Плащаме 20 години по-скъп ток от германците.

Правител­с­т­вото на ГЕРБ, чрез регулатора ДКЕВР е работило на страната на едрия капитал, а не е защитило най-бедните европейски граждани с цената на тока.

През последните години все повече се превръщаме в потребителско общество, което по-често си купува продукти и услуги, в които се влагат огромно количество електроенергия, която основно се добива от подземни ресурси - въглеводороди или това е общо 80% от всичката добита енергия на Земята, като това е огромен ресурс, който не може да бъде възстановен. Стремежа на Европейския Съюз е до 2020 година възобновяемите енергийни източници /ВЕИ/ да достигне 20% от общото енергийно потребление, като по този начин да се намалят въглеродните емисии в атмосферата и да оставим един по-чист Свят на нашите деца. Интересен е факта, че за един час Слънчевите лъчи огряващи Земята доставят количеството енергия необходимо на човечеството за една година. В България добитата енергия от слънцето се превърна в основна тема на дискусии срещу увеличаването на дела на ВЕИ в общото потребление на електроенергия поради високата си цена. В момента според доклад на Министерството на икономиката и енергетиката общата мощност на фотоволтаичните централи е 1040 MW, като това е 22% от всичката произведена електроенергия от ВЕИ.

Общия дял на произведената електроенергия от възобновяеми източници за 2012 година е 16.5%, като този дял трябва да достигне до 16% от общото енергийно потребление на страната до 2020г. от поетите ангажименти на България към ЕС. За сравнение в Германия произведената от фотоволтаични централи мощности е 20% от общите дялове ВЕИ мощности, а в общото годишно енергийно потребление ВЕИ заема 12.1%. Стремежа е фотоволтаичните мощности, да се увеличат, като до 2020 година да достигнат 52 GW. На пръв поглед процентното съотношение на фотоволтаиците между България и Германия са близки и бихте си задали въпроса. Защо в Германия не се обявяват срещу увеличаването на общия дял ВЕИ в енергийното потребление.

Много интересна информация има на страницата на Немското Министерство на околната среда и атомното регулиране според, която преференциялната цена, на която се изкупува енергията от фотоволтаичните централи над 1 MW от 01 април 2012 година е 135 Евро/264лв/ за мегаватчас. Сигурно си спомняте, как по същото време правителството на ГЕРБ ни обясняваше, как работи за намаляване на цената и се бори с тежкото наследеното. Ако се поинтересувате ще установите, че в същия период до 1 юли 2012 г. преференциялната изкупна цена от фотоволтаици в България беше 485 лв за мегаватчас, което е разлика от 221лв на мегаватчас в сравнение с цената в Германия, която разлика ще трябва да я изплащаме в продължение на 20 години. Оказа се, че правителството чрез регулатора ДКЕВР е работило на страната на едрия капитал, а не е защитило най бедните европейски граждани. Според Закона за енергетиката преференциялната цена за ВЕИ е гарантирана за срок от 20 години и влиза в сила от датата на въвеждане на обекта в експлоатация. Това означава, че Министерството на регионалното развитие и благоустройство чрез дирекцията ДНСК е тази, която е узаконявала въведените съоръжения в експлоатация и от нея се е определяло на каква цена ще се продава електричеството за период от 20 години в зависимост от това, кога обектите са въведени в експлоатация. В публичния регистър на издадените разрешения за въвеждане в експлоатация на обект за 2012 г. можете да установите следната информация. За период от 10 работни дни от 18 юни до 29 юни 2012 година са издадени общо 716 разрешителни за въвеждане в експлоатация. Основния дял от всички тези разрешителни е на фотоволтаични централи, като на 27 юни са издадени 100 разрешителни, а на 29 юни са издадени 176 разрешителни, като първенец е службата в Пловдив с издадени общо 33 разрешителни за един ден при условие, че в този период в службата са работили общо 8 служители. Ако вземете общия брой разрешителни за въвеждане в експлоатация за годината и се разделят на работните дни ще установите, че ДСНК в цяла България издава между 20 и 25 разрешителни за ден, а за един ден точно преди да влезе в сила новата цена обявена от ДКЕВР в ДНСК са издали 176 разрешителни за въвеждане в експлоатация. За тези 10 работни дни са въведени в експлоатация фотоволтаични централи с обща мощност 430 MW или това са 41% от всички слънчеви мощности в България.

