Писмо до един профсъюзен член.

Здравей братко,

Загуби се ти и вече две декади не мога да те видя. Моите другари, чираци, калфи, работници и служители питат, къде си, какво правиш, защо не идваш да ни видиш как се справяме в малките фирми? Вярно е, че са малки и в тях сме малко работниците, ама тук експлоатацията също е голяма. Те моите другари от „Рамотекс” – Раднево питаха, къде си, откакто се приватизира предприятието някак си те няма. Та те сами се организираха и се опитват да си защитят социалните права и се мъчат да си получат заплатите, които са ги изработили с много труд и пот, а сега са гладни и децата им няма да могат да отидат на училище. Те и други ми казват, че не са те виждали в техните редици и се за тебе питат: Къде си? Аз на пътностроителните работници от „Трейс груп” им казах, че нека започнат протеста и ти ще дойдеш, ама ти пак не дойде. Чакаха те и обущарските работнички от Пловдив, да ги организираш, да им помогнеш да притиснеш техния работодател да им изплати заплатите, които вече няколко месеца не са взимали, макар че обувки за странство непрекъснато изработват и там за много пари ги продават, а на работничките жълти стотинки подхвърлят. Помолих работниците от вагонно-ремонтния завод в Карлово да започнат протеста и че ти ще се включиш по-късно, ама пак не те видях. Те работниците от частния завод не са получавали пари от вече две години, ама няма кой да ги защити. В тая връзка ти пиша, дано намериш време, че все те виждам по екрана, ама то така не може диалог да има. Искаме с другарите да те питаме не може ли, да ги притиснеш тия експлоататори, защото те само за тях си мислят, а на нас, като стадо гледат, от което пари да изкарат. Разбрах, че си взел в някакво държавно предприятие лавката, както и че си заел постове в различни държавни ведомства и получаваш от там заплата, независимо от това, кой е на власт. Не се превръщай в кръчмар, администратор и лобист на различни богаташи, ами ела да се видим защото имаме нужда от теб.

 Аз на моите другари работници все им разправям, как едно време Дядото е организирал синдиката и как социалистите и синдикалистите се борили с техния класов враг. Как през 1880 година в Шумен учителите се сплотяват в „ Учителско дружество“ и към тях се присъединили и други дружества от страната, като основната им цел е била да се премахне материалната и моралната мизерия. Как по-късно през 1883 година са се организирали и печатарските работници от София, които също се борили срещу бедността, мизерията и ниските заплати. Разправям им аз как и други сдружения на териториален принцип са действали, но всички са имали слабо присъствие. През 1891 година когато се поставя началото на социалистическото движение се поставя и началото на синдикалното движение. По онова време Дядото и неговите съратници оказали пряко влияние върху синдикалното движение. Малко по-късно през 1903 година имало разделение и при социалистите и те оформили две течения тесни и широки социалисти, като тесните се обявили за класово революционния път на развитие заедно със синдикалистите. През 1904 година се създало синдикално движение тясно свързано с тесните социалисти и го нарекли – Общ работнически синдикален съюз (ОРСС). Основните задачи на Съюза били да присъединят всички сдружения на териториален принцип, които имали за цел да се борят с класовия враг на пролетариата и да работят за интересите на БРСДП (т.с). Аз знам, че знаеш историята на синдикалното движение в България, ама разбрах от моите другари, че си се запознал с някакви нови люде дето се зоват неолиберали. Те искали да те убедят, че държавата не трябва да е регулатор на пазара на труда, и че само и единствено пазара трябва да определя правилата. Аз знам, че ти си разумен и няма да се поддадеш на тази провокация и че ще отстояваш правата на хората на наемния труд.

 Наскоро по телевизията гледах, че си организирал протест срещу управляващите социалисти и на него е имало плакати със следните текстове „ Не искаме държавни мини – помним мизерията“, както и „ Фабриката за обещания затвори“, аз мисля, че тези плакати не са носени от наеми работници, а от  онези либерали, който не искат силна държава, а търсят англосаксонския модел, в който държавата стои настрана от трудовия пазар. Ти обаче си по-мъдър и няма да се подведеш на тези крясъци и ще настояваш да защитиш работниците по примера на европейския модел за социална политика. Фабриката за обещания и популизъм беше отворена през 2009 година и затвори със социалните протести през февруари, тази година. Разбрах, че част от предизборната платформа на социалистите е изпълнена макар, да са минали само шест месеца. Ти следи внимателно, как изпълняват ангажиментите си и ако се отклонят ги коригирай, но не се поддавай на неолибералите и техните манипулации. Сега обаче когато икономиката е дерегулирана имаме нужда от теб защото той експлоататора става още по-егоистичен и иска повече материални блага, които ще извлича на наш гръб. Като за край на моето писмо те моля да продължаваш да се бориш за всичките бедни български работници.

Твой верен другар - наемния работник.

Тодор Канев
Вестник "Дума" 20 Декември 2013г. 

Жизнени селски райони срещу едри земевладелци

Преди броени дни на 20 ноември се приеха новите поправки в регламентите, касаещи Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС, които засягат основно директните плащания и програмата за развитие на селските райони /ПРСР/. Тези два основни стълба на ОСП ще получат приблизително 40 % от общия бюджет на ЕС за периода 2014-2020г. Според официалната позиция на Европейската комисията по земеделие и развитие на селските райони приетата реформа за нова селскостопанска политика на ЕС, която е насочена към поносими цени, жизнени селски райони и процъфтяващи общности на производителите, това са и основните цели на политиката. Тази нова политика, която в дългосрочен план се амбицира да се превърне в инструмент за завладяване на пазари под наслов „ Насладете се, това е от Европа“, което е и европейска стратегия за развитие на селското стопанство.

Въпроса обаче, който нас ни интересува е: Какво се крие зад общата фасада? Дали бяха замазани очите на дребните и средните производители, както и на кооперациите в новата бюджетна рамка или за пореден път големите в сектора, ще са печеливши за сметка на малките. Обявеното в самото начало на регламента, че една от основните цели е и намалението на административната тежест може би ще се осъществи, но това ще го разберем на по-късен етап. Някои от членовете на комисията заявиха преди да се гласуват регламентите, че това е първа стъпка за балансирано плащане между големите и малките в сектора. В действителност след като прочетете промените ще установите, че това е лицемерие, тъй като земеделските производители, които получават директни плащания за над 150 000 евро ще им се намали плащането с 5%, но ще им се компенсират разходите за селскостопанска дейност, за заплати, данъци и социални вноски. Тази промяна в член 11 на регламента може да се прочете и по следния начин: „ Ние насърчаваме разделението на бедни и богати в сектора , като сме особено загрижени за богатите и ще им възстановим 5%, които сме им отнели с този член на регламента.“ Според приетите поправки поради прекомерна административна тежест няма да се отпускат директни плащания за суми до 400 лв /200Евро/ и за обработени площи до 5 декара. Няма да се отпускат директни плащания на земеделски производители, които не са доказали, че върху тяхната земя се упражнява земеделска дейност в незначителна степен. Кой обаче ще се погрижи за тези най-малки производители или и те ще изчезнат както изчезнаха малките магазинчета от началото на прехода и на тяхно място ще се настанят големите търговски вериги от Европа.

 Безспорно може да се каже, че е успех постигната договореност за гъвкавостта между стълбовете на директните плащания и ПРСР. На България се дава възможността да прехвърля средства между стълбовете до 25%. Други положителни промени са насърчаването на младите фермери, които може да добавят към основното плащане и допълнително в размер на 25% от основното. На нашата страна специално внимание се насочва към насърчаването на прозводството на памук. Зелените в Евро-парламента постигнаха и свой успех, тъй като екологичното земеделие ще заема 1/3 от общото земеделие в ЕС, като то ще изисква да се насърчи и разшири биологичното разнообразие на културите и да се поддържат постоянни пасища за продължителен период.

Как обаче ще изглеждат тези промени у нас при условие, че общия брой подадени заявления на бенефициентите в България по схемата за единно плащане на площ са 88 хиляди, от които на 14 хиляди кандидат-бенефициенти е отказана субсидията или това са 16% от всички подадени заявления . Тези 14 хиляди заявления обработват общо 4% от общата земя, което показва, че основно се отказва субсидията по директните плащания на малките земеделски стопани. Много интересно е разпределението на субсидията за България по директните плащания, в което 92% от всички бенефициенти получават едва 15% от общата субсидия по директните плащания. Разпределението на останалите до 100% от директните плащания е следното. Бенефициентите, които са основно кооперации и средни земеделски стопани представляват 7.5% като те получават 30% от общата субсидия по директните плащания. Най- голяма част от субсидия или това е 55% от цялата за страната се усвояват от 20 юридически лица, които обработват над 2 милиона декара по схемата за единно плащане. Как младите земеделски производители ще успеят да получат директни плащания при условие, че голямата част от земята е разпределена между големите арендатори и собственици на земя. Един от критериите за подпомагане на младите земеделци е да обработват земя между 250 и 900 декара и да са на възраст до 40 години. Дали големите арендатори няма да видят в тази точка от регламента възможност да получат допълнителни средства, като механично извадят от техните стопанства до 900 декара и представят техните деца за млади производители? Екологичното земеделие е едно голямо предизвикателство за земеделските производители, но какво ще стане когато в продължение на няколко години производителите не покрият тези критерии и се лишат от тези субсидии в сектора. Предложението за гъвкавост между стълбовете се приема радушно от мнозина фермери, тъй като те имат нужда от тези средства, но как ще се отрази това на малките общини и селските райони при условие, че се намалят средствата по ПРСР до 25% и се прехвърлят към директните плащания.

