След като не успяха да влязат в парламента по демократичен
път, лидерите на „Зелените” се отказаха от чистотата
на своите идеи и потърсиха съюз с десните
Сигурно си спомняте през миналата година протестите срещу проучването и
добива на шистовия газ у нас, както и в защита на природните паркове
Витоша и Пирин. Тези протести бяха основно организирани и подкрепени от
природозащитници, социалисти и граждани, които искаха да остане природа в
България. Основната цел беше да се противопоставим на едрия капитал,
който иска да се обогати за сметка на природата. На тези протести
основните послания бяха срещу олигархията, която се опитваше да открадне
и малкото останала природа. На тях се издигаше лозунга "Искаме природа,
не искаме бетон" и заклеймяваха десните като основен проводник на
офшорните и западните капитали, които се опитват да извлекат природните
богатства с цел собственото си обогатяване. Намерението на капитала беше
да отрови и застрои красивата ни страна, в която ние, най-бедните
европейци, да продължим да живеем в бетон и с отровена природна среда.
Бях удовлетворен, че "Зелените" заемат своето място в политическия
живот, тъй като ние, социалистите, заедно с тях имаме един и същ класов
враг, а именно капитала.
В предизборната кампания на една среща в квартал Витоша се проведе
дискусия за представяне на политическите програми на различните
политически субекти. На тази дискусия "Зелените" и левицата заявиха
своите ангажименти към избирателите. След като изслушах и се запознах с
двете програми, установих, че основните искания са много близки като
политически ангажименти и намерения за конкретни политики, което е и
нормалната Европейска практика. В Европейския парламент Левите и
Зелените дори са в съюз. Проведените демократични избори през май ни
показаха каква е политическата подкрепа към различните политически
субекти като към тези, които не влязоха в Народното събрание бяха
разделената десница, както и "Зелените", което показа, че не са успели
да убедят избирателите в искреността на техните намерения и програми.
След като не успяха да влязат в парламента по демократичен път, лидерите
на "Зелените" се отказаха от чистотата на своите идеи и потърсиха съюз с
десните, като те видяха бъдещето си в ново сформирания Реформаторския
блок, който ще създаде бъдеща коалиция, която ще се опита да влезе в
следващия парламент. Личните амбиции на лидерите на "Зелените" се
оказаха много по-силни от идеята за по-чиста България, в която те заемат
най-лявата част на политическото пространство. Преди година на
протестите се обявяваха срещу олигархията и го записаха в предизборната
си платформа като ангажимент, срещу който ще се борят. Днес месеци
по-късно потърсиха съюз именно с онези, които поставиха основите на
олигархията в България, стояха начело на грабителската приватизация и
разрухата в селското стопанство. Сега когато не можаха да влязат в
парламента по демократичен път, търсят възможност чрез охлокрацията
(буквално означава власт на тълпата) да компенсират своите лични
намерения. Дали обаче онези, които виждаха в лицето на "Зелените" новите
крайно леви вече не се разочароваха от тях и как ще обяснят на своите
симпатизанти това политическо самоубийство. Младите, които викаха на
площадите и подкрепиха на изборите "Зелените", бяха продадени от техните
лидери за няколко сребърника, а в конкретния случай за някакво бъдещо
депутатско място. В бетонен саркофаг беше поставена зелената идея и
отгоре се изсипа огромно количество бетон, като хората, които докараха
бетоновоза, бяха именно онези, които се наричат лидери на "Зелените".
Много ще ми е интересно да видя такава коалиция в парламента, в която
десните настояват да се изгради седми блок на АЕЦ "Козлодуй" и как
"Зелените" ги подкрепят поради подписано коалиционно споразумение.
Тогава и сега въпросът, които си задавам, е: Сини или зелени са те?
Каква ще бъде реакцията на Европейските зелени при условие, че те
приемат десните като основен политически противник. Как се носи
политическа отговорност, след като си загубил изборите, е може би
въпросът, на който би трябвало да отговорят лидерите на "Зелените" пред
своите членове и симпатизанти.
Тодор Канев
Вестник "Дума"
10. Август 2013, брой 184
четвъртък, 15 август 2013 г.
вторник, 6 август 2013 г.
Земеделският въпрос - каруца или "Бентли"?
Субсидиите се разпределят несправедливо, очакваме левицата да реализира нови политики в сектора
През уикенда заедно със семейството се отправихме да посетим един от стоте национални туристически обекта. По средата на пътя решихме да спрем за кратка почивка, като пред нас беше село Сопот, разположено в пред балкана на главния път София-Троян.
След като влязохме в селото по главния път, се отклонихме по тясна уличка, която ни отведе на малък площад, на който се намираха кметството, читалището и местният магазин за хранителни стоки както и една стара чешма. До чешмата на дървена пейка, разположена под вековна върба, седеше възрастна жена, която ни поздрави, след като ни видя, че се отправяме към чешмата. Ние отговорихме на нейния поздрав. Тя не чака дълго и ни попита "Къде отивате деца?", обяснихме й накъде сме се запътили. Разговорът започна да се насочва от ежедневните проблеми през политиката към темата, която я вълнуваше най-много, а именно за упадъка на селото и за липсата на хора, които са заминали да търсят работа в градове или в чужбина. Тя ни разказа с болка как през 1992 година се взима решение за ликвидиране на местното ТКЗС, в което работят по-голямата част от хората в селото, следствие на което се оказват безработни. Започва да се връща земеделската земя от ликвидационните съвети в реални граници, но поради липса на техника и спорове те започват да пустеят. Голяма част от земята е била разпродадена от наследниците за без пари, тъй като не са имали възможност да я обработват. Докато преди три години един арендатор от съседното село започва да обработва земеделската земя, като първоначално не я засажда, а две последователни години само я изорава.
