Либерали срещу марксисти

Преди няколко дни Либертарианското общество организира дебат на тема: „Мизес срещу Маркс“ като Владимир Каролев трябваше да защитава позицията на Мизес, а съответно Александър Симов защитаваше теорията и позицията на Маркс.

В клубът, който беше подслонил сблъсъка беше пълно с хора, които очакваха да започне двубоя. Между младежите имаше такива, които носеха значки на либертарианското общество, както и такива, които носеха значки и тениски на окупаторите на университета.

Не стига, че марксистите бяхме по-малко в клуба, но и на чужд терен, тъй като тук се събират и дискутират младите либерали.

В началото модератора предостави думата на Каролев, който започна да представя класическата, неокейнсианската и австрийската икономически школи. „Според мен Марксистка икономическа школа няма. Капитала е политически документ, който няма нищо общо с икономиката.

Мизес е представител на австрийската икономическа школа, той  написва книга „ Социализма “ в която описва, защо икономиката не работи там където има социалистическа система.“

След което модератора предостави думата на Александър Симов, като той представи своята позиция по темата: „ Аз открих Маркс през книгата на полския философ с либерална нагласа Лешев Колаковски „Основни направления на марксизма“. Която книга има за цел да отхвърли всички марксистки идеи. През обективната критика на марксизма, автора пише че тук Маркс е прав там Маркс е прав, тук Маркс казва правилно това, там казва правилно онова. Именно през тази книга аз открих Маркс. Критиката не ме спечели, но аз разбрах идеите и започнах да се интересувам.

Марксизма в България е бил много добре приет и още от първите дни тук има голямо марксистко течение. Един от тези марксисти от началото на миналия век се казва Спиридон Гулабчев, който е живял в Русе. Той е обобщил марксизма, като го е казал в леко шеговита форма: „ Несправедливо е, господа, един да е добре облечен, нахранен и обут, а друг да е толкова беден, гладен и окъсан, че да не може да пийне една ракийца преди да захване някоя работа“.

Този дебат не е от вчера, а неговата история започва преди повече 300 години. Тогава на страната на либералите твърдо застава войската и религията, които завземат нови територии, търсещи ресурси и плячка. Те са поробвали, ограбвали и унищожавали цели цивилизации, които са съществували хиляди години преди тях. Налагали са им и продължават да ни налагат техният индивидуализъм и егоизъм, като целта е да се възприемат нормите на либералното общество.

Според един от патриарсите на либерализма Адам Смит съществува „невидима ръка“, която се грижи за всички нас и не е необходима никаква намеса от страна на държавата в свободния пазар. В книгата си „Теорията на моралните чувства“  той е записал:“ Богатите си разделят с бедните продуктите на подобренията в своя живот . Направлявани сякаш от невидима ръка, те разпространяват между обитателите на земята най-необходимото за живота на бедните. Богатите така или иначе, консумират само малко повече от бедните и въпреки своя егоизъм и ненаситност към повече и повече.“

Дали тази „невидима ръка“ не е онази, която именно експлоатира работника, а след това му дава най-необходимото за оцеляване до следващият работен ден.

Според Адам Смит свободния пазар е контролиран от „невидима ръка“, която непрекъснато се грижи да ни предостави максимално конкурентни условия и възможности. Кризата от 2008 година определено ни показа, че такава „невидима ръка“, която може да контролира свободния пазара на акции, деривати и недвижими имоти не съществува.

Тук може би трябва да се отбележи,че Мизес, който е един от последователите на идеологията на Адам Смит. В свои статии пише, че одобрява италиански фашизъм, тъй като по този начин се потискат левите елементи в Италия. В своята книга „Антикапитализма“ Мизес пише, че завистта е онази доминираща сила, която стои зад анти капитализма и всеки, който не е на върха на дървото завижда на тези, които са над него.

Точно на противоположна страна е Маркс, който анализира производствените, икономическите и политическите процеси, като стъпва на три основни стълба в своите трудове, а именно класическата немска философия, класическата английска икономика и френския социален и революционен опит.