Сега когато е гарантирано, че големите арендатори няма да бъдат засегнати от реформата в новата селскостопанска политика на Европа, те ще може да продължат да експлоатират и притискат селските труженици и да трупат лъскави лимузини за сметка на всички нас. Ще може ли да последваме примера на Германия и Великобритания, които искат да прехвърлят средства от директните плащания към селските райони, като по този начин те искат да изградят жизнени селски райони и процъфтяващи общности в новия програмен период за сметка на едрите земеделски производители.

Вестник "Земя" 10 Декември 2013 г.

Протестът – социален, либерален или…?

Независимо от това, което неолиберал­ните тинк — тан­кове ни втъл­пяват 24 години, има алтернатива за Бъ­гария. Това е пътят на сил­ната социална държава.

През пос­лед­ните месеци един въп­рос се задава неп­рекъс­нато в обществено-политическия живот и той е: Кой? Може би увлечен от общата вълна и аз питам: Кой стои зад окупацията и протеста? Защо те искат да си тръгне правител­с­т­вото само след броени месеци управ­ление, при условие, че то се ангажира да провежда социални политики и да защити най-бедните. Кой иска слаба и нес­табилна дър­жава, в която се отрича социал­ната ангажираност към общес­т­вото? Задавам си и въп­роса дали нашите протести и окупация имат аналог и в други дър­жави, където също се опит­ват да се противопос­тавят на управ­лението, в което дър­жавата провежда социални политики за сметка за неолиберализма.

Пър­вият пример, който се появи в съз­нанието ми беше 14-годишната борба на покой­ния президент Уго Чавес и нас­лед­ника на поста му Никола Мадуро срещу либерал­ната опозиция във Венецуела, която само през 2012 година е получила финан­сова помощ в раз­мер на над 20 милиона долара от САЩ. Чрез тази помощ опозицията във Венецуела има за цел да върне неолиберализма в страната и да се противопос­тави на социал­ния модел на управ­ление въведен от Уго Чавес. Другата цел която се прес­ледва е опозицията да върне кон­т­рола на своите финан­сови и политически благодетели върху огром­ните природни ресурси на страната.

Други примери за подобни протести са страните Русия и Китай, както и много други, в които дър­жавите категорично се изп­равят срещу мул­тинационал­ните кор­порации и олигар­хията. В Русия либерал­ната опозиция загуби за пореден път изборите от президента Владимир Путин и се опита да го свали, чрез улични протести и общес­т­вен натиск. Русия, която през пос­лед­ните години се завърна сред водещите икономически дър­жави и показва стабил­ност и започна да провежда активна социална политика, която реализира огромни инф­рас­т­рук­турни проекти и се противопос­тави на еднополюс­ния модел на светов­ния ред, доминиран от САЩ. Именно тези политики и стабил­ността на дър­жавата не са угодни на неолиберализма в Русия и те се опит­ват да прев­земат властта чрез натиска на улицата.

Китай, който през миналата година се превърна във втората икономика в света имаше подобен проб­лем през 1989 година, когато либерал­ните рефор­матори се опитаха чрез студен­тите да променят обществено-политическия модел на управ­ление. Тогава студен­тите поис­каха да се либерализира страната, но правител­с­тво се противопос­тави на протеста и днес социалис­тически Китай се превърна по пътя на умелите и успешни стопан­ски реформи във водеща икономика в света.

Къде сме ние и ще може ли правител­с­т­вото да се противопос­тави на натиска на протес­търите, които се превър­наха в сини ком­сомолци, зад които са зас­танали част от олигар­хията и дес­ницата. Дали „Ранобуд­ните студенти“, ставайки сут­рин рано виж­дат от коя посока изг­рява слън­цето, или по-скоро се интересуват къде залязва. Защото там където залязва следва тъм­нината на една кул­тура, в която цари тотален егоизъм и материализъм. От друга страна, на Изток са славяните, които раз­читат на солидар­ното общес­тво, сил­ната дър­жава и здраво семейс­тво. Защо исканията на студен­тите са политически, а не са социални или академични, как­вито са исканията на гръц­ките и румън­с­ките студенти, които също масово се бун­туват? Нима са доволни нашите млади протес­търи от так­сите, от нивото на обучение и от материал­ната база? И защо бив­шия пос­ланик на САЩ и извес­тен екс­перт в американ­с­ката разуз­навателна общ­ност Джеймс Пардю, се интересува тол­кова активно от студен­т­с­ките протести и окупацията у нас? Защо се крие, а не обяви пуб­лично своята позиция, за да раз­берем дали за пореден път чрез вън­шна намеса се опит­ват да въз­с­тановят неолиберализма за сметка на сил­ната социална дър­жава.

Каква е ролята на прос­ловутия юмрук, който „демок­ратите” са сложили на своето знаме, и който подоз­рително се появява в много дър­жави, чиито законно изб­рани правител­с­тва не са долюб­вани от могъщата задокеан­ска сила, а и от мощни олигар­хични кръгове на мес­тно и меж­дународно рав­нище. Защо той се появи тук, и защо студен­т­с­ката акция на протест съв­пада точно с изразеното намерение на бъл­гар­с­кото правител­с­тво да даде живот на един стратегически проект, какъвто е „Южен поток”.

Когато пог­лед­нете сним­ките и кад­рите от протеста ще видите лица от началото на прехода, които се обявяваха за либерали, десни и демок­рати. Същите лица моделират и анализират нашето раз­витие вече 24 години. Те са идеолозите и екс­пер­тите на същия преход, срещу който „ранобуд­ните” се бун­туват. Тези хора внушаваха идеи на повечето правител­с­тва, и тяхна е вината за модела на капитализъм, който Бъл­гария въз­п­рие. Днес, повеж­дайки протеста, тези хора не искат промяна, а искат връщане към пороч­ния модел, съз­даден от тях, от дес­ните политически сили и от техни общи чуж­дес­т­ранни пок­ровители. Те са онези, които не искат силна и стабилна социална дър­жава и поради тази причина раз­рушиха земеделието, без да дадат алтер­нативно раз­витие на бъл­гар­с­кото село, приватизираха за жълти стотинки икономиката, като по този начин нап­равиха дър­жавата слаба, а нали това е една от основ­ните тези на неолиберализма. Искаме ли ние като общес­тво да продъл­жим по егоис­тич­ния и материален път на неолиберализма или искаме да живеем в една социално справед­лива и стабилна дър­жава, в която тя е и регулатор на пазара. Може би ние вече осъз­наваме че неолиберализма има един основен враг и той се казва силна дър­жава. Но независимо от онова, което преживяхме през годините на прехода и онова което ни втъл­пяваха неолибералите и тинк-танковете, то има въз­можен раз­личен път на раз­витие за Бъл­гария. Вяр­вам че думите на Чавес ще бъдат чути и интелекта на студен­тите ще над­делее над пазара, а той заяви: „ Раз­бира се, че има друга алтер­натива на пазара и ние го доказахме!“

