Левицата проведе конференции в цялата страна. На тях цареше
тишина, която беше твърде учудваща за тези събрания. Всеки един от
присъстващите социалисти имаше мнение за случващите се събития, но не искаха да
изразят мнение. Очакваха някой да се престраши да повдигне темата с
разцеплението в партията, след което трудно някой можеше да се спре от дискусията
на провежданите събрания. По-голямата част от членовете на партията вече бяха
минали през този период през 1997 година и помнеха всички онези, които днес
отново са в основата на това разцепление. Те мълчаха и може би очакваха да не
се стигне до ново разцепление в партията. Всички социалисти приеха много трудно
одесняването на партията, както и навлизането на социалдемократите и
социаллибералите, но всички тези компромиси бяха с една единствена цел и тя се
наричаше единство. Всички онези, които се присъединяваха към партията поради
различни материални или кадрови цели наложиха политики, които бяха либерални,
социаллиберални или социалдемократически. Докато редовите социалисти, които
стояха скромно, лоялно и тихо в партията и изпълняваха партийните заръки бяха
пренебрегнати техните идеали за сметка на либералите и демократите в партията.
Те редовите ходеха от махала на махала, от къща на къща , от човек на човек. Социалистите
убеждаваха и говореха с хората да гласуват за партията, те бяха онези, които
носеха в сърцата си лявата идея. Те никога не се възпротивяваха на
ръководствата, които прокарваха различни политики от техните лични убеждения с
една единствена цел, рано или късно да се стигне и до техния ляв идеал. Какво ли
не бяха преглътнали, но може ли да продължава това налагане на различни
идеологии за сметка на онази, която те носят по вътрешно убеждение в сърцата
си. Не е ли дошло време, да се изхвърлят
на бунището загнилите плодове от купата, тъй като те може да продължат да
пренасят заболяването и върху останалите малко здрави плодове. Ще позволят ли
на социалдемократите и социаллибералите да продължат да определят политиката на
партията или ще им се противопоставят.
Измина повече от половин година откакто партията подкрепя
експертното правителство и социалистите бранеха през всичкото това време
успешно своята крепост от вражеската артилерия. Те бранеха крепостта независимо
от кадровите грешки и въпреки направените отстъпки към либералната партия, но
дойде 10 януари. За социалистите това е дата, която им напомня за едно много
тежко минало. На тази именно дата социалдемократите и социаллибералите в
партията започнаха да копаят основите на крепостта от вътре и сега социалистите
трябва да бранят крепостта от вън, но трябва да я бранят и от вътре. Един от
социладемократите публично заяви, че ще се бори за отстояване на принципите и
идеалите на социалдемокрацията, а други се надяват да застанат отново начело на
партията. Тук ясно се виждаха амбициите, както на едните така и на другите.
Оказва се, че борбата е само и единствено за власт. През тези дни престрелката,
която се разрази в крепостта от двете обвиняващи се страни не каза дори и дума
за левия идеал. Единствено в лявото крило на крепостта няколко от най-верните
войниците на идеала поискаха да се замрази проекта по подкопаването на
крепостта. Те знаеха, че ако не се спре подкопаването, ще доведе до полза
единствено на вражеската армия. Войниците от лявото крило на крепостта отдавна
се борят да променят политиката на партията и днес, когато се правят макар и
малки стъпки за промяна на политиката те осъзнават, че преди всичко трябва да
се запази първо единството и след това да се продължи левия курс. Тази теза
беше споделена и от останалите войници на крепостта и те също искаха да се
продължи отстояването на лявата политика., както и защитата на идеала.
Младенеца, който се очакваше да се роди в средата на втория
управленския мандат на краля пометна. Трябва ли отново да се правят опити или
по-добре е да се отгледат сегашните деца, които започнаха да осъзнават
необходимостта от лява политика.
Може би обаче тези, който днес искат да възкресят младенеца
се опитват да помогнат на външния враг, който обстрелва крепостта през последните седем месеца и по този начин
да застанат заедно с него начело.
Диктатора, който управляваше преди време беше ранен и
изхвърлен от крепостта и когато си мислехме, че е сразен той си намери една
дясна патерица. Обаче с една дясна патерица много трудно се върви и поради тази
причина се търси и лява патерица, която да позволи да се предвижва диктатора
макар и ранен.
Войниците от крепостта очакваха с нетърпение пристигане на
подкрепление, което да им помогне в прибирането на предстоящата реколта през
месец май. Очакваше се пристигането на жътварите по море, като с тях да
пристигнат и последователи на идеала, с което да започне прибирането на
реколтата. Но кораба, който превозваше жътварите закъснява и може да не
пристигне, може би защото не е видял маяка на идеала, който беше разположен
високо над нашата крепост или поради спусналата се гъста мъгла. Дали пък не са
получили телеграма по време на пътуването за разразилата се полемика в
крепостта и поради тази причина да са се отклонили от пътя.
Така на края войниците няма да могат да съберат успешно
реколтата сами, а от това зависи и бъдещето на крепостта. Но историята помни и
други битки, в които войниците пак не са имали достатъчно храна, но са носили
идеала в сърцата си, както и волята за победа. Те са побеждавали в неравни
битки заради оново, което са носили в сърцата си. Сага може би е дошло именно
това време за решителната битка за защита на идеала.
Няма коментари:
Публикуване на коментар