Прогресивният данък – единствената възможна алтернатива!

 

 Поради каран­тина все по-често стоя в къщи, а през голяма част от времето съм във вир­туал­ното прос­т­ран­с­тво, а там нас­коро попад­нах на списание “Ново време” от 1903 година. В него Димитър Благоев пише: “Ние каз­ваме, че пар­тията трябва да бъде пар­тия на революцион­ния социализъм, “тясна” работ­ническа социал-демократическа пар­тия, а нашите опор­тюнисти искат да стане тя опор­тюнис­тическа “широка”. Тогава те опр­тюнис­тите ще ни заведат до широкото море на дребно-буржоазната утопия.”

Този процес на раз­деляне или отлюс­п­ване на членове от левицата продъл­жава вече над сто години. След което те се пред­с­тавят като широки, „прог­ресивни” и под други форма пред общес­т­вото. Отделянето на тези опор­тюнисти, както пише Благоев могат един­с­т­вено да ви насочат към широкото море на дребно-буржозната утопия. Не трябва да се пропус­каме също и онези, които са били издиг­нати на важни общес­т­вени позиции, след което са се еман­ципират от левицата и са започ­вали да изг­раж­дат свои политически проекти – такива примери и преди 1944-а, а особено след 1990-а, има много!

С раз­г­леж­дането на дър­жав­ния бюджет частта от пос­лед­ните отделили се от социалис­тичес­ката група ясно показаха, че онова, което е писал Благоев преди повече от век, е истина. На прак­тика тези бивши социалисти, назоваващи се сега „прог­ресивни социалисти”, препис­ват час­тично тезите от левицата, но не засягат същ­ността на проб­лема. В кон­к­рет­ния случай пред­лагат на прак­тика да се въведе не облагаем минимум на доходите на лицата получаващи минимал­ната работна зап­лата, което по същес­тво е правилно, но заб­равят да увеличат став­ката на данъка за онези с високите доходи.

Това пред­ложение показва ясно, че се опит­ват да се позиционират в ляво, но заб­равят за увеличаването на данъка на богатите, тъй като ще раз­читат именно на тях в пред­с­тоящия пар­ламен­тарен вот.

Тази час­тична мярка относно облагането на доходите на прак­тика увеличава неравен­с­т­вото в общес­т­вото по отношение на доходите, според данни на Еврос­тат за неравен­с­т­вото на доходите на страните членки на ЕС за 2019 година.

Важен е начинът, по който се раз­п­ределят доходите в общес­т­вото, за да може хората да имат равен дос­тъп до стоките и услугите произ­ведени в рам­ките на национал­ната икономика. Тази статис­тика определя на Бъл­гария пос­лед­ното място в ЕС в раз­мер на 8 пъти, докато сред­ното неравен­с­тво в доходите за ЕС е 5 пъти.

С нас на опаш­ката са нашите съседи от Румъния, както и от Лат­вия. Може би трябва да се отбележи, че и в двете страни е въведен плосък данък, както е и в Бъл­гария.

Пър­венци в статис­тиката са Фин­лан­дия с 3.5 пъти, както и Бел­гия 3.6 пъти в отношение на неравен­с­тво в доходите, към нея трябва да добавим Швеция 4.3, Гер­мания с 4.8 пъти. Страните които са начело в статис­тиката за неравен­с­тво в доходите се облагат с прог­ресивен данък.

В страни като Швеция прог­ресив­ния данък дос­тига до 55 процента за най-високите доходи, а за най-ниските е 32 процента. Подобно е данъч­ното облагане в Фин­лан­дия и Бел­гия.

Надявам се че обявилите са за прог­ресивни леви, ще забележат пряка зависимост между неравен­с­т­вото по отношение на доходите и данъч­ното облагане. Според проуч­ване на Минис­тер­с­т­вото на финан­сите на Швеция страните с най-високо прог­ресивно данъчно облагане са Швеция, Бел­гия и Фин­лан­дия, а според дан­ните на Еврос­тат за неравен­с­т­вото на доходите същите страни са с най-ниска степен по отношение на неравен­с­т­вото.

В Швеция и Фин­лан­дия управ­ляващите пар­тии са социал­демок­рати, което на прак­тика показва, че дори и по-широко скроени и те са осъз­нали, че бор­бата с неравен­с­т­вото в доходите е въз­можна чрез прог­ресивно данъчно облагане.

През 1903 година Янко Сакъзов пише в „Общо Дело“ след­ното: „Повече от разумно е да се работи всекид­невно във всички области на живота за усил­ване на демок­рацията, откол­кото да се дрънка едно и също и да се тъпче на едно и също място.“

Благоев му отговаря в „Ново време: след­ното: Нашата пар­тия е правила грешки от так­тическа страна и за себе си, това е несъм­нено, но че тя не е „тропала на едно и също място“ и не е дрън­кала“ на вятъра, също е несъм­нено. Вярно е че нашата пар­тия си остава „тясна“, а не онова което ни пред­лагате е да стане „широка“, тогава няма да „тропа на едно и също място“, а ще се влеем в морето на дребно бур­жоаз­ната утопия.“

Макар левицата да нап­рави грешка с въвеж­дането на плосък данък под въз­дейс­т­вие на управ­ляващото тогава социал-либерално крило в пар­тията, в нея винаги е преоб­ладавало по-ляво крило, което се противопос­тави дори на това грешно решение. Към нас­тоящия момент пред­с­тавителите на левицата ясно дек­ларират в своите документи и позиции при раз­г­леж­дане на дър­жав­ния бюджет, че един­с­т­веното правилно решение де а се въведе отново прог­ресив­ния данък, както е в повечето западни дър­жави и по този начин да се реши час­тично въп­роса с неравен­с­т­вото по отношение на доходите.