На моя въпрос: "Защо?" тя простичко ми отговори "Заради субсидията". Възрастната жена ми разказа как неин съсед, който има пасище, трета година не му изплащат субсидия, макар че го коси и обработва, а дори е бил глобен.
След като се върнах, изпратих писмо до Държавен фонд "Земеделие", тъй като ме заинтересуваха два въпроса: Какво е съотношението на големите и малките производители и арендаторите и как е разпределена субсидията между тях. Вторият въпрос, който ме интересуваше, бе какъв е броят на глобените земеделски стопани от регулатора. На първия въпрос от фонда ми отговориха, че нямат данни за големи арендатори и собственици на земя, а за земеделски стопани без значение на техния статус. Докато на втория ми дадоха много интересни данни, в които се оказа, че общият брой подадени заявления на бенефициентите в България по схемата за единно плащане на площ е 88 000, от които на 14 500 кандидат-бенефициенти е отказана субсидията, или това са 16% от всички подадени заявления. Тези 14 500 заявления обработват общо 4% от общата земя, което показва, че основно се отказва субсидията по директните плащания на малките земеделски стопани. След като не получих конкретен отговор по първия въпрос от фонда, се наложи да попитам Европейската комисия по земеделие и развитие на селските райони. Оттам получих общо три доклада по темата за 27-те страни членки. Много интересно е разпределението на субсидията за България по директните плащания, в което 92% от всички бенефициенти получават едва 15% от общата субсидия по директните плащания. Разпределението по суми в тези 92% е следното: 67% получават субсидия до 1000 лв. на година, 12% получават субсидия от 1000 - 2500 лв. 5% получават субсидия до 4000 лв. и 8% получават субсидия до 10 000 лв. Разпределението на останалите до 100% от директните плащания е следното. Бенефициентите, които са основно кооперации и средни земеделски стопани, представляват 7.5%, като те получават 30% от общата субсидия по директните плащания. Най-голяма част от субсидията, или това е 55% от всичката за страната, се усвояват едва от 0.5% от всички бенефициенти, кандидатствали за директни плащания по схема за единно плащане. Оказа се, че в продължение на четири години тези 0.5% от бенефициентите са успели да увеличат дела си от общата субсидия за страната от 38% на 55%, като това е за сметка на малките и средните земеделски стопани, тъй като те биват глобявани или не получават никаква помощ.
Интересно е да се разгледа и съпостави разпределението на директните плащания с нашата южна съседка Гърция. При тях 80% от бенефициентите получават 35% от общата субсидия, а 20% от бенефициентите получават 65% от субсидията. Там няма големи земеделски собственици и арендатори.
Първото дясно правителство от началото на прехода успя много бързо да раздроби земята и да положи основите на капитализма в българското земеделие. Те знаеха, че чрез раздробяването дребните стопани няма да могат да обработват земята и тя от средство за производство ще се превърне в стока, която може да се купи на безценица.
Неслучайно и няколко години по-късно се появиха и едни от големите фондове, които изкупуваха земята, а днес получават и едни от най-голените субсидии в сектора.
Много интересно е и тълкуването на Ленин по аграрния въпрос. Според него разбиването на селото при капитализма води до различни класови групи с различни противоположни интереси, при което се обособява малка на брой, но икономически силна върхушка, а на другия полюс са масата от бедните селяни.
Ще може ли регулаторът да се противопостави на тази порочна практика и ще успее ли да насърчи отново кооперативното стопанство, както и дребните земеделски производители, или ще продължи да бъде съюзник на едрия арендатор и собственик на земя, който основно произвежда зърнени храни?
В предизборната си платформа в раздела земеделие - "За подкрепа на земеделското производство", левицата настояваше за промени в сектора земеделие и сега очакваме от нея да реализира тези политики. Надявам се, че ще се обърне и повече внимание на екологично чистите продукти. Повече малки земеделски стопани да получат подкрепа от държавата при издаването на екологични сертификати.
В момента в Европа има голямо търсене именно на тези продукти, които се продават на по-висока цена и имат този сертификат, а това би довело и до увеличаване на добавената стойност на земеделската продукция на дребните земеделски производители.
Тодор Канев
Вестник "Дума"
13. Юли 2013, брой 160
През уикенда заедно със семейството се отправихме да посетим един от стоте национални туристически обекта. По средата на пътя решихме да спрем за кратка почивка, като пред нас беше село Сопот, разположено в пред балкана на главния път София-Троян.
