Войници на идеала

Левицата проведе конференции в цялата страна. На тях цареше тишина, която беше твърде учудваща за тези събрания. Всеки един от присъстващите социалисти имаше мнение за случващите се събития, но не искаха да изразят мнение. Очакваха някой да се престраши да повдигне темата с разцеплението в партията, след което трудно някой можеше да се спре от дискусията на провежданите събрания. По-голямата част от членовете на партията вече бяха минали през този период през 1997 година и помнеха всички онези, които днес отново са в основата на това разцепление. Те мълчаха и може би очакваха да не се стигне до ново разцепление в партията. Всички социалисти приеха много трудно одесняването на партията, както и навлизането на социалдемократите и социаллибералите, но всички тези компромиси бяха с една единствена цел и тя се наричаше единство. Всички онези, които се присъединяваха към партията поради различни материални или кадрови цели наложиха политики, които бяха либерални, социаллиберални или социалдемократически. Докато редовите социалисти, които стояха скромно, лоялно и тихо в партията и изпълняваха партийните заръки бяха пренебрегнати техните идеали за сметка на либералите и демократите в партията. Те редовите ходеха от махала на махала, от къща на къща , от човек на човек. Социалистите убеждаваха и говореха с хората да гласуват за партията, те бяха онези, които носеха в сърцата си лявата идея. Те никога не се възпротивяваха на ръководствата, които прокарваха различни политики от техните лични убеждения с една единствена цел, рано или късно да се стигне и до техния ляв идеал. Какво ли не бяха преглътнали, но може ли да продължава това налагане на различни идеологии за сметка на онази, която те носят по вътрешно убеждение в сърцата си. Не е ли дошло време,  да се изхвърлят на бунището загнилите плодове от купата, тъй като те може да продължат да пренасят заболяването и върху останалите малко здрави плодове. Ще позволят ли на социалдемократите и социаллибералите да продължат да определят политиката на партията или ще им се противопоставят.

Измина повече от половин година откакто партията подкрепя експертното правителство и социалистите бранеха през всичкото това време успешно своята крепост от вражеската артилерия. Те бранеха крепостта независимо от кадровите грешки и въпреки направените отстъпки към либералната партия, но дойде 10 януари. За социалистите това е дата, която им напомня за едно много тежко минало. На тази именно дата социалдемократите и социаллибералите в партията започнаха да копаят основите на крепостта от вътре и сега социалистите трябва да бранят крепостта от вън, но трябва да я бранят и от вътре. Един от социладемократите публично заяви, че ще се бори за отстояване на принципите и идеалите на социалдемокрацията, а други се надяват да застанат отново начело на партията. Тук ясно се виждаха амбициите, както на едните така и на другите. Оказва се, че борбата е само и единствено за власт. През тези дни престрелката, която се разрази в крепостта от двете обвиняващи се страни не каза дори и дума за левия идеал. Единствено в лявото крило на крепостта няколко от най-верните войниците на идеала поискаха да се замрази проекта по подкопаването на крепостта. Те знаеха, че ако не се спре подкопаването, ще доведе до полза единствено на вражеската армия. Войниците от лявото крило на крепостта отдавна се борят да променят политиката на партията и днес, когато се правят макар и малки стъпки за промяна на политиката те осъзнават, че преди всичко трябва да се запази първо единството и след това да се продължи левия курс. Тази теза беше споделена и от останалите войници на крепостта и те също искаха да се продължи отстояването на лявата политика., както и защитата на идеала.

Младенеца, който се очакваше да се роди в средата на втория управленския мандат на краля пометна. Трябва ли отново да се правят опити или по-добре е да се отгледат сегашните деца, които започнаха да осъзнават необходимостта от лява политика.

Може би обаче тези, който днес искат да възкресят младенеца се опитват да помогнат на външния враг, който обстрелва крепостта  през последните седем месеца и по този начин да застанат заедно с него начело.

Диктатора, който управляваше преди време беше ранен и изхвърлен от крепостта и когато си мислехме, че е сразен той си намери една дясна патерица. Обаче с една дясна патерица много трудно се върви и поради тази причина се търси и лява патерица, която да позволи да се предвижва диктатора макар и ранен.