На интернет страницата на ДКЕВР http://www.dker.bg/KAPDOCS можете да се запознаете с докладите на едни от най-големите фотоволтаичини централи в България. Интересна е информацията в доклада на една от двете от най-големи фотволтаични централи, в които срока за изкупуване по доклада не е 20 години, а е 27 години с гарантирано преференциялна изкупна цена. В същия доклад в финансовата част е записано, че едноличния собственик на обекта е на финансова загуба през последните две години, а ще инвестира крупна сума, която ще бъде взета на заем от чужда финансова институция. Как е възможно да получиш кредит за милиони при условие, че си на финансова загуба, а може би отговора се крие именно в тези 221 лв., които са разликата между цените. Това са 54% гарантирана печалба при услови на гарантирано изкупуване за 20 години, като ние гражданите ще трябва да заплатим тази печалба.

Според Закона за енергийната ефективност от 2011 година в Италия всички нови сгради или тези, които искат да извършват основен ремонт на сградите се задължават да инвестират в сградата задължително ВЕИ, като техния дял трябва да заема по-голяма част от консумираната енергия в сградата. В Германия след, като насърчаваха в продължение на 5 години инсталирането на малки фотоволтаични централи и колектори за топла вода върху домовете. От тази година федералното правителство ще субсидира въвеждането на акумулаторни устройства, които да съхраняват произведената енергия през деня от фотоволтаиците в домовете и тя да може, да се консумира през нощта, а остатъка се изкупува от разпределителните дружества.

Ще може ли Българското правителството чрез своя регулатор, да последва добрите Европейски практики в ВЕИ сектора на водещите страни Германия и Италия, в които се насърчават малките производители и частни лица да инсталират ВЕИ в своите домове, което има и социален характер или че продължи да насърчава едрия капитал?

Вестник "Земя" 3 Декември 2013
Тодор Канев

Хлеб! Хлеб!

Не беше много далече времето, когато рецитирахме в училище стихотворението на Вапцаров – „Не бойте се деца”:

„Работиме много,

работим от сутрин до здрач.

Но хлеба е малко.

Но хлеба не стига, деца.

 И ваште лица са сгърчени вече от плач.

 И ваште очи са сухи и неми – такива големи,

 мъчително тъжни очи...

И в тех е стаен ужас свиреп:

Хлеб! Хлеб!”

Сега две десетилетия по-късно можем вече да усетим в действителност думите на поета, които са писани през 40-те години на миналия век.

 Преди дни в едно малко градче на протест излязоха около 50 шивачки, които не са получавали заплата от месеци нито купони за храна. Те заявиха: „ Гладни сме и нямаме, какво да занесем в къщи за да нахраним децата си. Вземаме пари на заем от родителите си.”

 Не ви ли се струва, че именно онези гладни години описани от поета се връщат с пълна сила днес. Не вървим напред към общество без класови разделения, в което няма гладни и бедни българчета, а се връщаме назад към гладните години на миналия век. Ниските заплати и непосилните норми са основен проблем за шивачките, които работят  между 9 и12 часа дневно, а се осигуряват на 4-часов работен ден на граждански договор. Не се малко и случаите когато работничките не се допускат дори и до тоалетна. Работят в тъмни помещения при високи температури през лятото и при ниски - през зимата, въобще при нечовешки условия на труд. Работодателите им обещават възнаграждение между 400-500 лева,  в което са включени и купоните за храна, а когато не си изработят непосилната норма получават сума, която е по-ниска от минималната работна заплата за страната. Работничките се изправят от една страна срещу капитала, а от друга срещу гладът и заплахата от безработица. Експлоатираните работнички са съгласни да бъдат експлоатирани в следствие на високата безработица и необходимостта да прехранват децата си. Интересно е къде са синдикатите и защо не ги виждаме на тези протести? Нали те би трябвало първи да алармират за проблемите и да защитят шивачките. Може би не го правят, защото по-голямата част от сектора е в смесените райони, където те нямат присъствие и влияние.

