Хлеб! Хлеб!

Не беше много далече времето, когато рецитирахме в училище стихотворението на Вапцаров – „Не бойте се деца”:

„Работиме много,

работим от сутрин до здрач.

Но хлеба е малко.

Но хлеба не стига, деца.

 И ваште лица са сгърчени вече от плач.

 И ваште очи са сухи и неми – такива големи,

 мъчително тъжни очи...

И в тех е стаен ужас свиреп:

Хлеб! Хлеб!”

Сега две десетилетия по-късно можем вече да усетим в действителност думите на поета, които са писани през 40-те години на миналия век.

 Преди дни в едно малко градче на протест излязоха около 50 шивачки, които не са получавали заплата от месеци нито купони за храна. Те заявиха: „ Гладни сме и нямаме, какво да занесем в къщи за да нахраним децата си. Вземаме пари на заем от родителите си.”

 Не ви ли се струва, че именно онези гладни години описани от поета се връщат с пълна сила днес. Не вървим напред към общество без класови разделения, в което няма гладни и бедни българчета, а се връщаме назад към гладните години на миналия век. Ниските заплати и непосилните норми са основен проблем за шивачките, които работят  между 9 и12 часа дневно, а се осигуряват на 4-часов работен ден на граждански договор. Не се малко и случаите когато работничките не се допускат дори и до тоалетна. Работят в тъмни помещения при високи температури през лятото и при ниски - през зимата, въобще при нечовешки условия на труд. Работодателите им обещават възнаграждение между 400-500 лева,  в което са включени и купоните за храна, а когато не си изработят непосилната норма получават сума, която е по-ниска от минималната работна заплата за страната. Работничките се изправят от една страна срещу капитала, а от друга срещу гладът и заплахата от безработица. Експлоатираните работнички са съгласни да бъдат експлоатирани в следствие на високата безработица и необходимостта да прехранват децата си. Интересно е къде са синдикатите и защо не ги виждаме на тези протести? Нали те би трябвало първи да алармират за проблемите и да защитят шивачките. Може би не го правят, защото по-голямата част от сектора е в смесените райони, където те нямат присъствие и влияние.

 Интересен е начина, по който се правят поръчките. Големите корпорации, които са собственици на най-популярните западни марки поръчват на свой под изпълнители да  изработят определен модел, като целта е да се изработи качествена продукцията при ниска цена на труда и по-възможност в европейска държава. Материалите, с които работят шивачките в основната си част са собственост на поръчителя, което намалява добавената стойност на продукта.. От описаните изисквания ясно се вижда, че най-подходяща е нашата страна, тъй като тук е най-евтин труда в цяла Европа, а имаме и традиция в работата на ишлеме, както и квалифициран персонал.

Общината и държавата се ангажираха да решат проблема с изплащането на заплатите на протестиращите работнички, което е добра новина. Как обаче държавата ще се ангажира да защити всички онези шивачки от смесените райони, които не смеят да излязат на протест, а в същото време и те имат същите проблеми с техните работодатели. Инспекцията по труда ще потърси ли възможност да санкционира всички работодатели, които експлоатират работничките и те работят при лоши условия на труд без да са осигурени.

Тъкачките и шивачките са едни от първите, които се изправят в историята срещу обществените несправедливости, а в определени случай дори са успявали да променят обществените нагласи. Дали протеста на шивачките ни казва, че е дошло времето когато ние трябва да преосмислим необходимостта от обществени промени, с които да се противопоставим на експлоатацията от страна на капитала?