Тодор Канев

в.Земя 19 Ноември 2013 г. Брой 223

Пряката демокрация - възможност за промяна на модела

Партиите трябва да се замислят и по въпроса за вътрешнопартийни референдуми

Пряката демокрация е вече част от нашия  обществено-политически живот, като чрез Закона за допитването до гражданите ние можахме да проведем първия национален референдум в най-новата ни история, както и няколко местни допитвания. Безспорен е фактът, че пряката демокрация е най-демократичният избор, при който ние, гражданите, можем да изразим своя вот за или против предлаганите ни политики и решения от  националната или местната власт. Защо обаче не се провеждат вътрешнопартийни референдуми или все още политическите партии не са готови за този демократичен процес. Може би те разчитат на вътрешнопартийни дискусии, които да заместят референдумите или лидерите на тези формации не искат да им се месят в политиката, която провеждат.
Интересни са проведените дискусии от Палмиро Толиати през 30-те години, който описва как партиите се израждат в бюрократични образувания, които не познават вътрешнопартиен живот: "Въпроса за отношенията между партията и ръководството е предрешен, неговите решения са вече факт. Изменя се вътрешната структура на партията и по същество тя престава да бъде партия. Бавно натрупващите се изменения обуславят преминаването от едно състояние в друго. Партията престава да бъде партия и в нея няма повече място за дискусии". При поврат в политическата идеология на партията от страна на ръководството редовите членове разбират за това от медиите. Тези политически промени не преминават през вътрешнопартийни референдуми, тъй като това е един вид вътрешнопартийна демокрация, а партиите все още не са готови за тези решения и те се взимат отгоре. Дали партиите са се превърнали в придатък на своите лидери и идеологиите на лидерите се превърнаха в идеология на самите партии?
Безспорно е, че винаги ще има мнения за и против вътрешнопартийните референдуми, тъй като това е мнение на членовете и симпатизантите, а то трябва да се наложи над мнението на ръководството. Тези, които се обявяват против, смятат, че ръководството има достатъчно информация, която обикновените членове и симпатизанти нямат и поради тази причина те са некомпетентни. Друга теза е, че членовете и симпатизантите може да вземат емоционални решения, а ръководствата са тези, които отстояват дългосрочните стратегии и независимо от тезите, които са против вътрешнопартийната демокрация. Тя си остава единствено най-демократичния избор, който позволява да се чуе гласът на членовете и симпатизантите. Ако обаче се стигне до решение за провеждане на референдум, много важно е кой ще определи темата, тъй като тя може да бъде спусната от горе на долу и ще има за цел да потвърди тезите на ръководството. По-добрият вариант е темата и инициативата за референдума да се предложи от долу на горе - от самите членове и симпатизанти на партията.
У нас чест прави на левицата, тъй като тя е единствената партия, която е инициирала и участвала в подготовката на реализирането на два от общо трите национални референдума, проведени в България. Членовете и симпатизантите на БСП също така участваха и в събирането на подписи и инициирането на редица местни референдуми в цялата страна. Поради богатия си опит може би е дошло и времето, когато левицата трябва да проведе и своя първи вътрешнопартиен референдум и с това си действие да покаже, че е най- демократичната партия. През изминалия четвърт век от началото на промените се превърнахме в най-бедната страна по доходи в Европейския съюз, като основната причина за това е разрушаването на селското стопанство и приватизацията на икономиката ни по неолибералния - криминален модел, в който се извлича максимална печалба за сметка на работниците и не се плащат данъци към държавата. Преход, в който кината се превърнаха в магазини, а библиотеките в кръчми, представленията в театрите бяха изместени от телевизионните реалита, в които чалгата измести културата.
Сега, когато очакванията на мнозина са държавата да се превърне в основен регулатор, може би имаме нужда от именно такъв вътрешнопартиен референдум. Той ще трябва да сплоти нацията около приоритета на партията, който ще се превърне и в национален приоритет за промяна в модела на развитие на България. По този начин всеки, който реши да се коалира или да потърси подкрепа от страна на левицата, ще трябва да се съобрази с решението на референдума.

Тодор Канев
в."Дума" 16-17 Ноември 2013, брой 267

Този път отстъпките са невъзможни

Когато през изминалите седмици се заговори за промени в здравно-осигурителната система си спомних, че през 2007 година един от коалиционните партньори предлагаше да се отнеме монопола на здравната каса и работещите да се осигуряват и в частно-осигурителни компании. Тогава социалистите успяха да се противопоставят на тази неолиберална мярка, която идваше от зад океана и имаше за цел да прехвърли ресурсите от държавните осигурителни фондове към частни. По повод на исканите промени се интересувах как здравно се осигуряват в САЩ и попаднах на филма на Майкъл Мур - „Недъзи“ В него се описваше здравно-осигурителната система на САЩ,. в която от 1971 година настъпват промени, а именно, като се преминава от държавно осигуряване към частни здравно-осигурителни фондове. По повод предстоящите промени президента Никсън заявява „Целта на здравната програма е проста. Искам Америка да има най-добрата здравна система на света и искам всеки американец да получава необходимите грижи.“ През следващите години здравните компании забогатяват, а обществената система загива, докато се стигне до момента, в който 50 милиона американци нямат здравни осигуровки и не могат да потърсят здравна помощ. Във филма се показваха няколко случая, в които здравните компании не искат да осигурят пациенти,тъй като не отговарят на критериите поставени в застрахователните полици, с което не можеш да се лекуваш и се налага да плащаш огромни суми, ако не си осигурен. Когато обаче се осигуряваш в определен фонд имаш право да ползваш само определени от него здравни заведения и ако дори си в неотложна нужда от помощ и линейката те закара в погрешната клиника ще трябва да заплатиш за услугата или ще се озовеш на улицата. Точно на обратната страна е здравната система в Канада, където държавата се грижи за здравеопазването и се осигурява от събраните данъци. Гражданите не се притесняват, че средствата, ще се отклоняват, тъй като има прозрачност при разходването на обществените ресурси. Къде обаче сме ние и дали целта на промените, които се опитват да ни въведат няма да ни доведе до системата, която в момента се опитват да променят в САЩ чрез „Обама-кеър“ или всички ние искаме една солидарна система, в която държавата е регулатор в здравеопазването. Предложи се идея от страна на либералите в коалиционното правителство здравните вноски ,които ние всички внасяме да се разделят между държавната и частните здравно-осигурителни фондове / втори стълб / в отношение 6% към 2%. Предложената мярка няма да подобри здравната система, а ще положи началото на ликвидирането на държавната здравно-осигурителна каса по примера на САЩ и здравеопазването ще се превърне в средство за обогатяване на бордове на директорите в частните здравно-осигурителни фондове. Предлаганата реформа ще гарантира ли конституционното ни право на достъпно и качествено здравеопазване или неолибарализма ще се пребори с едно от основните ни права .

Дали обаче в нашата здравна система има дефицит на средства или по-скоро има дефицит на идеи, както и на липса на регулации от страна на държавата към частните болници и големите аптечни вериги . В последните години имаме увеличен брой на новооткритите частни лечебни заведения в големите градове, като в тях се лекуват пациенти, които са по най-скъпите здравни пътеки. Защо обаче не се наложи регулация, в която всяка нова открита частната клиника или аптека на мултинационалните компании в големите градове не се задължи да изгражда и здравни заведения и в трудно достъпните райони на страната. Сега когато един от приоритетите в бюджета на правителството е здравеопазването може да се направят и първите стъпки към най-потърпевшите през изминалите години, а именно общинските болници. Те загубиха през последните години голяма част от специалистите, което е и предпоставка за намаляне на броя пациенти, което от своя страна води до влошаване на качеството на здравните услуги. Дали този път левицата ще имат куража и ще се противопоставят на коалиционния партньор по отношение на здравната реформа или ще потърси оправдание, както се случи с плоския данък.

Тодор Канев
вестник "Дума" 30 Ноември 2013. бр.279

Плащаме 20 години по-скъп ток от германците.

Правител­с­т­вото на ГЕРБ, чрез регулатора ДКЕВР е работило на страната на едрия капитал, а не е защитило най-бедните европейски граждани с цената на тока.

През последните години все повече се превръщаме в потребителско общество, което по-често си купува продукти и услуги, в които се влагат огромно количество електроенергия, която основно се добива от подземни ресурси - въглеводороди или това е общо 80% от всичката добита енергия на Земята, като това е огромен ресурс, който не може да бъде възстановен. Стремежа на Европейския Съюз е до 2020 година възобновяемите енергийни източници /ВЕИ/ да достигне 20% от общото енергийно потребление, като по този начин да се намалят въглеродните емисии в атмосферата и да оставим един по-чист Свят на нашите деца. Интересен е факта, че за един час Слънчевите лъчи огряващи Земята доставят количеството енергия необходимо на човечеството за една година. В България добитата енергия от слънцето се превърна в основна тема на дискусии срещу увеличаването на дела на ВЕИ в общото потребление на електроенергия поради високата си цена. В момента според доклад на Министерството на икономиката и енергетиката общата мощност на фотоволтаичните централи е 1040 MW, като това е 22% от всичката произведена електроенергия от ВЕИ.

Общия дял на произведената електроенергия от възобновяеми източници за 2012 година е 16.5%, като този дял трябва да достигне до 16% от общото енергийно потребление на страната до 2020г. от поетите ангажименти на България към ЕС. За сравнение в Германия произведената от фотоволтаични централи мощности е 20% от общите дялове ВЕИ мощности, а в общото годишно енергийно потребление ВЕИ заема 12.1%. Стремежа е фотоволтаичните мощности, да се увеличат, като до 2020 година да достигнат 52 GW. На пръв поглед процентното съотношение на фотоволтаиците между България и Германия са близки и бихте си задали въпроса. Защо в Германия не се обявяват срещу увеличаването на общия дял ВЕИ в енергийното потребление.