Според водещи финан­сови инс­титуции неравен­с­т­вото е проб­лем, който не поз­волява на икономиката да се раз­вива и намаля пот­реб­лението в раз­лични сек­тори, към нас­тоящия момент това може би е една от въз­мож­нос­тите, с които ще може да се излезе по-лесно от нас­тоящата икономическа криза.

Сегаш­ните пред­с­тавители на широките социалисти или както те се определят като прог­ресивни, нямат намерение да пред­ложат прог­ресивен данък и за това пред­лагат час­тични мерки към нас­тоящата данъчна сис­тема на облагане на доходите. Може би и поради това те не ни пред­лагат и мерки свър­зани с преодоляване на неравен­с­т­вата в общес­т­вото.

Думите на Благоев се пот­вър­ж­дават и към нас­тоящите прогресивни-широки социалисти, че основ­ната им цел е да зацам­бур­ват в широкото море на бур­жоаз­ната утопия и така вместо социализъм ни пред­лагат поред­ната доза див капитализъм.

Вестник "Земя" 26,11,2020г

Палеолиберализъм не може да бъде алтернатива.

Преди броени дни във вестник “Труд” беше публикувана статия под заглавие “Социализъм – невъзможна и вредна утопия” в нея автора разглежда дясното и пазарната икономика , като безалтернативна възможност пред обществото, а лявото и социализма като вредна утопия за обществото. В основата на разгледаните тези са статии и книги на Лудвиг фон Мизес. Тезите се представят, като единствено възможна мантра, в която ролята на държавата трябва да бъде сведена до минимум, като се освободи място на пазара , които ще бъде основни фактор в отношенията между хората в обществото. Не мога да разбера защо либертарианците в България така ревностно защитават тезите на Мизес, след като редица либертарианци го определят като “палеолиберал” който си остава завинаги в ортодоксиите на деветнадесети век, отнасящи се до идеите за авто-корекция на пазара. Немските неолиберали, напротив, искат силна държава, способна и желаеща не само да предостави рамка за пазарите и обществото, но също и да се намесва в пазарите, с цел да осигурява конкуренция и „дисциплина“. В своите публикации Мизес не рядко обижда социалистите и левите без аргументи, в книгата си “Антикапиталистическото мислене' определя левите по следния начин “Социалисти са, защото са заслепени от омраза и невежество.” освен срещу социалистите Мизес се нахвърля и срещу бедните, като яростно защитава едрия капитал “Дори най-големите богаташи не са причина за нечия бедност.” В същата книга Мизес пише „ страни като Китай, Япония и Индия ......са загубили възможността да се справят успешно с икономическите проблеми.“

Държавата не е съществувала винаги. В първобитното общество, когато не е имало нито частна собственост, нито класи, не е имало и държава. Разбира се, и там е имало определени обществени функции, но те са били изпълнявани от хора избирани от цялото общество и обществото е имало право да ги сменя по всяко време и да ги сменя с други. В онова далечно време отношенията на хората са се основавали на силата на общественото мнение.

Развитието на производствените сили довежда до разлагане на първобитното общество. Възникват регулаторни и правови норми, както и частна собственост, а заедно с нея и класите – роби и робовладелци. Появява се необходимостта да се пази собствеността, властта и спокойствието на нейните притежатели. Поради тази причина възниква и държавата. Възникването на държавата и по-нататъшното и развитие се съпровожда с ожесточени класови борби. И така държавата е продукт на класовото общество. Тя ще престане да съществува с изчезването на класите. Но това е възможно да стане единствено при комунизма.

В книгата “Бюрокрацията”Мизес признава, че някаква държавна бюрокрация е неизбежна; има определени функции, които не могат да бъдат изпълнявани без нея. Но освен ако ролята на държавата не бъде минимизирана – ограничена до отбраната, сигурността, данъчното облагане, митниците и не много други неща – работниците ще бъдат сведени до зъбци в “огромната бюрократична машина”, лишени от инициатива и свободна воля. Обратно, тези, които работят в рамките на безпрепятствената капиталистическа система“, са свободни хора“, чиято свобода се гарантира от „икономическата демокрация, в която всяка стотинка дава право на глас“. В тази капиталистическа “палеолиберална” – утопия едни ще имат повече право на глас от други, като водещи ще бъде онези които превръщат стотинката в глас, което на практика заплашва демократичната система.

Много интересна е позицията на автора относно разрешаване на задълбочаващите се неравенства в обществото. Авторът се опитва да ни вмени, че социалистите са онези които искат да завладеят средствата за производство за да са обща собственост. Като по-този начин ще се решат неравенствата в днешното общество. Бих казал че това може би е един от възможните варианти за борба с неравенствата, но социалистите предлагат съвсем различен подход в борбата с нарастващите неравенства. Като да има държавна регулация по отношение на преразпределянето, защото без нея икономическият растеж води единствено до мултиплициране на капитала, но не и до справедливо заплащане на труда и намаляване на неравенствата. Друга възможност е чрез налагане на диференцирана данъчна политика за хората с различни доходи, като най-богатите да плащат най-висока данъчна ставка.

Неравенството в здравеопазването е друг много важен проблем в обществото. Достъпа до здравната система, както и до адекватна здравна помощ поради различни социално- икономически причини води до поредната пропаст в обществото. Решаването на този проблем до голяма степен е възможен единствено чрез намесата на държавата. В противен случай неолибералните политики биха заличили здравната система и само онези, които могат да си платят ще се лекуват, а за останалите остават болката, мизерията и тъгата.

Интересни са тезите в статията на автора относно марксизма и социализма, както и как в джоба на Маркс е била намерена бележка или твърдението на друг либерален автор, че Маркс се е отказал от марксизма. В “Капитала” дори и най-големите критици на Маркс установяват факти, примери и истини за политико-икономическата теория, които са валидни в пълна сила и към настоящето. Само онзи който не е чел или прозрял философско-политическо-икономическите трудове на Маркс, може да приказва за вицове и слухове относно един от най-великите умове на XIX век. Кризите безспорно предизвикват в либералите напрежение и притеснение, тъй като именно тогава Маркс ясно показва слабостта на капитала и съответно неговата безумно алчна и несправедлива политико-икономическа система, която води света от криза към криза. В “Капитала” том III стр.26 Маркс пише:”Последната причина на всички действителни кризи си остава винаги бедността и ограничеността на потреблението на масите в сравнение със стремлението на капиталистическото производство да развива производствените сили, така като че ли граница на тяхното развитие е само абсолютната потребителна способност на обществото.“

Кризата вероятно ще преобърне представите на либералите и всички техни тези ще бъдат разбити на пух и прах, тъй като след икономическата криза и пандемията водеща световна икономика ще бъде Китай ръководена от Китайската комунистическа партия. Така на практика отричания социализъм, показва че е алтернатива на капитализма, а следващата стъпка я описва Маркс в своите трудове, но може би е необходимо либералите внимателно да четат Маркс и да започнат да го изучават по-задълбочено.

На 6 март видеоконференция с участието на държавни служители, китайският лидер Си Дзинпин заяви: „Окончателното премахване на бедността с досегашните критерии до 2020 г. е сериозен ангажимент на ЦК на ККП към целия народ. Трябва да гарантираме приключването на задачата в срок".

Успехите на Китай за подпомагане на бедните са световно признати. Данните на Световната банка показват, че намаляването на бедността в Китай допринася със 70% за изкореняването на бедността по света. Експерти по международни въпроси, заявяват, че намаляването на бедността в Китай е героичен подвиг, без прецедент в историята на човечеството. През 1978 г. бедното население в Китай е било 750 милиона души, а в края на 2018 г. – 16,6 милиона. Основната политика, чрез която Китай постигна този успех е прилагането на целеви мерки, отчитащи причините за бедността и реализиране на социални политики свързани със заетостта.

С отбелязването на двеста години от рождението на Маркс през 2018 година, като че ли започнаха първите наченка на сегашната световна икономическа кризата. В края на която криза, ще установим, че левите идеи и политики са безалтернативни за обществено-икономеческия модел.

 

Вестник "Земя" 09,2020

Популизъм деца не храни

Наследниците на бедните у нас ще продължават да са бедни и да мизерстват.

Една популярна фраза от Мечо Пух като че слушам непрекъснато от управляващите. Тя гласеше "Колкото повече, толкова повече!". Един от управляващите народни представители ни говори за управление на сегашното правителство до безкрай, но най-важното според него е, че управлението трябва да пречупи комунистическия гръбнак. Това ли трябва да бъде основната политика на едно управление?
Управляващата партия също така излезе с декларация по повод годишнина от своето основаване, в която се заявява, че България е станала все по-добро място за живот, а децата ще имат по-добър живот от този на своите родители. Това налагано становище от управляващата партия има за цел да заблуди и манипулира хората, чрез щедро раздаваните обещания и политики през последните десет години, без да се вижда реалната действителност.
На съвсем друго мнение са хората и Европейската статистика по отношение на настоящето и бъдещето за децата в България. Според изнесени данни за 2016 година на Евростат, по-отношение на деца в риск от бедност и социално изключване, България заема предпоследното място на страните от Европейския съюз, като само Румъния е след нас. Проучването обхваща 24,8 милиона деца в ЕС или 26,4% от населението на възраст между 0 и 17 години, които са изложени на риск от бедност или социално изключване. Това означава, че децата живеят в домакинства с най-малко едно от следните три условия: изложени на риск от бедност вследствие липса на доходи, силни материални лишения или с много ниска интензивност на работа. В България броят на децата, които са в риск от бедност и социално изключване, е 550 000, или 46% от всички на възраст между 0 и 17 години. Най-нисък е рискът за децата на Дания 13,8% и Финландия 14,7%, а средно за страните от ЕС е 26,4%. Рискът от бедност в Чехия е 17,4%, а в Словения е 14,9%. 
Тези показатели потвърждават, че страните от бившия източен блок са се развили по различен начин след началото на демократичните промени. Ако към тези показатели за България добавим и социалните неравенства, то картината би изглеждала още по-лоша за страната ни и за изложените деца в риск от бедност.
Бедността при децата е породена основно от липсата на достатъчно доходи за техните родители, като в редица случаи дори те са безработни. Липсата на средства води до социалното изключване и непосещаване на училище, от което губим всички ние като общество. Подетата инициатива в началото на годината за връщане в училище на 17 000 ученици е правилна стъпка, но какво стана с тях три месеца по-късно. Трябва да се попита какви резултати са постигнати от учениците, дали посещават редовно училище и каква част от тях са отпаднали отново. Пътят с връщането в клас е доста труден процес и изисква постоянство, а не обявяване на лозунги и тупане в гърдите, че си ги вкарал в клас за първия учебен ден. Бедността при децата води до агресия, като  последствието е бягство от образователната система.
 Анализ на УНИЦЕФ доказва връзката между детската бедност и дълъг списък от обществени и индивидуални рискове - снижаване на уменията, влошаване на здравето, ниска успеваемост в училище, голяма вероятност за тийнейджърска бременност, за употреба на наркотици и злоупотреба с алкохол, високи разходи за социална защита и загуба на социално сближаване. Ангажиментът за защита на децата от бедност е много повече от евтин популизъм и от поредните политически лозунги.
Според изнесени данни на един от синдикатите в България близо една четвърт от работещите, или това са 600 000 души, получават заплата под средната за страната. От тях 403 000 са работещите на минимална работна заплата. Как с такива финанси се отглеждат деца в страната ни? Отговорът е даден именно в статистиката на Евростат и той е ясен: децата на бедните ще продължават да са бедни и да мизерстват. За разлика от онази малка прослойка, която е защитавана по всякакви възможни начини, но само и само да не й се отнеме и частица от натрупаното богатството за сметка на нейните работници.
Всички тези данни показват как се управлява България от началото на прехода до днес. Не се намери нито едно правителство, което да обяви война на бедността и растящите социални неравенства. 
Бедността, която принуди милиони българи да потърсят по-добро бъдеще за себе си и за децата си в емиграция, като по този начин се борят с немотията. 
Друг цитат на Мечо Пух гласеше "Като не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде". Много е прав Пух, защо и управляващите през изминалите години откриваха пътища, пречиствателни станции и стадиони, докато населението на тези райони емигрираше или тънеше в пълна бедност и безработица. Тази политика на изграждане на инфраструктура е полезна само когато имаш работеща икономика. В противен случай няма кой да  използва изградената инфраструктура и парите са хвърлени за вятъра. С евтин популизъм деца и работници не се хранят, а са необходими  политики и действия за справяне с бедността и неравенството в обществото. Въпросът, на който нямам отговор, е: има ли политическа воля за справяне с тези тежки за обществото ни проблеми?

Вестник "Дума".

Брой 241, 8 декември 2017г

Левият курс е пътят на бъдещето!

Какво вълнува хората в малките общини и какво им се предлага от местната власт през погледа на един възрастен човек от Трън

Ходих до ждрелото на река Ерма и като се връщах, точно на влизане в град Трън, видях един възрастен човек, който продаваше картофи. Отбих се и се заприказвахме с него, казваше се Бай Боре. Макар и доста възрастен, той все още се занимава със земеделие и садене на картофи, като една част от тях ги ползва за лична консумация, а останалото излишно количество го продава, макар и доста по-трудно.
Заговорихме се и стигнахме до темата с проведените частични местни избори в община Трън. Позволих си да го попитам дали е гласувал, макар да осъзнавах, че това е неправилно и правото на глас е личен избор. Той ми отговори:" Не съм гласувал, защото и едните, и другите само крадат и не мислят за хората." Попитах го дали кандидатите са имали политически програми за развитие на общината, а той ми каза, че и на едните, и на другите програмите са били едни и същи. Как ще кандидатстват за евросредства и как ще търсят публично-частно партньорство за развитие на общината. Бай Боре ми сподели: "Имаме вече стадион, на който може да поканим националите, а не останаха млади и деца в града, както и тенис игрище, но нямаме вода за пиене, макар че вода газим". Шеговито ми казва: "Ще зема довечера бабата и ще ходим да играем тенис на корт на новото игрище". Но най му е болно, че вече няма поминък, няма предприятия, няма го и кооператива.
Тези проблеми не са само в Трън, същите са и в останалите населени места, в които се провеждат частични местни избори. Трагичното е, че няма местна алтернатива на днешната неолиберална идеология, за разлика отпреди 100 години, когато тесните социалисти се изправят срещу буржоазията и печелят местната власт.
Тези победи на социалистите са в много трудни времена, когато фашистите са превзели властта с преврат, а страхът от преследванията, малтретирания, заплахи, както и убийствата на членове от опозицията се възприемат като обикновено всекидневие.

Протестиращите и стачкуващите са убивани    

измъчвани и преследвани. Тази констатация потвърждава и Бай Боре, който ме помоли да изчакам, за да ми покаже някакъв вестник. Връщайки се, носеше в ръката си един доста пожълтял и оръфан вестник - като наследник на земеделци е пазил вестници от своя баща.
Вестникът се казваше "Земеделска отбрана" и беше от юни 1924 г. Бай Боре ми показва позиция на земеделците и трудещите, които протестират срещу наложения терор от страна на Сговористката власт. Кандидатите на опозицията са арестувани, интернирани. Журналистът пише как местният пристав е арестувал и бил старец, защото е щял да гласува за опозицията. След пускането си от ареста възрастният земеделец заявява: "Аз високо протестирам срещу това беззаконие. Защо се плашите от моята старческа възраст. Вече на 85 години съм". През януари същата година е бил приет Законът за защита на държавата. По силата на който закон от 4 април 1924 г. се обявяват за разрушителни всички опозиционни партии и се разпускат. Конфискува се цялото им имущество.
Ако погледнем към онова, което ни се представя днес като заплаха и страх към избирателите в места, където се проведоха частични местни избори, то изглежда малко пресилено. Същото се отнася и за изборните резултати - дали си паднал с малко или повечко, и в двата случая си паднал.
Неприятна е затвърждаващата се тенденция от страна на левицата да не се явяват кандидати за местната власт. От проведени 66 частични местни избори и нови местни избори в 34 от тях БСП няма кандидати. Тази тенденция е много по-лоша от това дали си спечелил или не в определеното населено място. Това ясно показва какво е организационното отстъпление по места, макар да се заявява, че местната власт е най-важна.

Липсата на авторитети и личности

довежда до липса и на прокарването на алтернативни местни политики. Тези алтернативни местни политики, които са прокарвани преди 100 години, са актуални и сега. Макар за някой да изглежда архаична комуната, тя се е занимавала с проблемите на трудещите се - осигуряване на работа, жилище, образование и здравеопазване за тях и за децата им; борила се е с бедността и мизерията. Левите са откривали обществени кухни за бедните, а през зимните месеци са осигурявали подслон и безплатни лекарства за бездомните. Всичко това е постигано чрез средствата, които се печелят от общинските предприятия и кооперативите. Дейците на комуните разкриват как буржоазната власт превръща общините в своя мушия, в свърталище на алчни предприемачи и кариеристи, които само разхищават общински имоти и разпиляват общински финанси.
Липсата на ляв курс в местната власт прави левицата безсилна да предлага политическа алтернатива, поради която причина не може да се открои от останалите политически субекти. Твърдението на някои членове на ръководството на БСП, че "левият курс е път заникъде!", показва, че най-вероятно са объркали своята идентичност. Левият курс има посока идеология и своя идентичност, той има и своя път и за мнозинството това не е път заникъде. За голямата част от социалистите левият курс е пътят на бъдещето, който ще промени обществото. Загубите, победите и промените в ръководството са винаги временни, за разлика от пътя и идеологията, които имат значително по-дълга времева перспектива и цел.

В. "Дума" 20 Окт. 2017г.

Свински черва, суджук или морал

Политическите елити забравят или въобще не знаят, какво е това приличие

Главата на Медуза, макар и отрязана, има удивителна сила. Тя може да вкамени всеки простосмъртен с погледа си. Макар и привидно отрязана главата на бившият депутат от Добрич, още всява страх в хората от града. Причината е, че въпросният бивш управляващ, може спокойно да продължи да си служи чрез лостовете на власт върху бизнеса и гражданите. Основна причина за страховете са, че суджуците, покрай които се завихри скандалът, не са стигнали до крайното им местоназначение, а са отклонени за лична консумация. Интересно, ако бяха достигнали до крайния си получател, дали щеше да има Суджукгейт или щеше да се потули, както се потулват и други случаи?
В местната месарница месарят ми обяснява как прави суджук. Много важна е пропорцията на сместа, както и в какво се пълнят и как зрее след това продуктът. Естественото свинското черво е гаранция за добрия суджук. Положението в държавата изглежда именно като на оплетени свински черва на въпросните суджуци. Ако не се оплетеш с управляващите, няма как да спечелиш обществени поръчки или да си подизпълнител на важни инфраструктурни и общински обекти.  Материалът, с който се пълнят, и пропорцията са от особено значение.
Макар и с вече натрупан управленски опит, материалът показва, че не е достатъчно добър, бих казал даже лош, и от това произтичат проблемите в държавата. Не случайно са и скандалите около всички обекти, където има възможност за

присвояване на средства

Всеки, домогнал се до някакъв паричен поток, та било то и на по-ниско ниво, гледа да го отклонява или към себе си и свои близки, или пък под директивата на партийната повеля го дава на определения бизнесмен, който впоследствие се оказва спонсор на политическия проект.
Съхранението на суджука е също от значение, при какви условия се случва и дали се притиска от време на време. Като че нас, гражданите, се опитват да ни сложат на прохладно място и от време на време да ни притискат с дървената точилка, за да може да придобием определена форма, която се нрави на управляващите, а когато наближат избори, да ни покажат един излъскан щанд с много обещания. Така приготвеният в свински черва и добре съхранен суджук, трябва да се продаде. Тук на помощ идват добре изпечени продавачи, които са майстори на постистината. Към тях се включват викачи, които отклоняват гражданите към конкретния магазин за суджук.
Ако обаче сте се излъгали и сте си купили суджук от въпросния магазин, и след консумация сте получили стомашно разстройство или хранително натравяне, тук се намесва един

манипулатор на общественото мнение

който е сменил многократно политическата си ориентация. Той може да ви убеди, че стомашното ви разстройство и хранително натравяне не се дължат на въпросния суджук, а проблемите ви произтичат от комунистическия преход и месокомбинатите му. Лично той го е прочел в архива на бившите служби и ви убеждава в неговата достоверност. Не е необходимо въобще да се слушат въпросните манипулатори, тъй като и те са част от корпорацията на разваления суджук. Макар и да изглежда трагикомична, историята на суджука дотук в голяма степен отразява действителността в държавата.
Местен партиен управник е оказвал влияние върху органите на държавната власт - прокуратура, полиция, данъчни и местни управници, като към този момент въпросният вече бивш депутат е осветлен, но колко още други такива има, не се знае. Тук може би трябва да се покаже истинското лице на държавата и някой да понесе възможно най-тежка присъда. Въпросният казус е политически и морален, като само с разчистване на определена партийна структура няма да може да се реши. Този процес е продължил твърде дълго и най-вероятно и някои от партийните лидери са опитвали именно от въпросния суджук, но днес ни се представят като нито лук яли, нито лук мирисали, нито че до тях е стигало. Може би, ако държавното обвинение се разрови по-надълбоко в казуса, а не оправдава лицата, до които не е стигнал суджукът, могат да установят, че въпросното лице има и покровители, които към днешна дата ни се представят с ореола на особено чисти в обществото, но именно от тях произтича тази

миризма на разлагане

Подобен е и казусът с превоза на емигранти от партийни функционери, пак от управляващата коалиция. Довчера стоящи на границата и представящи ни се пред медиите и обществото като защитници на отечеството, днес прекарват нелегални емигранти и прибират средства. Отново се появява някакво партийно разграничаване като при суджуците.
Тези случаи на оплетени свински черва, суджуци, емигранти и политически разграничения  показват, че моралът и политиката не вървят ръка за ръка в България. Политическите елити забравят или въобще не знаят, какво е това приличие и морал, като го демонстрират с наглите си действия. Може би затова да сме виновни и ние, които си мълчим и не се противопоставяме на елитите. Лодката, на която дъските протичат поради това, че не са изградени от морал, рано или късно ще потъне независимо от вложените средства в помпи за изхвърляне на нахлуващата вода.

в."Дума" 01. Август. 2017 г, бр.148

Разни патриотари, разни келепири

Лицемерът, независимо от времето, използва душата на народа, за да си осигури своята лична изгода.

Патриоти или патриотари, политици или политикани, видимо еднакви думи, но коренно различни по значение. В речника срещу думата патриотар е записано - лице, което пресилено, само на думи се представя, показва като патриот, демонстрира патриотизъм, често преминаващ в шовинизъм. Днес една група от обществото ни се представя като патриоти, те палят килимчета на мюсюлманите, ругаят и блъскат възрастни граждани по границата, безчинстват в самолети и учебни заведения, възползвайки се от своя имунитет, харчейки парите на народа за собствени воаяжи или спонсорирайки собствените си медии. Те припознават в определени моменти нацистката идеология, а в други я отричат, когато не им е удобна. Но най-вече искат винаги да са във властта, дали било открито, чрез златен пръст, коалиционно или в сянката, но винаги във властта.
Историята помни много псевдопатриоти. Те са описани от нашите велики български автори и патриоти Христо Ботев и Алеко Константинов, разбирайки патриотарите, които се представят като патриоти. Христо Ботев ги описва в стихотворението си "Патриоти":
Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.
Лицемерът патриотар, който независимо от времето използва душата на народа, за да си осигури своята лична изгода. Човекът, който продава своя народ само и само да се облагодетелства.
Алеко Константинов ги описва във фейлетона "Разни хора, разни идеали" - "Ама хубава е, пустата му Македония! Имат право македонците, дето милеят толкова за нея. Еле тази солунска митница - на сърцето ми е израснала, ваджията! Ех, че келепир, майка му мечка!... Да ще султанът да ни даде Македония, че да ти се изтърся аз тебе в Солун, ама догдето е нашата партия на власт, че да ти се курдисам аз тебе на митницата... Тука ли си, сама ли си!... Че да ги пипна аз ония ми ти търговци, две годинки да им обирам каймака - стига ми! Па сетне оттегли се на Охридското езеро, дигни си една вила, па си накриви калпака... Ето, туй се казва патриотизъм. Всичко друго е вятър!"
Патриотарът се появява по всяко време в историята и по време на робството, и след това по-време на Царство България, както и по времето на социализма. Така че неговото присъствие в днешния политически и обществен живот никак не е случайно.
След като влязоха в коалиция и подписаха управленската програма, патриотарите излъгаха всички онези, които са подкрепили псевдопатриотите и тяхната политическа програма, а техният брой не е никак малък - над 300 хиляди граждани. В програмата си те заявяваха, че ще намалят ДДС за лекарства, учебници и други. Ще върнат медицинската помощ в малките населени места. Ще поевтинят лекарствата. Щеше да има мораториум върху увеличаването на цените на тока. Щеше да има връщане на донаборната служба. Изучаване на дисциплина "Патриотизъм", час по физкултура всеки ден и въвеждане на военно обучение. Незабавното възстановяване на ракетните бази в Южна България и извеждане на всички български войски от чужди държави.
Всички тези политически обещания се изпариха, когато те усетиха властта и изгодата. Днешните патриотари по нищо не се различават от онези, срещу които те най-остро се противопоставяха във времето. В предизборната надпревара те бяха отворени към всички политически сили. Това се оказва много опасно за онези, които се прегърнаха с тях. Несъстоялата се коалиция между социалистите и патриотите може би е едно предупреждение към ръководството на социалистите, тъй като би обединило антифашистите с нацисти. А това нямаше да се хареса на никого от левицата. По-добре да продължаваш да си в опозиция, твърдо защитавайки интересите на обществото, отколкото на власт с нацисти.
Довчерашните антиевропейци днес първи стават на Химна на Европа и силно го припяват и аплодират. Патриотарите преминават през поредния катарзис, но може би това да е тяхното естествено състояние към келепира и властта. Правят си майтапчийски снимки в лагерите на смъртта и смятат, че това е нещо забавно и, естествено, без да разбират, че тези лагери са символът на най-голямото зло, което е осъдено от всички нации и не трябва да се забравя. В противен случай отново някакви патриотари майтапчии биха възродили тези лагери под формата на майтап срещу човечеството.
Може спокойно да констатираме, че самообявяващите се за патриоти, независимо от времената, са чисто и просто патриотари и не са политици, а поредните политикани.

в."Дума" бр. 101, 26 Май 2017г.

