В историята на София от времето на Тракийска Сердика през
времето на римското и османското владичество и до наши дни водата никога не е
била средство за печалба, но през последните 13 години тя беше отдадена на
концесия и общественото благо се превърна в средство на печалба от частна
компания. Като за пореден път в края на миналата година десните общински
съветници в Столична община защитиха неолиберализма, а в конкретния случай
водния концесионер на София. Сега настъпи времето, когато независимия
Административен съд София-град взе решение, с което да се преразгледа решението
на Столичен общински съвет /СОС/ за провеждане на референдум с въпрос
"Съгласни ли сте да бъде прекратен концесионния договор между Столична
община и Софийска вода?”. Надявах се, че след решението на съда общината ще
излезе с положително решение и ще позволи на пряката демокрация да се изправи
срещу нелибералния модел на управление в Столична община, а в конкретния случай
срещу водния концесионер, който в продължение на 13 години управлява сектора.
Дали общественото благо водата би трябвало да остане в ръцете на концесионера,
който да продължи да трупа печалби за сметка на всички нас или би трябвало да
се върне на столичани? - въпрос, на който се надявам, че ще можем да отговорим
всички ние много скоро, ако не сега то може би при други обществени нагласи и при друг състав на общинския съвет.
През април 2002
година на многохиляден митинг президента Уго Чавес заяви следната позиция по
повод източването на обществените ресурси на страната им от американските
компании: „Тук във Венецуела, както и навсякъде в Латинска Америка, ние бяхме
жертви на дивия проект на неолиберализма и неговата вяра, че „ има невидима
ръка, която контролира пазара”. Лъжи, лъжи хиляди лъжи!. Разбира се, че има
други алтернативи и във Венецуела ние го доказахме.
По същата тема за
обществените ресурси и неолиберализма преподавателя по социология от
Университета в Дъблин д-р Анди Стори изнесе лекция в София на тема: „Кризата на
Евро-зоната – причини и последици”. На нея беше изразена позицията, че в някои
сектори свързани с общинските услуги Европейската комисия насърчава
либерализацията на пазара чрез прилагането на определени директиви. По този
начин неолибералната политика на съюза се опитва да притисне страните-членки,
които са във финансова криза за да приватизират техните обществени сектори. Във
връзка с тази политика в Италия се проведе референдум, в който 96% от
гласувалите се обявяват срещу приватизацията на водния сектор, макар да са
подложени на огромен натиск. Неолибералните теории за свободен и за конкурентен
пазар бяха заменени от неолибералната практика, в която се увеличава властта на
банките, корпорациите и монополите. Мрачните прогнози, че вследствие на кризата
неолибералния модел ще приключи не се оправдаха, а противно на това бяха
използвани всички възможности да бъдат притиснати закъсалите страни-членки и да
се наместят частните инвеститори в сферата на обществените услуги. В края на
лекцията той заяви, че всяко едно нещо е невъзможно, докато то не се случи
какъвто е примера с Италия, както и някои държави от Латинска Америка.
Този път ние
столичани можеше да последваме примера на Италия и Венецуела, а не да слушаме
кресливите десни неолиберални теории за това, че пием най-евтината вода или че
ще ни се наложат неустойки, ако се прекрати концесионния договор. Той беше
подписан именно от тях при съмнителни условия за концесията, при липса на
прозрачност и те нямат моралното право да ни обясняват колко е добър този
концесионер, тъй като ние всички сме го изпитали на гърба чрез високите сметки
и лошото качество на услугата. Кмета на София доказа, че не е кмет на всички
софиянци и че продължава да стои зад определени лобистки интереси и да ни
обяснява, че чрез референдум не можем да прекратим концесионния договор.
На проведената сесия на СОС, бяха отбелязани следните
негативи, които ще понесат софиянци, ако се прекрати концесията за водата:
- ще трябва да се платят неустойки на концесионера , както и
задълженията му към свързани и трети лица.
- ще се срине кредитния рейтинг на общината
- ще се инициализират и други референдуми, които ще
преразгледат и другите договори на Столична община
-ще има висок риск за бъдещата инвестиционна среда
-ще има несигурност за потребителите
-ще трябва да се организира избора, както и ще има разходи по референдума.
Когато е подписан
договора с концесионера нас гражданите никой не ни питаше дали искаме
обществените ресурси да се управляват от чужди компании. Бяха ни обещавани инвестициите
в инфраструктура и намаляне на загубите, а се установи, че се е инвестирало в
скъпи стоки и заплащане на високи хонорари в дружеството. Загубите на вода не
намаляваха, а в определени години даже и се увеличаваха. Дружеството не обявява
обществени поръчки, а дава поръчките на свързани с него компании. Дали ние
гражданите може да разгледаме и другите договори, които са сключени в Столична
община и при какви условия са подписани. Защо общинските съветници са
притеснени от възможността да се инициализират и други референдуми по други
въпроси за общината. Сега когато десните общински съветници гласуват срещу
провеждането на референдума разбрахме, че пряката демокрация няма, как да
победи неолибарализма при този състав на СОС. Стигна се до там, че обявилите се
за демократи се обявяват срещу най-демократичния процес на обществото, а именно
изборите.
Кметът на София да не забравя, че
изборите за местна власт приближават и тогава софиянци ще потърсят един
истински радикално ляв кмет, а не управници без морал, които нямат ясна
социална визия за столицата. Идва времето, когато ние гражданите трябва, да се
изправим срещу неолиберализма и да заявим: Разбира се, че има друга алтернатива
за София и ние ще го докажем!Тодор Канев
вестник "Дума"
19 Окт. 2013, брой 243
Няма коментари:
Публикуване на коментар