Прогресивният данък – единствената възможна алтернатива!

 

 Поради каран­тина все по-често стоя в къщи, а през голяма част от времето съм във вир­туал­ното прос­т­ран­с­тво, а там нас­коро попад­нах на списание “Ново време” от 1903 година. В него Димитър Благоев пише: “Ние каз­ваме, че пар­тията трябва да бъде пар­тия на революцион­ния социализъм, “тясна” работ­ническа социал-демократическа пар­тия, а нашите опор­тюнисти искат да стане тя опор­тюнис­тическа “широка”. Тогава те опр­тюнис­тите ще ни заведат до широкото море на дребно-буржоазната утопия.”

Този процес на раз­деляне или отлюс­п­ване на членове от левицата продъл­жава вече над сто години. След което те се пред­с­тавят като широки, „прог­ресивни” и под други форма пред общес­т­вото. Отделянето на тези опор­тюнисти, както пише Благоев могат един­с­т­вено да ви насочат към широкото море на дребно-буржозната утопия. Не трябва да се пропус­каме също и онези, които са били издиг­нати на важни общес­т­вени позиции, след което са се еман­ципират от левицата и са започ­вали да изг­раж­дат свои политически проекти – такива примери и преди 1944-а, а особено след 1990-а, има много!

С раз­г­леж­дането на дър­жав­ния бюджет частта от пос­лед­ните отделили се от социалис­тичес­ката група ясно показаха, че онова, което е писал Благоев преди повече от век, е истина. На прак­тика тези бивши социалисти, назоваващи се сега „прог­ресивни социалисти”, препис­ват час­тично тезите от левицата, но не засягат същ­ността на проб­лема. В кон­к­рет­ния случай пред­лагат на прак­тика да се въведе не облагаем минимум на доходите на лицата получаващи минимал­ната работна зап­лата, което по същес­тво е правилно, но заб­равят да увеличат став­ката на данъка за онези с високите доходи.

Това пред­ложение показва ясно, че се опит­ват да се позиционират в ляво, но заб­равят за увеличаването на данъка на богатите, тъй като ще раз­читат именно на тях в пред­с­тоящия пар­ламен­тарен вот.

Тази час­тична мярка относно облагането на доходите на прак­тика увеличава неравен­с­т­вото в общес­т­вото по отношение на доходите, според данни на Еврос­тат за неравен­с­т­вото на доходите на страните членки на ЕС за 2019 година.

Важен е начинът, по който се раз­п­ределят доходите в общес­т­вото, за да може хората да имат равен дос­тъп до стоките и услугите произ­ведени в рам­ките на национал­ната икономика. Тази статис­тика определя на Бъл­гария пос­лед­ното място в ЕС в раз­мер на 8 пъти, докато сред­ното неравен­с­тво в доходите за ЕС е 5 пъти.

С нас на опаш­ката са нашите съседи от Румъния, както и от Лат­вия. Може би трябва да се отбележи, че и в двете страни е въведен плосък данък, както е и в Бъл­гария.

Пър­венци в статис­тиката са Фин­лан­дия с 3.5 пъти, както и Бел­гия 3.6 пъти в отношение на неравен­с­тво в доходите, към нея трябва да добавим Швеция 4.3, Гер­мания с 4.8 пъти. Страните които са начело в статис­тиката за неравен­с­тво в доходите се облагат с прог­ресивен данък.

В страни като Швеция прог­ресив­ния данък дос­тига до 55 процента за най-високите доходи, а за най-ниските е 32 процента. Подобно е данъч­ното облагане в Фин­лан­дия и Бел­гия.

Надявам се че обявилите са за прог­ресивни леви, ще забележат пряка зависимост между неравен­с­т­вото по отношение на доходите и данъч­ното облагане. Според проуч­ване на Минис­тер­с­т­вото на финан­сите на Швеция страните с най-високо прог­ресивно данъчно облагане са Швеция, Бел­гия и Фин­лан­дия, а според дан­ните на Еврос­тат за неравен­с­т­вото на доходите същите страни са с най-ниска степен по отношение на неравен­с­т­вото.

В Швеция и Фин­лан­дия управ­ляващите пар­тии са социал­демок­рати, което на прак­тика показва, че дори и по-широко скроени и те са осъз­нали, че бор­бата с неравен­с­т­вото в доходите е въз­можна чрез прог­ресивно данъчно облагане.

