Представителите на левицата трябва категорично да застанат зад работниците чрез всички възможни законови мерки
През последния месец излязоха две ужасяващи статистики, свързани с
безработицата и малкия бизнес. В едната се обявява, че безработицата за
първото тримесечие на 2013 г. е достигнала 13,8%, или това са 456,4
хиляди човека, като от тях 250,8 хиляди са трайно безработни /т.е.
безработни за по-дълъг период от една година/, или това са 55% от всички
безработни. Другата статистика е на Агенцията по вписванията, в която
броят на прекратилите дейността си еднолични търговци е 353 хиляди до
месец април 2013 година.Това не са просто някакви цифри от статистиката,
а са 353 хиляди мечти за по-добър живот както на собствениците, на
едноличните търговци, така и на техните семейства, като основният
капитал, на който те са разчитали, е бил техният собствен труд.
Връщайки се назад към 90-те години, си спомняме как с ентусиазъм хората
откриваха в гаражчета малки магазинчета за хранителни стоки, железарии и
кафенета, а също така и малки производствени цехове. Основно в тези
фирми работеха собствениците на именно тези малки фирми, както и техните
семейства. В края на 90-те години започнаха да се появяват първите
големи търговски вериги и заведения за обществено хранене, като едни от
тях бяха натрупали капитал през мрачните години на прехода, а останалите
идваха от Европа или от Америка.
С течение на времето малките и средните фирми започнаха да фалират под
натиска на едрия капитал и малките собственици и работниците им се
озоваха на борсата за безработни. Оправда се твърдението, че ако няма
държавно регулиране и намеса, едрият капитал съсипва дребния конкурент и
го превръща в негов наемен работник. Тези фалити унищожаваха онези,
който би трябвало да са гръбнакът на средната класа в България. С фалита
на малките и средните фирми капиталът съсипа своя естествен съюзник,
тъй като дребните собственици са твърде консервативни и търсят
възможности да се реализират на пазара, а не са борчески настроени както
наемните работници .
След като се справи с дребните конкуренти, капиталистът унищожава и
другите капиталисти и се превръща в монополист на пазара. Сега, когато е
монополист, той може да диктува цената на труда и ако не си съгласен с
него и условията на труда, то той ти казва, че на опашката в бюрото за
труда чакат 456 хиляди безработни и ако не се подчиняваш, ще дойдат на
твоето място други. Така, притиснати от ниското заплащане и от заплахата
да не останат на улицата, работниците биват тъпкани, унижавани и
експлоатирани именно от капитала, който ги доведе до фалит и ги направи
наемни работници.
Вече може да се очертае ясно границата между свръх богатите и работещите
бедни. Спокойно можем да кажем, че България се раздели на две класи -
богати и пролетариат.
Протестите от началото на годината доказаха, че когато има разделение на
бедни и богати, има и борба, а именно бедните български граждани се
изправиха срещу монополиста и това е само началото на предстоящия
социален сблъсък.
През 1852 г. Маркс пише следното писмо до Вайдермайер: "Колкото се
отнася до мен, не е моя заслугата за откриването на съществуващите
класи. Новото, което аз направих, се състоеше в доказването на следното:
- че съществуването на класи е свързано само с определени исторически битки".
Може ли сега, 161 години по-късно, да се съгласим с това твърдение.
Наличието на големи социални групи в обществото е факт, а това е
историята и съвременната действителност го потвърждава. По възгледа, че
противоречията между социалните групи водят до диктатура на
пролетариата, се водят спорове, а историческата действителност в бившия
Съветски съюз и източноевропейските страни също не е в полза на това
твърдение. Но никой не може да отрече, че съвременната действителност на
капитализма се характеризира с наличието на големи социални групи бедни
и богати, които водят социални и икономически борби помежду си.
Действителността в САЩ, Европа - Гърция, Испания, Франция, Италия и
други страни, всеки ден ни показва картини от тази борба.
Представителите на левицата трябва категорично да застанат зад
работниците чрез всички възможни законови мерки, свързани с трудовото и
данъчното законодателство в краткосрочен план, и чрез търсене на
възможност държавата да се превърне в собственик и инвеститор в
дългосрочен план.
В сегашния си вид трудовото законодателство позволява на капитала да
намира вратички и работниците биват експлоатирани. Те са принуждавани от
големите търговски вериги и заведенията за обществено хранене да
работят на сумарно работно време, като не им се заплаща извънредният
труд и работят през почивните дни. Друг особено голям проблем ,засягащ
160 хиляди души в България, е, че работниците са осигурени на 4-часов
работен ден, а в същото време те работят по 10 или 12 часа. Собственикът
по този начин прибира част от осигурителната разлика, а работникът
остава без необходимия трудов стаж, който ще му бъде необходим за
пенсия.
Моят апел към ново избраните народни представители е да въведат
регулаторни мерки по френския и немския модел, в който големите търговци
и производители нямат право да работят през почивните дни, или ако
работят, да заплащат на наемните работници двойна надница, както и да се
отмени порочната практика да се наемат работници на 4-часов работен
ден.
През последните две години Франция и Германия настояват за хармонизиране
на данъчната политика в Европа, като Чехия и Словакия направиха първи
стъпки в тази посока и отмениха плоския данък и въведоха прогресивното
данъчно облагане. Плоският данък не съществува дори и в САЩ. България,
като най-бедната страна в Европа, продължава да толерира капитала чрез
плоския данък. Левицата пое своя политически ангажимент в предизборната
кампания към своите избиратели и ще трябва да потърси политически
отговорни партии, които се съобразяват с Европейската препоръка за
хармонизиране на данъчната политика и да възстанови прогресивното
данъчно облагане и в България.
С тези две мерки в трудовото и данъчното законодателство ще можем да
защитим на първо място работниците и да се даде глътка въздух на малките
и средните търговци и производители.
Тодор Канев
Вестник "Дума"
22. Юни 2013, брой 142
Няма коментари:
Публикуване на коментар