Един конгрес, много нерешени въпроси.

Тъга, разочарование и като, че малко отчаяние чувство, което обзема всеки един който е загубил. Така и аз се чувствах след края на най-големия ляв форум. На връх своята сто двадесет и пет годишнина левицата промени своята история. За пръв път действащ председател беше сменен от делегатите на конгреса. Другия исторически важен момент е, че тесните социалисти бяха отстранени от широките социалисти. Псевдо-левите застанаха начело и оглавиха левицата. Предстоят и едни от най-важните решения, които трябва да се вземат от новоизбраният председател, които ясно ще определят профила на партията, както и нейната идентичност.

На форума гостува генералния секретар на Социалистическия интернационал Луис Аяла, който отправи приветствие и напомни на социалистите, че трябва да бъдат от страната на хората.

Кой и защо се уплаши от левия завой, за който настояваше и отстояваше предишното ръководство. Кои интереси бяха засегнати през изминалия двугодишен мандат в  много скоро време ще разберем. Обединиха се на практика взаимно изключващи се фракции в левицата с една единствена цел и тя беше постигната. Тесните социалисти в партията бяха отстранени. Като че гледаме епизод от сагата „Междузвездни войни” - Империята отвърна на удара. От страна на империята стояха бившите министри, заместник-министри, контрабандисти, приватизатори и политически марионетки. Но междузвездната сага не свършва с този епизод, а продължава със следващият , който се наричаше „Завръщането на джадаите”. Джадаите ще имат важна и много трудна задача, да се преборят със силите на мрака и империята, а те не са били никога на страната на хората на труда.  Арогантността на част от кандидатите беше забележителна дори един от тях  говори за изхабени физиономии на прехода, макар че и той самия може би спада в тази категория. Не е ли по-важно какви идеи и какъв морал стои зад всеки един член от ръководството, а не каква е визията на определената личност.

Дали определена политическа партия е лява или дясна се определя от нейните действия, когато е в управлението, а социалистите през времето когато бяха в управлението доказваха точно обратното. Днес,  тези които се възползваха от властта са нечело в нея обединени под една обща цел влизането отново в нея, но какво ще стане след това въобще не ги интересува. Може би те са по-скоро технократи, а не политици, ако претендираш да си политик би трябвало да имаш поглед върху бъдещето. В самия край на конгреса дори един от най-активните опозиционери, които може би ще бъде и част от бъдещото ръководство се обърна към своя опонент и каза от утре трябва да се изметеш от партията. Това ли е била основната идея и цел на тези кандидати? Надявам се след, като се поуспокоят и започнат да говорят за политика да разберат, че освен своето мнение е необходимо да чуеш и друго мнение.

В противен случай тази партия, ще се превърне постепенно в лидерска, а това безспорно ще я върне към времената, в които тя беше по-полезна на опонентите отколкото за самата себе си.

Може ли обаче новото ръководство да има  друга цел и тя да бъде да превърне партията от партия в определен политически проект, който да има цел да усвои определени ресурси, а след това този проект да се разпусне, тъй като вече няма да имат необходимост и интерес към него.

Предишното ръководство се противопостави на ястребите, които дори бяха членове на ръководството, но на конгреса ястребите показаха, че подкрепят ново избрания председател и може би се надяват да възстановят своите позиции. Бъдещето ръководство трябва също така да продължи връзките с Русия в противен случай се връщаме назад.

Един от делегатите заяви, че някои си кичат лявото като брошка на ревера, но в същото време тези които бяха критици забравиха много бързо какво са правили във властта техните кумири.

Най-важния дебат, за който трябваше да се състои около документите на конгреса остана и без капка дискусия, а документите по своята същност бяха твърде леви, което може би поне на теория би означавало, че новото ръководство би трябвало да се съобразява с тях и да ги устоява.

Новият председател не беше категоричен по отношение на коалиционните партньори в ляво, което поставя редица неизвестни. Дали онези които работиха срещу левицата няма да искат да се върнат на бял кон, или поне да я ползват докато им е необходима. Може да се каже,  че въпросния конгрес повдигна още повече въпроси отколкото разреши.

Полученото довери от страна на делегатите към новия председател е твърде крехко, а и договорено с останалите кандидати говори за зависимости в бъдеще на председателя, което ще доведе най-вероятно и до много бързи разочарования.

Пред председателя стоят много отговорности и задължения, пи-ар похватите ще помагат до известно време, но след това идва най-важното, а то е доказването и работата с хората на труда, на които ще трябва да защитят интересите.