Войниците от крепостта очакваха с нетърпение пристигане на подкрепление, което да им помогне в прибирането на предстоящата реколта през месец май. Очакваше се пристигането на жътварите по море, като с тях да пристигнат и последователи на идеала, с което да започне прибирането на реколтата. Но кораба, който превозваше жътварите закъснява и може да не пристигне, може би защото не е видял маяка на идеала, който беше разположен високо над нашата крепост или поради спусналата се гъста мъгла. Дали пък не са получили телеграма по време на пътуването за разразилата се полемика в крепостта и поради тази причина да са се отклонили от пътя.

Така на края войниците няма да могат да съберат успешно реколтата сами, а от това зависи и бъдещето на крепостта. Но историята помни и други битки, в които войниците пак не са имали достатъчно храна, но са носили идеала в сърцата си, както и волята за победа. Те са побеждавали в неравни битки заради оново, което са носили в сърцата си. Сага може би е дошло именно това време за решителната битка за защита на идеала.

За отстъпничеството от социализма

Преди няколко дни ми попаднаха няколко овехтели, пожълтели и поокъсани страници върху, които пишеше "Преглед на новите книги от 1903 година.“. Може би не бих им обърнал внимание при други обстоятелства, ако едно от заглавията не звучеше твърде актуално и към днешно време, а именно "Отстъпничество от социализма“ с автор Георги Бакалов. В рецензията за книжката беше записано следното: „Партията днес цялата е в спор.Тя се мъчи да отцепи от себе си опортюнистите социалисти, които и копаят основите отвътре. Широките социалисти са такива мними приятели на партията, които турят в опасност нейното съществуване, като социалистическа партия.“. Сега когато чета тази редове си мисля, дали тези събития не се отнасят към нас днес и дали съумяваме да се учим от историята. Може би трябва да препрочитаме онова, което са ни оставили първо апостолите на социализма. След като прочетох рецензията ме обзе любопитство и веднага я потърсих в библиотеката. Книжката беше твърде завладяваща и като, че беше писана днес за днешната полемика в партията, а не за преди 110 години.

През изминалия четвърт век в редиците на социалистическата партия нахлуха социалдемократите, социаллибералите, кариеристите и част от новите предприемачи. Те безспорно очакваха да осребрят влизането си в нея чрез заемането на важни държавни постове или чрез лобиране за определени корпоративни интереси. Тяхното навлизане отслаби идейната основа на партията. Направиха се безпринципни коалиции на широка основа. Като целта, която си поставяха беше да се победи на изборите, но тези победи и загуби бяха за сметка на идеала, който беше подменян от онези, които навлязоха в партията. Днешните процеси не се различават особено от това, което се е случило преди повече от век, като Бакалов пише следното: „ Движението се развива надлъж и нашир, но губи откъм глъбина. При това привличат се към него все по-многобройни елементи вън от пролетарския свят. Хора от средните съсловия – интелигенцията и дребна буржоазия, - нахлули в движението, се мъчат съзнато да му наложат своята окраска. Те служат за мост между пролетариата и либералствуващата буржоазия. Те мечтаят за постепенен преход на капиталистическото общество в социалистическо, за всекидневно и незабелязано внедряване на социализма в капитализма.“

Днешните критици и отцепници на партията заявяват, че партията не е демократична, като вземането на решения се определя еднолично и че няма свобода на изразяване. Трябва да отбележа, че този процес е търпял дискусии в партията, както днес така и в миналото. Трябва да попитаме дали се вземаха демократично решенията в партията преди 15 години и как е изглеждала полемиката в началото на миналия век: „ Широките по погрешка са си присвоили монопола на „критици и новатори“. На учението те не могат да бъдат критици, защото критиката предполага познаване на критикувания предмет – а това те не са ни доказали. Партийната дейност те малко могат да критикуват, тъй като тя е била тъкмо тъй „широка“, както те биха искали да я виждат. Значи, те не могат и да се стремят към някакво новаторство, а биха искали да се спази старото. Те са консервативни елементи в партията. Тъкмо „тесните“ подлагат на критика досегашната практика и намират слабите и страни.“

Определено днес ясно се вижда, че през втория мандат президента мислеше за своето политическо бъдеще и поради тази причина създаде алтернативно гражданско движение, което си поставяше за цел да възроди България. В действителност, то бе създадено определено да опипа почвата и в последствие да разцепи партията на тесни и широки социалисти, но дали това ще се случи ще разберем. Посятото от широките политически инженери семе може да се окаже голям бодлив трън, а не красиво благоухайно цвете.

