За отстъпничеството от социализма

Преди няколко дни ми попаднаха няколко овехтели, пожълтели и поокъсани страници върху, които пишеше "Преглед на новите книги от 1903 година.“. Може би не бих им обърнал внимание при други обстоятелства, ако едно от заглавията не звучеше твърде актуално и към днешно време, а именно "Отстъпничество от социализма“ с автор Георги Бакалов. В рецензията за книжката беше записано следното: „Партията днес цялата е в спор.Тя се мъчи да отцепи от себе си опортюнистите социалисти, които и копаят основите отвътре. Широките социалисти са такива мними приятели на партията, които турят в опасност нейното съществуване, като социалистическа партия.“. Сега когато чета тази редове си мисля, дали тези събития не се отнасят към нас днес и дали съумяваме да се учим от историята. Може би трябва да препрочитаме онова, което са ни оставили първо апостолите на социализма. След като прочетох рецензията ме обзе любопитство и веднага я потърсих в библиотеката. Книжката беше твърде завладяваща и като, че беше писана днес за днешната полемика в партията, а не за преди 110 години.

През изминалия четвърт век в редиците на социалистическата партия нахлуха социалдемократите, социаллибералите, кариеристите и част от новите предприемачи. Те безспорно очакваха да осребрят влизането си в нея чрез заемането на важни държавни постове или чрез лобиране за определени корпоративни интереси. Тяхното навлизане отслаби идейната основа на партията. Направиха се безпринципни коалиции на широка основа. Като целта, която си поставяха беше да се победи на изборите, но тези победи и загуби бяха за сметка на идеала, който беше подменян от онези, които навлязоха в партията. Днешните процеси не се различават особено от това, което се е случило преди повече от век, като Бакалов пише следното: „ Движението се развива надлъж и нашир, но губи откъм глъбина. При това привличат се към него все по-многобройни елементи вън от пролетарския свят. Хора от средните съсловия – интелигенцията и дребна буржоазия, - нахлули в движението, се мъчат съзнато да му наложат своята окраска. Те служат за мост между пролетариата и либералствуващата буржоазия. Те мечтаят за постепенен преход на капиталистическото общество в социалистическо, за всекидневно и незабелязано внедряване на социализма в капитализма.“

Днешните критици и отцепници на партията заявяват, че партията не е демократична, като вземането на решения се определя еднолично и че няма свобода на изразяване. Трябва да отбележа, че този процес е търпял дискусии в партията, както днес така и в миналото. Трябва да попитаме дали се вземаха демократично решенията в партията преди 15 години и как е изглеждала полемиката в началото на миналия век: „ Широките по погрешка са си присвоили монопола на „критици и новатори“. На учението те не могат да бъдат критици, защото критиката предполага познаване на критикувания предмет – а това те не са ни доказали. Партийната дейност те малко могат да критикуват, тъй като тя е била тъкмо тъй „широка“, както те биха искали да я виждат. Значи, те не могат и да се стремят към някакво новаторство, а биха искали да се спази старото. Те са консервативни елементи в партията. Тъкмо „тесните“ подлагат на критика досегашната практика и намират слабите и страни.“

Определено днес ясно се вижда, че през втория мандат президента мислеше за своето политическо бъдеще и поради тази причина създаде алтернативно гражданско движение, което си поставяше за цел да възроди България. В действителност, то бе създадено определено да опипа почвата и в последствие да разцепи партията на тесни и широки социалисти, но дали това ще се случи ще разберем. Посятото от широките политически инженери семе може да се окаже голям бодлив трън, а не красиво благоухайно цвете.

По приблизително подобен начин се развива и широкия социализъм описан от Бакалов, а именно: „След дълъг инкубационен период най-сетне се роди „широкия социализъм“ - като опит да се оформи или, както го казват с големи думи, да се възведе в теория. Този опит досега излезе ялов: изглежда, че се е извършило помятане, придружено със смъртта на новородения младенец. Напразни ще бъдат усилията да му се вдъхне живот: за да не се въвони, време е да се погребе „широкия социализъм“ и да остане в историята на партията, като минута заблуда. Той и сега не представя нещо повече от една неутаена мътилка, която ние „тесните“, искаме по-скоро да се утаи, за да се види и от слепите колко малко социалистично има в този широк социализъм.“

Днешните широки се представят за алтернатива в настоящия политически живот, като заявяват, че са с: „Нови алтернативни идеи, които да ангажират участието на гражданския диалог, а не в скрити кабинетни схеми“. През изминалите двадесет години именно те сегашните отцепници от партията заемаха най-високите държавни, общински и партийни постове и те са специалистите по така наречените от тях скрити кабинетни схеми. Заявката за ангажиране с гражданите трябваше да се състои когато бяха в управлението на страната, а не днес когато се самоописват, като мъченици и опозиционери. Подобни действия е имало и преди, като Георги Бакалов ги описва по следния начин: „ Нова велика сила се яви в лицето на широкия социализъм: той оперира с обществените класи, като ваятел с глина – придава им всякакви форми, комбинира ги и ги изтезава и така и инак, а най -после пак той остава на върха чист и непорочен.“