Много интересна информация има на страницата на Немското Министерство на околната среда и атомното регулиране според, която преференциялната цена, на която се изкупува енергията от фотоволтаичните централи над 1 MW от 01 април 2012 година е 135 Евро/264лв/ за мегаватчас. Сигурно си спомняте, как по същото време правителството на ГЕРБ ни обясняваше, как работи за намаляване на цената и се бори с тежкото наследеното. Ако се поинтересувате ще установите, че в същия период до 1 юли 2012 г. преференциялната изкупна цена от фотоволтаици в България беше 485 лв за мегаватчас, което е разлика от 221лв на мегаватчас в сравнение с цената в Германия, която разлика ще трябва да я изплащаме в продължение на 20 години. Оказа се, че правителството чрез регулатора ДКЕВР е работило на страната на едрия капитал, а не е защитило най бедните европейски граждани. Според Закона за енергетиката преференциялната цена за ВЕИ е гарантирана за срок от 20 години и влиза в сила от датата на въвеждане на обекта в експлоатация. Това означава, че Министерството на регионалното развитие и благоустройство чрез дирекцията ДНСК е тази, която е узаконявала въведените съоръжения в експлоатация и от нея се е определяло на каква цена ще се продава електричеството за период от 20 години в зависимост от това, кога обектите са въведени в експлоатация. В публичния регистър на издадените разрешения за въвеждане в експлоатация на обект за 2012 г. можете да установите следната информация. За период от 10 работни дни от 18 юни до 29 юни 2012 година са издадени общо 716 разрешителни за въвеждане в експлоатация. Основния дял от всички тези разрешителни е на фотоволтаични централи, като на 27 юни са издадени 100 разрешителни, а на 29 юни са издадени 176 разрешителни, като първенец е службата в Пловдив с издадени общо 33 разрешителни за един ден при условие, че в този период в службата са работили общо 8 служители. Ако вземете общия брой разрешителни за въвеждане в експлоатация за годината и се разделят на работните дни ще установите, че ДСНК в цяла България издава между 20 и 25 разрешителни за ден, а за един ден точно преди да влезе в сила новата цена обявена от ДКЕВР в ДНСК са издали 176 разрешителни за въвеждане в експлоатация. За тези 10 работни дни са въведени в експлоатация фотоволтаични централи с обща мощност 430 MW или това са 41% от всички слънчеви мощности в България.

На интернет страницата на ДКЕВР http://www.dker.bg/KAPDOCS можете да се запознаете с докладите на едни от най-големите фотоволтаичини централи в България. Интересна е информацията в доклада на една от двете от най-големи фотволтаични централи, в които срока за изкупуване по доклада не е 20 години, а е 27 години с гарантирано преференциялна изкупна цена. В същия доклад в финансовата част е записано, че едноличния собственик на обекта е на финансова загуба през последните две години, а ще инвестира крупна сума, която ще бъде взета на заем от чужда финансова институция. Как е възможно да получиш кредит за милиони при условие, че си на финансова загуба, а може би отговора се крие именно в тези 221 лв., които са разликата между цените. Това са 54% гарантирана печалба при услови на гарантирано изкупуване за 20 години, като ние гражданите ще трябва да заплатим тази печалба.

Според Закона за енергийната ефективност от 2011 година в Италия всички нови сгради или тези, които искат да извършват основен ремонт на сградите се задължават да инвестират в сградата задължително ВЕИ, като техния дял трябва да заема по-голяма част от консумираната енергия в сградата. В Германия след, като насърчаваха в продължение на 5 години инсталирането на малки фотоволтаични централи и колектори за топла вода върху домовете. От тази година федералното правителство ще субсидира въвеждането на акумулаторни устройства, които да съхраняват произведената енергия през деня от фотоволтаиците в домовете и тя да може, да се консумира през нощта, а остатъка се изкупува от разпределителните дружества.

Ще може ли Българското правителството чрез своя регулатор, да последва добрите Европейски практики в ВЕИ сектора на водещите страни Германия и Италия, в които се насърчават малките производители и частни лица да инсталират ВЕИ в своите домове, което има и социален характер или че продължи да насърчава едрия капитал?

Вестник "Земя" 3 Декември 2013
Тодор Канев

Хлеб! Хлеб!

Не беше много далече времето, когато рецитирахме в училище стихотворението на Вапцаров – „Не бойте се деца”:

„Работиме много,

работим от сутрин до здрач.

Но хлеба е малко.

Но хлеба не стига, деца.

 И ваште лица са сгърчени вече от плач.

 И ваште очи са сухи и неми – такива големи,

 мъчително тъжни очи...

И в тех е стаен ужас свиреп:

Хлеб! Хлеб!”

Сега две десетилетия по-късно можем вече да усетим в действителност думите на поета, които са писани през 40-те години на миналия век.

 Преди дни в едно малко градче на протест излязоха около 50 шивачки, които не са получавали заплата от месеци нито купони за храна. Те заявиха: „ Гладни сме и нямаме, какво да занесем в къщи за да нахраним децата си. Вземаме пари на заем от родителите си.”

 Не ви ли се струва, че именно онези гладни години описани от поета се връщат с пълна сила днес. Не вървим напред към общество без класови разделения, в което няма гладни и бедни българчета, а се връщаме назад към гладните години на миналия век. Ниските заплати и непосилните норми са основен проблем за шивачките, които работят  между 9 и12 часа дневно, а се осигуряват на 4-часов работен ден на граждански договор. Не се малко и случаите когато работничките не се допускат дори и до тоалетна. Работят в тъмни помещения при високи температури през лятото и при ниски - през зимата, въобще при нечовешки условия на труд. Работодателите им обещават възнаграждение между 400-500 лева,  в което са включени и купоните за храна, а когато не си изработят непосилната норма получават сума, която е по-ниска от минималната работна заплата за страната. Работничките се изправят от една страна срещу капитала, а от друга срещу гладът и заплахата от безработица. Експлоатираните работнички са съгласни да бъдат експлоатирани в следствие на високата безработица и необходимостта да прехранват децата си. Интересно е къде са синдикатите и защо не ги виждаме на тези протести? Нали те би трябвало първи да алармират за проблемите и да защитят шивачките. Може би не го правят, защото по-голямата част от сектора е в смесените райони, където те нямат присъствие и влияние.

 Интересен е начина, по който се правят поръчките. Големите корпорации, които са собственици на най-популярните западни марки поръчват на свой под изпълнители да  изработят определен модел, като целта е да се изработи качествена продукцията при ниска цена на труда и по-възможност в европейска държава. Материалите, с които работят шивачките в основната си част са собственост на поръчителя, което намалява добавената стойност на продукта.. От описаните изисквания ясно се вижда, че най-подходяща е нашата страна, тъй като тук е най-евтин труда в цяла Европа, а имаме и традиция в работата на ишлеме, както и квалифициран персонал.

Общината и държавата се ангажираха да решат проблема с изплащането на заплатите на протестиращите работнички, което е добра новина. Как обаче държавата ще се ангажира да защити всички онези шивачки от смесените райони, които не смеят да излязат на протест, а в същото време и те имат същите проблеми с техните работодатели. Инспекцията по труда ще потърси ли възможност да санкционира всички работодатели, които експлоатират работничките и те работят при лоши условия на труд без да са осигурени.

Тъкачките и шивачките са едни от първите, които се изправят в историята срещу обществените несправедливости, а в определени случай дори са успявали да променят обществените нагласи. Дали протеста на шивачките ни казва, че е дошло времето когато ние трябва да преосмислим необходимостта от обществени промени, с които да се противопоставим на експлоатацията от страна на капитала?

Неолиберализма победи пряката демокрация в София

В историята на София от времето на Тракийска Сердика през времето на римското и османското владичество и до наши дни водата никога не е била средство за печалба, но през последните 13 години тя беше отдадена на концесия и общественото благо се превърна в средство на печалба от частна компания. Като за пореден път в края на миналата година десните общински съветници в Столична община защитиха неолиберализма, а в конкретния случай водния концесионер на София. Сега настъпи времето, когато независимия Административен съд София-град взе решение, с което да се преразгледа решението на Столичен общински съвет /СОС/ за провеждане на референдум с въпрос "Съгласни ли сте да бъде прекратен концесионния договор между Столична община и Софийска вода?”. Надявах се, че след решението на съда общината ще излезе с положително решение и ще позволи на пряката демокрация да се изправи срещу нелибералния модел на управление в Столична община, а в конкретния случай срещу водния концесионер, който в продължение на 13 години управлява сектора. Дали общественото благо водата би трябвало да остане в ръцете на концесионера, който да продължи да трупа печалби за сметка на всички нас или би трябвало да се върне на столичани? - въпрос, на който се надявам, че ще можем да отговорим всички ние много скоро, ако не сега то може би при други обществени нагласи и при друг състав на общинския съвет.

 През април 2002 година на многохиляден митинг президента Уго Чавес заяви следната позиция по повод източването на обществените ресурси на страната им от американските компании: „Тук във Венецуела, както и навсякъде в Латинска Америка, ние бяхме жертви на дивия проект на неолиберализма и неговата вяра, че „ има невидима ръка, която контролира пазара”. Лъжи, лъжи хиляди лъжи!. Разбира се, че има други алтернативи и във Венецуела ние го доказахме.

