Доберманите от жълтите павета.

Управлението независимо от това дали е ляво или дясно, трябва да се вслушва в народа, а не в неправителствените организации, финансирани от чужди сили и служещи на чужди интереси

Отбелязахме четвърт век от началото на демократичните промени у нас. Според прокламираното през това време, ние вече сме заживели в едно демократично и свободно общество, в което има правото да изразяваме нашето лично мнение, както и че имаме пълната свобода на словото. Под път и над път това го говорят журналисти, политолози, социолози, десни политици и даже президентът на Републиката Плевнелиев, който с хъс ни убеждава, че е много по-добре да сме бедни, да има всевъзможни икономически трудности, да нямаме газ и отопление, но да сме свободни и в НАТО и ЕС. Разбира се, бидейки милионер президентът може да си позволи това, нали сит на гладен не вярва…

В същото време в страната има регистрирани около 60 чужди неправителствени организации, като зад повечето от тях официално стоят страните от оста на благосъстоянието. Доколкото у нас пари за развитие на граждански дейности по традиция няма, щедрите грантове от САЩ и Европа са жизненоважни за тези организации и за техните главни говорители. Без тези пари тези хора щяха да бъдат асистентиччета, едва свързващи двата края, но с тях те са „стожери на гражданското общество” и „дисижън мейкъри” (създатели на управленски решения). Всъщност, парите правят тези хора превръщат тези хора в агенти на влияние на чужди сили.

Според тези външни неправителствени организации, демократичните процеси у нас имат нужда от развитие, тъй като са в застой. Нещо като демокрация без демократи. Или както казваше един популярен журналист от три епохи „Да, ама не”.

Проблемът е, че днес тези организации не просто правят семинари и конференции, както си му е реда, но и все по-често се месят пряко в политиката и суверенитета на нашата държава, чрез своите представители на местно ниво, чрез тези добре купени и добре платени агенти на влияние. Неправителствени организации познати, като НПО са особено активни там, където правителствата не се подчиняват на презокеанските покровители или на техните политики.

Интересен е въпросът колко са парите, влагани в България за такива дейности. Това е най-строго пазена тайна, но донякъде завесата на тази тайна бе открехната от признанието на скандалната американска дипломатка Виктория Нюланд, че САЩ са похарчили за демократизиране (разбирай – за развитие на русофобията и организация на Майдани) на Украйна цели 5 милиарда долара. Даже у нас да са десетократно по-малко, става ясно, че в българската политика, икономика, медии, социален живот, просвета и култура, се наливат огромни средства, за да се отклонява България от своя исторически корен и памет, от своите традиции, за да се промиват мозъците на цели поколения, за да се пресича на момента всеки опит за самостоятелно мислене и действие на българските институции.

Съвсем на скоро близката до нас Унгария започна да провежда политики, които не са угодни именно на онези, които искат безусловно подчинение на тяхната англо-саксонска култура и икономика, като не закъсня и отговора от страна на неправителствените организации в Унгария. Бяха изкарани веднага на улицата протестиращи, които бяха финансирани и подкрепяни именно от неправителствения сектор. В отговор на това си действие правителствени служби направиха ревизии и проверки, как се финансират някои неправителствени организации. От което си действие Унгария започна да получава критика на страна на Белия дом, на ЕС и даже на…Норвегия. Страната беше упрекната, че потиска правото на изразяване и че проведените проверките са неправомерни.

Ясно е, че сценарият е един и същ навсякъде. Ако местното правителство води своя собствена политика веднага се намират, както повод за протести, така и съответните протестъри и НПО-та и медии, които създават обществена истерия и напрежение. При това – сценарият не се променя изобщо. От Латинска Америка до Източна Европа, от Африка до Азия, събитията следват ход по учебник, лозунгите са същите, белият роял излиза на площада, появява се красив младеж с окървавена вежда, знамената са с юмрук, окупира се местния университет, а американското посолство „изразява дълбока загриженост”.

Дали обаче този сценарии с предизвикване от страна на държавата на ревизии и проверки в неправителствения сектор, който очевидно изпълнява чужди задачи и работи за чужди интереси, е възможен и в България?

Според официалния регистър на Министерство на правосъдието общия брой на организациите с нестопанска цел е малко над 12 хиляди организации.