 Интересен е начина, по който се правят поръчките. Големите корпорации, които са собственици на най-популярните западни марки поръчват на свой под изпълнители да  изработят определен модел, като целта е да се изработи качествена продукцията при ниска цена на труда и по-възможност в европейска държава. Материалите, с които работят шивачките в основната си част са собственост на поръчителя, което намалява добавената стойност на продукта.. От описаните изисквания ясно се вижда, че най-подходяща е нашата страна, тъй като тук е най-евтин труда в цяла Европа, а имаме и традиция в работата на ишлеме, както и квалифициран персонал.

Общината и държавата се ангажираха да решат проблема с изплащането на заплатите на протестиращите работнички, което е добра новина. Как обаче държавата ще се ангажира да защити всички онези шивачки от смесените райони, които не смеят да излязат на протест, а в същото време и те имат същите проблеми с техните работодатели. Инспекцията по труда ще потърси ли възможност да санкционира всички работодатели, които експлоатират работничките и те работят при лоши условия на труд без да са осигурени.

Тъкачките и шивачките са едни от първите, които се изправят в историята срещу обществените несправедливости, а в определени случай дори са успявали да променят обществените нагласи. Дали протеста на шивачките ни казва, че е дошло времето когато ние трябва да преосмислим необходимостта от обществени промени, с които да се противопоставим на експлоатацията от страна на капитала?

Неолиберализма победи пряката демокрация в София

В историята на София от времето на Тракийска Сердика през времето на римското и османското владичество и до наши дни водата никога не е била средство за печалба, но през последните 13 години тя беше отдадена на концесия и общественото благо се превърна в средство на печалба от частна компания. Като за пореден път в края на миналата година десните общински съветници в Столична община защитиха неолиберализма, а в конкретния случай водния концесионер на София. Сега настъпи времето, когато независимия Административен съд София-град взе решение, с което да се преразгледа решението на Столичен общински съвет /СОС/ за провеждане на референдум с въпрос "Съгласни ли сте да бъде прекратен концесионния договор между Столична община и Софийска вода?”. Надявах се, че след решението на съда общината ще излезе с положително решение и ще позволи на пряката демокрация да се изправи срещу нелибералния модел на управление в Столична община, а в конкретния случай срещу водния концесионер, който в продължение на 13 години управлява сектора. Дали общественото благо водата би трябвало да остане в ръцете на концесионера, който да продължи да трупа печалби за сметка на всички нас или би трябвало да се върне на столичани? - въпрос, на който се надявам, че ще можем да отговорим всички ние много скоро, ако не сега то може би при други обществени нагласи и при друг състав на общинския съвет.

 През април 2002 година на многохиляден митинг президента Уго Чавес заяви следната позиция по повод източването на обществените ресурси на страната им от американските компании: „Тук във Венецуела, както и навсякъде в Латинска Америка, ние бяхме жертви на дивия проект на неолиберализма и неговата вяра, че „ има невидима ръка, която контролира пазара”. Лъжи, лъжи хиляди лъжи!. Разбира се, че има други алтернативи и във Венецуела ние го доказахме.

 По същата тема за обществените ресурси и неолиберализма преподавателя по социология от Университета в Дъблин д-р Анди Стори изнесе лекция в София на тема: „Кризата на Евро-зоната – причини и последици”. На нея беше изразена позицията, че в някои сектори свързани с общинските услуги Европейската комисия насърчава либерализацията на пазара чрез прилагането на определени директиви. По този начин неолибералната политика на съюза се опитва да притисне страните-членки, които са във финансова криза за да приватизират техните обществени сектори. Във връзка с тази политика в Италия се проведе референдум, в който 96% от гласувалите се обявяват срещу приватизацията на водния сектор, макар да са подложени на огромен натиск. Неолибералните теории за свободен и за конкурентен пазар бяха заменени от неолибералната практика, в която се увеличава властта на банките, корпорациите и монополите. Мрачните прогнози, че вследствие на кризата неолибералния модел ще приключи не се оправдаха, а противно на това бяха използвани всички възможности да бъдат притиснати закъсалите страни-членки и да се наместят частните инвеститори в сферата на обществените услуги. В края на лекцията той заяви, че всяко едно нещо е невъзможно, докато то не се случи какъвто е примера с Италия, както и някои държави от Латинска Америка.