 По същата тема за обществените ресурси и неолиберализма преподавателя по социология от Университета в Дъблин д-р Анди Стори изнесе лекция в София на тема: „Кризата на Евро-зоната – причини и последици”. На нея беше изразена позицията, че в някои сектори свързани с общинските услуги Европейската комисия насърчава либерализацията на пазара чрез прилагането на определени директиви. По този начин неолибералната политика на съюза се опитва да притисне страните-членки, които са във финансова криза за да приватизират техните обществени сектори. Във връзка с тази политика в Италия се проведе референдум, в който 96% от гласувалите се обявяват срещу приватизацията на водния сектор, макар да са подложени на огромен натиск. Неолибералните теории за свободен и за конкурентен пазар бяха заменени от неолибералната практика, в която се увеличава властта на банките, корпорациите и монополите. Мрачните прогнози, че вследствие на кризата неолибералния модел ще приключи не се оправдаха, а противно на това бяха използвани всички възможности да бъдат притиснати закъсалите страни-членки и да се наместят частните инвеститори в сферата на обществените услуги. В края на лекцията той заяви, че всяко едно нещо е невъзможно, докато то не се случи какъвто е примера с Италия, както и някои държави от Латинска Америка.

 Този път ние столичани можеше да последваме примера на Италия и Венецуела, а не да слушаме кресливите десни неолиберални теории за това, че пием най-евтината вода или че ще ни се наложат неустойки, ако се прекрати концесионния договор. Той беше подписан именно от тях при съмнителни условия за концесията, при липса на прозрачност и те нямат моралното право да ни обясняват колко е добър този концесионер, тъй като ние всички сме го изпитали на гърба чрез високите сметки и лошото качество на услугата. Кмета на София доказа, че не е кмет на всички софиянци и че продължава да стои зад определени лобистки интереси и да ни обяснява, че чрез референдум не можем да прекратим концесионния договор.

На проведената сесия на СОС, бяха отбелязани следните негативи, които ще понесат софиянци, ако се прекрати концесията за водата:

- ще трябва да се платят неустойки на концесионера , както и задълженията му към свързани и трети лица.

- ще се срине кредитния рейтинг на общината

- ще се инициализират и други референдуми, които ще преразгледат и другите договори на Столична община

-ще има висок риск за бъдещата инвестиционна среда

-ще има несигурност за потребителите

-ще трябва да се организира избора, както и ще има разходи по референдума.

 Когато е подписан договора с концесионера нас гражданите никой не ни питаше дали искаме обществените ресурси да се управляват от чужди компании. Бяха ни обещавани инвестициите в инфраструктура и намаляне на загубите, а се установи, че се е инвестирало в скъпи стоки и заплащане на високи хонорари в дружеството. Загубите на вода не намаляваха, а в определени години даже и се увеличаваха. Дружеството не обявява обществени поръчки, а дава поръчките на свързани с него компании. Дали ние гражданите може да разгледаме и другите договори, които са сключени в Столична община и при какви условия са подписани. Защо общинските съветници са притеснени от възможността да се инициализират и други референдуми по други въпроси за общината. Сега когато десните общински съветници гласуват срещу провеждането на референдума разбрахме, че пряката демокрация няма, как да победи неолибарализма при този състав на СОС. Стигна се до там, че обявилите се за демократи се обявяват срещу най-демократичния процес на обществото, а именно изборите.

 Кметът на София да не забравя, че изборите за местна власт приближават и тогава софиянци ще потърсят един истински радикално ляв кмет, а не управници без морал, които нямат ясна социална визия за столицата. Идва времето, когато ние гражданите трябва, да се изправим срещу неолиберализма и да заявим: Разбира се, че има друга алтернатива за София и ние ще го докажем!

Тодор Канев
вестник "Дума" 
19 Окт. 2013, брой 243

Данък или международна измама?

Когато на компютър ви се появи изкривеня прозорец на Microsoft дали сe замисляте, колко средства от нашата икономика и от вашите пари отиват в джоба на най-богатия човек на планетата и може ли тези средства да останат в България и да се разпределят за социални политики. През пролетта на тази година в Европейския парламент се проведе сесия по повод финансовите измами на мултинационалните компании на нея европейския парламентарист Андрю Уилиам заяви: „ Измамите често преминават националните граници, като най-често се използват от мултинационалните компании, които са привлечени от неолибералните политики на ЕС”.

 Бизнес софтуерната организацията BSA /Business Software Alliance / е сдружение на големи софтуерни компании, които се борят срещу пиратското разпространение на софтуер и е член на IIPA /International Intellectual Property Alliance/ - частно сдружение на американски асоциации, защитаващи интелектуалната собственост. Двете организации определят политиката за борба срещу пиратското разпространение на американски продукти. Няколко поредни години BSA подава доклади към IIPA, в който се описва как в България се продават хардуерни единици без инсталиран върху тях софтуер и след това се инсталира софтуер на място при клиента. В страната се въвежда високо скоростен интернет, който е предпоставка за увеличение и разпространение на онлайн незаконния и пиратски софтуер. Интересно е, че докладите целенасочено са изпратени към IIPA, тъй като тя защитава интелектуалната собственост и работи в тясно сътрудничество с Държавния департамент на САЩ относно Report 301 / Списък на страните, които не защитават интелектуалната собственост на американските компании/. Чрез доклада може да се оказва влияние върху страни, които търсят алтернативни възможност и не плащат на големите американски компании за техните продукти. През 2007 година BSA вече не подава негативен доклад за страната ни и тя е отстранена от негативния списък и вече е поставена в списъка на страните под наблюдение, в който е и до момента. През въпросната година България обявява обществена поръчка за закупуване на софтуер и сключване на 3- годишен договор с Microsoft за цялата държавна администрация, която наброява около 90000 компютъра и около 3000 сървъра. По този начин страната ни си откупува правото да не влиза в негативния доклад. От 2007 година до днес се сключват няколко договора и се закупува софтуер от Microsoft на стойност над 200 млн. лева, ако към тази сума се прибавят и всички останали корпоративни и частни клиенти, то сумата става многократно по-голяма. Оказва се, че чрез вкарването ни в негативния списък на държавите, които разпространяват пиратски софтуер, корпорацията Microsoft е усвоила от България милиони левове Дали това може да се нарече данък Microsoft или международна измама всеки един от нас може да прецени. Най-интересното е, че в доклада няма препоръка и никога не се говори за алтернативните възможности на софтуера с отворен код, а обикновено се говори за възможни санкции и нарушения на авторското законодателство.

Интересно е, че около 10 процента от населението на света не попада във въпросния доклад и че страни, които са внедрили софтуера с отворен код са най-големите нарушители.

Когато преди 30 години започва проекта за разработване на свободната операционна система с отворен код GNU /General Public License /, която се основава на четирите свободи на софтуера:

-         Свобода да се ползва програмата за каквато и да е цел.

-         Свобода да я изучаваш и променяш.

-         Свобода да разпространяваш копия.

-         Свобода да подобряваш програмата и да и даваш обществен достъп до подобренията.

Всички тези свободи ясно показват, че има алтернатива и това е операционната система LINUX, която се изправя срещу неолибералната компания, монополизираща пазара и извличаща печалби и от най-бедните страни. Софтуера на LINUX се прилага, като алтернатива на Microsoft в някои от най-големите страни на света като Бразилия, Китай, Германия, Испания, Венецуела и много други. Оказва се, че дори Министерството на отбраната на САЩ и НАСА го ползват. Страни като Бразилия, Италия, Русия, Китай и Венецуела го въвеждат, като задължително обучение в училищата.

За разлика от страните, които избират софтуер с отворен код в България се лобира основно за продуктите на Microsoft, като последната поръчка на Министерски съвет е от около преди месец. Учебниците по информационни технологии в основното училище приличат на рекламна брошура на въпросната компания, а не на учебник, който насърчава креативността на учениците. Дошло е времето когато Министерството на образованието трябва да направи първи стъпки и да въведе като пилотни проекти по информационни технологии изучаването на операционни системи с отворен код. Според държавните системни администратори въвеждането на алтернативен софтуер е тежка административна задача, която ще изисква голям ресурс. Аз обаче си задавам въпроса : Защо се купуват 52 хиляди офис пакета от Microsoft?, като може свободно да се ползва офис приложението OpenOffice.org , което е безплатно и за последната седмица е изтеглено от над един милион потребители. Пакета OpenOfice.org поддържа всички разширения на офис пакета на Microsoft. Ако имате желание и искате да станете част от свободното семейство на планетата можете да изтеглите програми с отворен код от следния сайт www.sourceforge.net , ако обаче искате да промените и държавната администрация когато общувате с нея задължително изпращайте файлове с разширение на OpenOfice.org, за да им помогнем да се противопоставят на компанията Microsoft. Всички знаем, че креативността и свободата са присъщи за младите и левите, нека да затворим прозореца и да отворим вратата за да се насладим на свободата.

Тодор Канев
Вестник "Земя" 21 януари 2014 г. 

Къде са лидерите на протеста?