След като влязохме в селото по главния път, се отклонихме по тясна уличка, която ни отведе на малък площад, на който се намираха кметството, читалището и местният магазин за хранителни стоки както и една стара чешма. До чешмата на дървена пейка, разположена под вековна върба, седеше възрастна жена, която ни поздрави, след като ни видя, че се отправяме към чешмата. Ние отговорихме на нейния поздрав. Тя не чака дълго и ни попита "Къде отивате деца?", обяснихме й накъде сме се запътили. Разговорът започна да се насочва от ежедневните проблеми през политиката към темата, която я вълнуваше най-много, а именно за упадъка на селото и за липсата на хора, които са заминали да търсят работа в градове или в чужбина. Тя ни разказа с болка как през 1992 година се взима решение за ликвидиране на местното ТКЗС, в което работят по-голямата част от хората в селото, следствие на което се оказват безработни. Започва да се връща земеделската земя от ликвидационните съвети в реални граници, но поради липса на техника и спорове те започват да пустеят. Голяма част от земята е била разпродадена от наследниците за без пари, тъй като не са имали възможност да я обработват. Докато преди три години един арендатор от съседното село започва да обработва земеделската земя, като първоначално не я засажда, а две последователни години само я изорава.
На моя въпрос: "Защо?" тя простичко ми отговори "Заради субсидията". Възрастната жена ми разказа как неин съсед, който има пасище, трета година не му изплащат субсидия, макар че го коси и обработва, а дори е бил глобен.
След като се върнах, изпратих писмо до Държавен фонд "Земеделие", тъй като ме заинтересуваха два въпроса: Какво е съотношението на големите и малките производители и арендаторите и как е разпределена субсидията между тях. Вторият въпрос, който ме интересуваше, бе какъв е броят на глобените земеделски стопани от регулатора. На първия въпрос от фонда ми отговориха, че нямат данни за големи арендатори и собственици на земя, а за земеделски стопани без значение на техния статус. Докато на втория ми дадоха много интересни данни, в които се оказа, че общият брой подадени заявления на бенефициентите в България по схемата за единно плащане на площ е 88 000, от които на 14 500 кандидат-бенефициенти е отказана субсидията, или това са 16% от всички подадени заявления. Тези 14 500 заявления обработват общо 4% от общата земя, което показва, че основно се отказва субсидията по директните плащания на малките земеделски стопани. След като не получих конкретен отговор по първия въпрос от фонда, се наложи да попитам Европейската комисия по земеделие и развитие на селските райони. Оттам получих общо три доклада по темата за 27-те страни членки. Много интересно е разпределението на субсидията за България по директните плащания, в което 92% от всички бенефициенти получават едва 15% от общата субсидия по директните плащания. Разпределението по суми в тези 92% е следното: 67% получават субсидия до 1000 лв. на година, 12% получават субсидия от 1000 - 2500 лв. 5% получават субсидия до 4000 лв. и 8% получават субсидия до 10 000 лв. Разпределението на останалите до 100% от директните плащания е следното. Бенефициентите, които са основно кооперации и средни земеделски стопани, представляват 7.5%, като те получават 30% от общата субсидия по директните плащания. Най-голяма част от субсидията, или това е 55% от всичката за страната, се усвояват едва от 0.5% от всички бенефициенти, кандидатствали за директни плащания по схема за единно плащане. Оказа се, че в продължение на четири години тези 0.5% от бенефициентите са успели да увеличат дела си от общата субсидия за страната от 38% на 55%, като това е за сметка на малките и средните земеделски стопани, тъй като те биват глобявани или не получават никаква помощ.
Интересно е да се разгледа и съпостави разпределението на директните плащания с нашата южна съседка Гърция. При тях 80% от бенефициентите получават 35% от общата субсидия, а 20% от бенефициентите получават 65% от субсидията. Там няма големи земеделски собственици и арендатори.
Първото дясно правителство от началото на прехода успя много бързо да раздроби земята и да положи основите на капитализма в българското земеделие. Те знаеха, че чрез раздробяването дребните стопани няма да могат да обработват земята и тя от средство за производство ще се превърне в стока, която може да се купи на безценица.
Неслучайно и няколко години по-късно се появиха и едни от големите фондове, които изкупуваха земята, а днес получават и едни от най-голените субсидии в сектора.
Много интересно е и тълкуването на Ленин по аграрния въпрос. Според него разбиването на селото при капитализма води до различни класови групи с различни противоположни интереси, при което се обособява малка на брой, но икономически силна върхушка, а на другия полюс са масата от бедните селяни.
Ще може ли регулаторът да се противопостави на тази порочна практика и ще успее ли да насърчи отново кооперативното стопанство, както и дребните земеделски производители, или ще продължи да бъде съюзник на едрия арендатор и собственик на земя, който основно произвежда зърнени храни?
В предизборната си платформа в раздела земеделие - "За подкрепа на земеделското производство", левицата настояваше за промени в сектора земеделие и сега очакваме от нея да реализира тези политики. Надявам се, че ще се обърне и повече внимание на екологично чистите продукти. Повече малки земеделски стопани да получат подкрепа от държавата при издаването на екологични сертификати.
В момента в Европа има голямо търсене именно на тези продукти, които се продават на по-висока цена и имат този сертификат, а това би довело и до увеличаване на добавената стойност на земеделската продукция на дребните земеделски производители.
