В продължение на два месеца и половина Майдана и проевропейските настроения, които бяха знаме на протеста в Киев доминираха в световните медии и игнорираха факта на проруската ориентация на значима част от Украйна. Днес лидерите на Майдана не могат да се сърдят на друг за искането за отделянето на Крим, като независима държава. Трябва да се припомни, че на 5 май 1992 г. Крим обявява независимост, която не е призната и в последствие е постигнато съгласие да остане, като част от Украйна със статут на автономна република. В момента населението на Кримската автономна област е малко над 2 милиона, като от тях 58% (абсолютно мнозинство!) са руснаци, 24% са украинци, 13% са кримски татари, а останалите етноси са арменци, беларуси, немци, гърци, караими. В Крим има и значително българско малцинство.
Върховната Кримска Рада взе своите решения, включително демократичното решение за Референдум за независимост, който най-ясно може да реши бъдещето на Крим по волята на народа. Но тези решения са потъпкани от новата власт в Киев, от Европа и САЩ. След като Майдана промени политическия модел на страната и вече прие прозападна ориентация, то това не е задължително за Крим. Поради непрекъснато ескалиращата обстановка обявеният първоначално за края на май референдум за независимост на Крим от Украйна, беше насрочен за 16 март 2014 година. Явно това изопна нервите на властта в Киев, съставена от лидерите на няколко месечния протест. Но превзелите властта в Украйна са странна смесица от крайни неофашисти, духовни наследници на съюзника на Хитлер Степан Бандера, от анархисти, от пещерни русофоби и десни. Водещите фигури на новата власт в Украйна са свалените преди години олигарси като Юлия Тимошенко, популистът, разчитащ на мъжкарско поведение в стил „Пипни ми мускула”- боксьорът Кличко и крайните „Десен сектор” и „Свобода”, които даже не прикриват антисемитизма и профашистките си лозунги. Сравнено с нашата действителност, новата власт в Киев е своеобразна коалиция между Иван Костов, Бойко Борисов и нещо доста по-дясно и крайно от „Атака”…
Та, тази власт, макар и претендираща да е монополист на демокрацията и европейския избор, не харесва и не прие проруската ориентация на Кримската автономия и поиска да я смаже със сила, проявявайки очевиден двоен стандарт: майдановци можеха да окупират и палят сгради, да организират гражданско неподчинение, но това явно не е разрешено на жителите на Крим и още няколко области в Украйна. Този път Майданът не осъзна, че в областта преобладаващата част от населението е руско и не може с крясъци срещу Русия да променят и да овладеят властта в областта, както го направиха в Киев.
Стигна се до там, че лидерът на крайно десните украинци потърси официално помощ от терористичните организации от Близкия Изток! Неонацисти от Киев готвеха погроми и поход до Крим. Колкото и да звучи невероятно това съобщение ясно показва, че Украйна има да извърви един много, много дълъг път към демокрацията, щом това ще бъде бъдещото лице на Украйна?
На 1 март премиерът на Крим Сергей Аксенов поиска помощ от президента на Русия Владимир Путин. На тази молба за помощ Русия веднага отговори, като руската армия, ще осигури спокойствие в областта до провеждането на референдума и ще защити руски военни обекти от посегателство. Президентът на Русия е разговарял с Генералния секретар на ООН Бан Ки Мун, и е уверил, че Русия няма да допусне насилие върху мирни граждани на Кримския полуостров.
Тук трябва да отбележа, че позиция на президента Плевнелиев, както винаги е неадекватна. Нали именно той преди месец искаше и иска да се чуе мнението на народа, чрез допитване – референдум, касаещ изборния процес в страната. Днес когато Кримската Автономна Рада иска да се проведе референдум за отделяне и независимост от Украйна българският президент не пише и нито ред в своето прессъобщение относно искания от кримските народи референдум.
Още по-страшна е липсата на позиция на Плевнелиев по антидемократичното отнемане на правото на език на 250 хиляди българи в Украйна. Новата власт в Киев с цел да отмени ползването на руския език, който е втори официален в 13 от 27-те области на Украйна, отне това право на всички малцинства. Плевнелиев се прехласва в социалните мрежи на „демократичната революция” в Украйна, но българите там изобщо не са негова грижа, макар по конституция той да е обединител, баща и защитник на нацията, независимо къде по света са нейните представители.
Безспорно, е че всички ние сме за запазването на суверенитета и целостта на Украйна, че всеки нормален човек е против войната и насилието. Но това не означава, че Кримската автономия няма право на самоопределение, на свободен избор. В противен случай това е диктат от страна на Запада върху Крим, ще е очевиден двоен стандарт, чиято цел изобщо не е демокрацията в Украйна, а е нанасяне от страна на Запада на геополитически удар срещу Русия.
Не случайна е и исканата помощ от страна на Кримския премиер към Русия, тъй като единствено по този начин, ще се гарантира волята на избирателите. Днес може би трябва да си зададем въпроса „Каква, ще бъде бъдещата позиция на България, ако Кримския народ гласува своята независимост от Украйна и се обяви за независима държава?“. Тогава може би президентът ще излезе със становище, че ние не признаваме независима Кримска държава или ще се опитаме за пореден път да угодим на Запада и ще ползваме тяхната реторика. Тогава защо преди години признахме Косово или другите бивши Югославски републики, републиките на бившия СССР, които също направиха своя избор.
В исторически аспект съдбата на Кримския полуостров е изпълнена с превратности, като в много къси периоди от своята история е бил независим, над него са господствали готите, хуните, прабългарите, хазарите, Киевска Рус, византийците, куманите, османците, Руската империя, СССР и като за последно през 1954 година е присъединен към Украйна по едноличното решение на Никита Хрушчов.
На 30 март Крим може да тръгне по нов собствен път на развитие и да се отърве от завоевателите си. Само че до тогава трябва да се гарантира спокойствие на полуострова, а това е възможно единствено, ако няма украинско военно присъствие и анархисти от Майдана.Черноморският район от край време е предизвикателство и цел, както на Изтока, така и на Запада. С промяната на политическата ориентация на Украйна се повдигна и въпроса за геополитическото бъдеще на Черноморския район.
Независима Кримска държава, която се очертава след референдума, ще гарантира стабилност в района, като ще укроти антируските намерения на Украйна и други страни от региона.
Тодор Канев
в.Земя 04. Март .2014 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар