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, и е уверил, че Русия няма да допусне насилие върху мирни граждани на Кримския полуостров.

Тук трябва да отбележа, че позиция на президента Плевнелиев, както винаги е неадекватна. Нали именно той преди месец искаше и иска да се чуе мнението на народа, чрез допитване – референдум, касаещ изборния процес в страната. Днес когато Кримската Автономна Рада иска да се проведе референдум за отделяне и независимост от Украйна българският президент не пише и нито ред в своето прессъобщение относно искания от кримските народи референдум.

Още по-страшна е липсата на позиция на Плевнелиев по антидемократичното отнемане на правото на език на 250 хиляди българи в Украйна. Новата власт в Киев с цел да отмени ползването на руския език, който е втори официален в 13 от 27-те области на Украйна, отне това право на всички малцинства. Плевнелиев се прехласва в социалните мрежи на „демократичната революция” в Украйна, но българите там изобщо не са негова грижа, макар по конституция той да е обединител, баща и защитник на нацията, независимо къде по света са нейните представители.

Безспорно, е че всички ние сме за запазването на суверенитета и целостта на Украйна, че всеки нормален човек е против войната и насилието. Но това не означава, че Кримската автономия няма право на самоопределение, на свободен избор. В противен случай това е диктат от страна на Запада върху Крим, ще е очевиден двоен стандарт, чиято цел изобщо не е демокрацията в Украйна, а е нанасяне от страна на Запада на геополитически удар срещу Русия.

Не случайна е и исканата помощ от страна на Кримския премиер към Русия, тъй като единствено по този начин, ще се гарантира волята на избирателите. Днес може би трябва да си зададем въпроса „Каква, ще бъде бъдещата позиция на България, ако Кримския народ гласува своята независимост от Украйна и се обяви за независима държава?“. Тогава може би президентът ще излезе със становище, че ние не признаваме независима Кримска държава или ще се опитаме за пореден път да угодим на Запада и ще ползваме тяхната реторика. Тогава защо преди години признахме Косово или другите бивши Югославски републики, републиките на бившия СССР, които също направиха своя избор.

В исторически аспект съдбата на Кримския полуостров е изпълнена с превратности, като в много къси периоди от своята история е бил независим, над него са господствали готите, хуните, прабългарите, хазарите, Киевска Рус, византийците, куманите, османците, Руската империя, СССР и като за последно през 1954 година е присъединен към Украйна по едноличното решение на Никита Хрушчов.

На 30 март Крим може да тръгне по нов собствен път на развитие и да се отърве от завоевателите си. Само че до тогава трябва да се гарантира спокойствие на полуострова, а това е възможно единствено, ако няма украинско военно присъствие и анархисти от Майдана.Черноморският район от край време е предизвикателство и цел, както на Изтока, така и на Запада. С промяната на политическата ориентация на Украйна се повдигна и въпроса за геополитическото бъдеще на Черноморския район.

Независима Кримска държава, която се очертава след референдума, ще гарантира стабилност в района, като ще укроти антируските намерения на Украйна и други страни от региона.

Тодор Канев

в.Земя 04. Март .2014 г.