Тодор Канев
Вестник "Дума"
13. Юли 2013, брой 160
Социалните проблеми изискват регулиране
Представителите на левицата трябва категорично да застанат зад работниците чрез всички възможни законови мерки
През последния месец излязоха две ужасяващи статистики, свързани с безработицата и малкия бизнес. В едната се обявява, че безработицата за първото тримесечие на 2013 г. е достигнала 13,8%, или това са 456,4 хиляди човека, като от тях 250,8 хиляди са трайно безработни /т.е. безработни за по-дълъг период от една година/, или това са 55% от всички безработни. Другата статистика е на Агенцията по вписванията, в която броят на прекратилите дейността си еднолични търговци е 353 хиляди до месец април 2013 година.Това не са просто някакви цифри от статистиката, а са 353 хиляди мечти за по-добър живот както на собствениците, на едноличните търговци, така и на техните семейства, като основният капитал, на който те са разчитали, е бил техният собствен труд.
Връщайки се назад към 90-те години, си спомняме как с ентусиазъм хората откриваха в гаражчета малки магазинчета за хранителни стоки, железарии и кафенета, а също така и малки производствени цехове. Основно в тези фирми работеха собствениците на именно тези малки фирми, както и техните семейства. В края на 90-те години започнаха да се появяват първите големи търговски вериги и заведения за обществено хранене, като едни от тях бяха натрупали капитал през мрачните години на прехода, а останалите идваха от Европа или от Америка.
С течение на времето малките и средните фирми започнаха да фалират под натиска на едрия капитал и малките собственици и работниците им се озоваха на борсата за безработни. Оправда се твърдението, че ако няма държавно регулиране и намеса, едрият капитал съсипва дребния конкурент и го превръща в негов наемен работник. Тези фалити унищожаваха онези, който би трябвало да са гръбнакът на средната класа в България. С фалита на малките и средните фирми капиталът съсипа своя естествен съюзник, тъй като дребните собственици са твърде консервативни и търсят възможности да се реализират на пазара, а не са борчески настроени както наемните работници .
След като се справи с дребните конкуренти, капиталистът унищожава и другите капиталисти и се превръща в монополист на пазара. Сега, когато е монополист, той може да диктува цената на труда и ако не си съгласен с него и условията на труда, то той ти казва, че на опашката в бюрото за труда чакат 456 хиляди безработни и ако не се подчиняваш, ще дойдат на твоето място други. Така, притиснати от ниското заплащане и от заплахата да не останат на улицата, работниците биват тъпкани, унижавани и експлоатирани именно от капитала, който ги доведе до фалит и ги направи наемни работници.
Вече може да се очертае ясно границата между свръх богатите и работещите бедни. Спокойно можем да кажем, че България се раздели на две класи - богати и пролетариат.
Протестите от началото на годината доказаха, че когато има разделение на бедни и богати, има и борба, а именно бедните български граждани се изправиха срещу монополиста и това е само началото на предстоящия социален сблъсък.
През 1852 г. Маркс пише следното писмо до Вайдермайер: "Колкото се отнася до мен, не е моя заслугата за откриването на съществуващите класи. Новото, което аз направих, се състоеше в доказването на следното:
- че съществуването на класи е свързано само с определени исторически битки".
Може ли сега, 161 години по-късно, да се съгласим с това твърдение. Наличието на големи социални групи в обществото е факт, а това е историята и съвременната действителност го потвърждава. По възгледа, че противоречията между социалните групи водят до диктатура на пролетариата, се водят спорове, а историческата действителност в бившия Съветски съюз и източноевропейските страни също не е в полза на това твърдение. Но никой не може да отрече, че съвременната действителност на капитализма се характеризира с наличието на големи социални групи бедни и богати, които водят социални и икономически борби помежду си. Действителността в САЩ, Европа - Гърция, Испания, Франция, Италия и други страни, всеки ден ни показва картини от тази борба.
Представителите на левицата трябва категорично да застанат зад работниците чрез всички възможни законови мерки, свързани с трудовото и данъчното законодателство в краткосрочен план, и чрез търсене на възможност държавата да се превърне в собственик и инвеститор в дългосрочен план.
В сегашния си вид трудовото законодателство позволява на капитала да намира вратички и работниците биват експлоатирани. Те са принуждавани от големите търговски вериги и заведенията за обществено хранене да работят на сумарно работно време, като не им се заплаща извънредният труд и работят през почивните дни. Друг особено голям проблем ,засягащ 160 хиляди души в България, е, че работниците са осигурени на 4-часов работен ден, а в същото време те работят по 10 или 12 часа. Собственикът по този начин прибира част от осигурителната разлика, а работникът остава без необходимия трудов стаж, който ще му бъде необходим за пенсия.
Моят апел към ново избраните народни представители е да въведат регулаторни мерки по френския и немския модел, в който големите търговци и производители нямат право да работят през почивните дни, или ако работят, да заплащат на наемните работници двойна надница, както и да се отмени порочната практика да се наемат работници на 4-часов работен ден.
През последните две години Франция и Германия настояват за хармонизиране на данъчната политика в Европа, като Чехия и Словакия направиха първи стъпки в тази посока и отмениха плоския данък и въведоха прогресивното данъчно облагане. Плоският данък не съществува дори и в САЩ. България, като най-бедната страна в Европа, продължава да толерира капитала чрез плоския данък. Левицата пое своя политически ангажимент в предизборната кампания към своите избиратели и ще трябва да потърси политически отговорни партии, които се съобразяват с Европейската препоръка за хармонизиране на данъчната политика и да възстанови прогресивното данъчно облагане и в България.