За поредна вечер протестиращите се събират пред президентството, като маршрута за тях е обичаен по посока на Народното събрание, след което се отправят към „Орлов мост”, където се блокира кръстовището. Аз като гражданин уважавам тяхното право на протест, нали преди няколко месеца и аз протестирах срещу енергийните монополи и едрия капитал, който източва и последното, което имаме с цел да се обогати. Но през февруари ние искахме смяна на системата, защото срастването на бизнеса и политиката ни доведе до това да сме най-бедната страна в Европа, като тогава нашият протест беше социален, а сега този е морален. Сегашният протест се обявява срещу правителството, като основна причина се изтъква направената политическа грешка с взривяването на детонатора ДАНС, което изкара хората на площада. Сега протестиращите издигат лозунги срещу олигархията и за морал в политиката, както и за промяна на изборния закон, но само с викове и лозунги едва ли ще променят съществуващата политическа система и закони. Протеста се опитва да ни раздели на комунисти и антикомунисти и да ни върне към началото на прехода, в който основно се залагаше на омразата. Не мога да разбера, защо протеста не излъчи и своите лидери. Може би защото се организира от политически централи и организации, които нямат нужда от лидери, а просто от множество граждани, които да върнат на власт предишните управляващи или да възкресят починалата десница. Преди дни Еврокомисаря Вивиан Рединг призова протестиращите да отстояват правата си и активно да участват в управлението на страната, както и да се кандидатират за следващият парламент и да се опитат да променят нещата отвътре. Единствено чрез явяване на избори, може да се установи тяхното политическо представителство в обществото и по този начин ще могат, да се реализират исканията на протестиращите и политиките, за които се борят, но изборите са вече минало и сегашния парламинт е легитимено избран и има подкрепа на над три милиона български граждани. Един млад протестиращ обявил се за интелигентен и красив заявяви, че никой от тези народни представители не го представлява. Логичния въпрос които си задавам е: Гласувал ли е преди два месеца или е подкрепил именно онези, които не влязоха в Народното събрание и днес търсят политически реванш чрез протеста. Моралния протест може да бъде успокоен единствено чрез диалог и прозрачни действия в управлението. Нека напомня, че в предизборната си програма левицата се обяви именно за диалог и прозрачност при вземането на решения съвместно с гражданското общество.

След месец и половина на протести правителството ще може да се докосне и до духа на онези, които го подкрепиха през май и да се зареди с положителната енергия от много хилядните членове и симпатизанти на левицата присъстващи на Бузлуджанската поляна. Но само положителна енергия не е достатъчна за справяне с настъпилата ситуация, тъй като ще трябва да се потърсят и бързи мерки за справяне с бедността. Защото идва зимата и моралния протест ще се превърне в социален, а тогава ще бъде много по-трудно от сега. Бедността е онази, която ни изкара през февруарските протести. Борбата срещу монополистите, олигархията, капитала, корупцията и морала в политиката ще продължи още дълги години и може би няма да е проблем само за това правителство, но и на всички следващи. Основния приоритет на сегашното правителството трябва да бъде борба с бедността, тъй като хората са гладни и не могат да си плащат месечните сметките. Този е и причината родителите да не могат да изпращат децата на училище. Бедността е и причина за корупцията в обществото, както и за неговото моралното изкривяване на ценностната му система. Макар, че са  налице вече първи стъпки за промяна в социалния статус на отделни социални групи, тези социални политики трябва да продължи за да може да посрещнем пролетта с високо вдигнати чела.

Тодор Канев

София, 25 Юли 2013 г.

Кой ще донесе писмото от баба?

България е длъжна да защити своите пощи.

Наскоро гледах един позабравен анимационен филм, в който пощальона Печкин носи писмо, когато потропва на вратата от вътре му отговаря малко свраче, което са го научили да повтаря определената фраза „Кой е там ?”, на която пощальона отговаря „Аз съм пощальона Печкин нося Ви писмо”. След няколко уморителни часа на повтаряне на действието вече ролите са се разменили и пощальона пита „Кой е там ?”, а сврачето му отговаря „ Аз съм пощальона Печкин нося ви писмо”.

Института за пазарна икономика /ИПИ/ преди време проведе дискусия на тема: „Либерализацията на пощенския сектор в ЕС и ефектите върху България”. В нея се акцентира, че след либерализацията от 2011 година „Български пощи – ЕАД” е на загуба и според тях трябва да се направят следните промени:

-         Закриване на губещите пощенски станции в малките населени места до 800 жители.

-         Ревизия на Колективния трудов договор в насока съкращаване на персонала и промяна на работното време на служителите.

-         Промяна на универсалната пощенска услуга, като от нея да отпаднат отделни продукти.

 Тези промени, които те предлагат за пореден път показват, че са усвоили репликата и ролята на сврачето от анимационния филм, като повтарят една и съща реплика за голяма част от държавни компании без да се опитват да потърсят възможност, която ни дава европейското законодателство в тази сфера.

Европейския регламент, който либерализира пазара все пак остави и възможности, според които ние можем да защитим нашият оператор. Като първа стъпка може би трябваше да искаме дерогация /частична отмяна на определен закон/ за България, като се отбележи че страната е с особено трудна топография и трудно достъпни места, но тази възможност не беше предявена към Европейската комисия, а от нея се възползваха страни, като Гърция и Люксембург.

Съгласно чл.3 от Директивата държавата трябва да гарантира, че универсалната пощенска услуга се предоставя без прекъсване към всички потребители на територията на цялата страна, на достъпни цени и с определено качество. Според изискванията на тази Директива е видно, че няма друга алтернатива в страната, която може да извърши тази услуга на достъпни цени и на прилично качество. Може би въпроса дали беше необходима либерализация в сектора се обезсмисля след тази точка от директивата, но въпреки това тя се състоя. Според същия регламент всяка страна членка трябва да създаде собствен компенсационен фонд, който трябва да покрие натрупаните загуби от националния оператор, които извършва универсалната пощенска услуга. Този фонд може да бъде запълнен чрез увеличаване на данъчната ставката, която се начислява върху хазартните игри или чрез въвеждане на данък върху финансовите транзакции. Безспорен е факта, че държавата ще трябва да субсидира сектора, но защо не се потърсят добрите практики, който се прилагат в Европа и частност в Германия и техния оператор за универсалната пощенска услуга “Дойче пост”, в която държавата не просто субсидира, но и инвестира през оператора, и дори навлез в други сектори от икономиката. Предприятието не е получавало субсидия от страна на държавата в продължение на две година и е в тежко състояние. В бюджета за 2013 година, като за компенсации за Български пощи са били предвидени 22 млн. лв, а тогавашният министър на финансите съкращава субсидията до 2 млн. лв., която така и не се получава от оператора и до днес. Работната заплата е замразена от 2009 година, когато идва на власт управлението на ГЕРБ, служителите изнемогват, но в определени общини това е единственото сигурно работно място. Не се получават пари за дрехи, а парите за храна са малко над един лев на ден. Работниците работят под непрекъснат стрес от възможни съкращения. До 2010 година “Български пощи” са на печалба, но след като се либерализира пазара от 2011 година предприятието работи на загуба. Основната причина е, че му се отнемат пощенски услуги от частни компании при съмнителни обстоятелства и при дъмпингови цени. Общински и държавни институции все по-често използват услугите именно на тези частни компании. Те не се замислят, че и те са държавни служители, като тях и по-този начин прехвърлят ресурси в ръцете на капитала и вземат допълнителни средства от бюджета за да се компенсира загубата на дружеството. Наскоро познат ми сподели, че е получил писмо от данъчните, като то е било доставено именно от такава частна компания. Оказва се че дори сметките, които получаваме за комунални услуги вече са в ръцете именно на тези компании. Къде са обаче те когато трябва да се вземе писмо в някое Родопско село и по възможност да бъде на достъпна цена. Оказва се, че частните компании, които навлязоха в сектора се интересуват основно от разнасяне на писма в големите градове, като по възможност се търсят така наречените пешаци / куриери, които извършват разнос на собствен ход/, тъй като разходите са най-малки, а експлоатацията на пешаците е най-голяма.

Тодор Канев

Вестник "Дума"
          21. Септември 2013, брой 219  

Сини или зелени са "Зелените"?