 Този път ние столичани можеше да последваме примера на Италия и Венецуела, а не да слушаме кресливите десни неолиберални теории за това, че пием най-евтината вода или че ще ни се наложат неустойки, ако се прекрати концесионния договор. Той беше подписан именно от тях при съмнителни условия за концесията, при липса на прозрачност и те нямат моралното право да ни обясняват колко е добър този концесионер, тъй като ние всички сме го изпитали на гърба чрез високите сметки и лошото качество на услугата. Кмета на София доказа, че не е кмет на всички софиянци и че продължава да стои зад определени лобистки интереси и да ни обяснява, че чрез референдум не можем да прекратим концесионния договор.

На проведената сесия на СОС, бяха отбелязани следните негативи, които ще понесат софиянци, ако се прекрати концесията за водата:

- ще трябва да се платят неустойки на концесионера , както и задълженията му към свързани и трети лица.

- ще се срине кредитния рейтинг на общината

- ще се инициализират и други референдуми, които ще преразгледат и другите договори на Столична община

-ще има висок риск за бъдещата инвестиционна среда

-ще има несигурност за потребителите

-ще трябва да се организира избора, както и ще има разходи по референдума.

 Когато е подписан договора с концесионера нас гражданите никой не ни питаше дали искаме обществените ресурси да се управляват от чужди компании. Бяха ни обещавани инвестициите в инфраструктура и намаляне на загубите, а се установи, че се е инвестирало в скъпи стоки и заплащане на високи хонорари в дружеството. Загубите на вода не намаляваха, а в определени години даже и се увеличаваха. Дружеството не обявява обществени поръчки, а дава поръчките на свързани с него компании. Дали ние гражданите може да разгледаме и другите договори, които са сключени в Столична община и при какви условия са подписани. Защо общинските съветници са притеснени от възможността да се инициализират и други референдуми по други въпроси за общината. Сега когато десните общински съветници гласуват срещу провеждането на референдума разбрахме, че пряката демокрация няма, как да победи неолибарализма при този състав на СОС. Стигна се до там, че обявилите се за демократи се обявяват срещу най-демократичния процес на обществото, а именно изборите.

 Кметът на София да не забравя, че изборите за местна власт приближават и тогава софиянци ще потърсят един истински радикално ляв кмет, а не управници без морал, които нямат ясна социална визия за столицата. Идва времето, когато ние гражданите трябва, да се изправим срещу неолиберализма и да заявим: Разбира се, че има друга алтернатива за София и ние ще го докажем!

Тодор Канев
вестник "Дума" 
19 Окт. 2013, брой 243

Данък или международна измама?

Когато на компютър ви се появи изкривеня прозорец на Microsoft дали сe замисляте, колко средства от нашата икономика и от вашите пари отиват в джоба на най-богатия човек на планетата и може ли тези средства да останат в България и да се разпределят за социални политики. През пролетта на тази година в Европейския парламент се проведе сесия по повод финансовите измами на мултинационалните компании на нея европейския парламентарист Андрю Уилиам заяви: „ Измамите често преминават националните граници, като най-често се използват от мултинационалните компании, които са привлечени от неолибералните политики на ЕС”.