С тези две мерки в трудовото и данъчното законодателство ще можем да защитим на първо място работниците и да се даде глътка въздух на малките и средните търговци и производители.
Тодор Канев
Вестник "Дума"
22. Юни 2013, брой 142
През последния месец излязоха две ужасяващи статистики, свързани с безработицата и малкия бизнес. В едната се обявява, че безработицата за първото тримесечие на 2013 г. е достигнала 13,8%, или това са 456,4 хиляди човека, като от тях 250,8 хиляди са трайно безработни /т.е. безработни за по-дълъг период от една година/, или това са 55% от всички безработни. Другата статистика е на Агенцията по вписванията, в която броят на прекратилите дейността си еднолични търговци е 353 хиляди до месец април 2013 година.Това не са просто някакви цифри от статистиката, а са 353 хиляди мечти за по-добър живот както на собствениците, на едноличните търговци, така и на техните семейства, като основният капитал, на който те са разчитали, е бил техният собствен труд.
Връщайки се назад към 90-те години, си спомняме как с ентусиазъм хората откриваха в гаражчета малки магазинчета за хранителни стоки, железарии и кафенета, а също така и малки производствени цехове. Основно в тези фирми работеха собствениците на именно тези малки фирми, както и техните семейства. В края на 90-те години започнаха да се появяват първите големи търговски вериги и заведения за обществено хранене, като едни от тях бяха натрупали капитал през мрачните години на прехода, а останалите идваха от Европа или от Америка.
С течение на времето малките и средните фирми започнаха да фалират под натиска на едрия капитал и малките собственици и работниците им се озоваха на борсата за безработни. Оправда се твърдението, че ако няма държавно регулиране и намеса, едрият капитал съсипва дребния конкурент и го превръща в негов наемен работник. Тези фалити унищожаваха онези, който би трябвало да са гръбнакът на средната класа в България. С фалита на малките и средните фирми капиталът съсипа своя естествен съюзник, тъй като дребните собственици са твърде консервативни и търсят възможности да се реализират на пазара, а не са борчески настроени както наемните работници .
След като се справи с дребните конкуренти, капиталистът унищожава и другите капиталисти и се превръща в монополист на пазара. Сега, когато е монополист, той може да диктува цената на труда и ако не си съгласен с него и условията на труда, то той ти казва, че на опашката в бюрото за труда чакат 456 хиляди безработни и ако не се подчиняваш, ще дойдат на твоето място други. Така, притиснати от ниското заплащане и от заплахата да не останат на улицата, работниците биват тъпкани, унижавани и експлоатирани именно от капитала, който ги доведе до фалит и ги направи наемни работници.
Вече може да се очертае ясно границата между свръх богатите и работещите бедни. Спокойно можем да кажем, че България се раздели на две класи - богати и пролетариат.
Протестите от началото на годината доказаха, че когато има разделение на бедни и богати, има и борба, а именно бедните български граждани се изправиха срещу монополиста и това е само началото на предстоящия социален сблъсък.
През 1852 г. Маркс пише следното писмо до Вайдермайер: "Колкото се отнася до мен, не е моя заслугата за откриването на съществуващите класи. Новото, което аз направих, се състоеше в доказването на следното:
- че съществуването на класи е свързано само с определени исторически битки".
Може ли сега, 161 години по-късно, да се съгласим с това твърдение. Наличието на големи социални групи в обществото е факт, а това е историята и съвременната действителност го потвърждава. По възгледа, че противоречията между социалните групи водят до диктатура на пролетариата, се водят спорове, а историческата действителност в бившия Съветски съюз и източноевропейските страни също не е в полза на това твърдение. Но никой не може да отрече, че съвременната действителност на капитализма се характеризира с наличието на големи социални групи бедни и богати, които водят социални и икономически борби помежду си. Действителността в САЩ, Европа - Гърция, Испания, Франция, Италия и други страни, всеки ден ни показва картини от тази борба.
Представителите на левицата трябва категорично да застанат зад работниците чрез всички възможни законови мерки, свързани с трудовото и данъчното законодателство в краткосрочен план, и чрез търсене на възможност държавата да се превърне в собственик и инвеститор в дългосрочен план.
В сегашния си вид трудовото законодателство позволява на капитала да намира вратички и работниците биват експлоатирани. Те са принуждавани от големите търговски вериги и заведенията за обществено хранене да работят на сумарно работно време, като не им се заплаща извънредният труд и работят през почивните дни. Друг особено голям проблем ,засягащ 160 хиляди души в България, е, че работниците са осигурени на 4-часов работен ден, а в същото време те работят по 10 или 12 часа. Собственикът по този начин прибира част от осигурителната разлика, а работникът остава без необходимия трудов стаж, който ще му бъде необходим за пенсия.
Моят апел към ново избраните народни представители е да въведат регулаторни мерки по френския и немския модел, в който големите търговци и производители нямат право да работят през почивните дни, или ако работят, да заплащат на наемните работници двойна надница, както и да се отмени порочната практика да се наемат работници на 4-часов работен ден.