По приблизително подобен начин се развива и широкия социализъм описан от Бакалов, а именно: „След дълъг инкубационен период най-сетне се роди „широкия социализъм“ - като опит да се оформи или, както го казват с големи думи, да се възведе в теория. Този опит досега излезе ялов: изглежда, че се е извършило помятане, придружено със смъртта на новородения младенец. Напразни ще бъдат усилията да му се вдъхне живот: за да не се въвони, време е да се погребе „широкия социализъм“ и да остане в историята на партията, като минута заблуда. Той и сега не представя нещо повече от една неутаена мътилка, която ние „тесните“, искаме по-скоро да се утаи, за да се види и от слепите колко малко социалистично има в този широк социализъм.“

Днешните широки се представят за алтернатива в настоящия политически живот, като заявяват, че са с: „Нови алтернативни идеи, които да ангажират участието на гражданския диалог, а не в скрити кабинетни схеми“. През изминалите двадесет години именно те сегашните отцепници от партията заемаха най-високите държавни, общински и партийни постове и те са специалистите по така наречените от тях скрити кабинетни схеми. Заявката за ангажиране с гражданите трябваше да се състои когато бяха в управлението на страната, а не днес когато се самоописват, като мъченици и опозиционери. Подобни действия е имало и преди, като Георги Бакалов ги описва по следния начин: „ Нова велика сила се яви в лицето на широкия социализъм: той оперира с обществените класи, като ваятел с глина – придава им всякакви форми, комбинира ги и ги изтезава и така и инак, а най -после пак той остава на върха чист и непорочен.“

Те ни представят и други нови алтернативни идеи, които на практика се самоизключват, но може би ние хората на наемния труд, не можем да вникнем в тези техни дълбоки прозрения.
Една от тях е следната: „ Нови алтернативи и идеи, които да обединяват лявото и дясното, за да излезем веднъж завинаги от идеологическото тесногръдие и апаратния подход в политиката.“ Възможно ли е да се обединят богатството и бедността ? Възможно ли е да се обедини справедливостта и несправедливостта в обществото? Възможно ли е да обединиш неравенството в живота? Възможно ли е да се обедини марксизма и либерализма? Но може би отцепниците, ще ни посочат алтернатива непозната до сега в политическия живот. Или тази идея по-скоро показва тяхната идеологическа немощ. Бакалов пише следното по-повод намерения на широките за класово сътрудничество: „ Широките ни говорят за класово сътрудничество, което никой не може да приведе таково, защото го няма. В никое разчленено на класи общество класите в своята съвкупност не са се уславяли да се стремят към известен прогрес с общи сили да сътрудничат за него. Ако след време се е явявал такъвзи прогрес, той е бивал следствие, резултат на борбите между класите, а не на тяхното колабориране. Съзнателно или несъзнателно класите насочват усиля в една точка, но не за някакъв общ на всички тях социален напредък, а в името на своите частни класови интереси, които се нуждаят от свободно поприще за развиване и разиграване на техните взаимни противоречия.“

Обявили те се за алтернатини социалдемократи си поставят амбицията да се превърнат в гражданска лаборатория за политики, която да бъде партньор на всички политически субекти. Това определено показва, че ще направят компромис с марксиската идеология и биха я заменили с либералната, неофашистка или популиска, като целта е да влязат във властта на всяка цена за да служат на монополите, олигарсите или корпорациите, които са част от либералното общество. Тази тяхна амбиция определено противоречи на целта която си поставя Маркс,а именно да освободи човека от натиска на икономическите необходимости, така че да може да бъде човек напълно. Георги Бакалов пише следното относно отстъплението от марксиската теория: „ Широките заприказвах за усъвършенстване на марксизма, че време било да го оставим и да не го защитаваме от неговите противници, защото най-сетне марксизмът не е необходим на партията. Че не може всеки партиен член да се иска да бъде учен марксист, в това не може да има съмнение и никой не се е съмнявал. Но пък вярно е също, че колкото човек по-добър марксист е, толкова той е и по-добър социалист. Тъй като марксизмът е теорията , социализма е практиката. Една работнишка партия е толкова по-социалистична, колкото повече е надъхана с марксизъм. Една социалистична партия без теория ( а най-научно изпитана и необорена досега теория се е оказала марксиската) не може и да бъде социалистична.“