През 1903 година Янко Сакъзов пише в „Общо Дело“ след­ното: „Повече от разумно е да се работи всекид­невно във всички области на живота за усил­ване на демок­рацията, откол­кото да се дрънка едно и също и да се тъпче на едно и също място.“

Благоев му отговаря в „Ново време: след­ното: Нашата пар­тия е правила грешки от так­тическа страна и за себе си, това е несъм­нено, но че тя не е „тропала на едно и също място“ и не е дрън­кала“ на вятъра, също е несъм­нено. Вярно е че нашата пар­тия си остава „тясна“, а не онова което ни пред­лагате е да стане „широка“, тогава няма да „тропа на едно и също място“, а ще се влеем в морето на дребно бур­жоаз­ната утопия.“

Макар левицата да нап­рави грешка с въвеж­дането на плосък данък под въз­дейс­т­вие на управ­ляващото тогава социал-либерално крило в пар­тията, в нея винаги е преоб­ладавало по-ляво крило, което се противопос­тави дори на това грешно решение. Към нас­тоящия момент пред­с­тавителите на левицата ясно дек­ларират в своите документи и позиции при раз­г­леж­дане на дър­жав­ния бюджет, че един­с­т­веното правилно решение де а се въведе отново прог­ресив­ния данък, както е в повечето западни дър­жави и по този начин да се реши час­тично въп­роса с неравен­с­т­вото по отношение на доходите.

Според водещи финан­сови инс­титуции неравен­с­т­вото е проб­лем, който не поз­волява на икономиката да се раз­вива и намаля пот­реб­лението в раз­лични сек­тори, към нас­тоящия момент това може би е една от въз­мож­нос­тите, с които ще може да се излезе по-лесно от нас­тоящата икономическа криза.

Сегаш­ните пред­с­тавители на широките социалисти или както те се определят като прог­ресивни, нямат намерение да пред­ложат прог­ресивен данък и за това пред­лагат час­тични мерки към нас­тоящата данъчна сис­тема на облагане на доходите. Може би и поради това те не ни пред­лагат и мерки свър­зани с преодоляване на неравен­с­т­вата в общес­т­вото.

Думите на Благоев се пот­вър­ж­дават и към нас­тоящите прогресивни-широки социалисти, че основ­ната им цел е да зацам­бур­ват в широкото море на бур­жоаз­ната утопия и така вместо социализъм ни пред­лагат поред­ната доза див капитализъм.

Вестник "Земя" 26,11,2020г

Палеолиберализъм не може да бъде алтернатива.

Преди броени дни във вестник “Труд” беше публикувана статия под заглавие “Социализъм – невъзможна и вредна утопия” в нея автора разглежда дясното и пазарната икономика , като безалтернативна възможност пред обществото, а лявото и социализма като вредна утопия за обществото. В основата на разгледаните тези са статии и книги на Лудвиг фон Мизес. Тезите се представят, като единствено възможна мантра, в която ролята на държавата трябва да бъде сведена до минимум, като се освободи място на пазара , които ще бъде основни фактор в отношенията между хората в обществото. Не мога да разбера защо либертарианците в България така ревностно защитават тезите на Мизес, след като редица либертарианци го определят като “палеолиберал” който си остава завинаги в ортодоксиите на деветнадесети век, отнасящи се до идеите за авто-корекция на пазара. Немските неолиберали, напротив, искат силна държава, способна и желаеща не само да предостави рамка за пазарите и обществото, но също и да се намесва в пазарите, с цел да осигурява конкуренция и „дисциплина“. В своите публикации Мизес не рядко обижда социалистите и левите без аргументи, в книгата си “Антикапиталистическото мислене' определя левите по следния начин “Социалисти са, защото са заслепени от омраза и невежество.” освен срещу социалистите Мизес се нахвърля и срещу бедните, като яростно защитава едрия капитал “Дори най-големите богаташи не са причина за нечия бедност.” В същата книга Мизес пише „ страни като Китай, Япония и Индия ......са загубили възможността да се справят успешно с икономическите проблеми.“

Държавата не е съществувала винаги. В първобитното общество, когато не е имало нито частна собственост, нито класи, не е имало и държава. Разбира се, и там е имало определени обществени функции, но те са били изпълнявани от хора избирани от цялото общество и обществото е имало право да ги сменя по всяко време и да ги сменя с други. В онова далечно време отношенията на хората са се основавали на силата на общественото мнение.

Развитието на производствените сили довежда до разлагане на първобитното общество. Възникват регулаторни и правови норми, както и частна собственост, а заедно с нея и класите – роби и робовладелци. Появява се необходимостта да се пази собствеността, властта и спокойствието на нейните притежатели. Поради тази причина възниква и държавата. Възникването на държавата и по-нататъшното и развитие се съпровожда с ожесточени класови борби. И така държавата е продукт на класовото общество. Тя ще престане да съществува с изчезването на класите. Но това е възможно да стане единствено при комунизма.