В „Принципите на комунизма“, който е основния документ на, който стъпва бъдещият манифест. Марксистите се противопоставят на съществуващият обществено икономически модел. Представения от тях програмен документ промени света през изминалия век и показа, че има алтернатива на сегашната либерална система.

Според тях новия обществен строй трябва да бъде: „Под управлението на цялото общество, т.е. ще работи в интерес на обществото, по обществен план и при участие на всички членове на обществото.“ Маркс предлага следните мерки за укрепване на държавността след, като политическата власт бъде завзета от пролетариата:

-        Експроприация на поземлената собственост и използване на поземлената рента за покриване на държавните разходи.

-        Висок прогресивен данък.

-        Централизация на кредита в ръцете на държавата, чрез една национална банка с държавен капитал.

-        Централизация на целия транспорт в ръцете на държавата.

-        Увеличаване броя на държавните фабрики

-        Обществено и безплатно възпитаване на всички деца.

В началото на манифеста марксистите се противопоставят на класовото неравенство в обществото и смятат, че то може да бъде преодоляно единствено, чрез революционно преустройство на цялото общество или с обща гибел на борещите се класи.

Връщайки се към дебата от днешното време ние ще открием почти същите тези от двете идейни течения. Според днешните либерали хората на труда са мързеливи, необразовани, завиждащи на богатите и без лична инициатива.

Либералите изразиха позиция, че днешната криза се дължи на намесата на държавата на финансовите пазари и според тях, ако пазара беше свободен нямаше да се стигне до тази криза, тъй като има „невидима ръка“, която контролира пазара. Тази теза по нищо не се различава от представената от предшествениците на либералите, които смятат, че всички неволи на пазара се дължат на държавата.

Марксистите защитиха тезата, че свободния пазар се държи по този начин, защото няма задръжки, а когато няма регулации свободния пазар се проваля. Днешната обществено-икономическа система довежда до огромни неравенства в обществото. Като пример беше посочен, че членовете на управителния съвет на корпорации и директорите вземат до 100 пъти повече от работниците, които са в основите на печалбите на дружествата.

Левите попитаха либералите дали е справедливо един процент от населението да притежава 80 процента от брутния вътрешен продукт, а в същото време да има над един милиард, които живеят с по-малко от 1.25 долара на ден.

В края на дебата стоящата до мен млада дама избухна, като заяви, че не иска с нейните пари да се реиндустриализира страната. Не можах да разбера кой тогава ще се погрижи за развитието на икономиката и за създаването на нови работни места. Днешния бизнес елит лежи на онова, което беше направено именно от държавата, но вместо да го доразвие и да привлече нови инвестиции. Новия собственик либерал го наряза на скраб, а трудещите остави без работа.

Няколко дни след дебата в интернет блога на Каролев се появи публикация на тема: „Беден ли си през очите на политиците?“. Статията е базирана на данни и публикация в Файнешъл Таймс. В самото начало се казва, че: „През 1990 година 1,9 милиарда души или над 1/3 от световното наследство са оцелявали с под 1,25 долара на ден. Към 2010 година, броя на тези хора вече е спаднал до 1,2 милиарда или под 1/5 от населението. Практически, по време на 25-те години след падането на Берлинската стена, хората изкарват между 2 и 10 долара на ден.“

Статията се опитва да ни внуши, че благодарение на либерализацията в световен мащаб броя на бедните е намалял значително. Тук не се изтъкват два фактора, които са повлияли на тази статистика. Първия е че за този период инфлацията се е увеличила в пъти. Като пример може да се взема цената на петрола, която през 1990 година е била 20 долара за барел, а днес е 105 долара за барел, което е пет пъти увеличение на цената за периода. Друга жизнено важна стока е пшеницата, която през 1990 година е струвала 113 долара за тон, а днес е 325 долара за тон, което е три пъти увеличение на цената. Втория фактор, който е пропуснат в статията, че Китай е държавата благодарение, на която се дължи това повишение на световния жизнен стандарт. Докато богатите западни държави борят бедността основно в своята политическа реторика и анализи, то Китай, Индия и някои страни от Африка се борят в действителност и промениха статистиката.

Спокойно можем да констатираме, че Маркс е бил прав в своята политико-икономическа теория и това, ще се доказва през всяка следваща криза на капитализма.