Отстъпвайки нашият национален интерес пред чуждия натиск ние губим не само средства, идентичност, но и геополитически позиции
Тежки бронирани джипове с въоръжена охрана и отцепване на големи административни сгради – тази картина, която беше присъща за мутренските години от времето на 90-те се разигра през лятото в центъра на столицата. Сега обаче тук мястото на мутрите, беше заето от ястребите. Те отново прелитат над всяко едно място, което не се подчинява на ноелиберализма и неговата ценностна система и като мутрите от времената на прехода отправят заплахи. Полета на ястребите над България не беше никак случаен, тъй като те искаха за пореден път да подчинят на своята воля нашата страната, тъй като тя не се подчини на призива от страна на запада за спирането на важен енергиен проект. Дали със заплахи или с други методи, но определено те постигнаха своя резултат върху тогавашния българския премиер. След като решиха проблема с България, те много бързо си тръгнаха доволни и се отправиха към следващата си цел.
Засега те пречупиха стремежа ни да се включим в един много важен енергиен проект, който би донесъл само ползи за страната ни – „Южен поток”. Не е никак случайно това поведение на ястребите, тъй като чрез този проект се отклоняват средства, които са така ценни за правителството на Украйна, но и за интересите на САЩ. В момента те получават транзитни такси, които са няколко милиарда долара от пренос на природен газ от тяхна територия към Европа, ако обаче тези такси не влизат в бюджета на Украйна, то тя ще бъде изправена пред фалит.
Същите тези ястреби стояха в началото на годината на Майдана зад опозиционните фашистки формации
и яростно се противопоставяха на легитимно избраното правителство. Субсидирането на протестиращите идваше основно от запад и днес тези, които управляват страната, трябва да върнат парите на кредиторите. Дали чрез даването на концесия на газопреносната система на Украйна или по друг начин ще разберем много скоро. Очевидно, че кредиторите на протестите не искаха да признаят своята грешка и поради тази причина продължават да въвличат и други страни в конфликта, който те организираха. Поведението на ястребите, както винаги е арогантно и нагло. Търси се ефекта на телевизионното шоу, което да покаже колко са силни, но без да поемат политическа отговорност за действията си.
Кой обаче ще плати за техните действия след това е въпрос, на който всеки от нас може да си отговори.
Целите, които те си поставят винаги се отстояват с пари, заплахи или военна намеса, но историята показва, че този модел е изчерпан и има кратковременен резултат.
В повечето случаи част от атакуващите ястреби са бивши военни, като дори някои от тях са участвали във войната във Виетнам, където претърпяха голямо поражение. Те продължават да искат да има нова студена война или въоръжен конфликт, тъй като би удовлетворил техните ексцентрични нужди и самолюбиви и праволинейни действия. Определено тези, които са загубили войната днес търсят реванш на техните неудачи, чрез Майдана или други протести в независими демократични държави. Може би все пак те трябва да се огледат и да разберат, че вече четвърт век измина от промените, които промениха света. Днес може би сме все по-близо до едно информационно общество, което залага на дипломацията, а не на липсата на такава и грубото потъпкване на суверенитета на отделните нации. Преди броени дни един от ястребите имаше наглостта да обяви премиера на Унгария за неофашистки диктатор, и че се подчинява на Русия, само защото Виктор Орбан води своя независима политика. След изявлението последва поредния дипломатически скандал. Това изказване е присъщо именно за хора, които не уважават различното мнение или модел на управление, алтернативен на техния. Същия ястреб отправи заплаха към президента на Русия с посланието, че: „Арабската пролет наближава границите на Русия и че него ще го последва съдбата на Кадафи“. Може ли тези коментари на въпросното лице да са породени именно от дългия му престой в дълбоката виетнамска яма, докато е бил военнопленник?
Борбата, която искат да водят ястребите с мечката безспорно не им е в категорията.
Поради тази причина избягват директния сблъсък и търсят алтернативен подход за да реализират своите планове. Към днешна дата ние сме въвлечени именно в този конфликт между тях и най-вероятно, ще сме най-големите губещи след края му. Стигна се до там, че Русия ни призова да отстояваме нашият си национален суверенитет, а камбаната която биха те идваше от съседна нам Турция. В новата ни история ние все по-често се превръщаме в някаква частна територия на чужди интереси, като отстъпваме за пореден път нашата националност и държавност за сметка на чужди интереси.
Отстъпвайки нашият национален интерес ние губим не само средства, идентичност, но и геополитически позиции. Наглед проектът беше изцяло политически, но щеше да носи на страната ни само ползи. Нашите съседи се обявиха за енергиен транзитен център на балканите макар да нямат изградена инфраструктура, но най-вероятно няма да пропуснат открилата се пред тях политическа и икономическа възможност за изграждането за енергийна инфраструктура.
Турция иска, да бъде основен партньор на Европа при преноса на енергийни ресурси
към стария континент. Дали обаче ние европейците искаме да сме зависими от поредния посредник за сметка на производителите. Европейската комисия за пореден път ни говори бюрократично, като ни убеждава, че мисли за потребителите, но в същото време действията и са насочени към насърчаване на повече посредници преди енергийните ресурсите да достигнат до обикновения потребител. Най-големите губещи към днешна дата, ще бъдат Украйна и България, ние ще бъдем заобиколени за сметка на нашите съседи, които с нетърпение очакват поредното пропадане на взаимоотношенията между България и Русия.
Тодор Канев
в."Земя" Брой 241, 18 Декември 2014г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар