Палеолиберализъм не може да бъде алтернатива.

Преди броени дни във вестник “Труд” беше публикувана статия под заглавие “Социализъм – невъзможна и вредна утопия” в нея автора разглежда дясното и пазарната икономика , като безалтернативна възможност пред обществото, а лявото и социализма като вредна утопия за обществото. В основата на разгледаните тези са статии и книги на Лудвиг фон Мизес. Тезите се представят, като единствено възможна мантра, в която ролята на държавата трябва да бъде сведена до минимум, като се освободи място на пазара , които ще бъде основни фактор в отношенията между хората в обществото. Не мога да разбера защо либертарианците в България така ревностно защитават тезите на Мизес, след като редица либертарианци го определят като “палеолиберал” който си остава завинаги в ортодоксиите на деветнадесети век, отнасящи се до идеите за авто-корекция на пазара. Немските неолиберали, напротив, искат силна държава, способна и желаеща не само да предостави рамка за пазарите и обществото, но също и да се намесва в пазарите, с цел да осигурява конкуренция и „дисциплина“. В своите публикации Мизес не рядко обижда социалистите и левите без аргументи, в книгата си “Антикапиталистическото мислене' определя левите по следния начин “Социалисти са, защото са заслепени от омраза и невежество.” освен срещу социалистите Мизес се нахвърля и срещу бедните, като яростно защитава едрия капитал “Дори най-големите богаташи не са причина за нечия бедност.” В същата книга Мизес пише „ страни като Китай, Япония и Индия ......са загубили възможността да се справят успешно с икономическите проблеми.“

Държавата не е съществувала винаги. В първобитното общество, когато не е имало нито частна собственост, нито класи, не е имало и държава. Разбира се, и там е имало определени обществени функции, но те са били изпълнявани от хора избирани от цялото общество и обществото е имало право да ги сменя по всяко време и да ги сменя с други. В онова далечно време отношенията на хората са се основавали на силата на общественото мнение.

Развитието на производствените сили довежда до разлагане на първобитното общество. Възникват регулаторни и правови норми, както и частна собственост, а заедно с нея и класите – роби и робовладелци. Появява се необходимостта да се пази собствеността, властта и спокойствието на нейните притежатели. Поради тази причина възниква и държавата. Възникването на държавата и по-нататъшното и развитие се съпровожда с ожесточени класови борби. И така държавата е продукт на класовото общество. Тя ще престане да съществува с изчезването на класите. Но това е възможно да стане единствено при комунизма.

В книгата “Бюрокрацията”Мизес признава, че някаква държавна бюрокрация е неизбежна; има определени функции, които не могат да бъдат изпълнявани без нея. Но освен ако ролята на държавата не бъде минимизирана – ограничена до отбраната, сигурността, данъчното облагане, митниците и не много други неща – работниците ще бъдат сведени до зъбци в “огромната бюрократична машина”, лишени от инициатива и свободна воля. Обратно, тези, които работят в рамките на безпрепятствената капиталистическа система“, са свободни хора“, чиято свобода се гарантира от „икономическата демокрация, в която всяка стотинка дава право на глас“. В тази капиталистическа “палеолиберална” – утопия едни ще имат повече право на глас от други, като водещи ще бъде онези които превръщат стотинката в глас, което на практика заплашва демократичната система.

Много интересна е позицията на автора относно разрешаване на задълбочаващите се неравенства в обществото. Авторът се опитва да ни вмени, че социалистите са онези които искат да завладеят средствата за производство за да са обща собственост. Като по-този начин ще се решат неравенствата в днешното общество. Бих казал че това може би е един от възможните варианти за борба с неравенствата, но социалистите предлагат съвсем различен подход в борбата с нарастващите неравенства. Като да има държавна регулация по отношение на преразпределянето, защото без нея икономическият растеж води единствено до мултиплициране на капитала, но не и до справедливо заплащане на труда и намаляване на неравенствата. Друга възможност е чрез налагане на диференцирана данъчна политика за хората с различни доходи, като най-богатите да плащат най-висока данъчна ставка.

Неравенството в здравеопазването е друг много важен проблем в обществото. Достъпа до здравната система, както и до адекватна здравна помощ поради различни социално- икономически причини води до поредната пропаст в обществото. Решаването на този проблем до голяма степен е възможен единствено чрез намесата на държавата. В противен случай неолибералните политики биха заличили здравната система и само онези, които могат да си платят ще се лекуват, а за останалите остават болката, мизерията и тъгата.

Интересни са тезите в статията на автора относно марксизма и социализма, както и как в джоба на Маркс е била намерена бележка или твърдението на друг либерален автор, че Маркс се е отказал от марксизма. В “Капитала” дори и най-големите критици на Маркс установяват факти, примери и истини за политико-икономическата теория, които са валидни в пълна сила и към настоящето. Само онзи който не е чел или прозрял философско-политическо-икономическите трудове на Маркс, може да приказва за вицове и слухове относно един от най-великите умове на XIX век. Кризите безспорно предизвикват в либералите напрежение и притеснение, тъй като именно тогава Маркс ясно показва слабостта на капитала и съответно неговата безумно алчна и несправедлива политико-икономическа система, която води света от криза към криза. В “Капитала” том III стр.26 Маркс пише:”Последната причина на всички действителни кризи си остава винаги бедността и ограничеността на потреблението на масите в сравнение със стремлението на капиталистическото производство да развива производствените сили, така като че ли граница на тяхното развитие е само абсолютната потребителна способност на обществото.“

Кризата вероятно ще преобърне представите на либералите и всички техни тези ще бъдат разбити на пух и прах, тъй като след икономическата криза и пандемията водеща световна икономика ще бъде Китай ръководена от Китайската комунистическа партия. Така на практика отричания социализъм, показва че е алтернатива на капитализма, а следващата стъпка я описва Маркс в своите трудове, но може би е необходимо либералите внимателно да четат Маркс и да започнат да го изучават по-задълбочено.

На 6 март видеоконференция с участието на държавни служители, китайският лидер Си Дзинпин заяви: „Окончателното премахване на бедността с досегашните критерии до 2020 г. е сериозен ангажимент на ЦК на ККП към целия народ. Трябва да гарантираме приключването на задачата в срок".

Успехите на Китай за подпомагане на бедните са световно признати. Данните на Световната банка показват, че намаляването на бедността в Китай допринася със 70% за изкореняването на бедността по света. Експерти по международни въпроси, заявяват, че намаляването на бедността в Китай е героичен подвиг, без прецедент в историята на човечеството. През 1978 г. бедното население в Китай е било 750 милиона души, а в края на 2018 г. – 16,6 милиона. Основната политика, чрез която Китай постигна този успех е прилагането на целеви мерки, отчитащи причините за бедността и реализиране на социални политики свързани със заетостта.

С отбелязването на двеста години от рождението на Маркс през 2018 година, като че ли започнаха първите наченка на сегашната световна икономическа кризата. В края на която криза, ще установим, че левите идеи и политики са безалтернативни за обществено-икономеческия модел.

 

Вестник "Земя" 09,2020