През последните две години Франция и Германия настояват за хармонизиране на данъчната политика в Европа, като Чехия и Словакия направиха първи стъпки в тази посока и отмениха плоския данък и въведоха прогресивното данъчно облагане. Плоският данък не съществува дори и в САЩ. България, като най-бедната страна в Европа, продължава да толерира капитала чрез плоския данък. Левицата пое своя политически ангажимент в предизборната кампания към своите избиратели и ще трябва да потърси политически отговорни партии, които се съобразяват с Европейската препоръка за хармонизиране на данъчната политика и да възстанови прогресивното данъчно облагане и в България.
С тези две мерки в трудовото и данъчното законодателство ще можем да защитим на първо място работниците и да се даде глътка въздух на малките и средните търговци и производители.
Тодор Канев
Вестник "Дума"
22. Юни 2013, брой 142
Що е то убеждение?
Важно е младите хора да правят разлика между лява и дясна политика
Изминалите парламентарни избори за 42-ро Народно събрание ясно показаха, че левите политики в платформите на политическите партии събраха по-голяма подкрепа и одобрение от десните политики, тъй като младите хора са леви по убеждение.
На мен лично като участник в изборния процес ми направи приятно впечатление това, че в листите попаднаха много млади хора - образовани, интелигентни, ерудирани и борещи се да прокарат позиция, че държавата трябва да заеме своята роля като регулатор, собственик и инвеститор на пазара.
Но между тях срещнах и млади хора, които защитаваха свободния пазар, тъй като най-вероятно са израснали в пазарната икономика на прехода. А в продължение на 24 години различни икономически институти, социолози, политолози и неправителствени организации отстояваха пред тях водещото място на икономическия либерализъм с основната му фундаментална теза за свободния пазар като саморегулиращ се механизъм, който не е зависим от външна намеса.
Независимо към коя група попадат младите, те общуват чрез социалните мрежи и интернет, а именно там аз наскоро открих, че в условията на икономическа криза библиотеките на Мичиганския и Станфордския университети са качили онлайн български издания от началото на 19 век, които отстояваха тезите на марксизма, и това не е никак случайно, тъй като те са единствената алтернатива на неолибералния модел. Защо американските университети са качили тези българки социалистически издания, а не някой от нашите университети?
Докато сърфирате или общувате чрез социалните мрежи, аз ви моля да отворите един празен прозорец на вашия браузър и да напишете в него www.archive.org, и след като ви се появи страницата на търсене, да напишете novo vreme. След като се появят резултатите, то пред вас ще се отворят осем линка със списание "Ново време", които може да прочетете онлайн. Те са от периода 1897 г. до 1906 г. Много са интересни следните статии на Димитър Благоев:
- "Теория на политическото безсилие";
- "Диалектически материализъм и теория на познанието";
- "Пролетарий ли е народният учител";
- "Въпросът за измененията на убежденията - Що е убеждение? - Икономическа еволюция на убежденията";
- "До изборите и подир изборите - следствията от беззаконното управление на страната".
Вие лично може да прочетете и други статии от списанието и ще установите, че те са твърде актуални и към днешно време. Можете да се запознаете и с други автори, които са сред първо апостолите на социализма, като Кръстьо Раковски, Никола Габровски, Иван Денчев и много други, както и с техните статии "Социализмът и частната собственост", "Пробуждане на българския пролетарий", "Партията и новият хоризонт". Които статии и автори през последните години останаха забравени.
Може да напишете в търсене на www.archive.org името на blagoev и ще се появят три линка, от които два са онлайн книги. Аз ви препоръчвам да прочетете "Социализмът и работническият въпрос в България", издадена през 1900 г. Основния въпрос, който задава Благоев в книгата, е "Има ли в България работнически въпрос?"
Като отговаря, че марксисткото учение се оправдава както по отношение на индустрията, а така също и към земеделието. Концентрацията на капитал в едни съсипва дребните производители и търговци, като след време ги прави в наемни работници при именно тези, който са концентрирали капитала. Втората книга е "Принос към историята на социализма в България", издадена през 1906 година - чрез нея ще се запознаете с историята на социализма и историята на партията от самото й основаване. Автор и на двете книги е Димитър Благоев.
Ако съм ви досадил и смятате, че това го знаете, то ви се извинявам, но все пак нека си припомняме нашата социалистическа история, защото тези, които не помнят своята история, са осъдени да повтарят грешките си. Надявам се, че младите хора, които бяха в листите, ще продължат да участват активно както в партийния, така и в обществения живот и ще отстояват политиките, които са ни завещани от първо апостолите на социализма.
Тодор Канев
Вестник "Дума"
18. Май 2013, брой 113
Изминалите парламентарни избори за 42-ро Народно събрание ясно показаха, че левите политики в платформите на политическите партии събраха по-голяма подкрепа и одобрение от десните политики, тъй като младите хора са леви по убеждение.
На мен лично като участник в изборния процес ми направи приятно впечатление това, че в листите попаднаха много млади хора - образовани, интелигентни, ерудирани и борещи се да прокарат позиция, че държавата трябва да заеме своята роля като регулатор, собственик и инвеститор на пазара.
Но между тях срещнах и млади хора, които защитаваха свободния пазар, тъй като най-вероятно са израснали в пазарната икономика на прехода. А в продължение на 24 години различни икономически институти, социолози, политолози и неправителствени организации отстояваха пред тях водещото място на икономическия либерализъм с основната му фундаментална теза за свободния пазар като саморегулиращ се механизъм, който не е зависим от външна намеса.
Независимо към коя група попадат младите, те общуват чрез социалните мрежи и интернет, а именно там аз наскоро открих, че в условията на икономическа криза библиотеките на Мичиганския и Станфордския университети са качили онлайн български издания от началото на 19 век, които отстояваха тезите на марксизма, и това не е никак случайно, тъй като те са единствената алтернатива на неолибералния модел. Защо американските университети са качили тези българки социалистически издания, а не някой от нашите университети?
Докато сърфирате или общувате чрез социалните мрежи, аз ви моля да отворите един празен прозорец на вашия браузър и да напишете в него www.archive.org, и след като ви се появи страницата на търсене, да напишете novo vreme. След като се появят резултатите, то пред вас ще се отворят осем линка със списание "Ново време", които може да прочетете онлайн. Те са от периода 1897 г. до 1906 г. Много са интересни следните статии на Димитър Благоев:
- "Теория на политическото безсилие";
- "Диалектически материализъм и теория на познанието";
- "Пролетарий ли е народният учител";
- "Въпросът за измененията на убежденията - Що е убеждение? - Икономическа еволюция на убежденията";
- "До изборите и подир изборите - следствията от беззаконното управление на страната".
Вие лично може да прочетете и други статии от списанието и ще установите, че те са твърде актуални и към днешно време. Можете да се запознаете и с други автори, които са сред първо апостолите на социализма, като Кръстьо Раковски, Никола Габровски, Иван Денчев и много други, както и с техните статии "Социализмът и частната собственост", "Пробуждане на българския пролетарий", "Партията и новият хоризонт". Които статии и автори през последните години останаха забравени.
Може да напишете в търсене на www.archive.org името на blagoev и ще се появят три линка, от които два са онлайн книги. Аз ви препоръчвам да прочетете "Социализмът и работническият въпрос в България", издадена през 1900 г. Основния въпрос, който задава Благоев в книгата, е "Има ли в България работнически въпрос?"
Като отговаря, че марксисткото учение се оправдава както по отношение на индустрията, а така също и към земеделието. Концентрацията на капитал в едни съсипва дребните производители и търговци, като след време ги прави в наемни работници при именно тези, който са концентрирали капитала. Втората книга е "Принос към историята на социализма в България", издадена през 1906 година - чрез нея ще се запознаете с историята на социализма и историята на партията от самото й основаване. Автор и на двете книги е Димитър Благоев.
Ако съм ви досадил и смятате, че това го знаете, то ви се извинявам, но все пак нека си припомняме нашата социалистическа история, защото тези, които не помнят своята история, са осъдени да повтарят грешките си. Надявам се, че младите хора, които бяха в листите, ще продължат да участват активно както в партийния, така и в обществения живот и ще отстояват политиките, които са ни завещани от първо апостолите на социализма.
Тодор Канев
Вестник "Дума"
18. Май 2013, брой 113
Пряка демокрация на колене?
След проведения референдум продължава да ме измъчва мисълта, дали
пряката демокрация изразява волята на народа, тъй като на проведения
преди дни национален референдум волята на милион и половина
гласоподаватели беше пренебрегната заради текст в Закона за пряко
участие на гражданите в държавната власт, който е вкаран в закона едва
при второ четене в пленарна зала през 2008 година. През последните 90
години са се провели общо четири национални референдума, като само на
последния волята на народа не се изпълни за разлика от предишните.
Представителната демокрация постави на колене пряката демокрация поради високия изборен праг и ни върна към онова бленувано Швейцарско светло бъдеще, в което за по-важните решения, свързани с нас, гражданите, ще се решават директно от народа чрез пряката демокрация. Сега пак ние, обикновените граждани, ще трябва да гласуваме след няколко месеца за представителната демокрация. Но нали ние отново ще им дадем мандат и ще ги натоварим с отговорността да действат според нашите интересите, като те няма задължително да се ангажират да действат според нашите желания, а според техните лични интереси.
Усещането за победа е сладко нещо, което топли душата. Но каква победа е тази, която не е реализирана? В крайна сметка си събирал подписи, за да се проведе референдумът, убеждавал си гражданите да заемат активна гражданска позиция да гласуват на референдума, а някаква дребна поправка в закона е изкривила пряката демокрация и така изведнъж топлината в душата от победата се превръща в тъга и загуба.
Ако се върнем назад във времето, когато беше приет законът в първоначалния му вид, ще видим, че той е твърде либерален и е предложен от депутати от левицата. На проведените дискусии между първо и второ четене се предлагат два варианта за приемане на референдума като легитимен. Първото предложение е на депутати от левицата и то е изборът да бъде легитимен, ако са гласували повече от 30 процента от гражданите, имащи право на глас. Второто предложение е, да се счита за легитимен референдумът, ако в него са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание. Това предложение е направено от лица, които искат да направят пряката демокрация зависима от представителната и най-простичко я заковават с висок изборен праг. Сега същите тези лица ни убеждават, че това е било държавническо поведение и че може чрез референдума хората да поискат по-ниски данъци и това би застрашило устоите на държавата. Аз обаче си задавам въпроса, ами ако същите тези граждани поискат по-високи данъци за богатите, това пак ли би разклатило устоите на държавата. Много интересна е и ролята на либералната партия ДПС в пряката демокрация, тъй като именно те настояват за действащата и в момента поправка, която няма нищо общо с либерализма, и се аргументират при второ четене на закона в пленарна зала. Народният представител от ДПС Четин Казак заявява: "Ние не бива чрез някакво неистово желание да задоволим някакви обществени очаквания, които според мен в никакъв случай не са чак толкова доминиращи в българското общество."