В книгата “Бюрокрацията”Мизес признава, че някаква държавна бюрокрация е неизбежна; има определени функции, които не могат да бъдат изпълнявани без нея. Но освен ако ролята на държавата не бъде минимизирана – ограничена до отбраната, сигурността, данъчното облагане, митниците и не много други неща – работниците ще бъдат сведени до зъбци в “огромната бюрократична машина”, лишени от инициатива и свободна воля. Обратно, тези, които работят в рамките на безпрепятствената капиталистическа система“, са свободни хора“, чиято свобода се гарантира от „икономическата демокрация, в която всяка стотинка дава право на глас“. В тази капиталистическа “палеолиберална” – утопия едни ще имат повече право на глас от други, като водещи ще бъде онези които превръщат стотинката в глас, което на практика заплашва демократичната система.

Много интересна е позицията на автора относно разрешаване на задълбочаващите се неравенства в обществото. Авторът се опитва да ни вмени, че социалистите са онези които искат да завладеят средствата за производство за да са обща собственост. Като по-този начин ще се решат неравенствата в днешното общество. Бих казал че това може би е един от възможните варианти за борба с неравенствата, но социалистите предлагат съвсем различен подход в борбата с нарастващите неравенства. Като да има държавна регулация по отношение на преразпределянето, защото без нея икономическият растеж води единствено до мултиплициране на капитала, но не и до справедливо заплащане на труда и намаляване на неравенствата. Друга възможност е чрез налагане на диференцирана данъчна политика за хората с различни доходи, като най-богатите да плащат най-висока данъчна ставка.

Неравенството в здравеопазването е друг много важен проблем в обществото. Достъпа до здравната система, както и до адекватна здравна помощ поради различни социално- икономически причини води до поредната пропаст в обществото. Решаването на този проблем до голяма степен е възможен единствено чрез намесата на държавата. В противен случай неолибералните политики биха заличили здравната система и само онези, които могат да си платят ще се лекуват, а за останалите остават болката, мизерията и тъгата.

Интересни са тезите в статията на автора относно марксизма и социализма, както и как в джоба на Маркс е била намерена бележка или твърдението на друг либерален автор, че Маркс се е отказал от марксизма. В “Капитала” дори и най-големите критици на Маркс установяват факти, примери и истини за политико-икономическата теория, които са валидни в пълна сила и към настоящето. Само онзи който не е чел или прозрял философско-политическо-икономическите трудове на Маркс, може да приказва за вицове и слухове относно един от най-великите умове на XIX век. Кризите безспорно предизвикват в либералите напрежение и притеснение, тъй като именно тогава Маркс ясно показва слабостта на капитала и съответно неговата безумно алчна и несправедлива политико-икономическа система, която води света от криза към криза. В “Капитала” том III стр.26 Маркс пише:”Последната причина на всички действителни кризи си остава винаги бедността и ограничеността на потреблението на масите в сравнение със стремлението на капиталистическото производство да развива производствените сили, така като че ли граница на тяхното развитие е само абсолютната потребителна способност на обществото.“

Кризата вероятно ще преобърне представите на либералите и всички техни тези ще бъдат разбити на пух и прах, тъй като след икономическата криза и пандемията водеща световна икономика ще бъде Китай ръководена от Китайската комунистическа партия. Така на практика отричания социализъм, показва че е алтернатива на капитализма, а следващата стъпка я описва Маркс в своите трудове, но може би е необходимо либералите внимателно да четат Маркс и да започнат да го изучават по-задълбочено.

На 6 март видеоконференция с участието на държавни служители, китайският лидер Си Дзинпин заяви: „Окончателното премахване на бедността с досегашните критерии до 2020 г. е сериозен ангажимент на ЦК на ККП към целия народ. Трябва да гарантираме приключването на задачата в срок".

Успехите на Китай за подпомагане на бедните са световно признати. Данните на Световната банка показват, че намаляването на бедността в Китай допринася със 70% за изкореняването на бедността по света. Експерти по международни въпроси, заявяват, че намаляването на бедността в Китай е героичен подвиг, без прецедент в историята на човечеството. През 1978 г. бедното население в Китай е било 750 милиона души, а в края на 2018 г. – 16,6 милиона. Основната политика, чрез която Китай постигна този успех е прилагането на целеви мерки, отчитащи причините за бедността и реализиране на социални политики свързани със заетостта.

С отбелязването на двеста години от рождението на Маркс през 2018 година, като че ли започнаха първите наченка на сегашната световна икономическа кризата. В края на която криза, ще установим, че левите идеи и политики са безалтернативни за обществено-икономеческия модел.

 

Вестник "Земя" 09,2020