Успех вляво може да имат само честни хора

Които да увлекат и поколението на смартфона, и поколението на книгата

Наскоро се срещнах с група , която представляваше левицата в района, като че тези мой приятели приличаха на войници от армията на Наполеон, но след битката при Ватерло. Преди две години на 14 юни лидера на левицата постави ултиматум към своите другари. В който заяви или властта или поста на един олигарх, този именно момент се оказа Ватерло за левицата. Днес може би раните на войниците да са зараснали от битките, който водиха през изминалата година на сражения, но разочарованието от този акт ги прави унили и уморени. Сегашния образ на тези мой приятели е много близък до картината „Човека с мотиката“ на френския художник Миле.

В който човека се подпира на своята мотиката и се взира в земята, а от това лице, като че ли струи пустота. Прегърбен от товара на времето и тежестта. Кой направи този човек безчувствен, отчаян, без надежда, без болка и всякаква надежда. Това ли е човека, който трябва да преоткрива светове и повдига духът на времето, който властва над света и работи за по добър живот. Няма правда би възкликнал онзи, които гледа този човек, защото той е станал роб на своята земя. Докато в същото време представителите на десницата се опияняват от властта, която в момента е в техни ръце. Кадруват във всички възможни ведомства по модела „Свой”, като основни критерии за назначаване са некомпетентността и корупцията. Десницата се отдели от дъното на което беше застанала в продължение на една декада и днес надига гордо глава. Основната причина за това е пак в левицата, тъй като тя не оправда обществените очаквания след 2013 година и стана подвластна на корпоративно олигархични интерес.

Но може би днес ни интересува повече онова което става в ляво, а не в дясно. Много въпроси чакат отговори в ляво, но не се намираше време и смелост да се повдигнат. Поради тези причина левицата губеше непрекъснато подкрепа. Обикновено говорителите на левицата бяха онези зад които стоеше корпоративен вот, а хората не ги олицетворяваха, като лица на автентичната левица. Представителите на национално и местно ниво на левицата през последните години прокарваха дясна политика, а по време на избори заблуждаваха именно тези мой другари, че ще се борят за лява политика. Днес когато са в опозиция техния глас не се чува, тъй като десницата управлява и техните корпоративни интереси не са накърнени. От тези действия страда обаче най-тежко левицата и нейните поддръжници.

Електроните медии се надпреварваха и търсеха онези лица в партията, които могат да вдигнат рейтинга на определено предаване с критика към самата партия, но не и онези които са членове в партията от десетки години и никога не са искали постове или властта. Голяма част от онези , които видяха, че левицата няма да бъде във властта днес са основните критици, да дори напуснат, тъй като тази позиция не им харесва. Същите тези критици преди две години гласуваха и подкрепиха модела „Кой” и доведоха левицата до днешното и позорно положение. Опитаха се да разцепят левицата, но това не им се отдаде, а днес отцепниците са част от дясното управление, което ясно показва, каква е била посоката на управлението на партията по времето, когато те са били начело.

Ще съумее ли да се изчисти левицата от онези, които я доведоха до тук?

Говорейки с групата представляваща левицата в района установих, че те осъзнават че левицата е изправена пред съдбоносен избор и ако се направи грешка, то връщане на зад вече няма да може да се направи. Макар и видимо тихи техните сърцата жадуват за лява политика и истински леви представители в местна власт. Днес може би е именно времето, в което трябва да се търсят представители на левицата, който не са подкрепили или участвали в управление на модела „Кой” и зад които не стоят корпоративни интереси. Тези кандидати на левицата, ще трябва да имат визия за тяхното населено място и да представят разбираемо левите политики, така че да може да се разберат и от поколението на смартфоните и от поколението на книгата.

Залога е голям и от кандидатите се очаква да постигнат онова, което беше пропуснато да се реализира като възможности политики от предното правителство. Но този факт може да окуражава тези, които имат истинска лява визия и идентичност на предстоящия вот. Защото хората са по важни от интересите на малцинството олигарси.

В Испания лявата Подемос продължава да бъде неудобния трън в петата на досегашното статукво и се оформя като непреодолим политически фактор. Те предложиха него много простичко и то е да се представят политиките на разбираем език за обществото, а в техните листи влизат обикновени трудещи се , преподаватели и студенти. Може би и поради тази причина вече броя на членовете на тази млада формация е вече над 400 хиляди членове.

Възможно ли е левицата да се представи с разбираема визия пред обществото, а местната политика да е насочена към онези, които ги избират, а не към личната амбиция на кандидатите за власт. Номинираните представители на левицата трябва ясно да заявят своите червени линии, като да не отстъпват от тях, ако получат мандат, а такъв е възможен когато са искрени и честени с хората.

Приятелите ми и аз сме уверени, че промяната в модела на управление в местната власт е възможен само и единствено от онези които искрено вярват в лявата политика и левите идеи.

в.Дума 16 Юни 2015 г