Те ни представят и други нови алтернативни идеи, които на практика се самоизключват, но може би ние хората на наемния труд, не можем да вникнем в тези техни дълбоки прозрения.
Една от тях е следната: „ Нови алтернативи и идеи, които да обединяват лявото и дясното, за да излезем веднъж завинаги от идеологическото тесногръдие и апаратния подход в политиката.“ Възможно ли е да се обединят богатството и бедността ? Възможно ли е да се обедини справедливостта и несправедливостта в обществото? Възможно ли е да обединиш неравенството в живота? Възможно ли е да се обедини марксизма и либерализма? Но може би отцепниците, ще ни посочат алтернатива непозната до сега в политическия живот. Или тази идея по-скоро показва тяхната идеологическа немощ. Бакалов пише следното по-повод намерения на широките за класово сътрудничество: „ Широките ни говорят за класово сътрудничество, което никой не може да приведе таково, защото го няма. В никое разчленено на класи общество класите в своята съвкупност не са се уславяли да се стремят към известен прогрес с общи сили да сътрудничат за него. Ако след време се е явявал такъвзи прогрес, той е бивал следствие, резултат на борбите между класите, а не на тяхното колабориране. Съзнателно или несъзнателно класите насочват усиля в една точка, но не за някакъв общ на всички тях социален напредък, а в името на своите частни класови интереси, които се нуждаят от свободно поприще за развиване и разиграване на техните взаимни противоречия.“

Обявили те се за алтернатини социалдемократи си поставят амбицията да се превърнат в гражданска лаборатория за политики, която да бъде партньор на всички политически субекти. Това определено показва, че ще направят компромис с марксиската идеология и биха я заменили с либералната, неофашистка или популиска, като целта е да влязат във властта на всяка цена за да служат на монополите, олигарсите или корпорациите, които са част от либералното общество. Тази тяхна амбиция определено противоречи на целта която си поставя Маркс,а именно да освободи човека от натиска на икономическите необходимости, така че да може да бъде човек напълно. Георги Бакалов пише следното относно отстъплението от марксиската теория: „ Широките заприказвах за усъвършенстване на марксизма, че време било да го оставим и да не го защитаваме от неговите противници, защото най-сетне марксизмът не е необходим на партията. Че не може всеки партиен член да се иска да бъде учен марксист, в това не може да има съмнение и никой не се е съмнявал. Но пък вярно е също, че колкото човек по-добър марксист е, толкова той е и по-добър социалист. Тъй като марксизмът е теорията , социализма е практиката. Една работнишка партия е толкова по-социалистична, колкото повече е надъхана с марксизъм. Една социалистична партия без теория ( а най-научно изпитана и необорена досега теория се е оказала марксиската) не може и да бъде социалистична.“

Днес обаче сме изправени пред съвсем по-голям и важен проблем за партията. Поставя се под въпрос нейната идеология. Едни от критиците категорично се обявяват за социалдемократи и заявяват, че ще се борят да защитават идеологията на социалдемокрацията дори защитават ястребите, които не веднъж са отстоявали неолиберализма и корпоративни интереси. Други не открито се обявяват за социаллиберали, но всички заедно те критикуват и се обявяват срещу партията. Критиките не са никак случайни, тъй като партията започна да се връща към своите леви корени и се опитва да наложи радикалния ляв реформизъм. Тези промени бяха необходими след дългите години на одеснявяане на партията. Относно този въпрос Георги Бакалов пише в своята книга следното:" Партията у нас тъкмо сега започна практически да налучква пътя си. И още нестъпили твърдо на правия път, нас се мъчат да ни изтикат от него и да ни разпилеят нашироко. И без това пътя ни е стръмен и труден, неприятелската артилерия бълва огън и жупел върху ни – а тука хора “социалисти“, хора с „широк“ замах искат да ни смъкнат долу, там в спокойното блато на буржоазията. Отлично! Който се е уморил да върви из „тесния“ път, комуто е страшно да бъде изложен, нека си върви, нека нахълта в толкова приятната му тиня. Но защо иска да увлече и партията със себе си? Дали само за успокоение на съвестта си? Дали само за оправдание на своето отстъпничество? Но защо иска да „разшири“ своето ренегатство в ренегатство на цялата партия? Партията е бойна и таквази иска да си остане. Не спъвайте нейния вървеж, не замъгляваите нейните задачи. Оттеглете се на „широк“ покой – ние няма да ви смутим стига да не ни се натрапвате с вашето демагогство и менторска настойчивост.“

Безспорно единството на социалистите трябва да се запази и да не се разпилява, чрез явяване на избори с две или повече листи, но определено тези, които са решели да направят това искат да работят за собствена угода, а не за социализма. Най вероятно някои от тях сънуват бъдещи мандати, но преди това, ще трябва да убедят гражданите, че зад тях стоят искрени намерения, а не популизъм. Те явно са загрижени за идеологията на социалдемокрацията, която като основна цел си поставя изглаждането на противоречията с капитала, а не противопоставянето чрез регулирането от страна на държавата. Компромисите ,които трябва да се направят винаги са за сметка на бедните българи, а печалбата е за сметка на монополите, банките и картелите. Сегашните широки социалисти искат да отворят широко вратите на социалистическата партия за навлизане на всички социалдемократи, социаллиберали и центристи. Те искат да създадат поредната широка политическа формация, която да работи в полза на капитала, а не в полза на хората.

По въпроса в книгата Бакалов пише:“ В действителност „широкия социализъм“ не е нищо друго освен една особена разновидност на дребнобуржоазния демократизъм. Той е компромис между работническата партия от една страна и от друга земеделската партия, еснафския съюз и разните буржоазно търговски индустриални – котерии. Така представени ние, ще бием тъпана, за да събират те парсата, ще послужим за опашка на буржоазни и дребнобуржоазни тайфи обвяващи се за рицари на прогреса.“

Тези няколко цитата от книгата ни показват, че не сме направили нужните поуки от нашата социалистическа история. От друга страна това може да се окаже период на очистване в новата ни история, в който отпадат по-загнилите социалдемократически и социаллиберални круши от партията, както и онези, които са попаднали погрешка при нас или са с объркана идеология.

Препоръчвам на онези, които не са чели или за забравили за публикацията на Георги Бакалов да се запознаят с нея или да си я припомнят. Те ще открият в нея още много прилики със сегашната политическа полемика в партията