След като не успяха да влязат в парламента по демократичен
път, лидерите на „Зелените” се отказаха от чистотата
на своите идеи и потърсиха съюз с десните

Сигурно си спомняте през миналата година протестите срещу проучването и добива на шистовия газ у нас, както и в защита на природните паркове Витоша и Пирин. Тези протести бяха основно организирани и подкрепени от природозащитници, социалисти и граждани, които искаха да остане природа в България. Основната цел беше да се противопоставим на едрия капитал, който иска да се обогати за сметка на природата. На тези протести основните послания бяха срещу олигархията, която се опитваше да открадне и малкото останала природа. На тях се издигаше лозунга "Искаме природа, не искаме бетон" и заклеймяваха десните като основен проводник на офшорните и западните капитали, които се опитват да извлекат природните богатства с цел собственото си обогатяване. Намерението на капитала беше да отрови и застрои красивата ни страна, в която ние, най-бедните европейци, да продължим да живеем в бетон и с отровена природна среда. Бях удовлетворен, че "Зелените" заемат своето място в политическия живот, тъй като ние, социалистите, заедно с тях имаме един и същ класов враг, а именно капитала.
В предизборната кампания на една среща в квартал Витоша се проведе дискусия за представяне на политическите програми на различните политически субекти. На тази дискусия "Зелените" и левицата заявиха своите ангажименти към избирателите. След като изслушах и се запознах с двете програми, установих, че основните искания са много близки като политически ангажименти и намерения за конкретни политики, което е и нормалната Европейска практика. В Европейския парламент Левите и Зелените дори са в съюз. Проведените демократични избори през май ни показаха каква е политическата подкрепа към различните политически субекти като към тези, които не влязоха в Народното събрание бяха разделената десница, както и "Зелените", което показа, че не са успели да убедят избирателите в искреността на техните намерения и програми.
След като не успяха да влязат в парламента по демократичен път, лидерите на "Зелените" се отказаха от чистотата на своите идеи и потърсиха съюз с десните, като те видяха бъдещето си в ново сформирания Реформаторския блок, който ще създаде бъдеща коалиция, която ще се опита да влезе в следващия парламент. Личните амбиции на лидерите на "Зелените" се оказаха много по-силни от идеята за по-чиста България, в която те заемат най-лявата част на политическото пространство. Преди година на протестите се обявяваха срещу олигархията и го записаха в предизборната си платформа като ангажимент, срещу който ще се борят. Днес месеци по-късно потърсиха съюз именно с онези, които поставиха основите на олигархията в България, стояха начело на грабителската приватизация и разрухата в селското стопанство. Сега когато не можаха да влязат в парламента по демократичен път, търсят възможност чрез охлокрацията (буквално означава власт на тълпата) да компенсират своите лични намерения. Дали обаче онези, които виждаха в лицето на "Зелените" новите крайно леви вече не се разочароваха от тях и как ще обяснят на своите симпатизанти това политическо самоубийство. Младите, които викаха на площадите и подкрепиха на изборите "Зелените", бяха продадени от техните лидери за няколко сребърника, а в конкретния случай за някакво бъдещо депутатско място. В бетонен саркофаг беше поставена зелената идея и отгоре се изсипа огромно количество бетон, като хората, които докараха бетоновоза, бяха именно онези, които се наричат лидери на "Зелените". Много ще ми е интересно да видя такава коалиция в парламента, в която десните настояват да се изгради седми блок на АЕЦ "Козлодуй" и как "Зелените" ги подкрепят поради подписано коалиционно споразумение. Тогава и сега въпросът, които си задавам, е: Сини или зелени са те?
Каква ще бъде реакцията на Европейските зелени при условие, че те приемат десните като основен политически противник. Как се носи политическа отговорност, след като си загубил изборите, е може би въпросът, на който би трябвало да отговорят лидерите на "Зелените" пред своите членове и симпатизанти.

Тодор Канев
Вестник "Дума"
10. Август 2013, брой 184  

Земеделският въпрос - каруца или "Бентли"?

Субсидиите се разпределят несправедливо, очакваме левицата да реализира нови политики в сектора 

През уикенда заедно със семейството се отправихме да посетим  един от стоте национални туристически обекта. По средата на пътя решихме да спрем за кратка почивка, като пред нас беше село Сопот, разположено в пред балкана на главния път София-Троян.
След като влязохме в селото по главния път, се отклонихме по тясна уличка, която ни отведе на малък площад, на който се намираха кметството, читалището и местният магазин за хранителни стоки както и една стара чешма. До чешмата на дървена пейка, разположена под вековна върба, седеше възрастна жена, която ни поздрави, след като ни видя, че се отправяме към чешмата. Ние отговорихме на нейния поздрав. Тя не чака дълго и ни попита "Къде отивате деца?", обяснихме й накъде сме се запътили. Разговорът започна да се насочва от ежедневните проблеми през политиката към темата, която я вълнуваше най-много, а именно за упадъка на селото и за липсата на хора, които са заминали да търсят работа в градове или в чужбина. Тя ни разказа с болка как през 1992 година се взима решение за ликвидиране на местното ТКЗС, в което работят по-голямата част от хората в селото, следствие на което се оказват безработни. Започва да се връща земеделската земя от ликвидационните съвети в реални граници, но поради липса на техника и спорове те започват да пустеят. Голяма част от земята е била разпродадена от наследниците за без пари, тъй като не са имали възможност да я обработват. Докато преди три години един арендатор от съседното село започва да обработва земеделската земя, като първоначално не я засажда, а две последователни години само я изорава.
На моя въпрос: "Защо?" тя простичко ми отговори "Заради субсидията". Възрастната жена ми разказа как неин съсед, който има пасище, трета година не му изплащат субсидия, макар че го коси и обработва, а дори е бил глобен.
След като се върнах, изпратих писмо до Държавен фонд "Земеделие", тъй като ме заинтересуваха два въпроса: Какво е съотношението на големите и малките производители и арендаторите и как е разпределена субсидията между тях. Вторият въпрос, който ме интересуваше, бе какъв е броят на глобените земеделски стопани от регулатора. На първия въпрос от фонда ми отговориха, че нямат данни за големи арендатори и собственици на земя, а за земеделски стопани без значение на техния статус. Докато на втория ми дадоха много интересни данни, в които се оказа, че общият брой подадени заявления на бенефициентите в България по схемата за единно плащане на площ е 88 000, от които на 14 500 кандидат-бенефициенти е отказана субсидията, или това са 16% от всички подадени заявления. Тези 14 500 заявления обработват общо 4% от общата земя, което показва, че основно се отказва субсидията по директните плащания на малките земеделски стопани. След като не получих конкретен отговор по първия въпрос от фонда, се наложи да попитам Европейската комисия по земеделие и развитие на селските райони. Оттам получих общо три доклада по темата за 27-те страни членки. Много интересно е разпределението на субсидията за България по директните плащания, в което 92% от всички бенефициенти получават едва 15% от общата субсидия по директните плащания. Разпределението по суми в тези 92% е следното: 67% получават субсидия до 1000 лв. на година, 12% получават субсидия от 1000 - 2500 лв. 5% получават субсидия до 4000 лв. и 8% получават субсидия до 10 000 лв. Разпределението на останалите до 100% от директните плащания е следното. Бенефициентите, които са основно кооперации и средни земеделски стопани, представляват 7.5%, като те получават 30% от общата субсидия по директните плащания. Най-голяма част от субсидията, или това е 55% от всичката за страната, се усвояват едва от 0.5% от всички бенефициенти, кандидатствали за директни плащания по схема за единно плащане. Оказа се, че в продължение на четири години тези 0.5% от бенефициентите са успели да увеличат дела си от общата субсидия за страната от 38% на 55%, като това е за сметка на малките и средните земеделски стопани, тъй като те биват глобявани или не получават никаква помощ.
Интересно е да се разгледа и съпостави разпределението на директните плащания с нашата южна съседка Гърция. При тях 80% от бенефициентите получават 35% от общата субсидия, а 20% от бенефициентите получават 65% от субсидията. Там няма големи земеделски собственици и арендатори.
Първото дясно правителство от началото на прехода успя много бързо да раздроби земята и да положи основите на капитализма в българското земеделие. Те знаеха, че чрез раздробяването дребните стопани няма да могат да обработват земята и тя от средство за производство ще се превърне в стока, която може да се купи на безценица.
Неслучайно и няколко години по-късно се появиха и едни от големите фондове, които изкупуваха земята, а днес получават и едни от най-голените субсидии в сектора.
Много интересно е и тълкуването на Ленин по аграрния въпрос. Според него разбиването на селото при капитализма води до различни класови групи с различни противоположни интереси, при което се обособява малка на брой, но икономически силна върхушка, а на другия полюс са масата от бедните селяни.
Ще може ли регулаторът да се противопостави на тази порочна практика и ще успее ли да насърчи отново кооперативното стопанство, както и дребните земеделски производители, или ще продължи да бъде съюзник на едрия арендатор и собственик на земя, който основно произвежда зърнени храни?
В предизборната си платформа в раздела земеделие - "За подкрепа на земеделското производство", левицата настояваше за промени в сектора земеделие и сега очакваме от нея да реализира тези политики. Надявам се, че ще се обърне и повече внимание на екологично чистите продукти. Повече малки земеделски стопани да получат подкрепа от държавата при издаването на екологични сертификати.
В момента в Европа има голямо търсене именно на тези продукти, които се продават на по-висока цена и имат този сертификат, а това би довело и до увеличаване на добавената стойност на земеделската продукция на дребните земеделски производители.

Тодор Канев
Вестник "Дума"
13. Юли 2013, брой 160 

Социалните проблеми изискват регулиране

Представителите на левицата трябва категорично да застанат зад работниците чрез всички възможни законови мерки 
 

През последния месец излязоха две ужасяващи статистики, свързани с безработицата и малкия бизнес. В едната се обявява, че безработицата за първото тримесечие на 2013 г. е достигнала 13,8%, или това са 456,4 хиляди човека, като от тях 250,8 хиляди са трайно безработни /т.е. безработни за по-дълъг период от една година/, или това са 55% от всички безработни. Другата статистика е на Агенцията по вписванията, в която броят на прекратилите дейността си еднолични търговци е 353 хиляди до месец април 2013 година.Това не са просто някакви цифри от статистиката, а са 353 хиляди мечти за по-добър живот както на собствениците, на едноличните търговци, така и на техните семейства, като основният капитал, на който те са разчитали, е бил техният собствен труд.
Връщайки се назад към 90-те години, си спомняме как с ентусиазъм хората откриваха в гаражчета малки магазинчета за хранителни стоки, железарии и кафенета, а също така и малки производствени цехове. Основно в тези фирми работеха собствениците на именно тези малки фирми, както и техните семейства. В края на 90-те години започнаха да се появяват първите големи търговски вериги и заведения за обществено хранене, като едни от тях бяха натрупали капитал през мрачните години на прехода, а останалите идваха от Европа или от Америка.
С течение на времето малките и средните фирми започнаха да фалират под натиска на едрия капитал и малките собственици и работниците им се озоваха на борсата за безработни. Оправда се твърдението, че ако няма държавно регулиране и намеса, едрият капитал съсипва дребния конкурент и го превръща в негов наемен работник. Тези фалити унищожаваха онези, който би трябвало да са гръбнакът на средната класа в България. С фалита на малките и средните фирми капиталът съсипа своя естествен съюзник, тъй като дребните собственици са твърде консервативни и търсят възможности да се реализират на пазара, а не са борчески настроени както наемните работници .
След като се справи с дребните конкуренти, капиталистът унищожава и другите капиталисти и се превръща в монополист на пазара. Сега, когато е монополист, той може да диктува цената на труда и ако не си съгласен с него и условията на труда, то той ти казва, че на опашката в бюрото за труда чакат 456 хиляди безработни и ако не се подчиняваш, ще дойдат на твоето място други. Така, притиснати от ниското заплащане и от заплахата да не останат на улицата, работниците биват тъпкани, унижавани и експлоатирани именно от капитала, който ги доведе до фалит и ги направи наемни работници.
Вече може да се очертае ясно границата между свръх богатите и работещите бедни. Спокойно можем да кажем, че България се раздели на две класи - богати и пролетариат.
Протестите от началото на годината доказаха, че когато има разделение на бедни и богати, има и борба, а именно бедните български граждани се изправиха срещу монополиста и това е само началото на предстоящия социален сблъсък.
През 1852 г. Маркс пише следното писмо до Вайдермайер: "Колкото се отнася до мен, не е моя заслугата за откриването на съществуващите класи. Новото, което аз направих, се състоеше в доказването на следното:
- че съществуването на класи е свързано само с определени исторически битки".
Може ли сега, 161 години по-късно, да се съгласим с това твърдение. Наличието на големи социални групи в обществото е факт, а това е историята и съвременната действителност го потвърждава. По възгледа, че противоречията между социалните групи водят до диктатура на пролетариата, се водят спорове, а историческата действителност в бившия Съветски съюз и източноевропейските страни също не е в полза на това твърдение. Но никой не може да отрече, че съвременната действителност на капитализма се характеризира с наличието на големи социални групи бедни и богати, които водят социални и икономически борби помежду си. Действителността в САЩ, Европа - Гърция, Испания, Франция, Италия и други страни, всеки ден ни показва картини от тази борба. 
Представителите на левицата трябва категорично да застанат зад работниците чрез всички възможни законови мерки, свързани с трудовото и данъчното законодателство в краткосрочен план, и чрез търсене на възможност държавата да се превърне в собственик и инвеститор в дългосрочен план.
В сегашния си вид трудовото законодателство позволява на капитала да намира вратички и работниците биват експлоатирани. Те са принуждавани от големите търговски вериги и заведенията за обществено хранене да работят на сумарно работно време, като не им се заплаща извънредният труд и работят през почивните дни. Друг особено голям проблем ,засягащ 160 хиляди души в България, е, че работниците са осигурени на 4-часов работен ден, а в същото време те работят по 10 или 12 часа. Собственикът по този начин прибира част от осигурителната разлика, а работникът остава без необходимия трудов стаж, който ще му бъде необходим за пенсия.
Моят апел към ново избраните народни представители е да въведат регулаторни мерки по френския и немския модел, в който големите търговци и производители нямат право да работят през почивните дни, или ако работят, да заплащат на наемните работници двойна надница, както и да се отмени порочната практика да се наемат работници на 4-часов работен ден.
През последните две години Франция и Германия настояват за хармонизиране на данъчната политика в Европа, като Чехия и Словакия направиха първи стъпки в тази посока и отмениха плоския данък и въведоха прогресивното данъчно облагане. Плоският данък не съществува дори и в САЩ. България, като най-бедната страна в Европа, продължава да толерира капитала чрез плоския данък. Левицата пое своя политически ангажимент в предизборната кампания към своите избиратели и ще трябва да потърси политически отговорни партии, които се съобразяват с Европейската препоръка за хармонизиране на данъчната политика и да възстанови прогресивното данъчно облагане и в България.
С тези две мерки в трудовото и данъчното законодателство ще можем да защитим на първо място работниците и да се даде глътка въздух на малките и средните търговци и производители.

Тодор Канев
Вестник "Дума"
22. Юни 2013, брой 142 

Що е то убеждение?

Важно е младите хора да правят разлика между лява и дясна политика 
 

Изминалите парламентарни избори за 42-ро Народно събрание ясно показаха, че левите политики в платформите на политическите партии събраха по-голяма подкрепа и одобрение от десните политики, тъй като младите хора са леви по убеждение.
На мен лично като участник в изборния процес ми направи приятно впечатление това, че в листите попаднаха много млади хора - образовани, интелигентни, ерудирани и борещи се да прокарат позиция, че държавата трябва да заеме своята роля като регулатор, собственик и инвеститор на пазара.
Но между тях срещнах и млади хора, които защитаваха свободния пазар, тъй като най-вероятно са израснали в пазарната икономика на прехода. А в продължение на 24 години различни икономически институти, социолози, политолози и неправителствени организации отстояваха пред тях водещото място на икономическия либерализъм с основната му фундаментална теза за свободния пазар като саморегулиращ се механизъм, който не е зависим от външна намеса.
Независимо към коя група попадат младите, те общуват чрез социалните мрежи и интернет, а именно там аз наскоро открих, че в условията на икономическа криза библиотеките на Мичиганския и Станфордския университети са качили онлайн български издания от началото на 19 век, които отстояваха тезите на марксизма, и това не е никак случайно, тъй като те са единствената алтернатива на неолибералния модел. Защо американските университети са качили тези българки социалистически издания, а не някой от нашите университети?
Докато сърфирате или общувате чрез социалните мрежи, аз ви моля да отворите един празен прозорец на вашия браузър и да напишете в него www.archive.org, и след като ви се появи страницата на търсене, да напишете novo vreme. След като се появят резултатите, то пред вас ще се отворят осем линка със списание "Ново време", които може да прочетете онлайн. Те са от периода 1897 г. до 1906 г. Много са интересни следните статии на Димитър Благоев:
- "Теория на политическото безсилие";
- "Диалектически материализъм и теория на познанието";
- "Пролетарий ли е народният учител";
- "Въпросът за измененията на убежденията - Що е убеждение? - Икономическа еволюция на убежденията";
- "До изборите и подир изборите - следствията от беззаконното управление на страната".
Вие лично може да прочетете и други статии от списанието и ще установите, че те са твърде актуални и към днешно време. Можете да се запознаете и с други автори, които са сред първо апостолите на социализма, като Кръстьо Раковски, Никола Габровски, Иван Денчев и много други, както и с техните статии "Социализмът и частната собственост", "Пробуждане на българския пролетарий", "Партията и  новият хоризонт". Които статии и автори през последните години останаха забравени.
Може да напишете в търсене на  www.archive.org името на blagoev и ще се появят три линка, от които два са онлайн книги. Аз ви препоръчвам да прочетете "Социализмът и работническият въпрос в България", издадена през 1900 г. Основния въпрос, който задава Благоев в книгата, е "Има ли в България работнически въпрос?"
Като отговаря, че марксисткото учение се оправдава както по отношение на индустрията, а така също и към земеделието. Концентрацията на капитал в едни съсипва дребните производители и търговци, като след време ги прави в наемни работници при именно тези, който са концентрирали капитала. Втората книга е "Принос към историята на социализма в България", издадена през 1906 година - чрез нея ще се запознаете с историята на социализма и историята на партията от самото й основаване. Автор и на двете книги е Димитър Благоев.
Ако съм ви досадил и смятате, че това го знаете, то ви се извинявам, но все пак нека си припомняме нашата социалистическа история, защото тези, които не помнят своята история, са осъдени да повтарят грешките си. Надявам се, че младите хора, които бяха в листите, ще продължат да участват активно както в партийния, така и в обществения живот и ще отстояват политиките, които са ни завещани от първо апостолите на социализма.

Тодор Канев
Вестник "Дума"
18. Май 2013, брой 113