Днес обаче сме изправени пред съвсем по-голям и важен проблем за партията. Поставя се под въпрос нейната идеология. Едни от критиците категорично се обявяват за социалдемократи и заявяват, че ще се борят да защитават идеологията на социалдемокрацията дори защитават ястребите, които не веднъж са отстоявали неолиберализма и корпоративни интереси. Други не открито се обявяват за социаллиберали, но всички заедно те критикуват и се обявяват срещу партията. Критиките не са никак случайни, тъй като партията започна да се връща към своите леви корени и се опитва да наложи радикалния ляв реформизъм. Тези промени бяха необходими след дългите години на одеснявяане на партията. Относно този въпрос Георги Бакалов пише в своята книга следното:" Партията у нас тъкмо сега започна практически да налучква пътя си. И още нестъпили твърдо на правия път, нас се мъчат да ни изтикат от него и да ни разпилеят нашироко. И без това пътя ни е стръмен и труден, неприятелската артилерия бълва огън и жупел върху ни – а тука хора “социалисти“, хора с „широк“ замах искат да ни смъкнат долу, там в спокойното блато на буржоазията. Отлично! Който се е уморил да върви из „тесния“ път, комуто е страшно да бъде изложен, нека си върви, нека нахълта в толкова приятната му тиня. Но защо иска да увлече и партията със себе си? Дали само за успокоение на съвестта си? Дали само за оправдание на своето отстъпничество? Но защо иска да „разшири“ своето ренегатство в ренегатство на цялата партия? Партията е бойна и таквази иска да си остане. Не спъвайте нейния вървеж, не замъгляваите нейните задачи. Оттеглете се на „широк“ покой – ние няма да ви смутим стига да не ни се натрапвате с вашето демагогство и менторска настойчивост.“

Безспорно единството на социалистите трябва да се запази и да не се разпилява, чрез явяване на избори с две или повече листи, но определено тези, които са решели да направят това искат да работят за собствена угода, а не за социализма. Най вероятно някои от тях сънуват бъдещи мандати, но преди това, ще трябва да убедят гражданите, че зад тях стоят искрени намерения, а не популизъм. Те явно са загрижени за идеологията на социалдемокрацията, която като основна цел си поставя изглаждането на противоречията с капитала, а не противопоставянето чрез регулирането от страна на държавата. Компромисите ,които трябва да се направят винаги са за сметка на бедните българи, а печалбата е за сметка на монополите, банките и картелите. Сегашните широки социалисти искат да отворят широко вратите на социалистическата партия за навлизане на всички социалдемократи, социаллиберали и центристи. Те искат да създадат поредната широка политическа формация, която да работи в полза на капитала, а не в полза на хората.

По въпроса в книгата Бакалов пише:“ В действителност „широкия социализъм“ не е нищо друго освен една особена разновидност на дребнобуржоазния демократизъм. Той е компромис между работническата партия от една страна и от друга земеделската партия, еснафския съюз и разните буржоазно търговски индустриални – котерии. Така представени ние, ще бием тъпана, за да събират те парсата, ще послужим за опашка на буржоазни и дребнобуржоазни тайфи обвяващи се за рицари на прогреса.“

Тези няколко цитата от книгата ни показват, че не сме направили нужните поуки от нашата социалистическа история. От друга страна това може да се окаже период на очистване в новата ни история, в който отпадат по-загнилите социалдемократически и социаллиберални круши от партията, както и онези, които са попаднали погрешка при нас или са с объркана идеология.

Препоръчвам на онези, които не са чели или за забравили за публикацията на Георги Бакалов да се запознаят с нея или да си я припомнят. Те ще открият в нея още много прилики със сегашната политическа полемика в партията

Идва ли началото на неоколониализма?

Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции и опасностите, които идват от него

През декември се проведе третият кръг от преговори между ЕС и САЩ по отношение на предложението за споразумение за свободна търговия наречено Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). На интернет страницата на Европейската комисия са публикувани въпросите и отговорите свързани със споразумението, които са и официалната позиция на комисията.Всеки един гражданин на Европа може да се запознае от там с провежданите преговори. От написания материал струи позитивизъм и надежда за по-светло бъдеще в двустранните отношения между ЕС и САЩ в областта на инвестициите и търговията. На противоположната страна на това споразумение са част от формациите в Евро парламента, както и Eвродепутатите Марти Хауслинг и Сорен Сондергад. Много интересен е и публикуваният материал в '' Монд дипломатик '' от ноември 2013г. на Лори Уолък '' Трансатлантическото споразумение – тайфуна, който заплашва Европа''.

Повдигнатите въпроси на официалната страница не казват цялата истина за споразумението, като дори в някои случаи дори се изпускат нарочно пасажи и думи, които са от съществено значение за всички нас.

Каква е ползата?

Според официалната позиция ползата ще бъде в премахване на митата и на ненужните правила и бюрократичните пречки, които затрудняват търговския обмен. Чрез премахването на митата ще се окаже благоприятно въздействие върху работните места и растежа. В него се посочва, че икономиката на ЕС би могла да извлече ползи на стойност 119 милиарда евро годишно, което се равнява на 545 EUR повече за едно домакинство в ЕС. В сегашното митническо тарифиране на ЕС най-високата ставка е около 4%, а на голямата част от стоките внасяни от САЩ митото дори има нулева ставка. От което ясно се вижда, че това не е причината за подписването на това споразумение. Посочените цифри според експерти са чиста догадка и изчисленията са спекулативни с цел да се представи огромната полза от подписването на споразумението. Тук не се казва, че тези средства колкото и да са те, ще потънат в частни корпорации, а няма да влязат в бюджетите на отделните страни членки, които средства могат да се използват за социална дейност или инвестиции на самите държави в техните икономики.

Кой води преговорите?

На страницата на Европейския съюз е записано че Европейската комисия преговаря от името на ЕС и неговите 28 държави членки: един глас, който говори от името на 500 милиона души, е по-ефективно решение, отколкото ако всяка държава — членка на ЕС, се опита да води преговорите самостоятелно. Според някой Eвродепутати, които повдигат темата за споразумението са ангажирани 200 експерти, които са част от най-големите корпорации и банки. При подобни експерти, кой обаче ще защити интересите на най бедните европейци.

Ще се променят ли стандартите на ЕС, които в момента съществуват в областта на защита на потребителите?

Този въпрос безспорно е един от важните, като становището на комисията е: Преговорите, които ще водим за целите на споразумението, няма да засегнат равнището на защита, което съществува в момента. Високото ниво на защита тук в Европа не подлежи на обсъждане.

Колкото и категорично да изглежда становището не мога да не се запитам, кой ще ни защити от говеждото месо, което съдържа в себе си огромно количество хормони и ветеринарни медикаменти, които ни правят резистентни към медикаментите. Тук трябва да си припомним, че през 1998 година беше забранено да се внася от САЩ пилешко, тъй като месото се обработва с дезинфектанти, които са опасни за човешкото здраве. Не трябва да пропускаме и клониране както и генното инженерство, които са забранени в Европа, а са разрешени в САЩ и се влагат огромни средства в тяхното разработване. Чрез подписването на споразумението вече, ще отпаднат тази забрани и всички ние, ще може да се насладим на обработено с хром пилешко месо, хормонално телешко, клонираните продукти, както и генно модифицирани продукти, тъй като те свободно, ще се продават в Европа. В САЩ не се обявяват на етикетите, че съдържанието на продукта съдържа ГМО, хормони или че продукта е клониран, както и как първоначално е обработен продукта.

Ще има ли отражение върху селското стопанство?

Официалното становище е: Преговорите за ТПТИ ще обхванат областта на селското стопанство. Отварянето на селскостопанските пазари ще бъде двупосочно и ще донесе ползи както за ЕС, така и за САЩ.В Америка са заинтересовани от това да продават повече от своите селскостопански стоки, например пшеница и соя.

Нека да отбележа, че соята в САЩ е генно модифицирана, а да не забравяме че срещу 13-те милиона фермери от Европа, ще се изправят 750 хиляди фермери от САЩ, като общата обработваема площ и на двете страни от споразумението е приблизително еднаква. Ясно се вижда кой, ще победи в тази битка в селското стопанство. Докато ние в Европа се борим за екологично селско стопанство ,отвъд океана отдавна разчитат на генната модификация, която напълно е променила тяхното селско стопанство и я е превърнала в индустрия.