Преди три година Института за модерна политика обяви, че „Икономедиа” на небезизвестния Иво Прокопиев е получила 3,3 милиона лева от фондация „Америка за България”, която фондация се финансира пряко от правителството на САЩ. Към това финансиране трябва да се добави и 1,2 милиона лева за сайта „Медиапул”, както и няколко други сайтове. Оказва се че това финансиране е продължило и през изминалата година, като Български медиен съюз излезе с писмо до правителствените институции и до посланика на САЩ в България в което осъжда процеса. Определено групата „Капитал” доказва, че има позиция по отношение на представяне на истината, но това е истина, видяна през нейните не лични, а икономически и финансови интереси, както и добре платена истина на определени властови кръгове до които тя е близка. А какъв по-голям интерес и криво огледало за истината, освен милионите долари от чужбина…

През последни години именно тези организации трайно ни натрапват неолибералния модел и се противопоставят на всяка самоинициатива или проект, които идват от изток.

През изминалата година стана ясно, че и други организации, като Институт „Отворено общество” и Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа са участвали в кредитирането на неправителствени организации. Лидерите на тези НПО-та са били едни от водещите фигури в протестите през изминалата година. Те са получили сума над 6 милиона лева за проекти, които наглед нямат нищо общо с протестите, но реално парите са използвани именно за подпомагане на това им действие.

Според разпределението на бюджета за 2013г. на Института „ Отворено общество” са насърчени инициативи за включване на неправителствени организации в процеса на формиране на политики и вземането на решения на обща стойност 4,3 милиона евро.

Като срещу тези средства се изисква дейност под формата на:

- Различни граждански наблюдения;

- Дейности за насърчаване на участието на гражданите в процесите на формиране на политики и вземането на решения;

- Стимулирането на доброволчеството.

Наглед зад процесите на формиране на политики, наблюдение и доброволчесвото се коренят привидно добри каузи, но в действителност зад тях стоят корено различни причини, които са ни вече твърде понятни и известни.

Може би ние трябва да си задаваме въпроса: Кой се опитва да въздава справедливост в нашето общество?

Може би в България съществуват сили, които дърпат назад общество и поради тази причина държавите на благоденствието, се намесват във вътрешната политика на нашата демократична страна. Дали от своя страна днешните НПО-та нямат и друга задача, а именно да изместят научния капацитет от стана на БАН с техните НПО-та, които да формират научния капацитет на бъдещото общество.

Управлението независимо от това дали е ляво или дясно, трябва да се вслушва в народа, а не в неправителствените организации от формата „Мак Доналдс” , които основно консумират приходи от чужди благодетели и след това силно крещят по жълтите павета. След като извършат своите деяния и са добре нахранени от господарите си, тях ги потупват и помилват по главите. От което ги обладава една силна дрямка, сякаш не са били до вчера онези кръвожадни добермани, които защитаваха яростно демокрацията. Днес когато обществото е под покровителството на страните от благоденствието, вече неговата демокрация не е заплашена и няма необходимост да се събуждат доберманите отново.

Може ли да има демокрация и в социални общества, а не само в либерални, както непрекъснато ни убеждават, с тяхната мнима демокрация. Сигурно е, че демокрацията и социализма ще бъдат част от бъдещето общество под формата на демократичен социализъм, но дали ние ще можем да го видим.

Тодор Канев 

Вестник"Земя" 03. Февруари 2015г.

Ястребите – мутрите в съвременната геополитика

Отстъпвайки нашият национален интерес пред чуждия натиск ние губим не само средства, идентичност, но и геополитически позиции

Тежки бронирани джипове с въоръжена охрана и отцепване на големи административни сгради – тази картина, която беше присъща за мутренските години от времето на 90-те се разигра през лятото в центъра на столицата. Сега обаче тук мястото на мутрите, беше заето от ястребите. Те отново прелитат над всяко едно място, което не се подчинява на ноелиберализма и неговата ценностна система и като мутрите от времената на прехода отправят заплахи. Полета на ястребите над България не беше никак случаен, тъй като те искаха за пореден път да подчинят на своята воля нашата страната, тъй като тя не се подчини на призива от страна на запада за спирането на важен енергиен проект. Дали със заплахи или с други методи, но определено те постигнаха своя резултат върху тогавашния българския премиер. След като решиха проблема с България, те много бързо си тръгнаха доволни и се отправиха към следващата си цел.