Неравенството срещу политическия елит

България днес е сред страните с най-високи стойностни на този показател в ЕС

Кой загуби на изминалите избори? Сигурно е, че политическият елит независимо от ляво, дясно, либерали, популисти или патриоти декларира, че са спечелили. А кой тогава е загубил? Отговорът може би е много лесен - загубиха онези 90 процента от българите, които са в долната част на социалната пирамида и са засегнати пряко от неравенството. В същото време 50 процента от тези българи живеят под прага на бедността, със сериозни материални лишения или с неспособност за реализация на пазара на труда... Защо преодоляването на неравенството го нямаше в предизборните платформи и в посланията на основните политически лидери? Може би защото и самите те са част от 10-те процента българи, за които неравенството не е проблем. 
Според статистиката на Евростат България е на 26-о място в класацията по социално преразпределение на доходите в ЕС. Неравенството при разпределението на доходите в България е в отношение 7.1 пъти. Горната част от социалната пирамида са получавали 7.1 пъти повече от тези 22%, намиращи се на дъното на социалната пирамида, а разликата между тези от единия процент на върха и останалите от дъното надминава 30 пъти. 
Най-засегнати от това са възрастните, децата от малцинствените групи, както и тези, чиито родители са засегнати от трайната безработица. Трябва да не забравяме и хората в неравностойно положение. Следващата група засегнати са работещите бедни, пролетариатът и прекариатът. 
Интересен факт е, че страни като Чехия, Словения и Словакия са в началото на таблицата и при тях това отношение е в размер 3,4-3,5 пъти. Тази статистика ясно показва как са се справяли политическите елити на различните страни, макар преди четвърт век да сме тръгнали от едно и също ниво с тях.
В тези страни също премина процес на промяна на собствеността от държавни в частни ръце, както и се въведе плосък данък, който по-късно беше коригиран. Ние като тях правихме едни и същи грешки, но днес при тях неравенството е по-малко в сравнение с нас. Техните елити разбраха, че за да върви в правилната посока обществото, то трябва да се справи с неравенството, като се отмени плоският данък. Въведоха се и по-високи данъци върху капиталовите печалби, постигнаха по-достойно заплащане на трудещите се, спряха изтичането на капитали към офшорните зони и инвестираха в образование и здравеопазване. 
Всички тези мерки нашият политически елит се постара да не направи, а на нас ни обясняват как богатите ще преразпределят печалбата си в бъдеще с работниците и ще инвестират, като им намалят данъците и се защитават богатите. Днес ние сме от страните с най-високи стойностни на неравенството в ЕС и причината за това се дължи единствено и само на политическия елит.
Според политиката по здравеопазването на ЕС рискът беден човек да умре от хронично заболяване е от 25 до 150% по-висок в сравнение с добре осигурените слоеве на населението. Тези примери са широко известни на нас, българите, и са познати в почти всички малки населени места, където няма лекарска помощ, а хората не може да внасят своите здравноосигурителни вноски, защото са трайно безработни. Нямаш пари да посетиш лекар, нямаш пари за лекарства и една най-проста настинка може да ти докара усложнения, които в крайна сметка да свършат до летален край.
Подобна е картината и в образованието -  бедните родители не могат да изпращат децата си на училище, а в същото време законът финансира частните училища. Тук неравенството пак е сътворено от родния политически елит.
Някой би казал, че днес няма класи, както преди, но неравенството ни отправя предизвикателство, в което ясно се разграничават различните класи в новото хилядолетие. Неравенството ще се задълбочава, ако не се намеси държавата, която единствено може да ограничи този процес. Ако внимателно разгледаме нашия политически елит, ще установим, че политическите партии се ръководят от бизнесмени или бивши мениджъри, обслужвали олигархията в определен период. Поради тази причина днешните елити не повдигат въпроса с неравенството в обществото, тъй като той би ги засегнал пряко, а това е политика, която трябва да се противопостави на богатите и да преразпредели доходите в обществото.

Вестник "Дума" бр.65,  03.Април.2017г.

Благодаря, че защитавахте демокрацията.

Бих желал да благодаря на всички, които ме подкрепиха и разбраха, че демокрацията е най-ценното достояние на обществото. Благодаря специално на софийската  организация и всички останали, че ме подкрепиха  и не се превърнаха в „ненчотемелковци”,  които падат на колене пред председателя и му се кълнат във вярност,  за да може да седнат в председателската ложа. Благодаря на Ваня, Велислава,  Ани, Захари, Борис, както и всички други, които отстояваха в своите изказвания демокрацията и конституцията. Всички тези достойни социалисти показаха със своя глас, че има светлина. Пост-социалистите показаха завидни методи на контрол върху делегатите. Една част от тях бяха дошли под натиск, като им се беше обяснило, че от това зависи бъдещето на председателя в партията, както и тяхното бъдеще, а жандармите стояха между редовете и зорко наблюдаваха,  да не би някой  да направи своеволие.

 Не можахме да отстоим демократичните устои в левицата, тъй като ордите бяха жадни за власт, а тя е по-силна от демокрацията, но те не трябва да забравят, че това което ги води днес, утре може да се окаже просто илюзия.

Мажоритарността е една много хубава перспектива, но въпроса не е в нея, а в това дали ще бъде прозрачен процеса на избор. Когато  ръководството се състои от бизнес-социалисти и от такива, които са доказани манипулатори на избори в миналото. Пари, манипулатори и вътрешни избори  –  резултата е ясен форма на вождизъм с нюанс на притежание.

Демокрацията трябва,  да се отстоява всекидневно,  а взетите решения са крачка назад за демократичния процес в партията и за обществото.  Младостта не е гаранция за отстояване на демократичния процес, защото за една голяма част от тях тя просто е даденост. Те никога не са се борили за нея,  нито са я отстоявали.

Бъдещата парламентарна група, ще бъде съставена на принципа на вождизма, а младите ще слушат и изпълняват повелите на вожда, който подкрепи модела „Пеевски”   и се чувства некомфортно в компания на хора, които не може да контролира и се противопоставиха срещу модела „Кой”, като гласуваха против. Взетото решение елиминира възможните съпротиви и сега вожда е свободен да прокарва корпоративни и олигархични интереси облечени в законови актове, които дори може да бъдат в противовес на демокрацията . Сега когато той влиза,  всички ще стават на крака и ще казват  „Вожда влиза”.

Трябва да припомня на председателя, че за да  спечели изборите на левица и е необходима победата в  София, а не в Борован,  от където бяха едни от най-върлите защитници на решенията на ръководството.

Времето до изборите е кратко и то ще покаже след тях истинската същност на сегашното ръководство.  Но този път  залитането във властта и коалиции,  може да се окаже фатално  за левицата.  

Народът срещу елита.

Все по-често ни разделят на сини срещу червени, комунисти срещу антикомунисти, фили срещу фоби, българи срещу бежанци,  българи срещу турци, православни срещу мюсюлмани. Въпроса е кой стои и се прикрива зад това разделение и дали то е продиктувано от определени икономически, етнически, духовни или политически интереси, а може би са просто  параван зад който стоят определени елити от обществото. Разделението не е никак случайно, то се стреми да създаде определени групи, а всяка от групата се настървява срещу другата, като се представя като неин враг. Докато в действителност реалното разделения в обществото е крещящото  неравенството,  което услужливо се пропуска. Това разделение е представено много образно в разказа на Умберто Еко „ Да сътвориш врага” . Съставянето на враг е  основната задача на елитите в различени периоди на историята, макар определените за врагове да не са били пряка заплаха за обществото или за отделната група. „Въпреки това още от началото са нарочени за врагове не толкова различните, които са директна заплаха за нас, а онези, които всеки има интерес да представя като заплашителни, дори и да не ни заплашват пряко, така че не толкова тяхната заплаха откроява тяхната различност, а тяхната различност се превръща в признак за тяхната заплаха.” Така е и в нашата политическа действителност, където при всеки един избор може да чуете различни заплахи от дебнещи и прикрити врагове като пример:  ако избереш този ще получиш и другия, който е представен за заплаха и враг на обществото. От своя страна този ефект е временен, но лековерността, пропагандата и емоционалните внушения са по-силни, от идеите които стоят зад различните политически партии. Заплаха може би е важна за определянето на идентичността на определените политически партии, но също така партиите се сдобиват и с определено препятствия, спрямо коeто  измерват своите сили изправяйки се срещу него. Когато обаче го няма врага, то той трябва да бъде сътворен, както пише в своя разказ Умберто Еко. Сътворяването на враг може да бъде и вътрешно политическа борба с цел запазване на определени кадри и политики, които макар да не са част от идеологията на определената партия, но целта е да се консолидира определено по -голямо ядро около власт имащите.  Освен чрез създаването на врагове днешните политици се опитват, да ни управляват и чрез страхове, но когато държиш информационните потоци и медиите, то можеш да моделираш обществото спрямо сценария, който си подготвил, а не според потребностите на хората.  Внушаването на страх е характерно за предизборните ситуации, като ни се казва какво ужасно бъдеще ни чака, ако направим неправилен избор. Към внушаването на страхове и ужаси, не трябва да забравяме и внушението, че след като си тръгне някой от властта, ще последва и нестабилност, поради тези причини, трябва да се прави правилния избор, който единствено и основно подкрепя власт имащите, които преди това са ни определили за врагове или са ни насаждали страхове, а днес търсят нашата подкрепа.

През изминалите години ние гражданите видяхме и преминахме през какви ли не икономически или политически  несгоди, кризи  и  правителства. През 90- те хората излизаха по-улиците, като мислеха, че по този начин могат да променят системата, докато не се по-умориха, но и разбраха какъв е най-правилния начин да свалят управляващия елит, а той е  като гласуват. Отнемането на властта от управляващия елит, чрез протестен вот е вече често повтарящо се действие. Което няма да спре докато, не преодолее огромното неравенство, което стои в основата на недоволството на пролетарият и прекариат срещу олигархията и обслужващият я елит.  Наслоеното отвращение, към властимащите и отправените  заплахи към хората винаги поражда протест, който се изразява, чрез техния вот и смяна на управляващите. От своя страна свалените елити изразяват омраза, към хората вместо да извлекат поука от това заради, което са свалени, като дори в края на своя мандат обикновени приемат закони или мерки, които не биха минали при други обстоятелства. След всяко народно недоволство и след краха на елита се появяват нова порция популисти и гладни за власт елити, които потриват ръце и чакат те да станат следващите управляващи, които да изземат ролята на предишните.  Но най-вероятно и тях ще ги последва същата участ, тъй като много бързо се изкачват по стълбата нагоре и започват да не чуват хората отдолу. Същите хрисими до вчера опозиционери или нови лица в политиката,  много бързо се променят и започват да отправят заплахи, като насаждат страхове и създават врагове между хората. До следващия вот, когато отново, ще се изправи народа срещу елита.

в."Дума" 30 Ноември 2016 г.