Ще има ли промяна в областта на ГМО?

От Европейската комисия относно въпроса заявяват: Не. Законодателството, което е основополагащо по отношение на ГМО, например, или защитата на човешкия живот и човешкото здраве, здравето на животните и хуманното отношение към тях или околната среда и интересите на потребителите, няма да бъдат предмет на преговорите.

Тук трябва да се отбележи, че относно този въпрос САЩ искат, да се промени етикетирането на стоките и да не се обявява, че съдържат ГМО, което на практика заобикаля много елегантно въпроса. Когато не е обявено на етикета, че има ГМО, то няма проблем с ГМО.

Защо ЕС включва в обхвата на търговското споразумение уреждането на спорове между инвеститорите и държавите от ЕС?

Може би този е най-проблемния въпрос на това споразумение. Като в превода на Български на Евро комисията е пропусната думата трибунал. Позицията на комисията е: Държавите - членки на ЕС, и Европейският парламент единодушно смятат, че Уреждането на спорове между инвеститорите и държавата (УСИД) е важен инструмент за защита на инвеститорите .

Фактът, че дадена държава има силна правна система, не във всички случаи гарантира адекватна защита на чуждестранните инвеститори. Дадено правителство би могло да отчужди инвестициите на определен инвеститор (например чрез национализация) или да приеме разпоредби, които да лишат от стойност направената от него инвестиция, например чрез внезапна забрана на даден продукт, който се произвежда в предприятие, притежавано от чуждестранен инвеститор, без да изплати обезщетение, като обаче не забрани продуктите, произвеждани от местните производители. Ако инвеститорите нямат възможност да предявят иск пред местните съдилища или местните съдилища не са в състояние ефективно да се справят с предявените искове, тогава инвеститорите няма къде другаде да се обърнат. При такива обстоятелства клаузите за УСИД в инвестиционните споразумения дават сигурност на инвеститорите, защото им гарантират възможност за предявяване на иск за обезщетение /пред трибунал, който е съставен от корпоративни адвокати/.

С тази точка от споразумението може да се каже, че идва нова форма на експлоатация, а според някои автори тази точка поставя началото на борба за икономическо преразпределение на света за създаване на нови икономически и политически сфери на влияние. Като целта е да се подчинят икономиките на страните и вмешателство в техните политики с цел извличане на ресурсите им. Дали това е края на неолиберализма и началото на неоколониализмът, в който се натрупват блага за най-големите корпорации за сметка на държавите.

В някои държави където вече е подписано споразумението правителствата са поставени под угрозата да платят огромни суми на частни корпорации, като пример са:

- Eli Lily срещу Канада, фармацевтична компания съди Канада за 3 млрд. Евро и поискаха да променят патентния закон на страната, тъй като не са либерални за техните продукти и защитават пациентите. Според канадските власти са известни два лекарствени патенти на компанията, за които ефикасността на лекарствата не е доказано в достатъчна степен.

- Philip Morris срещу Австралия. Чрез инвестиционно споразумение с Хонконг Philip Morris съди Австралия за налагане на "обикновените опаковки" за цигари, която съдържа предупреждения за здравето на ползвателите, но в много по-малка степен върху пакета от исканата според местното законодателство. Това означава, че пакетът трябва да бъде в неутрално положение. Дизайн без цветно лого и трябва да съдържат предупреждения за здравето върху 75% на предната и 90 на сто от гърба.

Тези два примера ясно и красноречиво показват, каква е ролята на това споразумение, където е подписано и как големите корпорации се възползват от него. То не просто защитава инвеститорите от държавната политика, а оспорва суверенитета на нациите и ги прави зависими от корпорациите.

Днес когато сме изправени пред Евро изборите независимо от това, кои ще са нашите представители в Евро парламента ние трябва да искаме от тях да се противопоставят на това споразумение, когато бъде гласувано в пленарна зала.

Безспорно това може да се окаже една от политиките, които обединяват всички наши Евро депутати, тъй като имаме необходимост от защита на националния суверенитет.

Тодор Канев
Вестник "Дума" 4 януари 2014 г.