 Бизнес софтуерната организацията BSA /Business Software Alliance / е сдружение на големи софтуерни компании, които се борят срещу пиратското разпространение на софтуер и е член на IIPA /International Intellectual Property Alliance/ - частно сдружение на американски асоциации, защитаващи интелектуалната собственост. Двете организации определят политиката за борба срещу пиратското разпространение на американски продукти. Няколко поредни години BSA подава доклади към IIPA, в който се описва как в България се продават хардуерни единици без инсталиран върху тях софтуер и след това се инсталира софтуер на място при клиента. В страната се въвежда високо скоростен интернет, който е предпоставка за увеличение и разпространение на онлайн незаконния и пиратски софтуер. Интересно е, че докладите целенасочено са изпратени към IIPA, тъй като тя защитава интелектуалната собственост и работи в тясно сътрудничество с Държавния департамент на САЩ относно Report 301 / Списък на страните, които не защитават интелектуалната собственост на американските компании/. Чрез доклада може да се оказва влияние върху страни, които търсят алтернативни възможност и не плащат на големите американски компании за техните продукти. През 2007 година BSA вече не подава негативен доклад за страната ни и тя е отстранена от негативния списък и вече е поставена в списъка на страните под наблюдение, в който е и до момента. През въпросната година България обявява обществена поръчка за закупуване на софтуер и сключване на 3- годишен договор с Microsoft за цялата държавна администрация, която наброява около 90000 компютъра и около 3000 сървъра. По този начин страната ни си откупува правото да не влиза в негативния доклад. От 2007 година до днес се сключват няколко договора и се закупува софтуер от Microsoft на стойност над 200 млн. лева, ако към тази сума се прибавят и всички останали корпоративни и частни клиенти, то сумата става многократно по-голяма. Оказва се, че чрез вкарването ни в негативния списък на държавите, които разпространяват пиратски софтуер, корпорацията Microsoft е усвоила от България милиони левове Дали това може да се нарече данък Microsoft или международна измама всеки един от нас може да прецени. Най-интересното е, че в доклада няма препоръка и никога не се говори за алтернативните възможности на софтуера с отворен код, а обикновено се говори за възможни санкции и нарушения на авторското законодателство.

Интересно е, че около 10 процента от населението на света не попада във въпросния доклад и че страни, които са внедрили софтуера с отворен код са най-големите нарушители.

Когато преди 30 години започва проекта за разработване на свободната операционна система с отворен код GNU /General Public License /, която се основава на четирите свободи на софтуера:

-         Свобода да се ползва програмата за каквато и да е цел.

-         Свобода да я изучаваш и променяш.

-         Свобода да разпространяваш копия.

-         Свобода да подобряваш програмата и да и даваш обществен достъп до подобренията.

Всички тези свободи ясно показват, че има алтернатива и това е операционната система LINUX, която се изправя срещу неолибералната компания, монополизираща пазара и извличаща печалби и от най-бедните страни. Софтуера на LINUX се прилага, като алтернатива на Microsoft в някои от най-големите страни на света като Бразилия, Китай, Германия, Испания, Венецуела и много други. Оказва се, че дори Министерството на отбраната на САЩ и НАСА го ползват. Страни като Бразилия, Италия, Русия, Китай и Венецуела го въвеждат, като задължително обучение в училищата.

За разлика от страните, които избират софтуер с отворен код в България се лобира основно за продуктите на Microsoft, като последната поръчка на Министерски съвет е от около преди месец. Учебниците по информационни технологии в основното училище приличат на рекламна брошура на въпросната компания, а не на учебник, който насърчава креативността на учениците. Дошло е времето когато Министерството на образованието трябва да направи първи стъпки и да въведе като пилотни проекти по информационни технологии изучаването на операционни системи с отворен код. Според държавните системни администратори въвеждането на алтернативен софтуер е тежка административна задача, която ще изисква голям ресурс. Аз обаче си задавам въпроса : Защо се купуват 52 хиляди офис пакета от Microsoft?, като може свободно да се ползва офис приложението OpenOffice.org , което е безплатно и за последната седмица е изтеглено от над един милион потребители. Пакета OpenOfice.org поддържа всички разширения на офис пакета на Microsoft. Ако имате желание и искате да станете част от свободното семейство на планетата можете да изтеглите програми с отворен код от следния сайт www.sourceforge.net , ако обаче искате да промените и държавната администрация когато общувате с нея задължително изпращайте файлове с разширение на OpenOfice.org, за да им помогнем да се противопоставят на компанията Microsoft. Всички знаем, че креативността и свободата са присъщи за младите и левите, нека да затворим прозореца и да отворим вратата за да се насладим на свободата.

Тодор Канев
Вестник "Земя" 21 януари 2014 г.