Важно е младите хора да правят разлика между лява и дясна политика
Изминалите парламентарни избори за 42-ро Народно събрание ясно
показаха, че левите политики в платформите на политическите партии
събраха по-голяма подкрепа и одобрение от десните политики, тъй като
младите хора са леви по убеждение.
На мен лично като участник в изборния процес ми направи приятно
впечатление това, че в листите попаднаха много млади хора - образовани,
интелигентни, ерудирани и борещи се да прокарат позиция, че държавата
трябва да заеме своята роля като регулатор, собственик и инвеститор на
пазара.
Но между тях срещнах и млади хора, които защитаваха свободния пазар, тъй
като най-вероятно са израснали в пазарната икономика на прехода. А в
продължение на 24 години различни икономически институти, социолози,
политолози и неправителствени организации отстояваха пред тях водещото
място на икономическия либерализъм с основната му фундаментална теза за
свободния пазар като саморегулиращ се механизъм, който не е зависим от
външна намеса.
Независимо към коя група попадат младите, те общуват чрез социалните
мрежи и интернет, а именно там аз наскоро открих, че в условията на
икономическа криза библиотеките на Мичиганския и Станфордския
университети са качили онлайн български издания от началото на 19 век,
които отстояваха тезите на марксизма, и това не е никак случайно, тъй
като те са единствената алтернатива на неолибералния модел. Защо
американските университети са качили тези българки социалистически
издания, а не някой от нашите университети?
Докато сърфирате или общувате чрез социалните мрежи, аз ви моля да
отворите един празен прозорец на вашия браузър и да напишете в него www.archive.org,
и след като ви се появи страницата на търсене, да напишете novo vreme.
След като се появят резултатите, то пред вас ще се отворят осем линка
със списание "Ново време", които може да прочетете онлайн. Те са от
периода 1897 г. до 1906 г. Много са интересни следните статии на Димитър
Благоев:
- "Теория на политическото безсилие";
- "Диалектически материализъм и теория на познанието";
- "Пролетарий ли е народният учител";
- "Въпросът за измененията на убежденията - Що е убеждение? - Икономическа еволюция на убежденията";
- "До изборите и подир изборите - следствията от беззаконното управление на страната".
Вие лично може да прочетете и други статии от списанието и ще
установите, че те са твърде актуални и към днешно време. Можете да се
запознаете и с други автори, които са сред първо апостолите на
социализма, като Кръстьо Раковски, Никола Габровски, Иван Денчев и много
други, както и с техните статии "Социализмът и частната собственост",
"Пробуждане на българския пролетарий", "Партията и новият хоризонт".
Които статии и автори през последните години останаха забравени.
Може да напишете в търсене на www.archive.org
името на blagoev и ще се появят три линка, от които два са онлайн
книги. Аз ви препоръчвам да прочетете "Социализмът и работническият
въпрос в България", издадена през 1900 г. Основния въпрос, който задава
Благоев в книгата, е "Има ли в България работнически въпрос?"
Като отговаря, че марксисткото учение се оправдава както по отношение на
индустрията, а така също и към земеделието. Концентрацията на капитал в
едни съсипва дребните производители и търговци, като след време ги
прави в наемни работници при именно тези, който са концентрирали
капитала. Втората книга е "Принос към историята на социализма в
България", издадена през 1906 година - чрез нея ще се запознаете с
историята на социализма и историята на партията от самото й основаване.
Автор и на двете книги е Димитър Благоев.
Ако съм ви досадил и смятате, че това го знаете, то ви се извинявам, но
все пак нека си припомняме нашата социалистическа история, защото тези,
които не помнят своята история, са осъдени да повтарят грешките си.
Надявам се, че младите хора, които бяха в листите, ще продължат да
участват активно както в партийния, така и в обществения живот и ще
отстояват политиките, които са ни завещани от първо апостолите на
социализма.
Тодор Канев
Вестник "Дума"
18. Май 2013, брой 113
Няма коментари:
Публикуване на коментар