четвъртък, 22 януари 2015 г.

В пенсионно очакване на Годо.

Eдинствено държавата може да осигури пенсиите, докато частните дружества може единствено да ги присвояват


Наскоро отново гледах пиесата „В очакване на Годо“ от Самуел Бекет. Действието в пиесата се развива след първата световна война. Двамата основните герои в пиесата са Владимир и Естрагон, останали без пари и подслон тяхната надежда е господин Годо. Действието се развива на един кръстопът насред поле, до което има малка върба. Двамата герои не са виждали въпросния господин, но цялата им надежда е стаена в очакване на Годо. Въпросния господин така и не се появява до края на пиесата. Как изглежда, дали съществува и може ли да им помогне така и не се разбира.
          В края на изминалата година започна дискусията по темата за връщането на вторият пенсионно-осигурителен стълб към държавното обществено осигуряване. По време на управлението на Иван Костов беше взето решение всички родени след 1959 година да внасят задължително средства във втория пенсионно-осигурителен стълб, с което да се подпомогне позакъсалата пенсионна система,чрез нова форма на осигуряване. Натиска за промените в пенсионната система идваше от Световната банка, а тогавашното правителство приемаше всяка една идея от запад, като манна небесна без дори да се запита дали това е добра практика или е поредния либерален експеримент. В онези времена всичко, което беше държавно или се управляваше от държавата се приемаше за свързано с комунизма. Порадитази причина правителството трябваше да се отърве от задушаващата го хватка на държавата и да го разпредели между своите верни партийци.
          Промените целяха средствата от работещите да се натрупват в частни пенсионни фондове, а те да ги влагат на капиталовите пазари. Флага на този проект идваше от Чили с основен идеолог Хосе Пинера. През 1981 година цялата пенсионна система на Чили е приватизирана и преминава в частни пенсионни фондове, като работещите трябва да внасят 10 процента в техни партиди, а фондовете да се грижат за техните средства, като ги инвестират в капиталовите пазари по света. Според идеолога на системата Хосе Пинера некапиталовата пенсионна система не би могла да бъде подобрена и е необходима промяна на самата система с капиталова. Като виден либерал Пинера по всякакъв начин иска да прехвърли собствеността в частни ръце. Дори перифразира Маркс и заявява: „Днес един призрак броди по света. Това е призракът на колабиращата пенсионна система“. Дали обаче промените, за които настояваше Световната банка бяха насочени към хората или към натрупването на капитали в частни корпорации, които по скоро приличаха на финансови пирамиди по нов модел, а в крайна сметка държавата пак ще трябва да спасява осигурителната система след краха на пирамидите.
В действителност пенсионната система навсякъде по света е в криза поради две основни причини:
-       Коефициента на раждаемостта намалява всяка година и подари тази причина намалят младите, на които разчита пенсионната система.
-       Подобряването на здравеопазването и социалната политика води до увеличаване на продължителността на живот, от което се намалят средствата в пенсионната система.
Частните пенсионни фондове не искат да отговарят на няколко важни въпроси:
-       Какво ще стане когато хората изчерпят средствата си от партидата поради това, че са живели по-дълго, от това което те са предвидили?
-       От къде ще трупат средства в партидите си хора, които са трайно заболели или са инвалидизирани?
-       От къде ще ти се натрупват средства в партидата, ако работодателят ти те е лъгал, че внася средствата, а в същото време ги е присвояват?
-       Как ще ти си трупат средствата в партидата след като в твоя район на страната има трайна безработица и ти си част от нея?
-       Какво ще стане когато тренда на капиталовите пазари трайно върви надолу и част от дружествата фалират?
Може би в тези случаи и в много други частните фондове отново, ще прехвърлят отговорността към държавата, а тя ще търси средства от гражданите, които са внасяли средства в частните фондове. Оказва се че най-вероятно, ще трябва по няколко пъти да плащаме за едно и също.
          След началото на кризата от 2008 година чилийската пенсионна система започна да изпитва трудности поради две причини:
-       Средствата от капиталовите пазари започнаха да намаляват, от което започнаха да намаляват и средствата по партидите.
-       Започваха вече да се пенсионират и част от първите осигуряващи се, което беше причина за намаляване на приходите във фондовете.
          Тези трудности се задълбочават и системата беше изправена пред фалит, за което трябва да се намеси държавата. Осъзнавайки грешката Световната банка започна да настоява парите от частните фондове да преминат отново в ръцете на държавата. Правителствата на Аржентина и Унгария национализираха частните фондове, а някои други страни разгледаха кардинално частната пенсионна система.
          Годо определено не се появи, както и не започнаха да се изплащат пенсии от частните пенсионни фондове. Владимир и Естрагон засегнати от кризата остават без пари  и търсият вариант да сложат край на живота си.  Естрагон предложи да се качи на Айфеловата кула и от там да се хвърли, но осъзна, че за да се качи на кулата са му необходими пари. Дори и най-обикновено въже не можеха двамата да си купят, за да се обесят. Те продължаваха да чакат, но Годо така и не идваше.
          Докато траеше дебата за частните пенсионни фондове в Народното събрание отвън група младежи протестираха срещу това решение. Оказа се , че тези младежи са организирани от либертарианското общество. Те издигнаха плакати с надписи „Долу ръцете от пенсиите“, както и „Едни сеят, а други жънат“. Определено те не си правят сметка, че единствено държавата може да им осигури пенсии, докато частните дружества може единствено да им ги присвоят. Може би ще видим днешните протестиращи след време със същите лозунги срещу онези, които са им присвоили парите и са напуснали страната. Тогава пиесата на Бекет ще изглежда като истинска. Без пари за пенсия, но с един морков и ряпа в джоба търсейки как да се спасиш от немотията.
          По време на прехода едно дясно правителство въведе частните пенсионни фондове, но по ирония на съдбата пак дясно правителство, ще трябва да национализира тези частни фондове. Дали обаче не се повтаря историята? В края на XIX век Бисмарк обявява за незаконни левите партии, но от друга страна търси подкрепа от работническата класа и въвежда социална осигурителна система.
          Към днешна дата се оказва, че левите в управляващата коалиция са по-десни от самите десни. Министър, който е избран от квотата на така наречените леви в правителството заяви, че няма да си прехвърля средствата от партидата от частния фонд към Националния осигурителен институт. Определено това поведение ясно показва липсата на държавност и на леви действия на уж левия министър.
Може би той иска да чака Годо, но нека да внимава, да не последва мислите и действията на Владимир и Естрагон.

Вестник "Земя" 22 Януари 2015г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар