Поради карантина все по-често стоя в къщи, а през голяма част от
времето съм във виртуалното пространство, а там наскоро
попаднах на списание “Ново време” от 1903 година. В него Димитър
Благоев пише: “Ние казваме, че партията трябва да бъде партия на
революционния социализъм, “тясна” работническа социал-демократическа
партия, а нашите опортюнисти искат да стане тя опортюнистическа
“широка”. Тогава те опртюнистите ще ни заведат до широкото море на
дребно-буржоазната утопия.”
Този процес на разделяне или
отлюспване на членове от левицата продължава вече над сто години.
След което те се представят като широки, „прогресивни” и под други
форма пред обществото. Отделянето на тези опортюнисти, както пише
Благоев могат единствено да ви насочат към широкото море на
дребно-буржозната утопия. Не трябва да се пропускаме също и онези,
които са били издигнати на важни обществени позиции, след което са се
еманципират от левицата и са започвали да изграждат свои
политически проекти – такива примери и преди 1944-а, а особено след
1990-а, има много!
С разглеждането на държавния бюджет
частта от последните отделили се от социалистическата група ясно
показаха, че онова, което е писал Благоев преди повече от век, е
истина. На практика тези бивши социалисти, назоваващи се сега
„прогресивни социалисти”, преписват частично тезите от левицата, но
не засягат същността на проблема. В конкретния случай предлагат
на практика да се въведе не облагаем минимум на доходите на лицата
получаващи минималната работна заплата, което по същество е
правилно, но забравят да увеличат ставката на данъка за онези с
високите доходи.
Това предложение показва ясно, че се опитват
да се позиционират в ляво, но забравят за увеличаването на данъка на
богатите, тъй като ще разчитат именно на тях в предстоящия
парламентарен вот.
Тази частична мярка относно облагането на
доходите на практика увеличава неравенството в обществото по
отношение на доходите, според данни на Евростат за неравенството на
доходите на страните членки на ЕС за 2019 година.
Важен е
начинът, по който се разпределят доходите в обществото, за да може
хората да имат равен достъп до стоките и услугите произведени в
рамките на националната икономика. Тази статистика определя на
България последното място в ЕС в размер на 8 пъти, докато средното
неравенство в доходите за ЕС е 5 пъти.
С нас на опашката са
нашите съседи от Румъния, както и от Латвия. Може би трябва да се
отбележи, че и в двете страни е въведен плосък данък, както е и в
България.
Първенци в статистиката са Финландия с 3.5 пъти,
както и Белгия 3.6 пъти в отношение на неравенство в доходите, към
нея трябва да добавим Швеция 4.3, Германия с 4.8 пъти. Страните които
са начело в статистиката за неравенство в доходите се облагат с
прогресивен данък.
В страни като Швеция прогресивния данък
достига до 55 процента за най-високите доходи, а за най-ниските е 32
процента. Подобно е данъчното облагане в Финландия и Белгия.
Надявам
се че обявилите са за прогресивни леви, ще забележат пряка зависимост
между неравенството по отношение на доходите и данъчното облагане.
Според проучване на Министерството на финансите на Швеция
страните с най-високо прогресивно данъчно облагане са Швеция, Белгия и
Финландия, а според данните на Евростат за неравенството на
доходите същите страни са с най-ниска степен по отношение на
неравенството.
В Швеция и Финландия управляващите партии
са социалдемократи, което на практика показва, че дори и по-широко
скроени и те са осъзнали, че борбата с неравенството в доходите е
възможна чрез прогресивно данъчно облагане.
През 1903 година
Янко Сакъзов пише в „Общо Дело“ следното: „Повече от разумно е да се
работи всекидневно във всички области на живота за усилване на
демокрацията, отколкото да се дрънка едно и също и да се тъпче на едно
и също място.“
Благоев му отговаря в „Ново време: следното:
Нашата партия е правила грешки от тактическа страна и за себе си, това
е несъмнено, но че тя не е „тропала на едно и също място“ и не е
дрънкала“ на вятъра, също е несъмнено. Вярно е че нашата партия си
остава „тясна“, а не онова което ни предлагате е да стане „широка“,
тогава няма да „тропа на едно и също място“, а ще се влеем в морето на
дребно буржоазната утопия.“
Макар левицата да направи грешка с
въвеждането на плосък данък под въздействие на управляващото
тогава социал-либерално крило в партията, в нея винаги е
преобладавало по-ляво крило, което се противопостави дори на това
грешно решение. Към настоящия момент представителите на левицата
ясно декларират в своите документи и позиции при разглеждане на
държавния бюджет, че единственото правилно решение де а се въведе
отново прогресивния данък, както е в повечето западни държави и по
този начин да се реши частично въпроса с неравенството по
отношение на доходите.
Според водещи финансови институции
неравенството е проблем, който не позволява на икономиката да се
развива и намаля потреблението в различни сектори, към настоящия
момент това може би е една от възможностите, с които ще може да се
излезе по-лесно от настоящата икономическа криза.
Сегашните
представители на широките социалисти или както те се определят като
прогресивни, нямат намерение да предложат прогресивен данък и за
това предлагат частични мерки към настоящата данъчна система на
облагане на доходите. Може би и поради това те не ни предлагат и мерки
свързани с преодоляване на неравенствата в обществото.
Думите
на Благоев се потвърждават и към настоящите прогресивни-широки
социалисти, че основната им цел е да зацамбурват в широкото море на
буржоазната утопия и така вместо социализъм ни предлагат поредната
доза див капитализъм.
Вестник "Земя" 26,11,2020г
Няма коментари:
Публикуване на коментар