Засега те пречупиха стремежа ни да се включим в един много важен енергиен проект, който би донесъл само ползи за страната ни – „Южен поток”. Не е никак случайно това поведение на ястребите, тъй като чрез този проект се отклоняват средства, които са така ценни за правителството на Украйна, но и за интересите на САЩ. В момента те получават транзитни такси, които са няколко милиарда долара от пренос на природен газ от тяхна територия към Европа, ако обаче тези такси не влизат в бюджета на Украйна, то тя ще бъде изправена пред фалит.

Същите тези ястреби стояха в началото на годината на Майдана зад опозиционните фашистки формации

и яростно се противопоставяха на легитимно избраното правителство. Субсидирането на протестиращите идваше основно от запад и днес тези, които управляват страната, трябва да върнат парите на кредиторите. Дали чрез даването на концесия на газопреносната система на Украйна или по друг начин ще разберем много скоро. Очевидно, че кредиторите на протестите не искаха да признаят своята грешка и поради тази причина продължават да въвличат и други страни в конфликта, който те организираха. Поведението на ястребите, както винаги е арогантно и нагло. Търси се ефекта на телевизионното шоу, което да покаже колко са силни, но без да поемат политическа отговорност за действията си.

Кой обаче ще плати за техните действия след това е въпрос, на който всеки от нас може да си отговори.

Целите, които те си поставят винаги се отстояват с пари, заплахи или военна намеса, но историята показва, че този модел е изчерпан и има кратковременен резултат.

В повечето случаи част от атакуващите ястреби са бивши военни, като дори някои от тях са участвали във войната във Виетнам, където претърпяха голямо поражение. Те продължават да искат да има нова студена война или въоръжен конфликт, тъй като би удовлетворил техните ексцентрични нужди и самолюбиви и праволинейни действия. Определено тези, които са загубили войната днес търсят реванш на техните неудачи, чрез Майдана или други протести в независими демократични държави. Може би все пак те трябва да се огледат и да разберат, че вече четвърт век измина от промените, които промениха света. Днес може би сме все по-близо до едно информационно общество, което залага на дипломацията, а не на липсата на такава и грубото потъпкване на суверенитета на отделните нации. Преди броени дни един от ястребите имаше наглостта да обяви премиера на Унгария за неофашистки диктатор, и че се подчинява на Русия, само защото Виктор Орбан води своя независима политика. След изявлението последва поредния дипломатически скандал. Това изказване е присъщо именно за хора, които не уважават различното мнение или модел на управление, алтернативен на техния. Същия ястреб отправи заплаха към президента на Русия с посланието, че: „Арабската пролет наближава границите на Русия и че него ще го последва съдбата на Кадафи“. Може ли тези коментари на въпросното лице да са породени именно от дългия му престой в дълбоката виетнамска яма, докато е бил военнопленник?

Борбата, която искат да водят ястребите с мечката безспорно не  им е в категорията.

Поради тази причина избягват директния сблъсък и търсят алтернативен подход за да реализират своите планове. Към днешна дата ние сме въвлечени именно в този конфликт между тях и най-вероятно, ще сме най-големите губещи след края му. Стигна се до там, че Русия ни призова да отстояваме нашият си национален суверенитет, а камбаната която биха те идваше от съседна нам Турция. В новата ни история ние все по-често се превръщаме в някаква частна територия на чужди интереси, като отстъпваме за пореден път нашата националност и държавност за сметка на чужди интереси.

Отстъпвайки нашият национален интерес ние губим не само средства, идентичност, но и геополитически позиции. Наглед проектът беше изцяло политически, но щеше да носи на страната ни само ползи. Нашите съседи се обявиха за енергиен транзитен център на балканите макар да нямат изградена инфраструктура, но най-вероятно няма да пропуснат открилата се пред тях политическа и икономическа възможност за изграждането за енергийна инфраструктура.

Турция иска, да бъде основен партньор на Европа при преноса на енергийни ресурси

към стария континент. Дали обаче ние европейците искаме да сме зависими от поредния посредник за сметка на производителите. Европейската комисия за пореден път ни говори бюрократично, като ни убеждава, че мисли за потребителите, но в същото време действията и са насочени към насърчаване на повече посредници преди енергийните ресурсите да достигнат до обикновения потребител. Най-големите губещи към днешна дата, ще бъдат Украйна и България, ние ще бъдем заобиколени за сметка на нашите съседи, които с нетърпение очакват поредното пропадане на взаимоотношенията между България и Русия.

Тодор Канев

в."Земя"  Брой 241, 18 Декември 2014г.