Някакви ли са милион и половина български граждани?
Проведеният референдум показа, че ДПС не са променили своята позиция и не призоваха всички, които ги подкрепят, да се включат в референдума, а българо-мохамедани до последно очакваха да получат инструкции как да гласуват, но така и не получиха такива. По този начин движението, което е член на либералите в Европейския парламент, се опита да бламира първия референдум в най-новата ни история.
Референдумът е вече в миналото, но много жалка е позицията на всички онези партии, които бойкотираха референдума, и призоваха гражданите въобще да не гласуват. Същите те твърдяха, че са част от гражданското общество и представляват волята на народа. Дори няколко малки квазипартии усетиха, че могат да извлекат политически дивиденти и в момента призовават гражданите да се включат в техни подписки за нови референдуми, но дали имат политически, обществен и морален ресурс?
Дали има светлина в тунела за пряката демокрация е въпрос, на който би трябвало да ни отговорят всички политици. Видях малка светлинка в тъмнината. Това ме окуражава като гражданин, защото в позицията, изразена на проведената пресконференция след края на изборния ден, член на ръководството и депутат от БСП заяви, че ще започне дискусия, за да се стигне до решение, което да бъде в полза на активните граждани.
Тодор Канев
Вестник "Дума",
2. Март 2013, брой 51
Представителната демокрация постави на колене пряката демокрация поради високия изборен праг и ни върна към онова бленувано Швейцарско светло бъдеще, в което за по-важните решения, свързани с нас, гражданите, ще се решават директно от народа чрез пряката демокрация. Сега пак ние, обикновените граждани, ще трябва да гласуваме след няколко месеца за представителната демокрация. Но нали ние отново ще им дадем мандат и ще ги натоварим с отговорността да действат според нашите интересите, като те няма задължително да се ангажират да действат според нашите желания, а според техните лични интереси.
Усещането за победа е сладко нещо, което топли душата. Но каква победа е тази, която не е реализирана? В крайна сметка си събирал подписи, за да се проведе референдумът, убеждавал си гражданите да заемат активна гражданска позиция да гласуват на референдума, а някаква дребна поправка в закона е изкривила пряката демокрация и така изведнъж топлината в душата от победата се превръща в тъга и загуба.
Ако се върнем назад във времето, когато беше приет законът в първоначалния му вид, ще видим, че той е твърде либерален и е предложен от депутати от левицата. На проведените дискусии между първо и второ четене се предлагат два варианта за приемане на референдума като легитимен. Първото предложение е на депутати от левицата и то е изборът да бъде легитимен, ако са гласували повече от 30 процента от гражданите, имащи право на глас. Второто предложение е, да се счита за легитимен референдумът, ако в него са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание. Това предложение е направено от лица, които искат да направят пряката демокрация зависима от представителната и най-простичко я заковават с висок изборен праг. Сега същите тези лица ни убеждават, че това е било държавническо поведение и че може чрез референдума хората да поискат по-ниски данъци и това би застрашило устоите на държавата. Аз обаче си задавам въпроса, ами ако същите тези граждани поискат по-високи данъци за богатите, това пак ли би разклатило устоите на държавата. Много интересна е и ролята на либералната партия ДПС в пряката демокрация, тъй като именно те настояват за действащата и в момента поправка, която няма нищо общо с либерализма, и се аргументират при второ четене на закона в пленарна зала. Народният представител от ДПС Четин Казак заявява: "Ние не бива чрез някакво неистово желание да задоволим някакви обществени очаквания, които според мен в никакъв случай не са чак толкова доминиращи в българското общество."
Някакви ли са милион и половина български граждани?
Проведеният референдум показа, че ДПС не са променили своята позиция и не призоваха всички, които ги подкрепят, да се включат в референдума, а българо-мохамедани до последно очакваха да получат инструкции как да гласуват, но така и не получиха такива. По този начин движението, което е член на либералите в Европейския парламент, се опита да бламира първия референдум в най-новата ни история.
Референдумът е вече в миналото, но много жалка е позицията на всички онези партии, които бойкотираха референдума, и призоваха гражданите въобще да не гласуват. Същите те твърдяха, че са част от гражданското общество и представляват волята на народа. Дори няколко малки квазипартии усетиха, че могат да извлекат политически дивиденти и в момента призовават гражданите да се включат в техни подписки за нови референдуми, но дали имат политически, обществен и морален ресурс?
Дали има светлина в тунела за пряката демокрация е въпрос, на който би трябвало да ни отговорят всички политици. Видях малка светлинка в тъмнината. Това ме окуражава като гражданин, защото в позицията, изразена на проведената пресконференция след края на изборния ден, член на ръководството и депутат от БСП заяви, че ще започне дискусия, за да се стигне до решение, което да бъде в полза на активните граждани.
Тодор Канев
Вестник "Дума",
2. Март 2013, брой 51
Абонамент за:
Публикации (Atom)